| Част отсерията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
| Портал Будизъм История на Будизма |
Ламрим (натибетски „етапите на пътя“) втибетския будизъм е текстуална форма, представяща етапите на пътя до пълното просветление така, както са преподадени от историческияБуда. Във всичките основни будистки школи наТибет:Нингма,Кагю,Сакя,Джонанг иГелуг могат да се открият различни варианти на Ламрим като постепенен подход към просветлението и всичките се основават на коренния текст отДжово АтишаБодхипатхапрадипа или „Лампа за пътя до просветлението“[1].
Когато Атиша, „бащата“ на Ламрим пристига отИндия в Тибет[2], бива помолен от крал Джангчуб О да даде пълно и в същото време достъпно изложение на ученията[2] за да изчисти погрешните възгледи и особено тези, предизвикани от привидните противоречия в сутрите и техните коментари. Воден от тази молба той написва Бодхипатхапрадипа или „Лампа за пътя до просветлението“, която тибетците знаят като Ламрим[2]. Това негово изложение на ученията впоследствие се предава от традициятаКадам.
СпоредДзонгкапа в неговатаЛам Рим Чен Мо (великия трактат върху етапите на пътя до просветлението) Атиша взема темите и порядъка им от Абхисамаяланкара (Украшение от осъзнаване) наМайтрея Натха иАсанга, която е на основата наПраджняпарамита Сутра и така създава Бодхипатхапрадипа. В Абхисамаяланкара фокусът е върху скрития смисъл на сутрите[3] Според тибетската традиция Ламрим се основават на сутрите, преподадени от Буда и следователно съдържат същностните моменти на всички сутра учения в техния логичен ред за практикуване[4][5].
Гампопа е монах и вече високо реализиран учител от школатаКадампа по времето, когато среща йогинаМиларепа и става негов ученик. Гампопа въвежда Ламрим като средство за постепенно развитие на ума на учениците си. Неговият текст, известен днес на Запад с английския си превод „Скъпоценното украшение на освобождението“ е широко използван във всички разклонения на школата Кагю.
Дзонгкапа, основоположник на школата Гелуг, която е основана предимно на Кадампа на Атиша пише един от шедьоврите сиЛам Рим Чен Мо (Великия трактат върху етапите на пътя до просветлението)[1], който е около 1000 страници и е базиран върху литературни източници. Има и средно пространен текст нас Дзонгкапа „Ламрим“ с обем около 200 страници, а също и кратък, кондензиран текстЛам Рим Дю Донг от 10 страници, рецитиран в качеството на ежедневна практика в много манастири на Гелуг.[6]Ламрим става първият тибетски текст, преведен на европейски език отйезуитскиямисионерИполито Дезидери, който пребивава в Тибет от 1716 до 1721 и прави обширно изследване на тибетския будизъм[7]. Дезидери изучава Лам Рим Чен Мо на Дзонгкапа, а ръкописът му, описващ Тибет и будистката философия са най-обширните до двадесети век.