На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7. век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народносттабанту). От 11. до 15. век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. на територията на днешна Кения проникват португалците. През 19. век навлизат германци и англичани. През 1895 г. Кения става британски протекторат, а през 1920-а – британскаколония. През 1925 г. Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 г. избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960-а е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 г. Кения получаванезависимост, а от 1964-та ставарепублика с президент Дж. Кениата. През 1978 г. президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992-ра, 1998-а), който установява еднопартийно управление. През 1991 г. е възстановена многопартийната система. През 2002 г. президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007-а е последвано от кървави безредици. Кения е членка наООН (1963) и наОрганизацията за африканско единство (1964). На 9 април 2013 г. президент на страната ставаУхуру Кениата – четвърти син на създателя на република КенияДжомо Кениата.
Кения заема североизточната част на силноразчлененатаИзточноафриканска рифтова долина –грабени,езера и вулканични конуси над 3000 m (вулканът Кения – 5199 m), която наизток стъпаловидно преминава в тясна крайбрежна низина. Брегът на страната е слаборазчленен и е с откоси.Климатът е субекваториален, със средна месечнатемпература 12 – 18° в планинските райони и 24 – 27° по крайбрежието. Валежите са 250 – 2000 мм годишно. Речната мрежа е слаборазвита. Главните реки са Тана и Галана. Главни езера саТуркана, Баринго, Магади, част от езеротоВиктория. Назапад июгозапад в страната са разположени савани, насевероизток полупустини, а във високите части – вечнозелени влажни тропични гори. Животинският свят е богат. В Кения има 16 национални парка с площ 2,6 млн. хектара, 4 морскинационални парка, 25 национални окръжни резервата (1,8 млн. ha) и др.
В Кения се намира националния резерватМасай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Кения има разнообразна природа – гигантски планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.
Кения епрезидентскапредставително демократична република.Президентът е и глава на нацията и глава на правителството. Изпълнителната власт е упражнявана от правителството. Законодателната власт е разделена между правителството, Народното Събрание и Сената. Съдебната власт е независима от останалите. Има нарастващи опасения, особено по време на мандата на бившия президент Даниел арап Мои за намеса от страна на изпълнителната власт в решенията на съдебната.
Кения има високи нива на корупция според индекса наПрозрачност без граници заИндекс за възприятие на корупцията (ИВК), опитващ се да измери разпространението на корупция в публичния сектор в различните страни по света. През 2012 г. нацията се класира на 139-о от общо 176 места с резултат от 27/100. Въпреки това се наблюдава значително развитие по отношение на борбата с корупцията от страна на правителството, например създаването на нова, независима комисия за етика и борба с корупцията.
След правителствените избори през 1997 г. Актът за Ревизия на кенийската конституция, създаден, за да проправи пътя към по-изчерпателни изменения в конституцията, е приет от парламента.
През декември 2002 г. в Кения се състоят демократични и свободни избори, които са обявени за честни от повечето международни наблюдатели. Те бележат важна точка на промяна за Кения, след като властта е предадена мирно на Кенийския национален африкански съюз (КНАС), управляваща страната от обявяването на независимост към Национална коалиция "Дъга" (НКД).
Под президентсвото наМваи Кибаки новата коалиция в управлението обещава да насочи усилията си към генерирането на икономически растеж, борбата с корупцията, подобряването на образованието и обновяване на конституцията. Няколко от тези обещания са спазени. Достъпно е безплатно начално образование. През 2007 г. правителството заявява, че от 2008-а средното образование ще бъде сериозно субсидирано, като правителството поема всички такси за обучение.
Кения има близки взаимоотношения със своите съседи, говорещиСуахили, в района наГолемите африкански езера. Връзките сУганда иТанзания са силни, като и трите нации работят за постигането на икономически ръст и социална интеграция чрез общо членство в Източноафриканската общност.
Отношенията съсСомалия са исторически напрегнати, въпреки случаите на общо военно сътрудничество срещу ислямистки бунтовници. Кения има добри взаимоотношения сОбединеното Кралство и е една от най-проамериканските нации в Африка и в света.
С дати на процеси вМеждународния наказателен съд, насрочени за 2013г. с обвиняеми Президент Кениата и вицепрезидент Уилям Руто, свързани със събитията след изборите през 2007 г., американският президентБарак Обама избира да не посети страната по време на африканската си обиколка. По-късно през лятото Кениата посещаваКитай по покана на ПрезидентаСи Дзинпин, като преди това посещава Русия. През юли 2015 г. Обама посещава Кения, ставайки първият действащ американски президент, посетил страната.
Кенийските отбранителни сили са въоръжените сили на Република Кения. Кенийската армия, Кенийския военноморски флот и Кенийските военновъздушни сили съставят Националните отбранителни сили. Днешните Кенийските отбранителни сили са създадени с член 241 на Кенийската конституция от 2010 г. Президентът на Кения е върховният главнокомандващ на въоръжените сили.
Въоръжените сили често са използвани в мироопазващи мисии по света. След размириците в цялата страна след изборите през 2007-а е формирана анкетна комисия. Комисията Уаки, заявява готовността си и определя, че е „изпълнила добре задълженията си“. Въпреки това възникват обвинения в нарушаване на човешките права, най-скорошните от които по време на антибунтовническа операция в областта наЕлгон, също така и в областта на централна Мандера.
Въоръжените сили на Кения, по подобие на много държавни институции в страната, са свързани с обвинения в корупция. Заради факта, че операциите на въоръжените сили по традиция са прикрити от съображенията за „държавна сигурност“, корупцията остава скрита за обществото, като по този начин среща по-малко обществен контрол. В последно време това се променя. При невероятни за кенийските стандарти разкрития през 2010 г. основателни обвинения в корупция са отправени по отношение на набирането на персонал и доставки на бронетранспортьори.
Кения е разделена на 47 полуавтономни окръга, които са оглавявани от губернатори.
Най-малките административни единици в Кения се наричат локации. Локациите често съвпадат с избирателните райони. Те обикновено носят името на своето централно населено място. Голям брой по-големи градове се състоят от няколко локации. Всяка локация има началник, назначен от държавата.
Избирателните райони са разделени на избирателни подразделения, като всеки окръг съдържа множество избирателни райони. През 2010 г. е формирана комисия, която трябва да направи анализ на районите; в доклада си комисията препоръчва създаването на 80 допълнителни района. Преди изборите през 2013 г. броят им е 210.
Населението на Кения през2007 година е 36 913 721 души. То нараства драстично през последните десетилетия, като 73% от кенийците са под 30-годишна възраст. Само за 90 години населението е нараснало от 2,9 милиона на около 50 милиона.
През 2017 г. населението на Кения е 49.7 милиона.
Кения е страна с голямо етническо разнообразие. Повечето кенийци говорятанглийски език исуахили, но голяма част от населението говори и майчиния език на своето племе.
Макроикономическите изгледи на Кения показват силен ръст в последните няколко десетилетия, основно заради проекти за мега-инфраструктурни пътища и железопътни проекти. Въпреки това голяма част от този растеж произхожда от капитали, отклонени от джобовете на обикновените граждани на микроикономическо ниво. В резултат на това са намалени доходи за средните и малки домакинства и бизнеси, водейки до масови финансови трудности, освобождаване на работници и недоволство в множество сектори. През 2014 г. макроикономическите показатели на страната са преосмислени, вследствие на което БВП се изкачва до нивото на ниско-средно-икономически държавен статус.
Кения има Индекс на човешко развитие от 0.555 (среден), поставяйки я на 145-о от 186 в света. Към 2005 г. 17.7% от кенийците живеят с по-малко от 1.25 $ на ден. През 2017, Кения се класира 92-ра в индекса за бизнес климат на Световната банка, издигайки се от 113-о място през 2016 (190 държави). Важният земеделски сектор е един от най-малко развитите и най-неефективни, давайки работа на 75% от работниците в сравнение с по-малко от 3% в развитите страни. Кения обикновено е класифицирана като граничен пазар или в някои случаи, каторазвиващ се пазар, но е една от най-слаборазвитите страни в света.
Икономиката отбелязва сериозен напредък, белязан от силно представяне на туристическия сектор, висшето образование и телекомуникациите, докато резултатите в земеделския сектор са приемливи, особено в жизненоважното производство на чай. Икономиката на Кения отбелязва ръст от над 7% през 2007 г., като по същото време сериозно намалява външния си дълг. Но ситуацията веднага се променя след оспорването на президентските избори през декември 2007 г. и последвалия хаос, който обхваща страната.
Телекомуникациите и финансовата активност през последното десетилетие сега представляват около 62% от БВП, докато 22% все още идват от ненадеждния земеделски сектор, който дава работа на 75% от трудещите се. Малка част от населението разчита на хранителни помощи. Промишления сектор и този на производството са най-малките, съставляващи 16% от БВП. Услугите, промишлеността и производството осигуряват работа само за 25% от населението, но допринасят със 75% за БВП на страната.
Приватизация на държавните предприятия, като вече нефункциониращата Кенийска пощенска и телекомуникационна компания, водеща до създаването на най-печелившата компания в Източна Африка, Сафариком, бележи съживяване на компанията заради масовите частни инвестиции.
Към май 2011 г. икономическите перспективи са позитивни с 4 – 5% очакван растеж, главно заради разширяването на секторите на туризма, телекомуникациите, транспорта, строителството и възстановяване в земеделието.
Туризмът в Кения е вторият по големина източник на чуждестранни приходи след земеделието. Съветът за туризъм в Кения е отговорен за поддържането на информация, свързана с туризма в Кения. Основните туристически атракции са фотосафаритата през 60-тенационални парка и резервати за дивеч. Други забележителности включват миграцията на гну отМасай Мара, която се смята за 7-ото чудо на света, исторически джамии и крепости от колониалната епоха в Момбаса, Малинди и Ламу, известни пейзажи като бялата шапка на планината Кения и Източноафриканската рифтова долина, чаени плантации в Керичо, плантации за кафе в Тика,Килиманджаро през границата с Танзания и плажовете по крайбрежието на Суахили, в Индийския океан. Туристите, най-голям брой от които са от Германия и Обединеното кралство, са привлечени главно от крайбрежните плажове и дивечовите резервати, по-специално обширният национален парк Цаво Изток и Цаво Запад, разположен на 20 808 квадратни километра на югоизток.
Културата на Кения се състои от множество традиции. Кения няма нито една видна култура, която да я идентифицира. Вместо това се състои от различните култури на различните общности в страната. Забележителни популации включват суахили по крайбрежието, няколко други общности банту в централните и западните райони и нилотични общности в северозападната част. Културата намасаите е добре позната на туризма, въпреки че представлява относително малка част от населението на Кения. Те са известни със своите сложни украшения в горната част на тялото и бижута. Кения разполага също с богата музикална, телевизионна и театрална сцена.
.svg)
.svg)
.svg)
