Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Клуж-Напока

Координати:46°46′08.07″ с. ш.23°35′26.37″ и. д. / 46.76891° с. ш.23.59066° и. д.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клуж-Напока
Cluj-Napoca
— град —
      
Герб
Изглед от Клуж-Напока
Изглед от Клуж-Напока
46.7689° с. ш. 23.5907° и. д.
Клуж-Напока
46.76891,23.59066
СтранаРумъния
ОкръгКлуж
Площ179,5 km²
Надм. височина340 m
Население324 600 души(2013)
1808 души/km²
КметЕмил Бок
Основаване1213 г.[1]
Пощенски код400001–400930
Телефонен код264, 364
МПС кодCJ-N
Официален сайтprimariaclujnapoca.ro
Клуж-Напока вОбщомедия

Клуж-Напока (до 1974 г.Клуж; (нарумънски:Cluj-Napoca; наунгарски:Kolozsvár; нанемски:Klausenburg; налатински:Claudiopolis) еград в северозападнаРумъния, административен център наокръгКлуж и историческа столица на областтаТрансилвания. Населението му през 2011 г. е 324 576 души, което го поставя на второ място сред градовете в страната след столицатаБукурещ.[2]

Клуж е разположен в долината на рекаСомешул Мик, на приблизително еднакво разстояние от Букурещ (324 km),Будапеща (351 km) иБелград (322 km).

География

[редактиране |редактиране на кода]

Клуж-Напока се намира в централната част на Трансилвания и заема площ от 179,5 км². Градът се разпростира в долините на реките Малък Сомеш иНадаш, а на югоизток – по хълма Феляк. От 3 страни е заобиколен от хълмове с височина между 500 и 825 м.

По-голямата част от терена, заобикалящ града, е покрита с гори и ливади, в които се срещат редки растения. В района на Клуж има 2 ботанически резервата – „Фънанцеле Клужулуи“ (Fânaţele Clujului) и „Валеа Мори“ (Valea Morii).

Климатът на Клуж е умерено-континентален, повлиян от близостта на планините Мунци Апусени. Лятото е топло, а зимата – мека. Средногодишната температура е 8,2 °C, а средногодишните валежи достигат 663 мм.

История

[редактиране |редактиране на кода]

Първото документално споменаване на поселище на територията на днешния град Клуж е направено отгеографаКлавдий Птоломей, който отбелязва, че тук се намира „едно от най-забележителните селища вримскаДакия, наричано Напука (Napuca)“. След като Дакия е завладяна от римския императорТраян, селището Напока надаките ставалегионерски лагер, а впоследствие се развива като важен търговски пункт, прераснал с времето в малък град. Приимператор Адриян (117 –138) Напока получава привилегиите наcivitas и иметоMunicipium Aelium Hadrianum Napoca.

Вероятно по времето на императорМарк Аврелий на това място е изградена римска колония. През3 век Напока за няколко години е столица наримска провинция и седалище напрокуратора.

След оттеглянето на римската администрация от Дакия през271 г. градът постепенно залязва. Документално името му (Castrum Clus) се споменава едва през1167 г.

През13 век немски заселницисаси се установяват на брега на рекаМалък Сомеш. По времето наунгарския кралСтефан V крепостта Клуж е наричана Каструм Клуж (Castrum Clus).Унгарският кралСигизмунд дава на крепостта през1405 г. статут на свободен град. С времето Клуж става важен търговски център. По това време населението на града е основно от саси исекуи.

Ролята на занаятчиите в града нараства, тъй като те имат подкрепата на владетелите, сред които иМатияш Корвин – крал наУнгария между1458 и1495 г., който е роден тук. Той дава 41 привилегии на родния си град, които го издигат над околните селища.

До15 век градът получава европейско признание. Специфичната му европейска архитектура в стил къснаготика може да се открие в римо-католическата църква „Свети Михаил“, както и в множество частни домове.

Заради високия си жизнен стандарт жителите на Клуж не взимат участие във въстанието наГеорге Дожа през1514 г. От1790 до1848 г. и от1861 до1867 г. градът, наричан Клаузенбург, е столица наТрансилвания в рамките наХабсбургската монархия. От1867 г. Трансилвания отново е част от Унгария. През1872 г. в Клаузенбург се създава вторият университет в Унгария – Университетът „Франц Йозеф“ (днес Университет „Сегед“).

СледПървата световна война на4 юни1920 г. сТрианонския мирен договор Трансилвания е присъединена към Румъния. През1940 г. северната част на Трансилвания заедно с град Клуж по силата на Второтовиенско споразумение е върната наУнгария, а след 1947 г. Парижкото споразумение я връща отново на Румъния. И днес Клуж е културен център на унгарското малцинство в Румъния.

През1974 г.Николае Чаушеску добавя отнационалистически подбуди към румънското название на града Клуж историческото Napoca в подкрепа на догматичната теория за дако-римския континюитет (вж. статиятарумънци).

Днес Клуж-Напока е важен културен, стопански и научен център в Румъния. Университетът „Бабеш-Боляи“ е един от най-реномираните в Централна Европа, известен също с факта, че е единствения триезичен университет в Европа.

Панорамен изглед

Население

[редактиране |редактиране на кода]

Според преброяването от18 март2002 г. населението на града е 318 027 жители (43,1% от населението на окръга и 65% от градското му население) в сравнение с 328 602 жители през1992 г. (спад от 3,2%). Намаляването на населението се обяснява със значителния брой жители на града, емигрирали в западните страни и намалелия естествен прираст.

Демографско развитие[3]
  • 1850 г.:|| 19 612 (румънци: 21,0%,унгарци: 62,8%)
  • 1880 г.:||| 32 831 (румънци: 17,1%, унгарци: 72,1%)
  • 1890 г.:|||| 37 184 (румънци: 15,2%, унгарци: 79,1%)
  • 1900 г.:||||| 50 908 (румънци: 14,1%, унгарци: 81,1%)
  • 1910 г.:|||||| 62 733 (румънци: 14,2%, унгарци: 81,6%)
  • 1920 г.:||||||||| 85 509 (румънци: 34,7%, унгарци: 49,3%)
  • 1930 г.:|||||||||| 103 840 (румънци: 35,7%, унгарци: 46,5%)
  • 1941 г.:||||||||||| 114 984 (румънци: 9,8%, унгарци: 85,7%)
  • 1948 г.:|||||||||||| 117 915 (румънци: 40%, унгарци: 57%)
  • 1956 г.:||||||||||||||| 154 723 (румънци: 47,8%, унгарци: 47,9%)
  • 1966 г.:||||||||||||||||||| 185 663 (румънци: 56,5%, унгарци: 41,4%)
  • 1977 г.:|||||||||||||||||||||||||| 262 858 (румънци: 65,8%, унгарци: 32,8%)
  • 1992 г.:||||||||||||||||||||||||||||||||| 328 602 (румънци: 76,6%, унгарци: 22,7%)
  • 2002 г.:|||||||||||||||||||||||||||||||| 318 027 (румънци: 79,5%, унгарци: 18,9%)

Етническа структура

[редактиране |редактиране на кода]

Към момента мнозинството от населението на Клуж-Напока е от румънския етнос (79,46%), но съществува и значително унгарско малцинство (18,86%). Освен румънци и унгарци в града има ицигански (0,96%),немски (0,22%) иеврейски (0,07%) общности.

Един от кварталите в града се наричаБулгариа по националността на българските градинари, заселили се там през18 век.

Управление

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

Инфраструктура

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

Култура

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

Известни личности

[редактиране |редактиране на кода]
Родени в Клуж-Напока
Починали в Клуж-Напока

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Istoria Clujului // 1974 г. с. 68.
  2. Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)
  3. Árpád 2016.
Цитирани източници

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Градове, подредени по големина, споредпреброяването на населението през 2011 г.:
1 883 425 души
над 300 000 души
над 200 000 души
над 100 000 души
над 90 000 души
над 80 000 души
над 70 000 души
над 60 000 души
над 50 000 души
над 40 000 души
над 30 000 души
над 20 000 души
Седемте крепости наТрансилвания
     Портал „География“         Портал „География         Портал „Румъния“         Портал „Румъния    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клуж-Напока&oldid=12363703“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp