Ла̀твия (налатвийски:Latvija, наливонски:Leţmō,остар.Лето̀ния[2][3]), официалноРепу̀блика Ла̀твия (налатвийски:Latvijas Republika, наливонски:Leţmō Vabāmō), едържава в СевероизточнаЕвропа. Тя граничи сБалтийско море и е една от тритебалтийски държави, заедно сЕстония (343 km) иЛитва (588 km), с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток саРусия (276 km)[4] иБеларус (141 km). Площта ѝ е 65 558 km², от които 64 590 km² суша и 968 km² водна площ.
До средата на двадесети век названието на страната на български е Летония (отфренски:Lettonie).[5] Смяната е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски.
Латвия заема най-западните части наИзточноевропейската равнина и в топографско отношение не се различава много от съседните ѝ държави. Около 75% от площта ѝ е заета от равнини, останалите 25% са ниски хълмове и възвишения. Над една четвърт от територията на Латвия е годна за земеделие. В източните части на странатаморени и образувания отледниковия период предопределят пейзажа. Най-високата точка, връхГайзинкалнс, има височина от 312 метра над морското равнище.
Обширни части от Латвия са покрити с гори. Има повече от 12 000 малки реки и над 3000 езера.
ПлиткиятРижки залив се намира в северозападната част на страната. СтолицатаРига е разположена на бреговете му, където рекаДаугава се влива в него. Други големи градове саДаугавпилс, нагоре по течението, иЛиепая – на балтийския бряг.
Латвийскиятклимат е морски и умерен, с хладни лета и влажни умерени зими.
Селски и градски жители на Ливония, гравюра от 16 век
Известни през повечето време катоЛивония, земите, които днес представляват Латвия, през13 век попадат под влиянието нанемскиярицарски орден „Братя на меча“. Немските рицари донасят на местните ливонци усъвършенствани военни технологии, включително нови типове укрепления. През следващите 600 години различни части от територията на Латвия попадат под владение на различни чужди сили, включителноДания,Прусия,Жечпосполита,Швеция иРусия. Въпреки тези радикални промени, наследниците на немските рицари запазват своята автономия и оформят ядрото на латвийския елит, обществен ред и култура.[6]
Вторият значителен фактор при оформянето на латвийската нация е Руската империя. През 1710 г.Петър Велики започва кампания по завладяването на Прибалтика, която приключва през 1795 г. През следващите 200 години в Латвия се развива единствена по рода си социално-административна система: начело на стопанския, културен, обществен и местен политически живот е немската аристокрация, докато висшата политика и администрация се управляват от рускатабюрокрация.[6] Една част от латвийците възприемат немските традиции, докато друга част се ориентират към руския модел. Голяма част от тогавашната латвийска интелигенция е вдъхновена от светилата на академиите и институтите вСанкт Петербург. През втората половина на19 век процъфтява латвийскиятнационализъм, насочен към отхвърлянето на опитите за германизация и русификация. Развиват се изцяло латвийски елит и култура. Към края на века културният подем е последван и от икономически, най-вече заради благоприятното положение на Латвия в Руската империя. Към 1913 г.Рига вече е третото най-голямо пристанище в Русия, а стокообменът надхвърля този на пристанището вСанкт Петербург.[6]
След като Русия е опустошена отреволюцията иПървата световна война, Латвия обявява независимостта си на18 ноември1918 г. Още в предвоенните години в Латвия набира силаболшевизмът. Болшевиките управляват от края на 1918 до май 1919 г. Страната утвърждава независимостта си едва през 1920 г., когато спират сблъсъците между левите и десните сили и Съветска Русия признава суверенитета на Латвия. Една година по-късно тя става членка наОбществото на народите.[7] Последвалият период се характеризира както с политическа нестабилност, така и с икономическо развитие –инфлацията и външният дълг са ниски, износът е висок, субсидиите за селско стопанство са големи. Държавата е директен участник в много икономически отрасли. В същото време политическата система наподобява тази наВаймарската република и не носи стабилност на страната. През1934 г. Латвия ставаавторитарна държава под ръководството на центристкия политикКарлис Улманис. Той забранява опозиционните партии и налага цензура, но не провежда репресии – под управлението му за кратко са затворени само няколкостотин десни и леви активисти.[7]
Значка със знамената на балтийските страни и радиоапарат, използван при организацията на Балтийския път
Съветският съюз анексира страната под името Латвийска ССР на17 юни1940 г., като косвена последица от сключения през август1939 г.Пакт Рибентроп-Молотов. В Латвия са разположени 30 000 съветски войници, същата съдба спохожда и останалите балтийски републики. Избухването на войната между СССР и Нацистка Германия довежда до репресии в новите съветски републики. Над 35 000 латвийци са депортирани в Сибир, много от тях умират там.[7] С изключение на също толкова репресивната нацистка окупация от1941 г. до1944 г. презВтората световна война, Латвия остава съветска република, катоЛатвийска съветска социалистическа република. След смъртта наЙосиф Сталин през 1953 г. латвийските комунисти начело с председателя на Министерския съветЕдуардс Берклавс се опитват да прокарат по-националистическа политика. Тези опити не се харесват на централната власт в Москва и през 1959 г. в републиката е проведена чистка, а последвалите съветизация и русификация са много по-интензивни, отколкото в съседните балтийски републики.[7]
Реформите на съветския лидерГорбачов стимулиратлатвийското движение за независимост.[8] Първите открити демонстрации срещу съветската власт се случват през 1987 година. Общото очакване сред населението е, че властите ще отвърнат с крути мерки, но това не се случва и все повече хора се присъединяват към различни неправителствени групи като Клуб за опазване на околната среда и Латвийски народен фронт (Latvijas Tautas Fronte). Катализатор за тези демонстрации са честванията от обявяването на независимостта (18 ноември 1918), депортациите на латвийци (13 юни 1941) и пакта Молотов-Рибентроп (23 август 1939). В балтийските страни тези събития остават запомнени катоПееща революция, чиято кулминация еБалтийският път. На21 август1991 г. Латвия отново става независима държава.[8] Оттогава тя върви по път на засилване на връзките си със Запада и става член наНАТО и наЕвропейския съюз през2004 г.
Законодателният орган е стоместенСейм (еднокамеренпарламент), който се преизбира пряко от народа на всеки четири години. Президентските избори се провеждат отделно, също на четири години.Президентът се избира от Сейма. Той назначава министър-председател, който заедно с кабинета си образуваизпълнителната власт.
Изглед от Рига, където е съсредоточена значителна част от икономиката на страната
Латвия има отворенапазарна икономика, в която близо 1/3 отбрутния вътрешен продукт (БВП) се генерира от износ. От 1999 г. насам страната е член наСветовната търговска организация, а от 2004 г. членува вЕвропейския съюз. След 2000 г. Латвия има силен икономически растеж, който през 2006 и 2007 г. надвишава 10% годишно. Икономиката е почти изцяло в частни ръце, с изключение на няколко големи компании. Общият БВП (ППС) за 2012 г. възлиза на 37,88 милиарда щатски долара.[9] БВП (ППС) на глава от населението е 18 600 щ.д.,[10] който е четвъртият най-нисък в Европейския съюз следБългария,Румъния иХърватия и се равнява на 62% от средната за Съюза стойност.[11]
Латвия понася много тежък удар по време наСветовната финансова криза. Националният брутен вътрешен продукт се срива с 10,5% само в последната четвърт на 2008 г.,[12] а на следващата година – с повече от 18%. Безработицата скача от 6 на 21%. През 2009 г. правителството иска спасителен пакет отМеждународния валутен фонд,Световната банка и Европейския съюз в размер на 7,5 милиардаевро.[13] Икономиката обаче успява бързо да излезе от кризата, отбелязвайки растеж на БВП от 5,5% през 2011 г. и 6,8% само през първата четвърт на 2012 г., което е най-високият ръст в ЕС. Безработицата също пада от 21 на 16%.[14]
Външнотърговското салдо за 2012 г. е отрицателно. Страната внася продукти на стойност 16,1 милиарда щатски долара,[15] докато износът възлиза на 12,49 милиарда щатски долара.[16] Промишлеността е съсредоточена в няколко основни направления: обработена дървесина, храни, текстил, обработени метали, жп-вагони, медикаменти, синтетични влакна и електроника.[17] Като съветска република Латвия претърпява най-силната индустриализация от трите балтийски страни. В нея се произвеждат всички дизелови и електрическилокомотиви в СССР, половината от телефонните апарати и над 20% от всички телефонни станции, хладилници и автобуси в Съюза.[18] Всички тези производства налагат внос на суровини и специализирани кадри от други части на Съветския съюз. През 1950-те години при управлението на Едуардс Берклавс се правят опити да се ограничи индустриализацията и да се въведе самоотчетност за финансите на републиката, но чистката от 1959 г. слага край на тези опити.
Малко под 60% от населението са етнически латвийци. Около 27,4% са руснаци, за чието благосъстояние Русия продължава да бъде загрижена, имайки предвид ограничаването на правата им. В по-големите градове, като Рига и Даугавпилс, руснаците превъзхождат по брой латвийците. Значителни малцинства от други страни, катоБеларус,Украйна иПолша, също живеят в Латвия.
Историческият център наРига е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО през 1997 г.
Латвия има богато културно и историческо наследство. Благодарение на мултикултурната смес между латвийски, руски, немски и др. традиции Латвия се характеризира с разнообразие, но в същото време – със своята оригиналност и неповторимост.
Латвийската култура се отличава с голямо богатство, развито благодарение на благоприятното географско положение на Латвия. През последното хилядолетие абсорбира фолклорната традиция и европейския и световен опит, като в същото време запазва типичните латвийски традиции и особености. Езическите традиции все още се почитат в много домакинства, особено по селата, където много добре е запазена самобитната култура – например на празника на лятното слънцестоене или Еньовден. На този ден на всички хълмове в Латвия се запалват огньове, на които хората с песни и празненства прекарват най-късата нощ на годината. Великден и Коледа се празнуват два пъти – като християнски празник и като езически. В същото време в Латвия се спазват традициите на християните и евреите, елементите на германските и славянските култури.
За разнообразието на местната култура и нейното мирно съжителство свидетелства фактът, че в Латвия може да посетите красиви храмове от различни вероизповедания: католически (Римокатолическата църква Св. Алберт, базиликата Аглона в селището Аглона), лютерански (Църквата Св. Петър в Рига), православни (катедралата Рождество Христово) и храмове за древни вярвания (Гребеншчиковска старообредна църква в Рига).
Това е само капка в океана на културно-историческото наследство на Латвия.
.jpg)
