Тази статия е заграда във Франция. За окръга вижтеЛил (окръг).
| Лил Lille |
| — град-център — |
| |
 |
|
| Страна |  Франция |
|---|
| Регион | О дьо Франс |
|---|
| Департамент | Нор |
|---|
| Окръг | Лил |
|---|
| Площ | 34,83 km² |
|---|
| Надм. височина | 18 – 46 m |
|---|
| Население | 231 491 души(2013)
6646 души/km² |
|---|
| Агломерация | 1 175 828 души |
|---|
| Първо споменаване | 640 г. |
|---|
| Пощенски код | 59000, 59160, 59260, 59777, 59800 |
|---|
| Официален сайт | www.lille.fr |
|---|
| Лил вОбщомедия |
Лил (нафренски:Lille; нанидерландски:Rijsel,Рейсел) еград в СевернаФранция, главен административен център на регионО дьо Франс,департаментНор и окръгЛил.
Имаж.п. възел, както иаерогара. Съществува и речно пристанище нарекаДьоюл. Разположен е в близост дограницата сБелгия. Населението на града е около 226 000 души (2007), а на градскатаагломерация, разположена на френска и белгийска територия и включваща още градоветеРубе,Туркоан иКортрейк – 1 143 125 души (1999).
| Тази статия се нуждае от подобрение.Необходимо е: форматиране.
Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Археологически разкопки (най-вече в съвременните квартали Петис, Вазем и Вио Лил) показват, че районът в който се намира град Лил е обитаван още през 2000 г. пр.н.е. Първоначално населението му се състои предимно отгали от племената менапийци, морини, атребати и нервии.
Впоследствие по тези места се заселват представители на някоигермански народи, сред които: сакси, фризийции и франки. Легендата за „Лидерик и Финаерт“ поставя основата на град Лил на 640 г. Въз основа на топонимични изследвания е заключено, че през 8 век в областта на Лил се говори старинният нискофранкски език. Холандското име на Лил е Rijsel, което идва от ter ijsel (на острова) от средно холандски ijssel („малък остров, остров“), калък на старофренския l'Isle („островът“), произлязъл от латински Īnsula, от īnsula („остров“).
От 830 г. до около 910 г. викингите нахлуват във Фландрия. След разрушенията, причинени от норманско и маджарско нашествие, източната част на региона е управлявана от различни местни князе. Каролингският херцог Еврард е живял в града през 9 век и е участвал в много актуални политически и военни дела.
През 1054 г. при Лил се състои важнабитка. Първото споменаване на града датира от 1066 г.: apud Insulam (на латински за „на острова“). По онова време той се контролира от окръг Фландрия, както и регионалните градове -римските Булон, Арас, Камбре, както икаролингските Валенсиен, Сен Омер, Гент и Брюж). По този начин графствоФландрия се простира до левия бряг на Шелд, един от най-богатите и проспериращи региони на Европа.
От XII век славата напанаира за платове в Лил започва да расте. През 1144 г. е създадена енорията Сен-Совеур, на която изглежда е наречен съвременният квартал на Лил Сен-Совюр.
Графовете на Фландрия, Булон и Ено се сближават с Англия и Източна Франция и се опитват да си възвърнат територията, завзета от Филип II от Франция след смъртта наХенри II Английски, война, която завършва с победата на Франция в Бувине през 1214 г. Инфант Фердинанд, Графът на Фландрия е затворен и графството изпада в спор: жена му Жана, графиня на Фландрия и Константинопол, управлява града. Твърди се, че тя е била много обичана от жителите на Лил, които по това време наброяват към 10 000 души.
През 1225 г. уличният артист ижонгльорБертран Кордел, явно окуражен от местните владетели, се опитва да се представи за латинския императорБалдуин I (баща на графинята на Фландрия Жана), "изчезнал" вБитката при Адрианопол (в действителност той е взет в плен от българския царКалоян, който го побеждава в битката и е затворен вБалуиновата кула). В резултат на интригите на Кордел графствата Фландрия и Ено се настрояват враждебно към Жана. Братовчед й Луи VIII, наричан от нея „Лъвът“, разкрива манипулатора, а графиня Жана скоропостижно го обесва. През 1226 г. кралят се съгласява да освободи инфант Фердинанд, граф на Фландрия. Граф Феран умира през 1233 г., а дъщеря му Мари - скоро след това.
През 1235 г. Жана предоставя градска харта, с която градските управители ще се избират, всеки от по четирима комисари, избрани от владетеля. На 6 февруари 1236 г. тя основава Болницата на графинята (Хоспис Комтес), която остава една от най-красивите сгради в Стария Лил. В нейна чест болницата на Регионалния медицински университет в Лил е наречена „Болница Жана от Фландрия“ през 20. век.
През 1244 г., в абатството на Маркет, графинята умира без наследници. По този начин управлението на Фландрия и Ено се пада на сестра ѝ Маргарет II, графиня на Фландрия, след това на Гай от Дампиер, син на Маргарет.
Лил попада под властта на Франция от 1304 до 1369 г. след Френско-фламандската война (1297-1305). След това окръг Фландрия става владение наХерцогство Бургундия, поради брака през 1369 г. на Маргарет III, графиня Фландрия, и Филип Смелият, херцог на Бургундия. С това Лил става една от трите столици на херцогството, заедно сБрюксел иДижон. Особено влиятелният Филип Добри, херцог на Бургундия, прави Лил административна и финансова столица. Към 1445 г. градът наброява около 25 000 жители. На 17 февруари 1454 г., 1 година следпревземането на Константинопол от турците, Филип Добри организира пищенбанкет в своя дворец в Лил (впоследствие - традиционният „Празник нафазана“). Там херцогът и неговият съд полагат клетва към християнството. През 1477 г., при смъртта на последния бургундски херцог,Карл Смелият, Мария от Бургундия се омъжва заМаксимилиан Австрийски, който по този начин става граф на Фландрия.
През 16-и и 17 век град Лил е сред огнищата на разразилите се тогавачумни епидемии, но същевременно бележи значим икономически прогрес - бум на регионалнататекстилна индустрия, в резултат на което се замогва (първият принтер, който създава магазин в Лил, еАнтоан Так през 1594 г.). той е вторият град в света (следПариж), в който има (от1667 г.)улично осветление.[1] През 17 век са създадени ред нови институции: Ирландски колеж през 1610 г., Йезуитски колеж през 1611 г., Августински колеж през 1622 г., както и различниблаготворителни заведения: старчески дом - през 1624 г., бедняшки дом - през 1661 г. и предприятие за даване намилостиня - през 1626 г.
През 1519 г. Лил попада под властта на императора наСвещената Римска империя Карл V, аНиските земи - през 1555 г., под тази на най-големия му синФилип II Испански. Градът остава под властта наИспанските Хабсбурги до 1668 г.
Калвинизмът за пръв път се появява в района на Лил през 1542 г., опитите да се потъпче това протестантско движение там продължават до 1555 г. През 1566 г. провинцията около Лил е арена на религиозни стълкновения. Войната довежда или изостря периоди наглад и чума (последната през 1667–69 г.)
През 1578 г. група протестантски бунтовници, наречена Хурлус, щурмува замъка на графовете Мускрон. 4 месеца по-късно бунтовниците са неутрализирани от католическия полк Валон, но по-късно (между 1581 и 1582 г.) на няколко пъти неуспешно се опитват да превземат град Лил. Важна роля в отблъскването им има легендарнатаЖана Майлот. В същото време (1581 г.), подпомогнати от английската кралицаЕлизабет I от Англия, протестантите в Нидерландия се преборват за независимостта на страната си и формиратОбединените провинции.
Неуспешни френски атаки срещу града се провеждат през 1641 и 1645 г., но през 1667 г.Луи XIV (Кралят Слънце) го превзема и присъединява към кралството си, през 1668 г. съгласно Договора от Екс-ла-Шапел, предизвиквайки недоволство сред гражданите на проспериращия град. Редица важни обществени работи, предприети между 1667 и 1670 г., като Цитаделата (издигната отВобан) или създаването на кварталите Сен Андре и Ла Мадлен, дават възможност на краля постепенно да придобие доверието на новите си поданици в Лил, при все че мнозина си запазват фламандското самосъзнание, каквото местните изобщо имат въпреки езиковата си принадлежност романскаПикардия.
През целия 18. век населението на Лил е съставено основно от католици. От 1708 до 1713 г., градът е окупиран от холандците, по време наВойната за испанската наследство.
По време наФренската революция в града се стига до бунтове и разрушаване на църкви, но иначе жителите му не вземат дейно участие в нея. През 1790 г. там се провеждат първите общински избори. През 1792 г. австрийски войски обсаждат Лил. „Колоната на богинята“, издигната през 1842 г. на „Grand-Place“ (официално наречен Place du Général-de-Gaulle - ПлощадДьо Гол), е почит към съпротивата на града, водена от кмета му Франсоа Андре-Бонте. Въпреки че австрийскатаартилерия унищожава много къщи и основната църква на Лил, градът не се предава и австрийската армия напуска след 8 дни.
През 1858 г. Лил анексира съседните градове Петс, Ваземес и Мулин. През 1896 г. Лил става първият град във Франция, ръководен отсоциалист - Густав Делори.
Населението на Лил е 158 000 през 1872 г., нараства до над 200 000 до 1891 г. Към 1912 г. населението на Лил е 217 000.
Градът печели от индустриалната революция, особено чрез внедряване на употребата на въглища и напарната машина, забогатявайки от наминна и текстилна промишленост.
Окупацията на Лил от германците презПървата Световна война започва на 13 октомври 1914 г. след 10-дневна обсада и тежки обстрели, които унищожават 882 апартамента и офис-блока и 1500 къщи, предимно около ж.п. гарата и в центъра на града. В края на октомври градът се управлява от германските власти. Тъй като Лил тогава е само на 20 км от бойното поле, германските войски преминават редовно през града на път за и от фронта. В резултат на това той става място както за хоспитализация и лечение на ранени войници, така и за почивка и забавление на войниците - за целта сареквизирани множество сгради, домове и предприятия.
Лил е един от най-динамично развиващите се градове в Северна Франция. Отличното местоположение - между белгийската граница и близкия Париж - превръща града в център на регионален бизнес и иновации.
Водещите индустрии в Лил са: автомобилната, химическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост. В Лил има 6 центъра, които подпомагат икономическото развитие на града[2]:
- Euralille - бизнес район, привличащ консултантски компании, адвокатски кантори и финансови институции.
- EuraSanté - агенция за развитие, фокусирана върху медицинската индустрия и здравеопазването.
- Euratechnologies - бизнес парк, подпомагащ развитието на иновативни компании и стартиращи фирми.
- Plaine Images - Европейски център за творчески индустрии, обединяващ еднолични търговци, компании, бизнес инкубатори, лаборатории и училища.
- EurAlimentaire - асоциация на производителите на местни и пресни продукти.
- EuraMaterials - клъстер от иновативни предприятия, работещи в обработката на материали.
Представителният футболен отбор на града носи иметоЛил ОСК. Той е сред най-популярните френски футболни тимове.
- Родени в Лил
- Георги Тамбуев (1933 – 2003), български журналист, публицист и общественик
- Шарл дьо Гол (1890 – 1970), генерал, политик, основател и първи президент на Петата френска република
- Шарл Ке (1873 – 1931), френски композитор иорганист
- Филип Ноаре (1930 – 2006), актьор
- Жан Батист Перен (1870 – 1942), физик
- Никола Юло (р. 1955), журналист, водещ на поредицата „Ушуая“
- Други личности, свързани с Лил
- Мартин Обри (р. 1950), политик, кмет от 2001
- Луи Пастьор (1822 – 1895), химик и биолог, работи в града през 1854 – 1856
|
|---|
| 1985:Атина · 1986:Флоренция · 1987:Амстердам · 1988:Западен Берлин · 1989:Париж · 1990:Глазгоу · 1991:Дъблин1992:Мадрид · 1993:Антверпен · 1994:Лисабон · 1995:Люксембург · 1996:Копенхаген · 1997:Солун · 1998:Стокхолм · 1999:Ваймар · 2000:Рейкявик,Берген,Хелзинки,Брюксел,Прага,Краков,Сантяго де Компостела,Авиньон,Болоня · 2001:Ротердам,Порто · 2002:Брюге,Саламанка · 2003:Грац,2004:Генуа,Лил · 2005:Корк · 2006:Патра · 2007:Люксембург · Сибиу2008:Ливърпул,Ставангер · 2009:Линц,Вилнюс · 2010:Есен,Печ,Истанбул · 2011:Турку,Талин · 2012:Марибор,Гимараеш · 2013:Кошице,Марсилия · 2014:Умео,Рига2015:Монс,Пилзен · 2016:Сан Себастиан,Вроцлав · 2017:Орхус,Пафос · 2018:Валета,Леуварден · 2019:Пловдив,Матера · 2020:Риека,Голуей · 2021:Тимишоара,Елевсина,Нови сад · 2022:Еш сюр Алзет,Каунас
|
|
Нормативен контрол | |
|---|
|
.svg)
