Кенотаф в дворецаУайтхол вЛондон, посветен на британците, загинали в Първата световна война. Архитект Едуин Лаченс
Кенота́ф (настарогръцки:κενοτάφιον, от κενός –празен, и τάφος –гроб) е надгробенпаметник безгроб – на място, което не съдържа тленни останки на покойния, своего родасимволичен гроб.
Изгражда се, когато покойният е загинал в трудно достъпно място (или пропаднал без вест, удавил се и пр.), тялото е загубено или неговото търсене може да доведе до нови жертви и не може да бъде погребано. Използва се също и ако тялото екремирано, а прахът е разпръснат.
В европейската традиция кенотаф често се нарича паметно съоръжение, разположено не над гроб с останки на покойния, а на мястото на неговата гибел (даже ако гроб съществува).
Кенотафи са разкрити в многонекрополи по българските земи отантичността иСредновековието. При селоВърбяне са описани 4 кенотафа – четириъгълни ями, вкопани на дълбочина до 115 см[1].
