Страната има площ 587 040 km² и е разположена в западната част наИндийския океан, на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нози Бе, Нози Бураха, Сент Мари и др.) на около 400 km от крайбрежието наАфрика. Бреговата му линия е с дължина 5080 km. Островът е част от Африканската платформа. През цялата източна част се простират Централните планини с височина 800 – 1500 m, с отделни масиви –Царатанана (с най-висока точка в страната – връх Марумукутру – 2876 m). Централните планини се спускат стръмно на изток към океана, а по дължина на крайбрежието е разположена тясна низина (20 – 30 km). Западната част на острова е заета от високи равнини с височина от 500 до 1000 m.
Климатът в Мадагаскар е тропичен, а на северозапад – субекваториален. Средните месечни температури в равнините са от 20 – 26 °C, валежи – над 3000 mm. В централните планини средните месечни температури са 13 – 23 °C, валежи – 1000 – 1500 mm, като на запад намаляват до 500 – 600 mm. Страната има гъста речна мрежа и пълноводни реки – Суфия, Бецибука, Мангуки.
След праисторическото разделяне на свръхконтинентаГондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва отИндийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключителнобиоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова са застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи. Горите заемат 15% от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани сбаобаби ипалми. Флората ифауната на Мадагаскар са 90%ендемични видове.
Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век отавстронезийски народи отБорнео. През XI век към тях се присъединяват преселницибанту, пресеклиМозамбикския проток отИзточна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова.Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които самерините.
През XIV в. на острова е образувана държава Имерина. През 1500 г. португалецътДиого Диас открива острова и го нарича на името наСвети Лаврентий. До края на XVIII век остров Мадагаскар се управлява от фрагментирани държавици, а в началото на XIX век повечето от тях са обединени под властта на кралствоМерина. То е унищожено през 1897 г. и островът става част отФренската колониална империя до своята независимост през 1960 г.
СледКомпиенското примирие от 1940 година Мадагаскар остава под контрола наРежима от Виши доМадагаскарската операция от 1942 година, когато е завзет отСъюзниците. 26 юни 1960 г. – провъзгласена независимостта на Малгашката република; оттогава насам държавата сменя 4 конституции. 1972 г. – преврат и демократизация; 1993 г. – парламентарни избори. От 1992 г., с прекъсване след преврат през 2009 – 2014 г., Мадагаскар е демократична президентска република.
Глава на държавата епрезидент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двукамаренпарламент –Национално събрание (избирано за 4 години) иСенат. Всеки две години се обновява половината от състава на Сената. Правителството се назначава от президента.
Мадагаскар е аграрна страна. Вселското стопанство са заети 76% от активното население. Износът на селскостопанска продукция осигурява над 80% от валутните постъпления. Основни култури –ориз (2,6 млн. т.),царевица (180 хил. т.),маниока (2,3 млн. т),захарна тръстика (2 млн. т),фъстъци (30 хил. т),кафе (80 хил. т),тютюн (4 хил. т),карамфил (7 хил. т),ванилия (2,8 хил. т – 1-во място в света по износ).Животновъдство – едър рогатдобитък –зебу (10 млн. глави),овце (около 3 млн. глави),свине (над 1,4 млн. глави).Промишлеността е слабо развита. Добива сеграфит (около 14 хил. т), хромити,слюда,кварц. Има залежи на железни руди,въглища ибоксити. Работят захарни, цигарени, оризо-очистителнифабрики, месо-консервни, целулозно-хартиени и циментови заводи.
Транспорт – 40 хил. km шосета, от тях 6 хил. km асфалтирани и 883 km жп линии. Главни морски пристанища – Туамасина и Махадзанга. Добре развит вътрешен и международенвъздушен транспорт.
Туризъм – бързо развиващ се отрасъл. Годишно страната се посещава от 420 хил. туристи. Екологичният туризъм и селското стопанство, съчетани с инвестиции в образованието, здравеопазването и частното предприемачество, са основните елементи в стратегията за развитие на страната. В началото на XXI век тази политика довежда до значителен стопански растеж, отслабен с политическата криза от 2009 – 2014 г.
Населението на Мадагаскар 18 040 341 души (2005). Гъстота е около 31 д./km².Естественият прираст е 27. Средна продължителност на живота – мъже – 58 г., жени – 60 г.
Етнически състав: малгаши – 98,9% (18 етнографски групи), други – 1,1%. Религиозен състав:християни – 46,3% (от тяхкатолици – 47,3%,протестанти – 52,7%),мюсюлмани (сунити) – 10,3%, местни традиционни вярвания и култове – 43,4%. Градско население – 31%.
Към 2012 г. населението на Мадагаскар се оценява на малко над 22 милиона души, 90% от които живеят с по-малко от 2 долара на ден.Малгашкият ифренският са дватаофициални езика. Мнозинството от населението се придържа къмтрадиционни вярвания, къмхристиянството или към смесица от двете.
.svg)
.svg)
