Марк Порций Катон (налатински:Marcus Porcius Cato Uticensis, Cato Minor), обикновено наричанКатон Млади или Младши, а също иУтически (Cato Uticensis) (от гр.Утика приКартаген) есенатор, военачалник, политик и държавник към края наРимската република. Известен е със своята честност, неподкупност и упоритост. Той е най-изтъкнатият противник наГай Юлий Цезар и след неговата победа в гражданската война се самоубива.
През72 г. Катон Млади се отличава във войната против въстаналите роби. През67 г. стававоенен трибун вМакедония, където беседите сАтинодор Кордилион значително разширяват неговия кръгозор. Заедно с Атинодор, Катон Млади се връща в Рим и се занимава сфилософия и съдебни речи и се старае да придобие практически знания. През65 г. ставаквестор и като такъв е добросъвестен и необикновено деен. През следващата година Катон Млади посещава отново Изтока.
През62 г., катонароден трибун Катон обвиняваконсула Мурен във вземане на подкуп и застава зад смъртно наказание на привържениците наКатилина, с което си навлича ненавистта на Цезар.
През 58 г. Катон по идея на привържениците на Цезар е изпратен на островКипър, за да изгони от там царПтолемей, мисия, с която се справя успешно и получава благодарностите насената. През 46 г. пр.н.е. Цезар превзема и командвания от Катон Млади гарнизон в провинция Африка – градУтика. Когато Катон Млади вижда, че по-нататъшна борба с Цезар в Африка е безсмислена, се самоубива.
Погребали го на брега на морето и му издигнали паметник. И приятели и врагове му отдават заслужена почит за неговата твърдост и постоянство. Цицерон хвалил неговото красноречие. Катон отдал живота си за републиката и когато разбрал, че нейния край наближава, не искал да живее. От написаното от него се е запазило само писмо доЦицерон (Cic. ad. Fam. XV, 5).Плутарх е написал биографията му. От първата си женаАтилия той имал две деца: прочутатаПорция, съпругата наМарк Юний Брут, която си приличала с баща си по своята чиста нравственост и привързаността към републиката и която се самоубива след смъртта на мъжа си, и син,Марк Порций Катон (II), който е помилван отЮлий Цезар, но взема страната на Брут и загива вбитката при Филипи. Втората жена на Катон Млади се наричала Марция Филипа.
Robert J. Goar:The Legend of Cato Uticensis from the First Century B.C. to the Fifth Century A.D.. Latomus, Bruxelles 1987 (Collection Latomus, 197),ISBN 2-87031-137-0
Elke Stein-Hölkeskamp:Marcus Porcius Cato – der stoische Streiter für die verlorene Republik. Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp:Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik. Beck, München 2000. S. 292 – 306.ISBN 3-406-46697-4
Peter Nadig, Der jüngere Cato undambitus, in: Peter Nadig, Ardet Ambitus. Untersuchungen zum Phänomen der Wahlbestechungen in der römischen Republik, Peter Lang, Frankfurt am Main 1997 (Prismata VI), S. 85 – 94,ISBN 3-631-31295-4