| Кирил Боянов | |
| български инженер | |
 13 септември 2007 г. | |
| Роден | 22 февруари1935 г.(90 г.) |
|---|---|
| Семейство | |
| Други роднини | Кирил Боянов(дядо) |
Кирил Любенов Боянов ебългарскиинженер, учен, академик наБългарската академия на науките.[1]
Роден е в 1935 година в София. По произход е от разложкото селоДолно Драглище. Дипломира се през 1958 с отличен успех във ВМЕИ „Ленин“ (днесТехнически университет - София), специалност „Радиотехника“ и постъпва на работа като инженер в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).
Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 година като научен сътрудник вИнститута по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитавакандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в Ленинградския електротехнически институт (1966), а през 1975 получава и научната степендоктор на техническите науки.[2]
Става ръководител на секция вЦентралния институт по изчислителна техника, а по-късно и ръководител направление „Микрокомпютри и микропроцесорни системи“ (1969 – 1982). Едновременно работи по съвместителство в ИМ с ИЦ отначало като ръководител лаборатория „Крайни автомати“, а от 1985 като ръководител сектор „Компютърни системи и мрежи“. Старши научен сътрудник I ст. става през 1982. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника в Правец и за главен конструктор на България поперсонални компютри (1986). От 1985 ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по „Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини“ към Координационния център по информатика и изчислителна техника на БАН (КЦИИТ)(по-късноИнститут по паралелна обработка на информацията), а през периода 1993 – 1996 е директор на центъра. Дългогодишен директор на Института по паралелна обработка на информацията – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки“. През юли 2010 г. институтът се слива с новосъздадения Институт по информационни и комуникационни технологии. Боянов ръководи секция „Компютърни мрежи и архитектури“ към Института.
През1990 –1996 ръководи въвеждането наИнтернет в България и въвеждането наелектронна поща в институтите на БАН.
През 1989 година е избран за член-кореспондент наБАН, а през 2003 г. – за действителен член (академик) на БАН.[3] Заместник-председател наВисшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет (1995 – 1997), председател на Експертния съвет по информационни технологии към МОН (1998 – 2001).[2]
През 1995 г. е избран за академик на Международната академия по информатика. От 1996 г. е член на борда на директорите на Международния съвет за компютърни комуникации (International Council for Computer Communication), към 2026 г. все още единствен от България.[2]
Представител на България в TERENA и CEENet (Международна организация по мрежи); член на експертния съвет по Информационни технологии към Европейската комисия (ISTAG) и национален координатор по IST за V РП (от 1999).[2]
Кирил Боянов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения. Преподавал е и изнасял лекции въвВМЕИ,ВИИ „Карл Маркс“,СУ „Св. Кл. Охридски“, Националния учебен център по информатика. През периода 1999 – 2000 е поканен за редовен професор в Хелзинкския технологичен университет, където чете лекции по компютърни мрежи. Изнасял е лекции и доклади в страните от бившияСъветски съюз,Полша,Унгария и др.
От1998 е главен редактор на сп. „Автоматика и информатика“. Председател на сдружение „БИОМ“, представляващо българскатанационална изследователска и образователна мрежа, от 2009.
Член е на комисията по номинациите занаградата Джон Атанасов.
При оповестяването на принадлежността на български граждани към ДС след 2000 г. става известно, че през 1959 – 1960 г. е бил агент наДържавна сигурност с псевдонимЛалчев.[4][5]
Автор е на над 150 публикации в наши и чужди списания, на 33 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Участвал е в над 30 научни разработки, реализирани в практиката, по-важни от които са първата българска електронно-сметачна машина „Витоша“, първата ЦЕИМ от III поколениеЕС1020, първата система за крайни изпитания на магнитни дискове, адаптери за предаване на данни в мрежи от ЕИМ, персонални и професионални компютри и много други.
Награждаван е с български и чуждестранни отличия, между които орден „Кирил и Методий I ст.“ (1985), орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие (2005) и др.
Кирил Боянов има син – Любен Боянов, който също работи къмсекция Компютърни мрежи и архитектури наИнститута по информационни и комуникационни технологии.[6]
 Портал „Македония“ |