Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.
Кибернетиката енаука за законите за получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители наизкуствен интелект и свързаните с тях закони за получаване, съхраняване и предаване наинформацията.[1][2][3] Според основателя ѝНорберт Винер това е наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури и се описва с формулата „Изкуство на управлението“.[4][5][6]
Представката„кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (напримеркиберпънк,кибернастаняване и др.).
Типичен пример за кибернетична система етермостатът. Той сравнява действителната стойност на температурата със зададената стойност. При наличие на разлика се задейства поредица от стъпки, с които нагряването се регулира така, че тези температури да се изравнят.
Платон използва думата от гръцки κυβερνητική (kybernetike) в преносен смисъл, когато говори за „Човек на кормилото на властта“.
МатематикътНорберт Винер отСАЩ през1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на съвременната дума „кибернетика“.
При появяването на съвременното ѝ понятие по времето на социализма вСССР кибернетиката е обявена за буржоазна и милитаристична, реакционна наука, но по-късно, през 60-те и 70-те години отношението се променя. Започва да се обръща много по-голямо внимание на кибернетиката, особено на техническата.
↑кибернетика // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на26 септември 2025.: „Наука, която изучава системите, извършващи управление, съхраняване и обработване на информация, а също и системите, носители на изкуствен интелект. — От англ. cybernetics през рус. кибернетика.“
↑КИБЕРНЕТИКА // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 491. Посетен на4 декември 2025.
↑Милев, Александър; Братков, Йордан;Николов, Божил. кибернетика // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 330.
↑Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. кибернетика // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 398.
↑Уваров, E. Б.; А. Айзакс. кибернетика // Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 182.
