През Лондон тече рекаТемза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях емостът „Тауър“ (Tower Bridge), построен в края на XIX век до крепостта „Тауър“ (Tower of London, „Лондонската кула“), откъдето носи и името си. Други мостове над Темза в центъра на Лондон (от изток на запад) са „Лондон“ (London Bridge), „Садърк“ (Southwark Bridge), пешеходниятМост на хилядолетието (Millennium Bridge), открит през 2000 г.,Блекфрайърс Бридж (Blackfriars Bridge),Уотърлу Бридж (Waterloo Bridge) имостът „Уестминстър“ (Westminster Bridge). Край реката са разположени и по-модерните „Окото на Лондон“ (London Eye) – гигантсковиенско колело със 137 метра височина, и покритата залаМилениъм Доум (Millenium Dome, Куполът на хилядолетието), построени в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 г. Милениъм Доум е превърната в развлекателен центърThe O2.
През 2021 г. градът има население от 9 002 488 души и е център на метрополен регион с население от 14 257 962 души. Така Лондон се нарежда на 3-то място по население в Европа, следМосква иИстанбул.
Лондонското метро датира от 1863 г. и е първиятметрополитен в света. Сред най-дългите му линии саCentral line (74 km),Piccadilly line (71 km),Metropolitan line (66 km) иDistrict line (64 km). Най-новата и бърза линия на Лондонското метро еJubilee line. Метрото има 272 станции, разполага с 11 линии и 402 km дължина. Кмет на Лондон от 2016 г., е Садик Хан, предшестван отБорис Джонсън, заемал поста от май 2008 г. Преди 2000 година градът няма кмет и кметска управа.
Сред най-големите забележителности в Лондон са зданието наПарламента с прочутата часовникова кулаБиг Бен,Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство,Бъкингамският дворец – резиденцията на кралското семейство,Катедралата Сейнт Пол, площадитеТрафалгар иПикадили Съркъс. Сред забележителностите в Лондон са и музеят с восъчни фигури наМадам Тюсо,Британският музей и Природоисторическият музей, включващ четири зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт (Oxford Street). Лондон е известен с червените си двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току-що пристигнал турист.
Лондон е основан от римляните през43 г., като военен лагер на имеЛондиниум по време наримското завоевание наБритания, предвождано от императорКлавдий.[7] От 100 г. е столица на Римска Британия. Възможно е там преди това да е съществувало селище на местните келтски племена набрититеицени илитринованти, но липсват категорични археологически доказателства за това, по-скоро келтското поселение е възникнало край лагера. Днес останки от римската крепост са оцелели при кулатаТауър.
С упадъка на римската власт в началото на 5 век Лондон вече не е столица и крепостта Лондиниум на практика бива изоставена, макар римската цивилизация да продължава да присъства в района до около 450 г.[8] След около 500 г. се развиваангло-саксонксо селище на имеЛюнденвик, разположено малко на запад от бившото римско поселение.[9] До към 680 г. градът вече е голямо пристанище, макар да има малко доказателства за едромащабно производство. От 820 г. постояннивикингски нападения довеждат до упадък на града. Нападенията от 851 и 886 г. са успешно, но това от 994 г. бива отблъснато.[10]
Викингите основаватДанелаг върху по-голямата част от източна и Северна Англия, като границите му се разпростират грубо от Лондон доЧестър. Това е зона на политически и географски контрол, наложен от викингските набези, който формално е съгласуван сдатския военачалникГутрум иуесекския кралАлфред Велики през 886 г.Англо-саксонската хроника споменава, че Алфред основава повторно Лондон през 886 г. Археологическите находки сочат, че това е включвало изоставянето на Люнденвик и възобновяването на живота и търговията в рамките на старите римски стени. Лондон нараства бавно до около 950 г., след което дейността на града започва драстично да се увеличава.[11]
Към 11 век Лондон със сигурност е най-големият град в Англия.Уестминстърското абатство, построено наново вромански стил от кралЕдуард Изповедник, е една от най-големите църкви в Европа по това време.Уинчестър дотогава е столица на англо-саксонска Англия, но от този момент Лондон става основният форум за чуждестранните търговци и база за отбрана по време на война.[12]
През 12 век размерът на институциите на централното управление, които към този момент придружават кралския английски двор, докато се движи из страната, се разраства и все повече има тенденция те да бъдат установени на едно място. Това е град Уестминстър (city of Westminster) (днесрайон Уестминстър), макар че кралският трезор е преместен от Уинчестър в Тауър в Лондон Сити. Въпреки че в административно отношение Уестминстър се утвърждава като истинска столица, Лондон Сити остава най-големият град в Англия и основен търговски център и съответно има собствена администрация. Към 1100 г. населението му е около 18 000 души, а към 1300 г. то е вече 100 000 души.[17] В средата на 14 век градът е покосен отЧерната смърт и губи почти една трета от населението си.[18] През 1381 г. Лондон е във фокуса наСелското въстание в Англия.[19]
Лондон е център на английското еврейско население предиизгонването им отЕдуард I през 1290 г. Насилието срещу евреите се поражда през 1190 г., след като се повяват слухове, че кралят е наредил гонението им, след като се появили на коронацията му.[20] През 1264 г. бунтовниците наСимон V дьо Монфор убиват 500 евреи, докато се опитват да завземат записи за дългове.[21]
Карта на Лондон от 1593 г. Има само един мост надТемза.
Реформацията от периода наТюдорите води до постепенно преминаване къмпротестантството и голяма част от собствеността в Лондон преминава от ръцете на църквата към частни лица, което ускорява търговията и бизнеса в града.[22] През 1475 г.Ханзата установява основната си търговска база (контор) в Англия в Лондон и я наричаСталхоф. Тя просъществува до 1853 г., когато е продадена.Вълнени дрехи се изнасят от Лондон през 14 – 15 век къмНиските земи, където се считат за жизнено необходими.[23]
Все пак, досегът на английското мореплаване почти не стига отвъд моретата на Северозападна Европа. Търговският път доИталия иСредиземноморието е преминавал презАнтверп иАлпите. Повечето кораби, преминаващи презГибралтарския проток са били или италиански илидубровнишки. След повторното отваряне наНидерландия към английски доставки през януари 1565 г. следва изблик на търговска дейност.[24]Меркантилизмът расте и се основават монополни търговски компании катоИзточноиндийската компания, чиято търговия се разпростира доНовия свят. Лондон става основното пристанище наСеверно море, като приема мигранти от Англия и чужбина. Населението расте от около 50 000 през 1530 г. до 225 000 през 1605 г.[22]
През 16 век.Уилям Шекспир и съвременниците му живеят в Лондон във времена на враждебност срещу развитиетоЕлизабетинския театър. Към края на тюдорския период през 1603 г. Лондон все още е доста компактен град. На 5 ноември 1605 г. по време наБарутния заговор се прави опит за убийство наДжеймс I в Уестминстър.[25]
По време наАнглийската революция по-голямата част от лондончани подкрепятпарламентарната кауза. След първоначалния напредък на роялистите през 1642 г., Лондон е обграден от отбранителна стена. Съоръжението е построено от 20 000 души и завършено за по-малко от два месеца.[26] Укрепленията се провалят в единствената си цел, когатоАрмията по нов образец навлиза в Лондон през 1647 г.[27]
Лондон е покосен отбубонната чума в началото на 17 век,[28] която кулминира сГолямата чумна епидемия от 1665 – 1666 г., която убива около 100 000 души или около 1/5 от населението на града по това време.[29]
Големият лондонски пожар избухва през 1666 г. и бързо се разпространява сред дървените постройки на града.[30] Повторното застроява отнема над десет години и е проведено под надзора наРобърт Хук.[31][32][33] През 1708 г. шедьовърът наКристофър Рен,катедралата Свети Павел, е завършена. През следващите години градът значително се разраства и се утвърждава като международен финансов център. Лондон е сред първите 50 града в Европа, в които е въведеноулично осветление – през 1684 г.[34]
През 1762 г.Джордж III се снабдява сБъкингамския дворец и той бива разширен в хода на следващите 75 години. през 18 век Лондон е измъчван от престъпност и през 1750 г. е основана професионална полицейска сила.[35] Общо над 200 нарушения са наказуеми със смърт,[36] включително дребна кражба.[37] Повечето деца, раждани в града, умират преди да навършат три години.[38]
Кафенетата стават популярно място за дискутиране на идеи, а повишаващата сеграмотност и развиването напечатната преса правят новините достъпни за широката публика. През 1888 г. Лондон става сцена на серия убийства от човек, познат само под псевдонимаДжак Изкормвача, който впоследствие става една от най-известните неразкрити мистерии на света.
От 1831 до 1925 г. Лондон е най-големият град в света. Пренаселените му градски условия обаче водят до епидемии отхолера,[39] които водят до смъртта на 14 000 души през 1848 г. и 6000 през 1866 г.[40] Нарастващитезадръствания водят до създаването на първата градска железница в света. Лондон бива бомбардиран от Германия и презПървата световна война,[41] и презВтората световна война, катоБлицът и други бомбардировки от немскитеЛуфтвафе убиват над 30 000 лондончани и разрушават големи жилищни райони из града.[42] Веднага след войнаталетните олимпийски игри през 1948 г. се провеждат наУембли Стейдиъм във времена, когато Лондон все още се възстановява от войната.[43]
След 1940-те години Лондон става дом на голям брой имигранти, най-вече от страни отОбщността на нациите катоЯмайка,Индия,Бангладеш иПакистан, които превръщат Лондон етнически в един от най-разнообразните градове по света.[44] През 1952 г. Лондон потъва в мрака наГолемия смог, след който са въведени закони, целящи ограничаването и елиминирането на смоговете в града, с които той е печално известен.[45]
В годините след войната населението на предградията на Лондон постепенно намалява от около 8,6 милиона души през 1939 г. до 6,8 милиона през 1980-те години.[46] През 1980-те е изградена бариера на река Темза, която да защитава Лондон от приливните вълни на Северно море.[47]
След 1970-те години Лондон е честа мишена на терористичните атаки наИРА в продължение на две десетилетия.[48][49]
Лондон покрива 1578 км2, което го прави 37-а по големинаагломерация в света. Разположен е на около 35 метра надморска височина вЛондонския басейн. Основна географска черта на лондонския градски пейзаж е плавателната рекаТемза, която преминава през града от северозапад на изток с няколко големи завоя и го разделя приблизително на 2 части (северна и южна), като историческият център и повечето забележителности се намират на северния бряг. Темза преди години е била много по-широка и по-дълбока река. При прилив е имала до 5 пъти по-голяма от сегашната си ширина.
Лондон има типичен умерен океански климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли с температури от 13,6 °C до 22,8 °C. Най-високататемпература е измерена на различни места в Лондон на 10 август 2006 година и била 38,1 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 2,4 °C до 7,9 °C. Най-сухият месец е февруари. Снежната покривка е рядко явление в Лондон, но лек снеговалеж се среща по няколко пъти в годината. Зимите в Лондон са хладни, но температурите рядко падат до нула. Рекордно ниската е -10 °C. Лондон е сравнително сух град с редовни, но леки валежи през цялата година.
Често наричан „Зеленият град“, в Лондон има много зелени площи. Най-големите паркове са разположените един до другкралски парковеКенсингтън Гардънс иХайд парк, заедно сГрийн парк, които са в самия център на Лондон, както иРиджънтс парк (Паркът на Регентите), който е разположен на север от центъра. В близост до него еБейкър стрийт – мястото, където е живял въображаемият геройШерлок Холмс, а съвсем недалеч е иМузеят на восъчните фигури. Освен тях, на север е големият паркХемпстед Хийт, а на запад по течението наТемза се намираРичмънд парк. Те са не толкова официални места, почти запазили естествения си вид.
Канари Уорф е основен търговски център и средоточие на повечето небостъргачи в ЛондонЛондонското Сити
Лондон произвежда 20% отбрутния вътрешен продукт на Великобритания или 446 милиардащатски долара през 2005, а икономиката наметрополния регион произвежда 30% от британскияБВП или 669 милиарда щатски долара през 2005. Лондон е един от основните финансови центрове в света и си поделя сНю Йорк позицията на най-важно място за световните финанси.Лондонската фондова борса е най-голямата вЕвропейския съюз с общапазарна капитализация от 2,88 трилионаевро през 2006 година.[54] Към средата на 2007 във финансовите среди в Лондон работят 325 хиляди души, което превръща финансите в най-голямата индустрия в града, а финансовият износ играе съществена роля в платежния баланс на Великобритания.
Повечето от половината Топ 100 компании в страната и над 100 от Топ 500 компании в Европа са със седалища в Лондонското Сити. Общо 70 от най-големите британски компании и около 75% от всички компании в класациятаFortune 500 са разположени в рамките на Лондонската метрополия. В Лондон се намират повечето медийни компании, които представляват третият най-добре развит сектор в града. За британската национална телевизия и радиоБи Би Си, най-големият радио- и телевизионен комплекс в света, работят над 23 хиляди души. Други медийни компании са разположени в близост до Сити. Централите на почти всички национални печатни медии са в Лондон.
Пристанището на Лондон е трето по големина в страната следГримсби-Имингам иТийс-Хартълпул и девето в Европейския съюз с 53,8 милиона тона преминали товари през 2005 г.[55] Лондонското летищеХийтроу е най-голямото пътническо и третото по големина (следФранкфурт Рейн-Майн иСхипхол) товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 67,7 милиона пътници и 1,39 милиона тона товари през 2005 г. ЛетищетоГетуик е на шесто място в Европейския съюз по преминали пътници (32,7 милиона).[56]
Втуризма са заети почти 350 хиляди души (2003), а годишните приходи от туризъм възлизат на 15 милиардабритански лири. Лондон привлича годишно над 15 милиона чуждестраннитуристи, което го прави един от най-посещаваните градове изобщо.
С развитието на индустриализацията населението на Лондон нараства съществено през XIX век и началото на XX век, а от края на XIX век чак до 1925, когато е изместен отНю Йорк, Лондон остава най-населеният град в света. Най-голямото население на Лондон е към 1939 г., малко преди избухването наВтората световна война, когато на територията на града живеят 8 615 245 души. Към средата на 2007 в Голям Лондон живеят 7 556 900 души.
Агломерацията на Голям Лондон се простира отвъд границите на града и обхваща 8 278 251 души (2001), докато метрополният регион Лондон включва в себе си между 12 и 14 милиона души, в зависимост от това кои граници на метрополията се вземат предвид. По данни наЕвростат Лондон е най-населеният град вЕвропейския съюз, вторият най-населен в Европа, следМосква, и третият най-населен вЕвропа, акоИстанбул бъде счетен за изцяло европейски град. В периода 1991 – 2001 в Лондон са пристигнали 726 000имигранти.
Регионът покрива 1579 km2, а гъстотата на населението му е 4542 души/km2 – стойност десетократно по-висока отколкото в останалите региони в страната. Лондон е 25-ият по население град, а метрополният му регион е 18-ият в световен мащаб. Градът е на 4-то място по брой милионери, живеещи в него. Лондон също е и сред най-скъпите градове в света, редом с Москва иТокио.
По оценки от Националната статистическа служба, базирани на прогнози от 2007 г., 69% от населението на Лондон спада към бялата раса, като 57,7% са бели британци, 2,4% са белиирландци и 8,9% са други представители на бялата раса. Общо 13,3% са с южноазиатски произход, катоиндийците сами по себе си са 6,6% от градското население, следвани отпакистанците (2,4%) ибангладешците (2,3%). Още 2% от населението се категоризира като другиазиатци. Приблизително 10,6% от лондончани са чернокожи, като процентите се разпределят както следва: 5,5%афро-европейци, 4,3%афро-карибци и 0,8% други чернокожи. Около 3,5% от населението е отсмесена раса.Китайците съставляват 1,5% от населението на Лондон, а към други етнически групи принадлежност са заявили други 2,0%. Към 2001 малцинствените групи в Голям Лондон съставляват 29% или 2 милиона души, съществено увеличение спрямо 1991, когато са наброявали 722 000.
Според преброяването от 2001 27,1% от населението на Голям Лондон е родено извън Великобритания. Родените извън пределите на Европа са 860 390 души, от тях най-много са родените вЮжна Азия, които по данни от преброяването са 373 317 души, следвани от родените вАфрика – 239 150 души. От родените в Европа най-много са тези вИрландия – 157 285, следвани от родените вКипър – 45 888, вГермания – 39 818, и вТурция – 39 128.
Около 58,2% от населението на Лондон се самоопределя катохристияни.Атеистите иагностиците представляват 15,8% от лондончани, следвани отмюсюлманите (8,5%), които са втората най-голяма религиозна група в града. Общо 8,7% от участвалите в преброяването от 2001 не са посочили религия или са отказали да отговорят на този въпрос.
Лондон по традиция е доминиран от християнската религия, а на територията му са разположени множество църкви. Административните центрове наАнгликанската църква саКатедралата Сейнт Пол в Лондон Сити и Садъкската катедрала в район Садък.Архиепископът на Кентърбъри, принципният ръководител наЦърквата на Англия и символичната глава на световната Англиканската съобщност, използва като основна резиденция вЛамбътския дворец в район Ламбът. Важните национални и кралски церемонии се извършват или в Сейнт Пол или вУестминстърското абатство. Абатството не бива да се бърка с намиращата се наблизоУестминстърска катедрала, която е най-голямата римокатолическа катедрала в Англия и Уелс.
Мнозинството мюсюлмани в Лондон живеят в районите Тауър Хамлетс и Нюхам. Най-важният мюсюлмански храм в града еЛондонската централна джамия, намираща се в непосредствена близост доРиджънтс парк. В Лондон се намира най-голямата джамия в Западна ЕвропаБайтул Футух – в квартал Мордън, район Мъртън. Храмът принадлежи намюсюлманската общност Ахмадия.
Мнозинството отиндуисти в Лондон живеят в северозападните квартали на Хароу и Брент, като в Брент се намира и вторият най-голям индуистки храм извън Индия: БАПС Шри Шваминараян Мандир или просто Храм Нийсдън. Сикхите населяват предимно Източен и Западен Лондон, а в Саутхол, район Илинг, се намира най-големият сикхски храм извън Индия Сри Гуру Синг Саба.
Фестивал на рекаТемза – провежда се ежегодно под патронажа на кмета на Лондон. Провежда се в края на лятото и се радва на засилен интерес от британската общественост и гостите на Лондон. През2009 г. е посетен от над 700 000 души. Има участници отБългария,Чехия,Полша,Унгария,Румъния,Литва,Латвия,Естония,Турция иГермания.
Фестивал на европейското документално кино в Лондон – Провежда се от2007 г. Фестивалът е третият съвместен проект на Асоциацията на националните културни институти на страните-членки на ЕС в Лондон. Миналогодишният фестивал беше посветен на 20-годишнината от падането на Берлинската стена и демократичните промени вЕвропа.
Големият Британски фестивал на бирата в Лондон – провежда се всяка година през август в Лондон и е най-големият и най-известният бирен фестивал в Обединеното кралство. Организира от CAMRA. Тя е основана през1977 г. През2006 г. Фестивалът е посетен от над 66 000 души и са изпити над 350 000пинтабира за 5-те дни на фестивала.
Фестивал на архитектурата в Лондон – за първи път се провежда през2004 г. Всички лондончани са поканени да се присъединят към общността на фестивала, да разработват проекти, да участва в дебати, да се разследва начина, по които Лондон може да се направи по-добро място за живеене. През2010 г. се провежда от 19 юни до 4 юли.
Всеки район се администрира от собствен районен съвет, чийто членове се избират за срок от 4 години. Районите са основата на местната власт в Лондон и отговарят за регулирането на повечето местни служби и чрез тях за училищата, социалните услуги, събирането на отпадъци и поддръжката на пътната инфраструктура.
Съвременните лондонски райони са създадени чрез Лондонския акт за местно управление от 1963. На 1 април 1965 със създаването на Голям Лондон се поставя началото на съществуването на райони. Първите избори за местна администрация са проведени през 1964, но новоизбраните районни съвети изчакват една година преди да получат контрол над съответните им райони. Между 1965 и 1986 районите са част от двустепенна система на управление, в която е включен Съвета на Голям Лондон. На 1 април 1986 Съвета за Голям Лондон е разпуснат, а районните съвети получават по-голяма административна независимост. През 2000 е създадена Управата на Голям Лондон, която има далеч по-ограничени правомощия от някогашния СГЛ. Административните правомощия на лондонските райони са сходни с тези на отделните английски унитарни единици.
Лондон Сити се управлява от собствен административен орган – Лондонската градска корпорация, която е значително по-стара от районите.
Символи на Лондон: двуетажен автобус и червена телефонна кабина пред часовниковата кула Биг БенСпътникова снимка на Централен Лондон с Темза и парковеСградата на управата на Външен Лондон
Някои от кварталите на Лондон по азбучен ред (districts of London) са:
Лондон е бил домакин наЛетните олимпийски игри два пъти, през1908 и1948. През юли 2005 г. Лондон е избран да бъде домакин наXXX Лятна олимпиада през 2012 г., както и на XIV Лятна параолимпиада, превръщайки се по този начин в единствения град, в който са се провеждали три издания на Летните игри.
Особено популярните в Англия спортовекрикет иръгби са добре представени и в Лондон. Отборът на Мидълсекс Каунти Крикет Клъб играе на Лордс Крикет Граунд, най-известното крикет игрище в света, а Съри Каунти Крикет Клъб играе на Дъ Оувъл (наанглийски:The Oval), друг популярен сред крикет феновете терен. На Лордс Крикет Граунд се намира най-старият в света музей на спорта. В Английския шампионат по ръгби играят лондонските отбори Лондън Айриш, Сарасинс, Уоспс и Харлекинс. На стадион Туикънхам се провеждат ръгби срещи на национално и международно равнище.
В квартал Уимбълдън от 1877 насам се провеждатенис турнирът Уимбълдън, който е и най-старият тенис турнир изобщо. Той е един от четирите турнира по тенис отГолемия шлем и е единственият от тях, който се играе на трева. Шампионатът включва няколко отделни турнира, провеждани по едно и също време: сингъл мъже и жени, двойки мъже, жени и смесени, юноши – сингъл и двойки, девойки – сингъл и двойки, както и турнири за ветерани и за тенисисти в инвалидни колички.
↑абPevsner, Nikolaus.London I: The Cities of London and Westminster rev. edition, 1962. Introduction с. 48.
↑J. G. Pounds (1976). „An Historical Geography of Europe 450 B.C.-A.D. 1330, Part 1330“. с. 430. CUP Archive
↑Ramsay, George Daniel (1986). The Queen's Merchants and the Revolt of the Netherlands: The End of the Antwerp Mart. т. 2, с. 1 и 62 – 63. Manchester University Press.ISBN 978-0-7190-1849-7
↑European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 417.
↑European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 348.
↑European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
↑Twinning agreements // Making Joburg an entry point into Africa. City of Johannesburg. Архивиран оторигинала на 2009-11-11. Посетен на 28 август 2009.
.jpeg)
