Замъкът на островТракай, бившата резиденция на великите херцози и столица на средновековната държава
През1385 г. великият литовски княз Йогалия въвежда християнството иприсъединява Литва към Полша, като се жени за полската кралица Ядвига и става полски крал с иметоВладислав II Ягело. Скоро обаче бил принуден да отстъпи властта в литовското княжество на своя братовчед Витовт. Той се признал за васал на Ягело, но води независима външна политика и следователно пълното обединение на държавите не се осъществява. По време на управлението наВитовт (1392 – 1430), Великото княжество Литва достига своя най-висок връх, а територията му е приблизително 930 000 km².
Люблинската уния от1569 г. обединява Литва и Полша в Полско-литовско кралство, нареченоЖечпосполита. То е дуалистична мултикултурна държава с уникално държавно устройство и религиозна съвместимост. Първото столетие от нейното съществуване историографията смята за златен век, като страната достига максимална територия 990 000 km² през периода1634 –1686 г. В края на XVI и през XVII век Полско-литовското кралство е една от най-силните държави в Европа. Второто столетие на Жечпосполита се характеризира с упадък. Опит за спирането му е конституцията от3 май1791 г. – първата писменаконституция на държава в Европа и втората в света. Жечпосполита съществува до1795 г. Държавата е разделена междуПрусия,Австрия иРусия на три етапа през 1772, 1793 и 1795 г.
На16 февруари1918 г. въвВилнюс представителството на литовския народ – Съвет на Литва (Lietuvos Taryba), провъзгласява независима Литва.
В1920 –1922 г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица ставаКаунас.
На 10 октомври 1939 г., след завладяването и подялбата на Полша между Германия и СССР като следствие на Договора Рибентроп-Молотов, на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На15 юни1940 Литва влиза в състава наСССР катоЛитовска съветска социалистическа република, след като ден по-рано Москва поставя ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии отПолша, включително историческата столицаВилнюс.
През1941 –1944 г. Литва е окупирана от нацисткаГермания. От 1944 до 1990 г. страната отново е в състава наСССР.
На11 март1990 г. Върховният Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва (първатасъюзна република, напускаща СССР).
Литва еполупрезидентска република.Държавен глава епрезидентът, който се избира с петгодишен мандат. В неговите ръце е съсредоточена и външната политика. Президентът, по одобрение на парламента, определяминистър-председателя, а на последните номинации определя и останалата част откабинета, както и броя на останалите държавни служители и съдии, както иКонституционен съд (LR Konstitucinis Teismas).
Литовскиятпарламент (Сейм) има 141 члена, които се избрани с четиригодишен мандат. Около половината членове от това законодателно тяло са избрани от избирателни райони (71), а останалата половина (70) са избрани от национален вот. Партията трябва да получи поне 5% от националния вот, за да бъде избрана в Сейма.
Литовските въоръжени сили (Lietuvos ginkluotosios pajėgos) са професионални, имат численост около 15 500 души в редовни формирования и около 100 000 души в резервни формирования. Литва е член наНАТО и военната ѝ доктрина е за „тотална и безусловна защита“, поради което войските са структурирани по подобие на скандинавските армии, и най-вече шведската. Клоновете на въоръжените сили са сухопътни войски, военновъздушни сили, военноморски сили, национални доброволчески сили и специални сили. Армията има на разположение около 400 бронетранспортьора (най-вече щатскиМ-113 и 168 M577 V2 (персонални бронирани бронетранспортьори, поръчани от Германия през 2016), някои от които с финландскиминомети), 150 артилерийски гаубициМ101 и 20 самоходни миномета „Тунджа“, както и различни видове противотанкови ракети и ЗРК с малък обсег. ВВС имат единствено транспортни и учебни вертолети и самолети, а ВМС – патрулни катери и минопочистващи кораби. Последната противоподводникова корвета от съветско време е изведена от употреба през 2009 г. Литва има общо 187 души зад граница, като най-многоброен е контингентът вАфганистан – 141 души. Разходите за въоръжените сили са 405 милиона евро, или 1,14% от БВП (2008).
Населението на Литва е около 2 900 000 души, от които близо 85% салитовци. Най-големите малцинства саполяците – около 6% от населението, ируснаци – около 5% от населението. Населението е намаляващо, но са предприети амбициозни програми от страна на правителството за увеличаване на прираста до положителни стойности.
Литва е малка и почти хомогенна държава, но литовците има четири големи етнографски региона, които имат някои различия в традициите, диалектите и ландшафта:
Аукщайтия (Горна Литва, налитовски:Aukštaitija) – най-големият регион, заема голяма част от територията на североизток, над течението на Неман, между границите с Латвия и Беларус и столицата Вилнюс.
Жмуд (Жемайтия или Долна Литва, налитовски:Žemaitija) – регион, разположен на северозапад, по долината на река Неман. Жмудският и аукщайтския диалекти са, от съвременна гледна точка, двата основни диалекта на литовския език.
Сувалкия (налитовски:Suvalkija) – традиционно богат регион в югозападната част на страната, околоМариямполе.
Дзукия (налитовски:Dzūkija) – традиционно бедни гористи земи в южната част на Литва, по протежение на границата с Беларус.
Петият регион, който често е отнасян към Жмуд, еМемелската област, наричана също Малка Литва (налитовски:Mažoji Lietuva) или Клайпедски край (налитовски:Klaipėdos kraštas) – ивица в най-западната част на страната, която заедно с градКлайпеда до 1918 година и от 1939 до 1945 г. е била част отИзточна Прусия и е включена в състава на тогавашнатаГерманска империя. Някои политици отнасят към Малка Литва и територията на съвременната Калининградска област на Русия.
.jpg)
