Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света –китайската, КНР е основана през1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни сЯпонската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания отСталинСССР.
Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики[9] и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност наБВП.[10] Китайската народна република е най-голяматасоциалистическа страна в света.
Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждаваГоминдана, който се оттегля на островТайван. Под ръководството наМао Дзедун е установен комунистически строй на управление под формата намаоизъм, и са установени близки отношения съсСССР. През1958 година е поставено началото наГолемия скок – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията.
През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци иДън Сяопин. През1966 г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартиранаКултурна революция. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратъквъоръжен конфликт през1969. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976.
В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през1982 година. Въпреки това в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през1989 година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площадТиенанмън с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват накитайската армия да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство.
През 1990-те Китай е под ръководството на президентаДзян Дзъмин. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява къмСветовната търговска организация. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия ставаХу Дзинтао, а премиер –Уън Дзябао, които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.[11]
Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи сКНДР (1416 km), на север – с Русия (3645 km) иМонголия (5677 km), на югозапад – сАфганистан (76 km),Пакистан (523 km),Непал (1236 km),Бутан (470 km) иИндия (3380 km), на юг – сМианмар (2185 km),Лаос (423 km) иВиетнам (1281 km), на запад и северозапад – сКиргизстан (858 km),Казахстан (1533 km),Таджикистан (414 km), на изток и югоизток има морски граници сЯпония,Филипините,Малайзия,Бруней иИндонезия.
По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km2, което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km2 са суша, а 270 550 km2 – вода. От запад на изток – отПамир (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян иУсури – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от градМохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи сБохайско,Жълто,Източнокитайско иЮжнокитайско морета.
Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата –Еверест (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) отТяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системитеТяншан –Иншан –Яншан,Кунлун –Цинлин –Дабъшан и планинската системаНанлин; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасятХъланъпан,Лиупанъпан иХъндуаншан; (3) планински вериги от североизток на северозапад –Чанбайшан,Голям Хинган,Тайханшан иУишан; (4) планински вериги от северозапад на югоизток –Цилянъпан иМонголски Алтай; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасятХималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ еТибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и отТаримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези вМанджурската иСевернокитайската равнина иРавнината на Яндзъ. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, иЮжнокитайско море с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m.
Китай е разположен вумерения,субтропичния итропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.
В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват външни и вътрешни системи. Външните реки саЯндзъ,Хуанхъ,Хъйлундзян (Амур),Джудзян,Ланцандзян (Меконг),Нудзян и Ялуцангпо. Те се вливат вТихия, Индийския и Северния ледовитокеан и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера катоПоянху,Дунтинху иТайху. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които еЦинхай. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, катоЛобнор иДзюйен. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количествавода.
Китай е най-голяматаеднопартийнакомунистическа държава в света. Властта се упражнява от страна наКитайската комунистическа партия и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот.
Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер.
Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др.
Маршал Лин Бяо преглежда войниците по време на десетия юбилеен военен парад през 1959 г.
Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действащаармия в света. Основана е на1 август1927 г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило наКитайската комунистическа партия, а до1946 година е била известна катоКитайска червена армия. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни катоВтори артилерийски корпус. Между1934 и1935 г. тя на няколко пъти удържа войските наЧан Кайшъ, а по-късно взема участие вДългия поход на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода наВтората китайско-японска война прибягва и до нормални сражения. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на островТайван, къдетопродължава съществуването на дотогавашнатаРепублика Китай (1912 – 1949). От 60-те години китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната –САЩ иРусия. Между1996 и2000 година числеността е намалена със 700 000 войници.
Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30междуконтинентални балистични ракетиДФ-5.
КНР провежда външна политика, допринасяща за укрепване ролята на Китай в световната политика, като при това се придържа към сравнително неутрална позиция. Западните страни критикуват външната политика на Китай заради поддръжката ѝ наКНДР.
КНР от 1971 г. е постоянен член на Съвета за безопасност на ООН. Обаче едва от 1982 г. КНР започва да участва в тяхното финансиране, а първите китайски военни наблюдатели са изпратени през 1990 г.[12]
БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)Шанхай е един от най-важните центрове на китайската и на световната икономика.
След десетилетия на развитие по пътя наплановия икономически модел, Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „социализъм с китайски характеристики“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.[13] Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.[14]
КНР е на второ място в света (следСАЩ) поБВП (ППС) за 2008 – 7,8 трлн. щ.д., както и по номинален БВП – 4,22 трлн. щ.д. На глава от населението БВП (ППС) е 6100 щ.д. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%.[15] От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.[16] Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.[17]
Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.[18]
Фабрика на р.Яндзъ. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.
Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура,дрехи,автомобили,играчки,електроника,оръжия и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които санефт,желязна руда,въглища,алуминий,природен газ,живак,калай,волфрам,молибден,уранова руда,олово и други.
От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив настомана и въглища, и по производство нацимент, изкуствени торове ителевизори. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство наинтегрални схеми, широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение.
Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана, а стара поговорка гласи: „Сред 72-те занятия на хората,земеделието е най-почетно“.
Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждатзърнено-житни култури. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята:
Китайски земеделец
1. Зона на пролетнапшеница или летница и други зърнени.
Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, вМанджурия (т.е. трите северни провинции –Хъйлундзян,Дзилин иЛяонин) отглеждат и соевибобове,просо, гаолян (видсорго, известен на китайците още от 13 век),овес,ечемик и внесената от Америкацаревица. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялатасоя в Китай.
2. Зона на есенната пшеница и други зърнени.
Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането наориз. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица,ечемик,чумиза (черен ориз) ибатати (сладки картофи), които са внесени в Китай през14 век и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя изеле.
3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз.
Тази селскостопанска зона се разполага между рекаХуанхъ и планинската верига Цинлин на север и рекаЯндзъ – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя,грах, батати. В много райони отглеждат ориз.
Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг отЯндзъ и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук сачерницата, като основна храна накопринените буби итунгово дърво – субтропично маслодайно растение,захарна тръстика ичай.
5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската веригаНаншан, където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодовекитайско личи,ананаси,банани и др. На о-в Хайнан растаткокосови орехи, дурян и други тропически плодове.
6. Оазисно земеделие.
Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на рекаТарим вСиндзян-уйгурския автономен регион (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница игрозде. От този район са и прочутите хамийскипъпеши,дини и разнообразниядки.
Освен всичко това в Китай е развит риболова, свиневъдството и говедовъдството.
Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на автомобилните пътища е 4,77 млн. km към края на 2017 г. Системата от магистрали се развива бързо, до края на 2020 г. общата дължина на китайската скоростна магистрална мрежа достига 161 000 km[19], сега това е най-голямата в света скоростна магистрална система по дължина, надминавайки общата дължина на американската междущатска магистрална система през 2011 г. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 г. в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз –автобуси,трамваи,тролейбуси иметро. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през1960-те. Метро има още вЧанчун,Чунцин,Гуанджоу,Нанкин,Шънджън,Тиендзин иУхан. Строят се подземни линии и вЧънду,Харбин,Циндао,Шънян иСиан.
Железопътният транспорт също е силно развит. Към края на 2020 г. общата дължина на жп линиите в страната е 146 000 km, а общата дължина на пътищата е 5,2 милиона km, което е съответно 7 пъти и 64 пъти повече от първоначалния период на основаването на съвременен Китай. Пробегът на маршрутите на гражданската авиация, изчислени на базата на неповтарящи се разстояния, е 8 379 800 km. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. ВШанхай се намира първият в света влакмаглев (магнитна левитация) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km/h. Цената на обикновен двупосочен билет за него е едва 80 юана (около 12 евро).
Високоскоростната железопътна система на Китай се развива много бързо през последните 15 години. Мрежата от високоскоростни влакове China Railway High-speed (CRH) е въведена в експлоатация едва през април 2007 г. Междуградската железница Пекин –Тиендзин, която е открита през август 2008 г., е първата високоскоростна пътническа линия. Високоскоростната мрежа достига до всички административни региони на провинциално ниво, с изключение на Макао. Цялата мрежа има малко под 38 000 km обща дължина към края на 2020 г.[20] Бумът на строителството на мрежата продължава, като плановете са тя да достигне 70 000 km през 2035 г.[21]
Китай има железопътни връзки сРусия,Монголия,Казахстан,Виетнам иСеверна Корея, която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки сЛаос иМакао. Част отЦинхай-тибетската железница минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 m, което го прави най-високия железопътен участък в света.
Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Air China, China Eastern Airlines и China Southern Airlines. При полети доТайван трябва да се следват специални правила, а полетите доХонгконг се смятат за международни.
Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези наПанама иЛиберия. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100.Великият китайски канал е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин доХанджоу.
Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km.
Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии.
Телефонните ителеграфни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация пооптичен кабел и дигитални способи.
Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светлолилаво – монголски народи; тъмносиньо – корейци
През последните години политиката за ограничаване на раждаемостта е смекчена: с постановление на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 28 декември 2013 г. е разрешено семействата да имат две деца, ако поне единият от родителите е бил единствено дете в семейството си[23]; по-късно забраната е премахната напълно[24], но политиката за ограничаване на раждаемостта се запазва[25][26]. На 31 май 2021 г. е обявено, че се разрешава на семействата да имат до 3 деца, след като неотдавнашни данни показали голям спад на раждаемостта, предаваReuters.[27]
Джай Джъган, първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)
Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, катобарута,компаса,хартията. Барутът бил употребяван за направата нафойерверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първитеракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислилибомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили ихартията, а също така и процеса напечатането. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиенитебанкноти, което е облекчило значителнотърговците.
Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е откриткомпасът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията наДжън Хъ с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са:коприната,порцелана,арбалета, сухопътни и морскимини с експлозив,пушките,пистолетите,хвърчилото,стремената за яздене након,ръчната количка с колела, първите газопроводи, а в областта на бита –четката за зъби,тоалетната хартия,кибритa и много други. За първи път в Китай е започнало използването наприроден газ ивъглища за осветление и катогориво, използването на коприната за производство надрехи, използването наогнестрелни оръжия по време навойна, пиенето начай. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като:играта на карти,домино,го,маджонг ифутбола.
Китай изпробва първото си атомно оръжие през1964, а първата сиводородна бомба – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработванеутронни,биологични ихимически оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели.
През2003 г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек вКосмоса. До 2020 г. страната планира да изпрати свойтайконавт доЛуната.
Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.[30]
Сред най-популярните, свързани със спорта упражнения за добра физическа форма, сачи гун итай чи, като някои форми накунгфу в съвременен Китай са официален спорт и се провеждат състезания.
Спортът в Китай може да се проследи до древните китайски стрелци, използването на меч, също и игра на топка.
Северозападната ъглова кула наЗабранения градДаоистки манастир в планинатаВутаншанКитайски мускетари в учебна формация, 16 век.
Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет –драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност.
Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文,пинин:Zhōngwén) може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа групахан. Той е един от езиците, формиращиСино-тибетското езиково семейство. Различните варианти на китайския са ро̀ден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света.
Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групатамандарин (850 милиона), следвана от групатаву (90 милиона),мин (70 милиона) икантонски (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми.
Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид еГоляма черно-бяла панда, а другият еМалка червена панда. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяламечка. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъстибамбукови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30kg бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира вЧънду. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди.
Най-голямата младежка организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват (наричана „Комсомол“). Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и др. През 2017 г. тя организира конференцията Bridge for the future, част от грандоманския замисъл на проекта „Един пояс, един път“[32]. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната.
От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим РошмановМеждународно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България
За информацията в тази статия или разделне сапосочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина заизтриването на цялата статия или раздел.
Пекинските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който трябва да е с ръст до 35 cm.
Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация.
