Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Кирил Боянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Боянов
български инженер
13 септември 2007 г.
Роден
Семейство
Други родниниКирил Боянов(дядо)

Кирил Любенов Боянов ебългарскиинженер, учен, академик наБългарската академия на науките.[1]

Биография

[редактиране |редактиране на кода]

Роден е в 1935 година в София. По произход е от разложкото селоДолно Драглище. Дипломира се през 1958 с отличен успех във ВМЕИ „Ленин“ (днесТехнически университет - София), специалност „Радиотехника“ и постъпва на работа като инженер в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).

Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 година като научен сътрудник вИнститута по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитавакандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в Ленинградския електротехнически институт (1966), а през 1975 получава и научната степендоктор на техническите науки.[2]

Става ръководител на секция вЦентралния институт по изчислителна техника, а по-късно и ръководител направление „Микрокомпютри и микропроцесорни системи“ (1969 – 1982). Едновременно работи по съвместителство в ИМ с ИЦ отначало като ръководител лаборатория „Крайни автомати“, а от 1985 като ръководител сектор „Компютърни системи и мрежи“. Старши научен сътрудник I ст. става през 1982. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника в Правец и за главен конструктор на България поперсонални компютри (1986). От 1985 ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по „Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини“ към Координационния център по информатика и изчислителна техника на БАН (КЦИИТ)(по-късноИнститут по паралелна обработка на информацията), а през периода 1993 – 1996 е директор на центъра. Дългогодишен директор на Института по паралелна обработка на информацията – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки“. През юли 2010 г. институтът се слива с новосъздадения Институт по информационни и комуникационни технологии. Боянов ръководи секция „Компютърни мрежи и архитектури“ към Института.

През1990 –1996 ръководи въвеждането наИнтернет в България и въвеждането наелектронна поща в институтите на БАН.

През 1989 година е избран за член-кореспондент наБАН, а през 2003 г. – за действителен член (академик) на БАН.[3] Заместник-председател наВисшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет (1995 – 1997), председател на Експертния съвет по информационни технологии към МОН (1998 – 2001).[2]

През 1995 г. е избран за академик на Международната академия по информатика. От 1996 г. е член на борда на директорите на Международния съвет за компютърни комуникации (International Council for Computer Communication), към 2026 г. все още единствен от България.[2]

Представител на България в TERENA и CEENet (Международна организация по мрежи); член на експертния съвет по Информационни технологии към Европейската комисия (ISTAG) и национален координатор по IST за V РП (от 1999).[2]

Университетски преподавател

[редактиране |редактиране на кода]

Кирил Боянов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения. Преподавал е и изнасял лекции въвВМЕИ,ВИИ „Карл Маркс“,СУ „Св. Кл. Охридски“, Националния учебен център по информатика. През периода 1999 – 2000 е поканен за редовен професор в Хелзинкския технологичен университет, където чете лекции по компютърни мрежи. Изнасял е лекции и доклади в страните от бившияСъветски съюз,Полша,Унгария и др.

От1998 е главен редактор на сп. „Автоматика и информатика“. Председател на сдружение „БИОМ“, представляващо българскатанационална изследователска и образователна мрежа, от 2009.

Член е на комисията по номинациите занаградата Джон Атанасов.

Отношения с Държавна сигурност

[редактиране |редактиране на кода]

При оповестяването на принадлежността на български граждани към ДС след 2000 г. става известно, че през 1959 – 1960 г. е бил агент наДържавна сигурност с псевдонимЛалчев.[4][5]

Публикации и научни разработки

[редактиране |редактиране на кода]

Автор е на над 150 публикации в наши и чужди списания, на 33 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Участвал е в над 30 научни разработки, реализирани в практиката, по-важни от които са първата българска електронно-сметачна машина „Витоша“, първата ЦЕИМ от III поколениеЕС1020, първата система за крайни изпитания на магнитни дискове, адаптери за предаване на данни в мрежи от ЕИМ, персонални и професионални компютри и много други.

Награди

[редактиране |редактиране на кода]

Награждаван е с български и чуждестранни отличия, между които орден „Кирил и Методий I ст.“ (1985), орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие (2005) и др.

Кирил Боянов има син – Любен Боянов, който също работи къмсекция Компютърни мрежи и архитектури наИнститута по информационни и комуникационни технологии.[6]

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. BOYANOV, Kiril Lubenov // Marquis Who's Who in the World. 18th 2001. New Providence, NJ, Reed Elsevier, 2000. с. 261. Посетен на 1 February 2026.
  2. абвгАкадемик Кирил Боянов // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на8 декември 2025.
  3. Personal home page of acad. Kiril Boyanov // Архивиран оторигинала на13 септември 2012. Посетен на24 ноември 2016.
  4. Решение №110 от 09.02.2010 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 9 февруари 2010. Посетен на31 януари 2015.
  5. Опит за обзор на досега известните доносници в българската наука // omda.bg. Посетен на31 януари 2015.
  6. www.acad.bg // Архивиран оторигинала на31 януари 2015. Посетен на31 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Боянов&oldid=12811056“.
Категории:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2026 Movatter.jp