| Луи Барту | |
| френски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври1934 г.(72 г.) Марсилия, Франция |
| Погребан | Пер Лашез,Париж,Франция |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Луи Барту вОбщомедия | |
Жан-Луи Барту (нафренски:Jean Louis Barthou) (25 август1862 –9 октомври1934) ефренскиполитик от периода наТретата френска република.
Роден е вОлорон-Сент-Мари във френската областАквитания на25 август1862 г. Има юридическо образование, но бързо се пренасочва към политиката. Експерт по право и история натрейдюнионите.
Избран за депутат във френския парламент за първи път през1889 г. От1894 г. заема министерски кресла (включително министър на отбраната), а от22 март1913 г. до9 декември 1913 г. еминистър-председател на Франция. Председател на репарационната комисия от1922 до1926 г.
На9 февруари1934 г. встъпва в длъжност като министър на външните работи. Той е ключова фигура за изработването на френско-съветския договор за взаимопомощ, който е подписан от наследника муПиер Лавал.
Като министър на външните работи Барту посреща югославския кралАлександър I по време на неговото посещение през октомври 1934 г., когато и двамата са убити вМарсилия на9 октомври 1934 г.
На 9 октомври Александър І е застрелян отВладо Черноземски, който е прострелян от полицейски ескорт и умира на същия ден. Барту също е ранен и умира от загуба на кръв от раменната артерия (грижите за него се оказват твърде закъснели).
Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е представен на разположение на обществеността до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Жак дьо Лоне. Докладът разкрива, че министърът е бил ударен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел – калибър и модел, използвани от френската полиция.
През 1957 г. източногерманският вестникNeues Deutschland (Нова Германия) публикува предполагаема кореспонденция междуХерман Гьоринг и Ханс Шпайдел – тогава помощник военен аташе на Германия в Париж, достигнал до висок военен пост в НАТО през 1957 г.
Съгласно публикуваната кореспонденция смъртта на Барту е умишлена и убийството е планирано и подготвено от германците с личното одобрение наХитлер. Тази версия се повтаря в книгата и във филма „Операция „Тевтонски меч“ (Unternehmen „Teutonenschwert“). Твърдението се оспорва като германскапропаганда.
|
