Лезгинците (самоназвание: лезги, лек; мн.ч. – лезгияр, леки) са древенкавказки народ, живеещ в планинските части от двете страни на Дагестано-Азерската граница около рекаСамур. Те са едни от коренните жители на Кавказ и говорятлезгински език. Най-голямата част от тях живеят вРусия иАзербайджан. Лезгинци живеят също така вКазахстан,Киргистан,Украйна,Узбекистан иТурция.
Лезгинският език е включен в лезгийската подгрупа на нахско-дагестанската група на севернокавказкото езиково семейство. Руският и азербайджанският език също са често говорени сред лезгините (като втори език). Повечето лезгини са дву- и триезични. Лезгийският език е разделен на 3 диалекта: кюрински, самурски и кубински. Кюринският диалект включва гюнейския, яркинския и курахския диалект; самурският – предкузпарински преходен диалект и ахтински диалект. Има и независими диалекти: Куруш, Гилияр, Фи и Гелхен.
През 1905 г., за да улесни русификацията на народа, руското царско правителство се опитва да създаде лезгинската писменост на базата на разработената „Кюринска азбука“, но този опит се проваля. През 1928 г. е въведена латинската азбука за лезгийския език, а през 1938 г. е въведена нова азбука на базата на кирилицата. Литературният език „лезги“ се основава на диалектите гюней и кюрин.
Вярващите лезгини изповядват сунитския ислям, а малцинството – ханафизъм. Изключение правят жителите на няколко села в Република Дагестан, които са шиити.
