 | Тази статия или разделима нужда от повечеизточници, позволяващипроверка на твърденията. Можете даподобрите статията, като добавитеблагонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдатоспорени и премахнати. |
| Част отсерията статии за | ||
| Древен Рим | ||
|---|---|---|
 | ||
| Периоди | ||
| ||
| Обикновени магистратури | ||
| Извънредни магистратури | ||
| Мандатни длъжности | ||
| Институции, римско право | ||
Магистратът (налатински:magistratus – началство) е длъжностно лице вДревен Рим и в съвременнотоправораздаване.
В Древния Рим смагистрат се обозначава:
Той е член на съсловния орган на градското управление вДревен Рим, нареченмагистратура.
В класическото си разбиране магистратурата включва съсловието на магистратите в Древен Рим. Магистратурата е основенинститут на римскатадържавност, определил възникването, утвърждаването и просъществуването наримската цивилизация презантичността, а и в наши дни. Римските магистрати и магистратура са стожер навластта, както и гарант, обезпечаващ нормалното функциониране направовия ред, вътрешната и външна сигурност на Рим (включително и най-вече посредством магистратските длъжности и магистратура вримската армия).
Съвременнотопонятие за магистратура се различава от класическото.[1] С въвеждане принципа наконституционализма в съвременнитеправни системи чрез правната доктрина заразделението на властите назаконодателна,изпълнителна исъдебна, стермините магистрат и магистратура се обозначават съответно лицата, облечени в съдебна власт, които осъществяватправосъдието, както и съвкупността от правораздавателни органи, ведно със системата за правораздаване.
В Древен Рим, поне през републиканския му период, се е приемало, че изборът и властта на магистратите, както и самото съществуване на института на магистратурата, са неотменими като блюстители, съблюдаващи властта на народа.
Споредримското право магистратът е лице заемащо изборна държавна длъжност и като такъв магистратът и магистратурата заместват в масовото съзнаниефикцията за държава и държавност. Властта на магистратите според римското право е неограничена. По време намандата им магистратите може да бъдат подвеждани под съдебна отговорност само в изключителни случаи.
Магистратът олицетворява, осъществява и упражнява чрез властническите си правомощия народниясуверенитет, т.к. се приема като фикция, че той му делегиран с избора му от народа.
За плебса магистрата е висш съдник, но за разлика отминистъра(лат. minister), той не е слуга на народа и е независим при изпълнение на служебните си задължения, т.е. при прилагането назакона. Ненадлежното изпълнение на магистратските задължения в Древен Рим не е скрепено с някакви санкции и отговорности с изключение наморалното порицание.
Гаранциите срещу злоупотреба с власт и права от страна на магистратите в Древен Рим са:
Магистратите се избират от народа в Древния Рим. Кандидатите за магистрати е следвало:
Изпълнението на магистратската служба в Древен Рим (officium) е въпрос на чест. Магистратите са избирани благодарение на безспорната си публична репутация и престиж, като за осъществяване на правомощията си не получават възнаграждение, т.е. служат безвъзмездно накаузата на Рим. Магистратската длъжност е почетна и изпълнението на службата освен въпрос на чест е и осъзната обществена необходимост. Отказът от изпълнение на магистратски задължения е бил възможен единствено по причини от юридическо естество.
Магистратските длъжности се попълват в определен порядък (обичайно:квестор;народен трибун (факултативно);куруленедил;претор;консул;цензор). За да може някой да бъде избран повторно за магистрат, е следвало да не е заемал обществени длъжности определен брой години преди това.
По отношение на правомощията си магистратите се делят на висши и нисши(magistratus majores иmagistratus minores). Първите, т.е. консулите, преторите, цензурите, диктатора и длъжността наmagister equitum се избират катоцентуриатни, а вторите – едилите, квесторите, народните трибуни, нисшите съдебни и полицейски длъжности – оттрибутнитекомиции.
По естество на осъществяваната власт и правомощия магистратите се делят на обикновени или ординарни(лат. ordinarii) и чрезвичайни или извънредни(лат. extraordinarii). Чрезвичайни магистрати се избират в изключителни и особено важни случаи, като към тези магистрати се отнасят длъжностите диктатор, magister equitum,interrex,градски префект (в републиканския период),децемвир по законодателството,триумвир.
Курулните магистрати(лат. curules) са онези, които имат право накурулски стол – консули, претори, курулни едили, диктатори, magister equitum. Плебейски магистрати са наричани народните трибуни иплебейските едили, а висшите магистрати се назовавалипатрициански, въпреки че в определено време достъп до тях имат и плебеите.
В правомощията на висшите магистрати, в т.ч. трибуни, квестори, едили, са:
Висшите магистрати също така имат военна июрисдикционна власт – право да свикват Сената икомициите, както и да налагат властта си над по-нисшите магистрати.
Символът на властта на магистратите в Древен Рим сафасциите, т.е. в преносен смисъл ижаргонно изразът „да изядеш дървото“ значи „да получишправосъдие“.
  | Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницата„Магистрат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |