„Крал Лир“ (наанглийски:King Lear) е смятана за една от най-великите трагедии наУилям Шекспир. Приема се, че е написана през1605 г. и се основава налегендата за кралЛир, крал на бритите отVIII век. Неговата история още предиШекспир е била разказвана от хроники, поеми и проповеди.
Произведението изобразява постепенното навлизане на едноименния герой в света налудостта, след като е взел решение да разпределикралството си между две от трите си дъщери, спрямо тяхното ласкателство към него. Това му действие довежда до трагични последствия за всички.
Първия препис на пиесата, първоначално изготвена през1605 или1606 г. с първото си представяне на деня на св. Стефан, бил публикация от1608 г.; с несигурен произход, в който пиесата е отбелязана катоистория. Това може да е чернова или да отразява първоначалния текст. Трагедията на крал Лир, по театрална преработка, била включена към Първото фолио[1] от1623 г. Съвременните редактори обикновено обединяват двете, въпреки че някои настояват, че всяка версия има своя собствена индивидуална цялост, която трябва да бъде запазена.
СледРеставрацията[2] вАнглия, пиесата била представяна с щастлив, нетрагичен край за публиката, която не харесвала мрачния и депресиращ тон, но от XIX век оригиналната версия на Шекспир се считала за едно от неговите върховни постижения. Трагедията е бележита заради наблюденията върху характера на човешкото страдание и родство.Джордж Бърнард Шоу пише:„Няма човек, способен да напише по-добра трагедия от Лир.“
Пиесата започва, когато Крал Лир взема решение даабдикира от трона и раздели своетокралство на три между своите три дъщери Гонерила, Регана и Корделия. Двете по-големи дъщери са вече омъжени, но Корделия е много повече търсена за жена, отчасти понеже е любимката на Лир. Когато той се опитва да раздели кралството си между трите си обожаващи го и ласкаещи го дъщери, планът пропада. Корделия се отказва да участва в надпреварата от ласкателства с по-големите си сестри, понеже смята, че така ще опорочи истинските чувства, които изпитва към своя баща. Но Лир, засегнат от поведението ѝ, разделя дяла ѝ между Гонерила и Регана. Корделия е изпратена визгнание. Въпреки че е оставена без наследство и изгонена, кралят наФранция се оженва за нея, защото оценява нейната искреност и отчасти защото това му дава повод да нахлуе вАнглия с цел да я завземе.
Скоро след като абдикира, Лир открива, че Гонерила и Регана са го предали, и последват караници и скандали.
В първо действие сцената започва в двора на краля. Повечето от събитията във второ, трето и началото на четвъртото действие се редуват между замъка на граф Глостър и бурната нощ в пустошта. От втората част на четвъртото действие, събитията започват да се развиват край местносттаДувър, местните скали и лагерите на британците и французите.
Крал Лир отБритания, възрастен и желаещ да се оттегли от отговорностите си къммонархията, решава да разпредели земите си между трите си дъщери – Гонерила, Регана и Корделия. Обявява, че ще даде най-голямата част на онази, която го обича най-много.
„
коя от вас най-много ни обича, та да пръснем там свойта щедрост, дето тя най-много заслужена е![4]
“
Най-голямата – Гонерила, говори първа:
„
Обичам ви аз, сър, над туй, което със слово се изказва! Вий за мен сте по-драг от свобода, светлик, простор, по-скъп от всичко ценно или рядко, по-мил от цял живот във Божа милост! Дете не е облъхвало баща си със обич като мойта и пред нея речта е бедна, говорът – безсилен! Така обичам ви и тези думи все пак не казват колко ви обичам![4]
“
Трогнат от нейното ласкателство, Лир ѝ дава нейния дял. След това присъжда на Регана нейния дял, след думите ѝ:
„
От същия метал съм аз, от който излязла е сестра ми, и ценя се наравно с нея. Нейните слова изказват същината и на мойта любов към вас, пропускайки, че аз противница съм, сър, на всички други най-тънки радости на сетивата и щастие единствено изпитвам в това да ви обичам, ваша милост![5]
Когато идва редът на най-малката и любима дъщеря, Корделия, тя отначало отказва да говори:„Нищо, милорд.“ и тогава заявява, че нищо не може да се сравни с нейнаталюбов, нито има думи, подходящи да я изразят.
Тя отговаря честно и прямо, което вбесява Лир. В своя гняв той лишава отнаследство Корделия и разделя нейния дял между сестрите ѝ.Графът на Глостър и графът на Кент наблюдавали тази сцена. Разделяйки земите си между Гонерила и Регана, Лир разделя земите си на равни части между благородниците – Обланския княз (съпругът на Гонерила) и Корнуилския княз (съпруга на Регана). Кент възразява срещу несправедливото отношение на Лир спрямо Корделия, вбесен от протестите на Кент, Лир го прогонва от своята страна. Тогава Лир призовава княза наБургундия и краля наФранция, и двамата предлагали предибрак на Корделия. Разбирайки за нейното обезнаследяване, князът на Бургундия оттегля своето предложение, но кралят на Франция, впечатлен от нейната честност, пожелава тя да му стане жена, въпреки че е лишена от бащиното наследство. Кралят на Франция е потресен от решението на Лир, защото до този момент бащата е ценял високо Корделия и я е облагодетелствал. През това време Глостър е представил своя незаконен син Едмънд на Кент. Лир обявява, че ще живее заедно с Гонерила и Регана и техните съпрузи, като ще стои при всяка по месец. Той си запазва свитата от сто рицари, за да подкрепя дъщерите си. Гонерила и Регана говорят тайно как техните обяснения в любов били фалшиви и че намират Лир за един глупав старец.
Извънбрачният син на Глостър, Едмънд, негодува срещу своя незаконен статут и планира да се отърве от по-големия си брат Едгар. Той подмамва баща си със забравено писмо, карайки го да мисли, че Едгар планува да превземе земята. Кент се връща от изгнаничеството, наричайки се Кай, и Лир го наема като прислужник. В къщата на Гонерила Лир и Кент спорят с Освалд. Лир разбира, че след като вече има власт, Гонерила не го уважава. Тя му заповядва да намали броя на личната си свита. Показва високомерие и неуважение. Вбесен, Лир тръгва към дома на Регана.
Шутът упреква Лир за неговатаглупост да даде всичко на Регана и Гонерила и предвижда, че Регана ще се отнесе също толкова зле с него:„Ще видиш, че другата ти дъщеря ще се отнесе към теб по същия начин, защото, макар тя да прилича по вид на тази, колкото киселицата прилича на сладката ябълка, аз си знам, каквото си знам.“[4]
Шекспировата трагедия Крал Лир, 1880, Уилям Джеймс Ролф
Едмънд научава от Кюрън, придворен, че е възможно да има война между Корнуолския княз и Олбанския княз, и че Регана и Корнуолския княз ще пристигнат в двореца на Глостър същата вечер. Възползвайки се от тяхното посещение, Едмънд е готов да се възползва от това за своите планове. Той убеждава Едгар да избяга сам. Едмънд инсценира атака от страна на Едгар и Глостър напълно се убеждава в намеренията на сина си. Той напълно обезнаследява Едгар и го обявява за беглец. Регана убеждава Глостър, че Едгар се държи така, защото е бил убеждаван отрицарите на Лир да предаде баща си. Едмънд се съгласява да служи на Корнуолския княз.
Носейки писмото на Лир до Регана, Кент среща Освалд отново в дома на Глостър, скарва се с него и става съмнителен за Регана и нейния съпруг, затова е пратен в затвор. Когато Лир пристига, той възразява срещу лошото отношение към неговия пратеник, но Регана е пренебрежителна към баща си също като Гонерила.
Кратката трета сцена показва, че Едгар бяга в гората. Той решава да се предпази се представи за Том без дом, и да се преструва на луд.
„
Като „Том без дом“ все пак си нещо; като Едгар – нищо![8]
“
Четвъртата сцена връща действието обратно в замъка Глостър. Лир пристига и намира граф Кент заключен. Той е ужасен, че е арестуван от дъщеря му. Кент описва обстоятелствата, при които е арестуван, а Лир иска да се изправи срещу дъщеря си. Той призовава Глостър да призове и Регана. Тя отказва да приеме баща си. Лир е разярен, но безсилен. Гонерила пристига и подкрепя доводите на сестра си срещу него. Лир се оставя изцяло на гнева си. Той се втурва навън вбурята, придружен от Шута. По-късно Кент го последва, за да го защити. Глостър протестира срещу лошото отношение към Лир. Единствената компания на Лир остават Кент и Шута. Скитайки се в пустошта след бурята, Едгар, в образа на лудия Том, срещаЛир. Докато Едгар бърбори безсмислици, Лир се отрича от дъщерите си. Кент им намира подслон.
Третото действие се извършва в пустошта, по време на нестихващата буря и в замъка граф Глостър.
В четвъртата сцена (с изключение на Корделия) всички „герои“ на драмата се срещат едновременно на едно място – навесът: Лир, неговият слуга Кай (Кент), Шута, Глостър, Том без дом (синът на Глостър – Едгар). Историята на Лир кулминира с въображаематасъдебна сцена:„Откривам съд над тях!“
В седмата сцена Едмънд предава Глостър на Регана и Корнуолският княз. Той разкрива доказателства, че баща му знае за предстояща френскаинвазия, целяща да върне Лир на трона. И реално френска армия пристига в Британия, след като Едмънд заминава с Гонерила да предупреди Олбанският княз за инвазията, Глостър е арестуван. Регана и Корнуолският княз изтръгват очите на Глостър. В това време слуга става свидетел на сцената, и изпълнен сгняв, напада Корнуолският княз, ранявайки го смъртоносно. Регана убива слугата и казва на Глостър, че Едмънд го е предал. Глостър разбира, че Едгар е бил оклеветен. Регана заповядва той да бъде изхвърлен навън, оставяйки го също да се скита из пустошта.
„Пробуждането на Крал Лир“ (The Awakening of King Lear)[9] (Робърт Смирке, 1792)
Четвъртото действие се играе предимно вДовър и около града.
Едгар, в образа на лу]ия, среща своя ослепен баща в пустошта. Глостър, не разпознавайки го, умолява Том да го отведе до скалата в Довър, за да може да се хвърли от там. Гонерила открива, че намира Едмънд за по-привлекателен от честния ѝ съпруг Олбанския княз, пред когото тя има страхопочитание. Олбанския княз страда от гузна съвест – той е отвратен от отношението на сестрите към Лир и манипулирането на Глостър и се отрича от съпругата си. Гонерила изпраща Едмънд обратно при Регана. Получавайки новините за смъртта на Корнуолския княз, тя се страхува, че овдовялата ѝ сестра може да отмъкне Едмънд и да му изпрати писмо чрез Олбанския княз. Вече сам с Лир, Кент го води към френската армия, която е придружена от Корделия. Но Лир е полудял и ужасно засрамен от предишната си безразсъдност. С подстрекателството на Регана, Олбанския княз обединява армията си с нейната срещу Франция. Подозренията на Гонерила спрямо Регана се потвърждават. Регана правилно се досеща за смисъла на нейното писмо и заявява, че е по-добра партия за Едмънд. Едгар се преструва, че води Глостър към скала, тогава променя гласа си и казва на Глостър, че е чудодейно оцелял след ужасно падане.
Появява се Лир, вече напълно луд. Той казва, че целият свят е покварен и времето му изтича.
Появява се Освалд, все още търсещ Едмънд. По заповед на Регана, той се опитва да убие Глостър, но бива убит от Едгар. В джоба на Освалд Едгар намира писмото на Гонерила, в което тя подстрекава Едмънд да убие съпруга ѝ и да я вземе за своя съпруга. Кент и Корделия поемат отговорността за Лир, чиято лудост бързо преминава. Регана, Гонерила, Олбанския княз и Едмънд срещат своите сили. Олбанския княз настоява да се сражават с френската армия, но да не нараняван Лир или Корделия. Двете сестри жадуват за Едмънд, който е правил обещания и на двете. Той обмисля положението и планува убийствата на Олбанския княз, Лир и Корделия. Едгар дава писмото на Гонерила на нейния съпруг. Армиите се срещат в битка,британците надделяват надфранцузите. Лир и Корделия са заловени. Едмънд отпраща Лир и Корделия с тайна заповед от него (представляващ Регана и нейните сили) и Гонерила (представяща тези на Олбанския княз) са заекзекуцията на Корделия.
„Смъртта на Крал Лир, Корделия вече мъртва в ръцете му“ (The death of King Lear, Cordelia already dead in his arms)[10] –Джон Маси, мастило, молив и акварел[11]
Победоносните британскилидери се събират и овдовялата Регана обявява, че ще се омъжи за Едмънд. Но Олбанският княз изобличава интригите на Едмънд и Гонерила и обявява Едмънд за предател. Регана се умира, защото е отровена от Гонерила и е съпроводена зад сцената, където умира. Едмънд предизвиква Олбанският княз, който настоява за правосъдие чрездвубой. Едгар се появява, маскиран и вброня, и предизвиква Едмънд надуел. Никой не знае кой е той. Едгар нанася фатална рана на Едмънд, въпреки че той не умира веднага.
Олбанският княз се изправя пред Гонерила с писмото, предназначено да бъде неговата смъртна присъда. Тя побягва засрамена и ядосана. Едгар се разкрива и съобщава, че Глостър е умрял зад кулисите от изненада и радост, научавайки, че Едгар е жив след като той се е разкрил пред баща си. Зад кулисите Гонерила се самоубива след като всичките ѝ зли планове биват осуетени.
Умиращият Едмънд решава да спаси Лир и Корделия. Неговото признание обаче идва твърде късно. Скоро след като Олбанският княз праща хора, които да оттеглят заповедите на Едмънд, Лир влиза, носейки трупа на Корделия в ръце, оцелял убивайки екзекутора. Кент влиза и Лир го разпознава. Олбанският княз умолява Лир да се върне натрона, но също като Глостър, изпитанията, през които е преминал, най-накрая надделяват и той умира. Тогава Олбанският княз моли Кент и Едгар да заемат трона. Кент отказва, обяснявайки, че неговият господар го призовава на пътешествие и той трябва да го последва. Пиесата завършва:
„
„Не можем в толкоз скръб да съдим строго. Бе много стар и се настрада много. При тези мъки ние с вас едва ли до тази възраст бихме издържали!“
Джордж Ромни[12] – „Лир в бурята“, Крал Лир, III действие, II сцена[13] „човек срещу човек“ – Гонерила и Регана първоначално се съюзяват помежду си, за да спечелят колкото е възможно повечемощ ибогатство. Вкартината се появява Едмънд, който подмолно кара и двете да се влюбят в него, става виновника за напрежението между сестрите. В резултат на обещанието си залюбов към двете жени, Гонерила трови Регана. След като Регана умира и съпругът на Гонрила Олбанскиякняз разкрива, че знае за предателството и тя се самоубива.
„човек срещу себе си“ – Крал Лир осъзнава, че е допуснал грешка, предоставяйки своето царство и правомощия на Гонерила и Регана, и пълното отричане от Корделия. Той толкова се разкайва от тази тежка грешка, че постепенно губи връзка с действителността. Тази негова грешка и вътрешна борба го водят до лудост.
„човек срещу общество“ – Едмънд, който е незаконен син, претендира за земите или собствеността на баща си – граф Глостър. Той не смята, че е справедливо да получава по-малко, само защото баща му е имал незаконна връзка. Но тъй като законите на благороднотообщество диктува, че незаконните деца нямат право да получатнаследство. То се полага само и единствено на законния наследник. Едмънд иска да промени това, като настройва баща срещу син.
„човек срещу природа“ – Когато крал Лир осъзнава сериозната грешка, която е прави, поверявайки на Гонрила и Регана властта, тази вътрешна нестабилност у самия него се отразява в бушуващата буря, която превзема нощта. Бурята заплашва здравето наЛир
Глупост и манипулация – освен Крал Лир, така и Глостър са глупави, защото прибързано, без да се замислят, вярват в лъжливите думи на своите измамни деца, което им позволява лесно да бъдат манипулирани. Дъщерите на Лир го манипулират с думите си, за да го накарат да повярва, че заслужават парче от царството. Корделия, чрез отказа си, довежда Лир до решението да я лиши отбогатство и да я прогони, защото е твърде глупав, за да види, че нейната искреност се крие в нейния отказ да го укроти с безсмислени, лъжовни думи. За да премине по-нататък към този пункт, Крал Лир позволява на Шута да бъде един от най-близките му довереници, а Шута непрестанно напомня на краля за глупостта му. Глостър, също благодарение на глупостта си позволява да бъде заблуден от грешния син, и да се откаже от детето, което впоследствие му помага.
Текстът като морална институция –Шекспир е известен с това, че използва пиесите си, за да изпрати намонархията сериозни морални предупреждения. Крал Лир доставя две важни морални инструкции за благородството, които заслужават да бъдат отбелязани. Крал Лир, докато е в бурята, смята, че като крал, никога не е имал време да разбере затрудненията на бедните хора. Той предлага, че благородството трябва да излезе и да научи какво е да бъдеш „нещастник“ и след това да споделиш повече богатство с тях, за да създадеш по-справедлив свят. Вторият случай е когато Глостър казва на Том, че богатият човек трябва да изпитва скръб и агония, така че той ще бъде принуден да разпределя.
Алчността – показана най-добре, чрез образите на двете дъщери Гонерила и Регана.
Обратно изкупление – докато Лир и Глостър позволяват на техните недостатъци да им пречат и да направят сериозна грешка. В края на трагедията те успяват да се срещнат с децата, които са отритнали и пренебрегнали и да поискат прошка с тях. Това изкупление не ги освобождава от вина и скръб, но дава известна корекция на грешките им, преди да умрат.
Лудостта – основният мотив, около който се развива цялата трагедия. Лудостта на Лир преминава през няколко фази. В началото той е със здрав разсъдък, след това полудява, за да достигне до просветление, да помъдрее и осъзнае грешката си. По време на бурята Лир е истински луд. Появява се „лудостта като професия“ – образа на Шута и „лудостта по неволя“ – в образа на Едгар представящ се като Том без дом. Проблемът залудостта се открива като резултат от кризата, в която попада Лир, загубвайки фундамент на своятаекзистенция (проф.Марко Марков – „разпад на личността“).[14]
Слепотата – както Крал Лир, така и граф Глостър изпитват метафоричнаслепота, която ги кара да пропуснат очевидната преданост и любов на честните им деца, в полза наласкателството и лъжите на другите деца. Тази слепота в крайна сметка води до тяхноторазрушение, а после до смъртта им. Глостър също страда от физическа слепота. Ослепен от Корнуолския княз и Регана.
Властта – Лир дотолкова се е вкоренил във властта си, че все пак не може да се раздели с нея. Дори след поделянето на всичко между дъщерите си, не може да остане без присъщите за властта привилегии. Той е зависим от нея – властването е постамент на неговатаекзистенция. Когато той остава без нея, изпада в криза. Проблемът завластта е разгледан през призмата на наследяването. Две паралелни линии:Лир и дъщерите му – разпределяне на кралството иГлостър и синовете му. Наследяването приШекспир се приема като акт на признаване или отхвърляне – признаване като пълноправен син или дъщеря. Бащинскатафункция на Лир е срасната скралската. Той дава, но в замяна иска да получи нещо – в знак науважение държи да запази свитата си, отношението ипочитта като към крал.
Бурята – в точното време, когато крал Лир осъзнава истинския характер на дъщерите си Гонерила и Регана, както и грешката му към Корделия, голямабуря започва. Бурята, като природна стихия, показва вътрешния бунт на Лир. Тя дори му се струва по-благоприятна от самите му дъщери.
Преобличането както Едгар, така и Кент трябва да използват прикрития, за да се скрият, докато изпълняватцелите си. Кент иска да запази здравияразум и царството на краля и да го предпази от злите му дъщери. Той се прикрива и става верен служител нацаря, като същевременно поддържа отворена линия на комуникация с Корделия. По същия начин Едгар трябва да се прикрие, избирайки да се простори на просяк.
Класическите култури – по време напиесата героите посочват различни гръцки и римски богове и идеи. Крал Лир често извиква боговете за търпение, или гняв. СпоменаватАполон,Юпитер, Джоу, Джуно и Купид. Едгар, като „Том“ споменаваНерон. Крал Лир нарича Едгар „гръцки философ“.
Приказен мотив– Шекспир пренасялегендарни, приказни модели втрагедията си. За най-малкиябрат/сестра – най-малката сестра Корделия е израснала при същите условия, но все пак тя остава различна от по-големите си сестри.
Пиесата наШекспир, базирана на множество разкази за легендарната личност Лир от Британия, чието име било свързвано от някои учени с бритонския бог Лир/Лайр (Lir/Llŷ). Въпреки че имената всъщност не са етимологично свързани. Най-важният източник на Шекспир може би е второто издание на „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“,[15] публикувано през1587 г. от Рафаел Холиншед.[16] Самият Холиншед намира историята в по-ранната „История на британските крале“ (наанглийски:Historia Regum Britanniae)[17] отГалфрид Монмутски,[18] написана през XII век. „Кралицата на феите" отЕдмънд Спенсър,[19] публикувана1590 г., също включва герой на име Корделия, която също е обесена, както в „Крал Лир“.
„Декларация за изключителни попски шарлатанства (от англ. Declaration of egregious Popish Impostures) (1603) отСамюъл Харснет – осигурява някои от репликите, използвани от Едгар докато се преструва на луд.
„Крал Лир“ е също литературен вариант на често срещанатаприказка:
Историята на Крал Лир„Любов като сол“ (наанглийски:Love Like Salt),[25] написана 923, в която баща отхвърля своята най-малка дъщеря, при изложение на нейната любов към него, което не го задоволява.
Източника на второстепенната сюжетна линия, включваща Глостър, Едгар и Едмънд, еприказка наФилип Сидни „Графинята наАркадия“ (1580 – 90) (наанглийски:The Countess of Pembroke's Arcadia) със сляппафлагонски крал и неговите синове Леонит и Плексит.
Освен второстепеннатасюжетна линия, включваща графа на Глостър и неговите синове, основното нововъведение наШекспир е смъртта на Корделия и Лир в края. В разказ отГалфрид Монмутски[26](от англ. Geoffrey of Monmouth), Корделия връща Лир на трона и го наследява след неговата смърт. ПрезXVII век Шекспировия трагичен край бил много критикуван, затова била написана алтернативна версия отНаум Тейт (от англ.Nahum Tate), в която главният герой оцелява, Едгар и Корделия се женят (въпреки годежа ѝ с краля наФранция).[27]
Въпреки че точната дата на написване не може да бъде определена, много академични редактори на пиесата посочват периода между1603 и1606 г. Най-късно може да е написана през 1606 г., тъй катоStationers' Register отбелязва представление на 26 декември 1606 г. Годината 1603, от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства наСамюъл Харснет от 1603 г.
Р. А. Фоукс[29] настоява за периода 1605 – 1606, защото един от източниците наШекспир, „Истинските исторически хроники на крал Лейр“, е бил публикуван през1605 г. Близки съответствия между тази пиеса и Шекспировата предполагат, че е възможно той да е работил оттекст отколкото от припомняне напредставление.Франк Кермод напротив – вRiverside Shakespeare разглежда възможността публикацията за Лейр да е била в отговор представление на вече написаната Шекспирова пиеса. Отбелязвайкисонет отУилям Стрейчи,[30] който може да има прилики с Лир,Кърмод прави заключение, че„1604 – 5 изглеждат добър компромис“.[31]
Съвременнатаверсия на „Крал Лир“ произтича от три източника: два кварта публикувани през1608 (Q1) и през1619 (Q2) и версията в „Първото Фолио“ (Q1). Разликите между тези версии са значителни. Q1 съдържа 285 реда, липсващи в F1; F1 съдържа около 100, които ги няма в Q1. Също така поне 1000 самостоятелни думи са променени между текстовете. Всеки текст има напълно различен пунктуационен стил и повече от половината стихове в F1 са или в проза, или са разграфени по различен начин в Q1.
Ранните редактори, започвайки сАлександър Поуп,[33] събират двата текста, създавайки съвременната версия, която е считана за универсална в продължение на векове. Съчетаната версия е родена от хипотезата, че Шекспир е написал само един оригинален ръкопис, за жалост вече изгубен, и че Кварто и Фолио версиите са интерпретации на този оригинал.
През1931 г.Маделин Доранпредлага теза, в която определя, че двата текста имат напълно различен произход и че тези разлики между тях били критически интересни. Този аргумент обаче не се обсъждал, до края на 70-те години наXIX век, когато била съживена отМайкъл Уорън иГари Тейлър. Тяхнататеза, дори и спорна, събрала значително одобрение. Тя приема като факт, че кварта[34] произтича от нещо близко до Шекспировите чернови, и че Фолиото е произлязло по някакъв начин от някаква книга, подготвена от Шекспировото общество или някой друг. Накратко, Q1 еавторска, докато F1 е театрална.[35]
The New Cambridge[36] публикува отделни издания на Q и F;
Pelican Shakespeare[37] изданието съдържа и Квартото от1608 г., и Фолиото от1623 г., така и съчетания
The Arden Shakespeare[38] изданието, редактирано от Р. А. Флокс е единственото скорошно издание, предлагащо традиционната съчетана версия.
И Антъни Нътал от университетаОксфорд, и Харолд Блум отЙейл одобряват идеята, че Шекспир е редактирал текста поне веднъж през живота си.
Джон Ф. Денби в свето„Шекспирово учение за природата – изучаване на Крал Лир" (оригинал:Shakespeare's Doctrine of Nature – A Study of King Lear) (1949) твърди, че Лир драматизира сегашните значения на „природата“. Думите „природа“, „природен“ и „противоприроден“ производни думи с общ корен) възникват в пиесата повече от 40 пъти, отразявайки дебат в Шекспировото време относно това каква е била природата всъщност. Този дебат обхваща пиесата и това намира символичен израз в светкавичните промени в настроението на Лир. Има две силно контрастиращи гледни точки за човешкатаприрода впиесата:
групата на Едмънд (Едмънд, Корнуолският княз, Гонерила, Регана), близка до гледна точка, по-късно формулиранаТомас Хобс.
Освен двете мнения заприродата, „Лир“ съдържа два възгледа заразума, изтъкнати в речите на Глостър и Едмънд за астрологията. Глостър:
„
Тези затъмнения на слънцето и на луната напоследък не ни предвещават нищо добро! Както и да умуват върху тях природните науки, природата ни страда от зловредните им влияния.
Рационалността от страна на Едмънд е тази, към която съвременната публика се идентифицира по-лесно. Но тя носи такъв изявенрационализъм в абсолютни противоположности, че се превръща влудост – „лудост в здравия разум“ на Лир –
„
Здрав разум никога не би накичил тъй своя притежател!
“
[42] и това на Шута „мъдрост в глупостта“. Това предателство на разума се крие зад по-късния акцент на пиесата върху чувствата.
Двете „природи“ и двата „разума“ предполагат две общества. Едмън е „новият човек“, част от епохата на надпреварата, подозренията, славата, в контраст със старото общество, което се е западнало още отСредните векове, със своята вяра в сътрудничеството, разумно порядъчността и уважение към цялото като нещо по-велико от отделната част.
„Крал Лир“ е следователноалегория. Старото общество, с неговия луд крал, попада в заблуждение и е застрашено от новияМакиавелизъм. То е съживено и спасено от идеята за новия ред, въплътен в отхвърлената кралска дъщеря. Корделия, в алегоричен, троен образ на: човекът, етичният принцип (любов) и общността. Едмънд е последното велико изображение наШекспир от страна наренесансовияиндивидуализъм – енергията, еманципацията, куражът, който е допринесъл толкова в наследството на Запада. Пиесата предлага алтернатива на феодално-макиавелската полярност, алтернатива, заложена:
Корделия и Лир в затвора, (Lear and Cordelia in Prison),Уилям Блейк,перо и акварел,
Предвид отсъствието на законни майки,Копелия Кахн[46] представяинтерпретация напсихоанализата на „майчинския субект“,[47] открит впиесата. СпоредКахн напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търсилюбов, традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своетонаследство при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещукръвосмешение, но Кахн също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „детинска“лудост продължава като си представя затвора, описвайки го с „детско“ въображение, където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „Крал Лир“ приключва само с мъжки живи персонажи.
Трите дъщери на Крал Лир[48], 1875 – 6, Густав Поуп
Зигмунд Фройд твърди, че Корделия символизирасмъртта. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение заФройд. В тазисцена Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя Фройд, тя го кара да се примири с неизбежността на умирането.[49] Логично е да се заключи, чеШекспир е имал нещо определено предвид със смъртта на Корделия, след като той е единствениятписател, който я убива (във версията наНейтън Тейл тя заживява щастливо, а в тази наХолиншед – тя връща баща си натрона и го наследява).
В същото време анализ, базиран натеорията наАлфред Адлер, предполага, че състезанието между дъщерите в първо действие има повече връзка с неговия контрол над неомъжената Корделия. В своето изследване върху характера на Едмънд,Харолд Блум го нарича „Най-оригиналният Шекспиров герой“. „
Гледната точка наФройд за семейнитероманси, не се отнася до Едмънд. Яго от „Отело“ е свободен да преоткрива себе си всяка минута, но той има силни вълнения, дори и отрицателни. Едмънд от своя страна няма силни увлечения; той никога не е обичал никого и никога няма да го направи. От тази гледна точка, той е най-оригиналният герой наШекспир.Трагедията в липсата на разбиране от страна на Лир за последствията от неговите искания и действия е често определяна като тази на разглезено дете, но също така е отбелязано, че неговото поведение е също толкова вероятно да бъде срещнато при родители, които никога не са свикнали с идеята за техните пораснали деца.[50]
Критиците са разделени по въпроса дали Крал Лир представлява утвърждаването на определена християнска доктрина, или не.[51] Сред тези, които смятат, че Лир е изкупил греховете си чрезстраданието, саА. Брадли иДжон Риабатъз, който е написал: „чрез своето страдание, Лир печели просветлена душа“ (оригинал: „through his sufferings, Lear has won an enlightened soul“).[52]
В първото издание на „Детски и домашни приказки“ отБратя Грим, притурка към приказка номер 71 – „Принцеса Миша-кожа“[56] (нанемски:Prinzessin Mäusehaut) се добавя забележката „както бащата тук, Крал Лир пита неговите дъщери“. (нанемски:wie der Vater hier, so fragt König Lear seine Töchter).
Историята на Крал Лир,(адаптация на Шекспирова трагедия от Нахум Тейт),1681[57]
Шекспир е написал ролята на Лир за главния трагическиактьор в неговата трупа –Ричард Бърбадж.Шекспир е пишел за все по-възрастни герои с развитието на техните кариери. Смята се също така, че ролята на Шута е била написана или за шута на трупата,Робърт Армин, или за едно от момчетата в групата, дубльор за Корделия. Само едно особено представление е известно за времетоШекспир – пред двора накралДжеймс I вУайтхол на 26 декември1606 г. Оригиналните представления би трябвало да бъдат провеждани в „Глобус“ (Globe Theater), където е нямалодекори в съвременен стил и героите са изразявали ролите си визуално с реплики икостюми: костюмът на Лир например би се променил в хода напиесата, тъй като състоянието му запада – започвайки с корона и разкошни дрехи; после като ловец; беснеещ вбурята; и накрая, коронован с цветя в пародиен разрез с оригиналния му статут.
Всички театри били затворени отпуританското правителство на 6 септември1642 г. При възстановяването намонархията през 1660 година, две нови групи били създадени:
Възобновен бил и съществуващият театраленрепертоар, като бил разделен между тях. Вследствие на това до средата на XIX век се представяла неШекспировата версия на „Крал Лир“, а „Историята на крал Лир“ отНахум Тейт. Най-значителните му отклонения отШекспир било да пропусне фигурата на Шута напълно, да въведе щастлив край, в който Лир и Корделия оцеляват и да развиелюбовна история между Корделия и Едгар (двама герои, които нямат допирни точки при Шекспир), която завършва сбрак между двамата. Като повечето възстановени адаптации на Шекспир, Тейт се възхищава на естествения Шекспиров гений, но е сметнал, че може да подобри работата му според съвременните художествени стандарти (които до голяма степен се ръководят отнеокласическите[58] единици за време, място и действие).
Други промени включват даването на Корделия довереник на име Ейрант, привеждайкипиесата по-близо до съвременната идея засправедливост, и добавяне на любовни сцени между Едъмъд поотделно и с Регана, и с Гонерила. Има сцена, в която Едгар спасява Корделия от Едмънд, опитващ се да я отвлече и изнасили, исцена, в която облича мъжки панталони, които биха разкрили глезените наактрисата.Пиесата приключва с празнуване на „благословеното кралско възкачване на трона“ – очевидна препратка къмЧарлс IІ.[59]
Крал Лир оплаква смъртта на Корделия, 1786 – 1788, Джеймс Бари[60]
В ранния XVIII век някои писатели започнали да възразяват срещу това „прекоронясване“ в адаптациите наШекспир. Например в „The Spectator“[61] на 16 април1711Джоузеф Адисън пише „Крал Лир е възхитителна трагедия… както я е написал Шекспир, но с реформирането си според понятието за поетична справедливост, според моето скромно мнение, е загубило половината си красота.“ Въпреки това на сценатаверсията на [Тейт надделява.Дейвид Гарик[62] е бил първият актьор-ръководител, който започнал да връща елементи от Шекспировия оригинал към адаптацията на Тейт: той запазва основните промени на Тейт, включително щастливия край, но премахва много от репликите на Тейт, включително заключителната реч на Едгар. Той също така намалява значението на връзката между Едгар и Корделия, за да се съсредоточи повече върху тази на Лир и дъщерите му. Неговиятвариант има силно емоционалновъздействие: Лир, воден отлудостта на неговите дъщери, бил (по думите на единзрител,Артър Мърфи): „най-доброто трагично бедствие, което някой някога е виждал на сцена“ и вконтраст – предаността показана на Лир от Корделия (комбинация от текстовете на Шекспир, Тейт иГарик) води публиката до сълзи.
Първото професионално изпълнение на „Крал Лир“ вСеверна Америка вероятно са тези на трупата наХейлъм (Old American Company), която пристига въвВирджиния през 1752 година и която добавя пиесата към репертоара си до тяхното заминаване заЯмайка през1774.
Чарлз Лам разглежда отношението наРомантизма към „Крал Лир“ в неговото есе от1811 година „Трагедиите наШекспир, разгледани по отношение на тяхната пригодност за сценично представяне“ („On the Tragedies of Shakespeare, considered with reference to their fitness for stage representation“), където той казва, че пиесата „е невъзможна за представяне на сцена“. В театъра той твърди „да се види как Лир играе, да се види как старец се олюлява на сцената с бастун, как бива изгонен от дъщерите си в бурнанощ, няма нищо освен болезнено чувство и отвращение“ и все пак „докато го четем, ние не виждаме Лир, ние сме Лир – ние сме в неговияум, ние сме в захлас от величието, което възпира злобата на дъщерите ибурята.[63]„Крал Лир“ е бил обект на спор от страна на политиците заради времето налудостта наДжордж ІІІ и поради този факт не е бил представян изобщо в двата професионални лондонски театра от 1811 до 1820 година, но е бил обект на главнапродукция в рамките на три месеца след смъртта му. Постепенно в XIX век се възвръща Шекспировият текст, заменяйки този на Тейт.Джон Филип Кембъл е представил повечето от Шекспировия текст, все още запазвайки трите основни елемента от варианта на Тейт:
любовната история
пропускането на Шута
щастливия край
Едмънд Кийн[64] играе „Крал Лир“ с неговия трагичен край през1823, но се проваля и се завръща към предпочитаната версия на Тейт след само три представления.
И последната поява наХелън Фулсит като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичнитевикториански сцени.Джон Форстър, пише в „Ревизьор“ на 14 февруари1838, изразявайки надеждата, че „успехът на господин Макриди е прокудил този позор (версията на Тейт)[66] от сцената завинаги. Но дори този вариант не е бил близък до този наШекспирЕдна от иновациите на Макриди – използването на структури подобни наСтоунхендж[67] на сцената за подсилване на чувството за древна обстановка – се е задържала на сцената до XX век и може да бъде видяна в телевизионната адаптация от1983 с участието наЛоурънс Оливиър.
През1843 г. влиза в сила законът за регулиране на театрите, който слага край на монопола на двете съществуващи трупи и увеличава броя на театрите вЛондон. В същото време модата втеатъра е „живописна“, оценявайки визуалните спектакли над сюжета или охарактеризирането и често изисква дълги сценични промени.[68]Например „Крал Лир“Хенри Ървинг от1892 предлага спектакъл като смъртта на Лир, гледана от под скалата Довър, неговото лице бива озарено от червената светлина на залязващото слънце; за сметка на репликите (съкратени 46% от тях, включително ослепяването на Глостър). Но представянето наЪрвинг провокира силни емоции: един зрител, Гордън Крос, пише за първата поява на Лир:
„
удивителна фигура с маси от бяла коса. Той се подпира на огромен меч в ножница, който той повдига с див вик в отговор на посрещането от неговите пазачи. Походката му, външният му вид, жестовете му разкриват благородния, могъщ ум, който вече деградира в старческа раздразнителност под предстоящите удари на скръб и старост.
Значението на визуализма за Ървинг, и за други театрални професионалисти отВикторианската ера, е илюстрирана от факта, че Ървинг е използвал картината наФорд Мадокс Браун[70] „Корделия“ (Cordelia's Portion) като вдъхновение за вида на пиесата и че художникът предоставя скици за декорите на други сцени.
До средата на века, традицията на актьор-мениджъра[71] намаляла и е заменяна, като театралните трупи наемат професионални директори като автори. Последния от великите актьор-мениджъри,[72]Доналд Уолфит,[73] играе Лир през1944 в уподобена на Стоунхенджсцена.
Героят на Лир през XIX век често бил крехък старец, но Лировете от XX век често започвалипиесата като силни мъже, показващи царственавласт, включителноДжон Гилъд, Доналд Уолфит иДоналд Синдън.
Корделия също еволюира през XX век: по-ранната представа за нея била на сладка, невинна и скромна, но Корделиите от XX век били често изобразявани като военни лидери.[74]
Пеги Ашкрофт, вRST (Royal Shakespeare Theatre) през1950, играе ролята с нагръдник и с меч. По подобен начин, Шута еволюира презвека, с изображения, произлезли от музикалните зали или цирковите традиции.
ВСтратфорд на Ейвън (Stratford-upon-Avon) през1962 г.Питър Брук (който по-късно заснема пиесата със същия актьор,Пол Скофилд, в ролята на Лир) поставя действието пред огромна празна бяласцена. За ефекта от сцената, където Лир и Глостър се срещат, две малки фигури в дрипи в средата на тази празнота, е казано (от Роджър Уорън), че хваща „едновременно човешкият патос… и универсалният мащаб… на сцената".[75]
Като други Шекспирови трагедии, „Крал Лир“ се оказва подлежащ на промени в други театрални традиции.
През1989 г.Дейвид Макърви иИйамкод Срийдарън адаптират пиесата и я превежда намалаялам за представление вКерала[78] според традицията „Катакали“ – която се развила през1600 г. по времето наШекспир. По-късно представлението тръгва на турне и през2000 г. се провежда в Шекспировия „Глобус“, завършвайки (по думи наАнтъни Доусън) „един вид символичен кръг“ (воригинал: a kind of symbolic circle).[79]
Онг Кенг Сен от1997 г., може би по-радикална адаптация, включваща шест актьори, всеки представящ отделна азиатска традиция, всеки на свой различен език. Ключов момент е изпълнението наПекинската опера наOlder Daughter (сливане на Гонерила и Регана), където намушква Лир, който пада по лице насцената; публиката е удивена от това, което описва като „триумф чрез движещата сила на новото изпълнение в самия момент на поражението на неговия герой“.[80]
Продукцията от2010 г., режисирана отДжо Цицарели, е приела атмосферата нафилма „Тъмният рицар“ (The Dark Knight) с палитра отчервено ичерно и действие в градски условия. Лир, в чиято роля е (Том Кокс) се появява като ръководител на мултинационалния конгломерат, който разделя богатството си между дъщеря му Гонерила (Бренда Скот), която е солистка, средната дъщеря Регана (Нойл Фейр) и дъщеря му Корделия (Емили Бест), която учи вуниверситет.[82]
Тази концепция после ще бъде пресъздадена като част от сериятаManga Shakespeare graphic,[90] публикувана отSelf-Made Hero, адаптирана отРичард Апигнанеси и илюстрована от Иля.
Залудостта в сърцето напиесата, Ръш казва, че за него става дума за откриването на драматичното въздействие в неговата мания.
„
Това изглежда работи най-добре за намиране на уязвимост или съпричастност, където публиката може да погледне към Лир и да си помисли колко шокиран трябва да е този стар човек, прогонен от дъщерите си право в бурята. Това е сцена, която не бихте искали да видите при никое друго човешко същество някога.
„Крал Лир“ е бил изнасян също така от Кралската Шекспирова трупа[102] сАнтъни Шер в главна роля. Изпълнението е режисирано отГрегъри Доран и е описано като съдържащо „сила и дълбочина“ („strength and depth“).[103]
През1985 г. се появява основна екранна адаптация на пиесата:Ran, режисиран отАкира Куросава.[117] По това време най-скъпият японски филм, който някога е правен.[118]
1973 г. „Театър на кръвта“.[119] – пародиен филм на ужасите
През2001 г. пиесата е адаптирана към света на гангстерите в „Моето кралство“ (My Kingdom) наДон Бойд – версия, която се различава от всички останали, започвайки с герояСандеман, изигран отРичард Харис, в любовна връзка със съпругата си. Насилствената ѝ смърт отбелязва началото на все по-мрачна и насилствена верига от събития, имащи „сериозни паралели“.[125]
↑Jackson, Kenneth Hurlstone (1995) [1953]. Language and history in early Britain: A chronological survey of the Brittonic languages, first to twelfth century A.D. Edinburgh: University of Edinburgh Press.ISBN 978-1-85182-140-2
_(14784375735).jpg)
.jpg)
%2c_title_page_-_BL.jpg)
