Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Киселец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Киселец
Класификация
царство:Растения(Plantae)
отдел:Васкуларни растения(Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни(Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти(eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти(c. eudicots)
разред:Карамфилоцветни(Caryophyllales)
семейство:Лападови(Polygonaceae)
триб:Rumiceae
род:Лапад(Rumex)
вид:Киселец(R. acetosa)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Киселец вОбщомедия
[редактиране ]

Киселецът (Rumex acetosa) е видмногогодишнотревисто растение от семействоЛападови, растящо в изобилие по поляните в по-голямата част отЕвропа и отглеждано католистен зеленчук. Наричан е ощегластар, живовник, киселок, козилячка, лопош, козя брада[1]

Киселецът е стройнорастение, високо около 60 cm, със сочни стъбла илиста. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зеленицветове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7 – 15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.

С увеличаването на размера на цветовете, те придобиват червеникав цвят.Тичинките ипестиците са на различни растения.Семената, когато узреят, са кафяви и лъскави. Многогодишните корени навлизат дълбоко в земята.

Листата са кисели и служат за храна наларвите на няколко видапеперуди.

Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този накивито или на киселиягоди. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят всалати за подсилване на вкуса. Често се пюрират всупи исосове и са основна съставка всупа от киселец. Растението съдържаоксалова киселина, която допринася за характерния му вкус. Поради това растението е противопоказно за хора сревматоидни оплаквания, камъни вбъбреците илипикочния мехур и др. подобни. Киселецът е същоразслабително средство.

Химичен състав[1]

[редактиране |редактиране на кода]

Съдържа витамин C, провитамин A, оксалова киселина, калиев биоксалат, силициева киселина, флавоновия гликозид кверцетин-галактозид, минерални соли, главно калциеви и манганови, желязо, хиперин, рутин, гликозида витексин, витамин B1, белтъчни вещества.[1]

Разпространение

[редактиране |редактиране на кода]

Растението е разпространено в много части на света:Северна Африка,Азия,Европа иЗападна Австралия. В планините се среща до алпийския пояс.

Повсеместно се използва като хранително или лекарствено растение.

Предпочита влажни и богати почви със слабокисела или неутрална реакция.

Зелени подправки
Ароматна лимнофила · Болдо · Босилек · Виетнамски кориандър · Градински чай · Дафинов лист (Лавър) · Девесил · Джоджен · Див керевиз · Женско биле · Индрише · Исоп · Калоферче · Киселец · Копър · Кориандър · Кресон · Къри · Лавандула · Лазаркиня миризлива · Латинка · Лимонова трева · Магданоз · Майорана · Маточина · Мащерка · Мексикански кориандър · Обикновен здравец · Пелин · Перила · Пореч · Резене · Риган · Розмарин · Самардала · Седефче · Сибирски лук · Стевия · Хутиния · Тарос · Тулси · Хеноподий · Целина · Чубрица · Щир
Подправки
Ажгон · Американски лавър · Анасон · Асафетида · Африкански пипер · Бахар · Блатен аир · Бял пипер · Бял синап · Ванилия · Галангал · Джинджифил · Женско биле · Звездовиден анасон · Зедоар · Зелен пипер · Имеретински шафран · Индийско орехче · Какао · Канела · Карамфил · Кардамон · Касия · Ким · Кимион · Копър · Кориандър · Кубеба · Куркума · Люта чушка · Манго · Махалебка · Мелегета пипер · Пащърнак · Посевна челебитка · Розов пипер · Сарсапарила · Сминдух · Сумак (Шмак) · Сусам · Съчуански пипер · Тамаринд · Уасаби · Хвойна · Хрян · Целина · Червен пипер · Черен кардамон · Черен кимион · Черен пипер · Черен синап · Чесън · Шафран · Шафранка
Смеси от подправки
Вегета (хърватска смес) · Гюлбул (българска смес) · Къри (южноазиатска смес) · Сванска сол (грузинска смес) · Фин ерб (френска смес) · Хмели-сунели (грузинска смес) · Шарена сол (българска смес)
Семена, ядки и плодове,
ползвани като подправки
Арония (плод) · Бадем (ядки) · Глог (глогинки, семена) · Кайсия (ядки от костилка) · Каперси (плод) · Кафе (семена) · Кашу (ядки) · Киви (плод) · Кокосов орех (копра, стърготини) · Лешник (ядки) · Лимон (плод, кора от плода) · Манго (плод) · Мак (семена) · Маслина (плод) · Нар (семена) · Орех (ядки) · Синап (семена) · Сладък кестен (плод) · Слънчоглед (семена) · Сусам (семена, масло) · Тиква (семена) · Фъстък (ядки) · Чимен (семена от сминдух) · Шамфъстък (ядки) · Шипка (семена)
Химически вещества,
ползвани като овкусители,
ароматизатри, набухватели,
консерванти и оцветители
Амонячна сода (сладкарска сода) · Бакпулвер (набухвател) · Ванилия (есенция) · Готварска сол · Емулгатори:E100-E199 (оцветители) · E200-E299 (консерванти) · E300-E399 (антиоксиданти) · E400-E499 (стабилизатори и сгъстители) · Захар · Лимонена киселина · Mононатриев глутамат · Нишесте · Сода бикарбонат (хлебна сода) ·
Течни овкусители
и мазнини (масла)
Горчица (овкусител отсинап) · Доматен сок · Доматен сос · Зехтин (растително масло) · Кетчуп · Кисело мляко (овкусител отмлечнокисела ферментация) · Лимонов сок · Майонеза · Маргарин · Мас (животинска мазнина) · Масло (млечна мазнина) · Олио (растително масло) · Оцет (оцетна киселина) · Соев сос · Сос Табаско · Сос Уорчестър · Шарлан (нерафинирано слънчогледово олио)
Други продукти,
ползвани като овкусители
и кулинарни добавки
Какао на прах (шоколад) · Мая (Хлебна мая-дрожди) · Нишесте (скорбяла)
  1. абвЛанджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. София, изд. „Труд“, 2016. ISBN 978-954-398-483-1. с. 205.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Киселец&oldid=11816209“.
Категории:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp