Думата „кришна“ насанскрит буквално се превежда като „син“ или „тъмен“ и се отнася до външността на Кришна. Във форматаМурти (статуя), Кришна често е изобразяван с тъмна кожа. Например,Джаганнатха, Кришна като господарят на вселената, почитан вПури, щатаОриса вИндия, е със значително по-тъмен външен вид от брат си и сестра си, почитани в същия град, които са с много по-светла външност. Името понякога означава синкав, а не просто син. Външността на Кришна се описва като имаща цвят на „буреносен облак“.
Дават се и други значения на името Кришна.Гаудия вайшнава традицията обяснява името Кришна, като „всепривличащ“. Основа за този превод заГаудия вайшнавите е преводът на стиха отМахабхарата, цитиран вЧайтаня Чаритамрита[1]. Други преводи на този стих дават различни значения. Коментаторите наВишну сахасранама предлагат подобни обяснения. АдиШанкара обаче дава различно обяснение: Кришна е 57-ото име наВишну, което също означава „съществувание в знание и блаженство“.
Най-ранният текст, даващ ясно описание на личността на Кришна, еМахабхарата, въпреки че имената му се срещат в най-древните писмени паметници на Индия, такива катоРиг Веда и другитеВеди. В Махабхарата той е описан катоинкарнация наВишну и е един от най-важните герои в епоса.
Осемнадесетте глави на шестата книга (Бхишма Парва), които съставляватБхагавад-гита, пресъздават съветите на Кришна къмАрджуна (светлия), дадени на бойното поле. Тук Кришна вече е възрастен, въпреки че се загатва за неговите младежки героични постъпки.
Харивамша е приложение, добавено по-късно, което съдържа най-ранното подробно описание на детството и младежките години на Кришна.
На практика всяка една от по-новите Пурани разказва живота на Кришна или дава описание на някои моменти от него.
Махабхарата иХаривамша се приемат от всички индуси за святи, но двете Пурани (Бхагавата Пурана иВишну Пурана), които съдържат най-обширни описания на живота на Кришна и неговото учение, са най-почитани от теологична гледна точка. Приблизително четвърт от Бхагавата Пурана (основно в десетата ѝ песен) описва живота и философията му.
Яшода къпе детето Кришна.(Илюстриран ръкопис на Бхагавата Пурана от западна Индия)
Това обобщено представяне се основава на Махабхарата, Харивамша, Бхагавата Пурана и Вишну Пурана. Събитията се развиват в Северна Индия, главно в щатитеУтар Прадеш,Бихар,Харяна,Делхи иГуджарат. Цитатите в началото и в края на това представяне поставят теологическите рамки, в които се разглежда историята.
Долният цитат разглежда причината заинкарнирането на Кришна. Цитатът е отМахабхарата (Ади Парва, раздел Адиваншаватарана):
Асурите... раждащи се в царски фамилии... постоянно губещи сраженията си с Деватите... лишени от тяхната власт и от рая, започнаха даинкарнират на земята. Със своето могъщество те започнали да гнетят... всички живи същества. Ужасявайки и избивайки живите същества, те завладяваха земята със стотици и хиляди. Лишени от истината и добродетели, горди със силата си, опиянени от (виното на) наглостта, те дори обидиха великитеРиши... Тогава земята, потисната от този товар и измъчвана от страхове, потърси защитата наБрахма... Той от своя страна нареди на всички богове – идете и се родете на земята... за да я облекчите от товара ѝ... борете се (със Асурите, които вече са се родили там)... Тогава всички богове, заедно сИндра, чувайки тези думи, ги приеха... Всички те... решавайки да слезнат на Земята, отидоха наВайкунтха приНараяна (Вишну), убиецът на всички врагове... върховният властелин на всички богове... Към него се обърнаИндра, казвайки:„Инкарнирай!“. А Хари (Вишну) каза: „Така да бъде!“
Пураните, такива катоБхагавата Пурана, дават подобни описания, въпреки че понякога има малки различия в детайлите. (Шримад Бхагаватам 10.1.22)
Според изчисленията приблизителната година на раждане на Кришна е 3228 г. пр. Христа[2]. Бог Кришна има царски произход, родом е от град Матхура в Индия. Той се ражда като осмия син на Деваки и Васудева. По това време Матхура е столицата на тясно свързаните фамилии на Вришните, Андхака и Бходжа. Най-общо те стават известни като Ядавите, по името на техния прародител Яду. Понякога са наричани и Сурасени, по името на друг известен техен прародител. Васудева и Деваки принадлежали към тези фамилии.
Цар Камса, братът на Деваки, узурпира престола, вкарвайки баща си в затвора. Цар Камса се страхувал от предсказанието, че той ще бъде убит от ръката на осмия син на Деваки. Камса хвърля Васудева и Деваки в затвора, възнамерявайки да убие осмото ѝ дете. Според неговия план той трябвало да убие всичките ѝ деца. Камса убил първите шест деца на Деваки. Тя привидно, преждевременно изгубила и седмото си дете. Тогава се родил Кришна. Тъй като раждането му застрашавало живота на Деваки, Васудева тайно изнася Кришна от затвора и го занася в Гокула, Махавана, където го осиновяват Яшода и Нанда. Двама от братята и сестрите му също оцеляват – Баларама (седмото дете на Деваки, преместен от нейната утроба в тази на Рохини – първата съпруга на Васудева) и Субхадра (дъщеря на Васудева и Деваки, родена много по-късно от Кришна и Баларама).
Мястото, където се намирал затворът, в който се ражда Кришна, е известно като Кришаджанмабхуми. Там поклонниците са издигнали храм в негова чест.
Нанда бил водеща фигура в общността на пастирите и се преместил въвВриндавана. Историите от детството и младежките години на Кришна са свързани със съвместния му живот и защитата, която оказвал на местните жители. Камса научил за бягството и спасяването на детето и изпращал различнидемони, с цел да убият Кришна. Те обаче били побеждавани от Кришна и брат му Баларама. Сред най-известните дейности на Кришна са неговите взаимоотношения сгопите в това село, включително и сРадха, които стават известни като Раса Лила.
Като млад, Кришна се завръща в Матхура, сваля чичо си Камса от престола и отново провъзгласява Уграсена, дядото на Камса, за цар на Ядавите. По това време Кришна става известен като приятел на Арджуна и другите принцове от династията Куру – Пандавите, които били негови братовчеди. По-късно той отвежда Ядавите в Дварака (в сегашенГуджарат). Там той се жени заРукмини, дъщеря на цар Бхисхмака от Видарбха. Кришна имал общо 16 108 съпруги.
Кришна е братовчед и на двете страни във войната между Пандавите и Кауравите. Той моли двете страни да изберат между него самия и неговата армия. Кауравите избират армията му, а Пандавите избират него самия. Кришна се съгласява да стане колесничар на Арджуна в това голямо сражение.Бхагавад гита предава съветите на Кришна към Арджуна точно преди началото на сражението.
Илюстрация от 18 в. показваща битката между Пандавите и кауравите на бойното поле Курукшетра.
Веднага след войната при Курукшетра Кришна живее в Дварака в продължение на 36 години. Тогава, по време на празненство, започва битка между Ядавите, които взаимно се избиват. Тяхната фамилия била унищожена. По-големият брат на Кришна – Баларама – също напуска този свят с помощта наЙога. Описва се, чеАнанта Шеша се появява от устата на Баларама при неговото напускане. Кришна, на свой ред, се оттегля в гората, сяда под едно дърво, потънал в медитация. Намиращ се наблизо ловец допуска грешка и приема тази част от тялото на Кришна, която се вижда за самия Вишну и стреля по него със стрела, ранявайки го смъртоносно.
Бхакти означава преданост. Терминът не е ограничен до нито едно от божествата наиндуизма. Въпреки това Кришна е станал най-популярният и известен обект напредаността в тази традиция.
Според поклонниците на Кришна, концепцията заЛила (в превод „божествено забавление или игра“) е основен принцип въввселената. ТезиЛили на Кришна, с техния израз на любовта, която минава отвъд ограниченията, налагани от чувството на страхопочитание, са контрапункт наЛилите на друг Аватар –Вишну.
Бхакти движенията, отдадени на Кришна, стават популярни първо в южна Идния през 7 – 9 век. Най-ранните творби са тези на светцитеАлвари. Основната колекция от творбите им еДивя Прабадхам. ПроизведениетоМукундамала на АлвараКулашекар е друга забележителна творба.
Това движение се разпространява бързо от юг, а творбата „Гита Говинда“ наДжаядева (живял през 12 век в източна Индия) е едно от най-забележителните произведения на тази традиция.
