Идеал за мъжка красота, Давид, статуя наМикеланджело
Красотата (за синоними могат да се използватхубост,прелест илимиловидност) е абстрактна характеристика, абстрактна категория, която отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада иудоволствие както заочите, така и заума. Обектът може да бъдечовек, предмет,природно място или дориидея. Красотата е много важна категория заестетиката,социологията,психологията икултурата.
Идеалът за красота се е променял през вековете, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърдесубективно и се различава при различните народи.[1] Симетрията винаги е част от критериите за красота, защото предполага липса на дефекти. ВДревен Египет например идеалът за красота на жена е красиво лице и стройна фигура. Египтяните отделят специално внимание надрехите,прическата и аксесоарите.
Очите са фокусът, затова се подчертават със специален грим, така че да изглеждат много по-големи и удължени.
Очертаването им става с дебела черна (или тюркоазена в по-ранната история) линия, като за материал се ползвапепел, сажди, съединения на медта и оловото катооловен сулфид.[2][3] Поверието е, че черната линия предпазва от болести и беди. Фактът е, че до голяма степен тя е предпазвала очите от яркото слънце.
Египтянките се грижат много за своето лице и тяло. Те се къпят в благовонни масла, носят леки, почти прозрачни дрехи и използваткозметика от натурални продукти. За да овлажнят кожата си, те правят маски от масло от горчивбадем,маруля,кимион илилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло отлимон, мира икедър.[4] За омекотяване на кожата те използват мед. Според легендата Клеопатра VII се е къпела впрясно мляко с разтворен в него мед.[5] Започват да използватсапун 1500 г. пр.н.е., направен от животинскимазнини, зеленчуци исол. Египетските жени също така боядисват косата си скъна, а по-късно започват да носятперуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добрахигиена и предпазване отвъшки. За устните извличат червена боя от смесица отйод, съединения наброма и растителни оцветители[6]
До наши дни се е запазил бюстът наНефертити, който дава представа за понятието за красота на древните египтяни. Самото име на царицата означава „пристигаща красота“. Дори днес издължената лебедова шия, изящно изваяните устни и идеалните пропорции на лицето предизвикват възхищение. Друг идеал за красота от този период е Клеопатра.[7]
ВДревна Гърция идеалът за красота е обожествен. Древните гърци се прекланят пред съвършенството, те изчисляват пропорциите на отделни части от тялото математически и издигат в култ красотата и идеалните съответствия. Според тези изчисления, пропорциите са идеални, акоглавата е 1/7 от общия ръст,дланта – 1/10, астъпалото – 1/6. Центърът на тялото трябва да е на нивото напъпа. Самото тяло трябва да е меко и закръглено. Еталонът за красота е: ръст 164 cm, обиколка на гърдите 69 cm и обиколка на бедрата 93 cm.
Статуите набогинята на красотата и любовтаАфродита се подчиняват на тези пропорции. Един такъв пример за идеала за красота в Древна Гърция е статуята наВенера Милоска, която се счита, че изобразява Афродита. Тя е едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство и е открита през 1820 г. сред развалините на древния град Милос на едноименния остров вБяло море.Египетските пирамиди иПартенонът са пример за използването на златното сечение (символ за красота и хармония) вархитектурата.
Според древните елини красотата е в хармонията на тялото и ума, външната и вътрешната красота трябва да съществуват в пълна хармония. В основата стоиспорта и спазването на диети за хранене, тъй като красотата е именно в здравото и мускулесто тяло. Ежедневно гърците взимат бани, подлагат се намасажи и изпълняват гимнастически упражнения. За лицето се използват маски отбрашно и мляко във вид накаша. За очите и миглите използват смес отсажди, яйчен белтък, червеновино исмола.
В Древен Рим символ на красотата еВенера – богинята на любовта. Римлянките също отдават голямо значение на хигиената и взимат бани във вода, ароматизирана обикновено славандула или вана с червено вино. Те също използваткозметика. За потъмняване на миглите и клепачите се използва така наречениякол – смесица отантимон и сажди. За избелване на лицето те използваткреда.[3] В гръцко-римското общество жените носели бяло олово итебешир върху лицата си.
В епохата наВъзраждането каноните за красота стават бледото лице, красивата уста с червени устни, белитезъби и дългите коприненикоси на вълни. Към тях трябва да се прибявят дългата изваянашия и високоточело. По това време жените започват да скубятвеждите си и да ги оформят така, че лицето да изглежда продълговато и използвали яйчен белтък, за да избелят и придадат блясък на кожата си. Тази красота може да се види в картините наТициан иРембранд, където са изобразени млади закръглени красавици с румени лица. Леонардо да Винчи съхранява идеала за красота наСредновековието и формулира системата на „златната пропорция“, която се е запазила и до днес.Златното сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото. То е не само математическо понятие, но и символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Било е познато на древните египтяни и древните гърци. Представата за хармония и отношение е в основата на философските идеи наПитагор.
По време наВикторианската епоха царува строг морал и строги религиозни норми. Козметиката (гримирането) се приемат като дяволско изобретение и са недопустими за жените, особено от по-висшето общество. Бялата, бледа кожа все още е на мода, и дори се издига в култ. Дамите носятшапки с широки периферии и ръкавици, които да ги пазят от слънцето. Бялата кожа се счита за признак нааристократизъм.
Двадесети век се характеризира с „освобождаването“ не жената. Тя става самоуверена, независима, амбициозна, с изискани маниери, В началото на века, през 20-те години намода идват по-късите рокли и късите коси.Луис Брукс иГлория Суансон олицитворяват женската красота от този период: малки глави, изразителни очи с подчертана линия, изящна усмивка и къса права коса. През 30-те години блестящият холивудски стил става пример за подражание с неговите икониГрета Гарбо иМарлене Дитрих. Малко по-късноГрейс Кели става символ на модна, изящна и елегантна красота. Еталон за красота след нея ставатМерилин Монро,Джина Лолобриджида,Бриджит Бардо,Елизабет Тейлър,Одри Хепбърн иСофия Лорен. Мерилин Монро се превръща в идол исекс-символ за целия свят. Бурните социални, политически и културни промени на 60-те години налагат и драстични промени в критериите за красота. Британската манекенкаТуиги[8] поставя нови стандарти за красота с много слабата си фигура и оттук нататък слаб се счита не само моден атрибут, но и критерий за красота. Настъпва краят на светлия блед тен: лицето е със слънчев загар – символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място. През 70-те, 80-те и 90-те години именно се изгражда образът на независимата, силна жена, която се стреми към собствена кариера. През този период идеали за красота саСинди Крофорд,Наоми Кембъл,Клаудия Шифер и други.
Днешните критерии за женска красота са дефинирани като 90-60-90, ръст 175 сантиметра и тегло 55 килограма. Здравето и закаляването на тялото са издигнати до култ. Фитнесът навлиза във всеки дом. Гримирането се превръща в част от всекидневните задължения на жената, но е лек и едва забележим, давайки предимство на естествеността. Дрехите са по-свободни, непретенциозни и в по-спортен стил. За символ на женската красота през този период могат да се посочатКатрин Зита-Джоунс,Анджелина Джоли (началото на 2010-те)Моника Белучи и други. В наши дни красотата е пряко свързана с натуралност и индивидуализъм. Жената на XXI век е красива, ако излъчва здраве, сила, женственост и ум едновременно, като запазва своята индивидуалност. Неизменни атрибути на красивия мъж са спортната фигура и делова външност, но често към тях се прибавят и леко необръснато лице.
