Великото херцогство Люксембург (нафренски:Luxembourg; нанемски:Luxemburg, налюксембургски:Lëtzebuerg), е вътрешноконтиненталнадържава в СеверозападнаЕвропа със столица едноименния градЛюксембург. На запад и север граничи сБелгия (дължина на границата 148 km, на изток сГермания (135 km) и на юг сФранция (73 km).
Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
Начало на управлението на Люксембургите, продължило до 1437 г.
1354 г. – става херцогство.
1477 – 1684 г. – владение на Хабсбургите, 1684 – 1697 – наФранция, 1697 – 1714 – на Испания, 1714 – 1794 – на Австрия.
1795 – 1814 г. – Люксембург е анексиран от Франция.
През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Нидерландия. Нидерландският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 г.
Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия.
1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.
След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюзаБенелюкс през 1948 г. и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз.
През 1999 г. страната се присъединява към Европейския паричен съюз.
Люксембург е наследственаконституционна монархия. Според конституцията от1868 г.изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.
Законодателната власт се упражнява от еднокамаренпарламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.
Великото херцогство Люксембург е с представителна демокрация, формата на управление е конституционна монархия. Ръководи се от министър-председател и от Камара на депутатите, в която се обсъждат и гласуват законите. Съществува Държавен съвет.
На север релефът на Люксембург е хълмист с височина 400 – 500 m, наситен с гористи местности, и се наричаОслинг. Там се намират части отАрдените иРейнските шистови планини с най-висок връх Бургплац (565 m). Те са изградени предимно от глиненсти шисти и пясъчници. На юг е разположена плодородната равнинаГутланд (височина 300 – 400 m), явяваща се североизточно продължание наПарижкия басейн и се характеризира с наличието на ниски ридове изградени от пясъчници, с които са свързани находищата на желязна руда (северно продължание на Лотарингския железноруден басейн), шисти, варовици и минерални извори. Климатът на страната е умерен, преходен от морски към континентален, със средна януарска температура 0 – 2 °С, средна юлска – около 17 °С и годишна сума на валежите 700 – 850 mm. Речната мрежа е гъста и силно разклонена и се отнася предимно към водосборния басейн на рекаМозел (ляв приток наРейн), която на голямо протежение тече по границата на Люксембург сГермания. Други по-големи реки саЗауер (Сюр, ляв приток наМозел) и нейните притоци Ур иАлзет. В страната преобладават кафявите горски и ливадно-подзолистите почви. Горите, съставени предимно от бук, дъб, смърч, ела и бор, заемат около 30% от територията на Люксембург и са разположени предимно на север.[4]
БВП е в размер на 18,2 млрд. щ.д. (2007): селско стопанство 1%, промишленост 30%, услуги 69%. Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%,2000 г.), както и ниска инфлация. До70-те години на 20 век просперитетът на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството настомана, но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.
Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.
Люксембург има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член наЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на Единния европейски пазар.
Износ: 7,6 млрд. щ.д. (2000) – стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция,Белгия,Великобритания,САЩ, Нидерландия).
Внос: 10 млрд. щ.д. (2000) – минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).
На 29 февруари 2020 г. Люксембург стана първата държава, която направи обществения транспорт безплатен.[5]
Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори налюксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно нанемски, а в гимназията се преминава почти изцяло нафренски. За делови и административни цели се използва основно френски. И трите езика са официални.
Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето наЕвропа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението. Най-многобройни са:
Люксембург е неголяма страна, но за разлика от други малки държави, тя граничи с три държави:
На запад с Белгия
На юг с Франция
На изток с Германия
Зареди членството си в ШЕНГЕН, както и на съседните ѝ държави, държавата позволява свободно преминаване на границата без изискване на паспорт или други лични данни. Въпреки това вносът на стоки от съседните държави се проверява от люксембурската полиция.
