Папа Свети Лин е вториятпапа наримокатолическата църква, и първиятевропейскипапа. Почитан е катосветец откатолическата иправославна църкви.[1][2]
Понтификатът му обхвашапериода от64 (или 67) до76 (или 79)г.
Според папските списъци, е билпапа около дванадесет години.
Дванадесет години, четири месеца и дванадесет дни, според Либерийския Каталог от 354 г. но датите, посочени в този каталог, са непотвърдени.
Свети Лин е вториятЕпископ наРим, непосредствен наследник на Свети Апостол Петър. Според много историци наЦърквата, сред които и прочутият изследовател на миналото кардинал Чезаре Баронио (1538 – 1607), той е италиец, роден в тосканския градВолтера. Древната „Книга на папите“, посочва името на баща му – Херкулан. Като млад Лин заминава за Рим, за да получи образование, и там се запознава с християнството и приемаСветото Кръщение. Близък сътрудник е на пребиваващите в столицата на империята Апостоли Петър и Павел; съществуват сведения, че е проповядвал благата вест и вГалия (дн. Франция). Съгласно традицията, възхождаща към раннохристиянския църковен писател Свети Ириней Лионски (ок. 135/140 – ок. 200), той е същиятЛин, за когото споменава Павел във Второто си Послание до Тимотей (4, 21). През 64 г. огромен пожар унищожава две трети от Рим, и мълвата обвинява за подпалването му императорНерон (54 – 68). За да се оправдае, той хвърля вината върху все още малко познатата християнска общност в града и започва първото голямо преследване в историята на Църквата. Ок. 67 г. мъченическа смърт претърпяват Апостолите Петър и Павел. В това трудно времеЛин наследява от Петър неговата епископска катедра и работи неуморно за укрепването на единството на преследваните си събратя по вяра, ръкополага епископи и свещеници.
След размириците в Рим през 68 – 69 г., довели до свалянето от престола и убийството на Нерон, както и на краткотрайно управлявалите един след другГалба,Отон иВителий, общественият ред в империята е възстановен от императорВеспасиан (69 – 79). Гоненията срещу християните затихват, но вПалестина в решителната си фаза навлиза т. нар.Юдейска война, избухнала през 66 г. вследствие мощно антиримско въстание на живеещите там евреи. През 70 г. римските войски превзематЙерусалим и опустошават града, като разрушават Храма Господен: с това еврейското въстание е потушено, а като центрове на християнската проповед в империята все повече се утвърждават други градове, и на първо място – Рим.
Нормативен контрол | |
|---|
|
