Католицизъмто изповядва ЕдинБог, Троичен по лица (ипостаси –Отец,Син иСвети Дух), които са единосъщни помежду си. Второто лице наСв. Троица – Бог Син, илиСловото, се е въплътило и е станало човек в лицето наИисус Христос. Според учението на Католическата църква, историческиятИисус Христос е едновременно и Бог и Човек, като има две природи и две воли – Божествена и човешка. Божиятаблагодат се дава на човеците от Светия Дух посредствомтайнствата, които за днешната православна църква са седем. Изповядва сеесхатологичнотовъзкресение на мъртвите предиСтрашния съд.
СаматаЦърква се разбира като богочовешки организъм, чиято глава е Бог, а отделните вярващи – различните негови членове.
Отдава се особена почит насветците, особено къмБогородица, която по святост превъзхожда дори най-висшитеангелски чинове.
Според учението наарианите, Бог Син не е Единосъщен на Бог Отец, т.е. не е Бог, а е творение и има същия произход като всички твари. По-късно като компромисен вариант полуарианите въвеждат понятиетоподобосъщен, който обаче също отхвърля божествената природа на Иисус Христос в противоречие с православното учение.Арианството е осъдено наПървия вселенски събор, свикан със съдействието на императорКонстантин I Велики вНикея през325 година. Като видоизменено арианство,македонянството въвежда идеята за тварния произход на Светия Дух. Това учение е отхвърлено наВтория вселенски събор (385, Константинопол). В постановките на тези два събора православни, католици и почти всички вероизповедания, възникнали на базата на протестантството, са в общи линии единодушни.
Несторианството възниква като реакция срещу арианството и изтъква предимно Божественото достойнство на Словото. Поради това несторианите възприемат историческия Иисус като обикновен човек, който само по мистичен начин е свързан с Второто лице на Светата Троица. В тази връзка те наричат Дева Мария (чиято девственост не подлагат на съмнение)„човекородица“. При отхвърлянето на несторианското учение като ерес, възниква и понятиетоБогородица. ТакаТретият вселенски събор вЕфес (431) за първи път залага догматично култа към майката на Христос. Днес разбирането по този въпрос е общо за католици и православни.
Монофизитството, макар и да приема Иисус Христос за Богочовек твърди, че в него е изявена една единствено природа – Божествената. По-късномонотелитството поддържа тезата, като отрича само съществуването на човешка воля у Иисус. Тези две учения са отхвърлени като „неправославни“ наЧетвъртия вселенски събор (Халкедон,451) и наШестия вселенски събор (Константинопол,680 –681). В резултат на това от православието отпадат редицадревни източни църкви – катоАрменската иКоптската, с които в днешно време православните църкви поддържат тесни и приятелски отношения.
Неприемането на решенията на Халкедонския събор от страна на някои църкви се дължи на нелепи грешки при превода. Въпреки това в самостоятелното историческо развитие на тези християнски общности се появяват някои значителни различия с православието.
Основните различия между православието и католицизма произлизат от времето наполитическите спорове между християнския Запад и християнския Изток. Формален повод за разделянето на двете най-големи за времето си църковни общности става т. нар. спор около „филиокве“ (налатински „Филио"- от Сина и „кве“ – и, „и от Сина“). В западната църква с течение на вековете става все по-популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият Дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син. Поправката се споменава за първи път в средата на6 век отИсидор Севилски и дълго време не е била повод за разногласия. Въпреки по-късните тълкувания и от двете спорещи страни, всъщност основният аргумент от страна на православието в рамките на спора е, че Символът не може да бъде променян без решение на Вселенски събор. По-късно критиката от страна на православието обвинява католицизма всубординация, в случая – принизяване на божественото достойнство на Светия Дух, от своя страна католицизмът отвръща, че Православието принизява ролята на Бог Син. В днешно време споровете по този проблем са редки и се водят изключително на специализиранобогословско ниво.
Отново на богословско ниво съществува и разлика в тълкуването напървородния грях и свързаните с тази проблематика тайнства. Докато според католицизма всяко тайнство действа от само себе си, то православната гледна точка включва човешкото усърдие като фактор изпълненото тайнство да стане действено.
Основни спорни теми между православието и католицизма са късните нововъведения, направени отВатикана –догматите за непорочното зачатие на Богородица (т.е. че тя е зачената непорочно подобно на Иисус Христос) и догмата за върховенството и непогрешимостта напапата (когато говори ex cathedra, т.е. от името на Църквата). Последното като цяло е несъвместимо с православнатаеклезиология.
Различните външни отлики вкулта,календара,богослужението, начина на оформяне на църковния живот и др. имат формален характер и не биха могли да бъдат повод за спорове на изначално ниво.
В сравнение с католицизма, протестантството стои по-далеч от православието. Допирните черти са свързани с нововъведенията в католическата догматика (най-вечно в частта за непогрешимостта на папата). Православието отхвърля реформаторските тенденции на протестантството за непочитане на иконите, съкращаването на броя на тайнствата (православните църкви не признават тяхното извършване в някои от протестантските общности), идеята заспасение само чрезвяра, опростяването на богослужението, неприемането авторитета на древните църковни писатели.
Въпреки тези различия, част от православните църкви водят диалог с основните протестантски църкви в рамките наСветовния съвет на църквите.
