Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Ламрим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Част отсерията статии за
Будизъм
Основни фигури
Будизъм по страна и регион
Школи
Текстове и основни понятия
Портал Будизъм
История на Будизма

Ламрим (натибетски „етапите на пътя“) втибетския будизъм е текстуална форма, представяща етапите на пътя до пълното просветление така, както са преподадени от историческияБуда. Във всичките основни будистки школи наТибет:Нингма,Кагю,Сакя,Джонанг иГелуг могат да се открият различни варианти на Ламрим като постепенен подход към просветлението и всичките се основават на коренния текст отДжово АтишаБодхипатхапрадипа или „Лампа за пътя до просветлението[1].

История

[редактиране |редактиране на кода]

Когато Атиша, „бащата“ на Ламрим пристига отИндия в Тибет[2], бива помолен от крал Джангчуб О да даде пълно и в същото време достъпно изложение на ученията[2] за да изчисти погрешните възгледи и особено тези, предизвикани от привидните противоречия в сутрите и техните коментари. Воден от тази молба той написва Бодхипатхапрадипа или „Лампа за пътя до просветлението“, която тибетците знаят като Ламрим[2]. Това негово изложение на ученията впоследствие се предава от традициятаКадам.

СпоредДзонгкапа в неговатаЛам Рим Чен Мо (великия трактат върху етапите на пътя до просветлението) Атиша взема темите и порядъка им от Абхисамаяланкара (Украшение от осъзнаване) наМайтрея Натха иАсанга, която е на основата наПраджняпарамита Сутра и така създава Бодхипатхапрадипа. В Абхисамаяланкара фокусът е върху скрития смисъл на сутрите[3] Според тибетската традиция Ламрим се основават на сутрите, преподадени от Буда и следователно съдържат същностните моменти на всички сутра учения в техния логичен ред за практикуване[4][5].

Гампопа е монах и вече високо реализиран учител от школатаКадампа по времето, когато среща йогинаМиларепа и става негов ученик. Гампопа въвежда Ламрим като средство за постепенно развитие на ума на учениците си. Неговият текст, известен днес на Запад с английския си превод „Скъпоценното украшение на освобождението“ е широко използван във всички разклонения на школата Кагю.

Дзонгкапа, основоположник на школата Гелуг, която е основана предимно на Кадампа на Атиша пише един от шедьоврите сиЛам Рим Чен Мо (Великия трактат върху етапите на пътя до просветлението)[1], който е около 1000 страници и е базиран върху литературни източници. Има и средно пространен текст нас Дзонгкапа „Ламрим“ с обем около 200 страници, а също и кратък, кондензиран текстЛам Рим Дю Донг от 10 страници, рецитиран в качеството на ежедневна практика в много манастири на Гелуг.[6]Ламрим става първият тибетски текст, преведен на европейски език отйезуитскиямисионерИполито Дезидери, който пребивава в Тибет от 1716 до 1721 и прави обширно изследване на тибетския будизъм[7]. Дезидери изучава Лам Рим Чен Мо на Дзонгкапа, а ръкописът му, описващ Тибет и будистката философия са най-обширните до двадесети век.

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. абLamrim: the Gradual Path to Enlightenment
  2. абвLam Rim Meditation – What is it?
  3. Abhisamayalankara
  4. Introduction to the Lamrim series; Preeminent qualities of the compilers and of the teachings pgs. 4 – 6
  5. Lamrim – The Stages of the Path
  6. The Abbreviated Points of the Graded Path
  7. Alison Gopnik,Could David Hume Have Known about Buddhism? Charles Francois Dolu, the Royal College of La Flèche, and the Global Jesuit Intellectual Network, accessed 26 March 2017Архив на оригинала от 2013-09-21 вWayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ламрим&oldid=11116026“.
Категории:
Скрита категория:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp