| Развалини на Килуа Кисиуани и Сонго Мнара | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Голямата джамия в Килуа | |
| В регистъра | Ruins in Kilwa Kisiwani and Songo Mnara |
|---|---|
| Регион | Африка |
| Местоположение | Линди,ТанзанияКилуа,Танзания |
| Тип | Културно наследство |
| Критерии | iii |
| Вписване | 1981 (5-а сесия) |
| Застрашен | 2004 |
| Координати | 8°57′28″ ю. ш.39°31′22″ и. д. / 8.957778° ю. ш.39.522778° и. д.-8.957778,39.522778 |
  Местоположение в Танзания | |
| Развалини на Килуа Кисиуани и Сонго Мнара вОбщомедия | |
Килуа е малък остров край брега наТанзания вИзточна Африка, където се намира селищетоКилуа Кисиуани с руини от средновековен град.
Край него се намира голямо археологическо находище, някогашен голям търговски център в региона. От1981 г. е в списъка наСветовното наследство наЮНЕСКО, заедно с близкия археологически обектСонго Мнара на остров Сонго, а от2004 г. влиза в списъка назастрашените обекти на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Килуа е основана презXI век от персийския търговецАли бин Ал-Хасан, основател наСултанство Килуа. Градът бързо забогатява и получава все по-голяма роля в региона, търгувайкизлато ижелязо отЗимбабве,роби ислонова кост отИзточна Африка иплатове,порцелан,скъпоценности иподправки отАзия.
ПрезXIII век доXVI век градът става основен търговски център в региона и владее островитеМалинди,Момбаса,Пемба,Занзибар,Мафия,Коморите,Мозамбик иСофала, като контролира търговските пътища къмМадагаскар. Около1330 г. мароканският пътешественикИбн Батута посещава Килуа и пише хвалби за владетеля ѝ султанАл-Хасан ибн Сюлейман[1]. През същия период са построени дворецът Хусуни Кубуа и големи части отГолямата джамия.
През XVI век градът е посетен и от португалецаВашку да Гама, който получава големи суми от властта, а през1505 г. е превзет от сънародника муФрансишку ди Алмейда. Португалците държат острова под свой контрол до1512 г., когато арабски наемници го отнемат. След това Килуа възвръща част от предишното си богатство, но през1784 г. попада под контрола на СултанствоОман, което владее иЗанзибар. Следоманското завоюване на северния край на острова е построена френска крепост, но самият град е изоставен през 1840-те години. От1886 г. до1918 г. е в състава наГерманска Източна Африка.
През 1950-те години започват археологически разкопки на мястото. През1981 г. влиза в списъка на Световното наследство наЮНЕСКО, ноерозията и растителността бавно разрушават сградите, поради което през2004 г. обектът е обявен за застрашен.
| |||||||||||||
