 Джошуа Нортън, ядящ месо, гледан от уличните кучета Бъмър и Лазаръс в Сан Франциско през 60-те години на XIX в. – карикатура от Ед Джъмп |
Карнизмът (наанглийски:Carnism) е понятие, използвано в дискусиите върху човешките отношения към животните, обозначаващо преобладаващатаидеология, която оправдава използването и консумацията на животински продукти и, по-специално, намесо.[1]
Карнизмът се представя като доминираща система от възгледи, подкрепяна от различни защитни механизми и почти неоспорвани предположения.[2] Терминът е представен през 2001 г. отсоциалната психоложкаМелани Джой[3] и е разпространен чрез книгата ѝ „Защо обичаме кучета, ядем прасета и носим кожи на крави“ (2009).[4]
Централно място в идеологията според теорията намира приемането на яденето на месо като „нормално“, „необходимо“ и „естествено“.[5] Важна черта на карнизма е класификацията само на някои видове животни като храна и приемането на практики с тези животни, които биха били отхвърлени като недопустими и жестоки, ако се прилагат с други видове. Класификацията е определяна от културните особености, затова например кучетата са ядени от някои хора в Източна Азия, но са домашни любимци на Запад, а кравите са ядени на Запад, но са закриляни в по-голямата част от Индия.[1]
Терминът „карнизъм“ енеологизъм, но идеята не е нова, защото през I векПлутарх се е опитвал вече да промени възприятието спрямовегетарианството в трактата си „За яденето на месо“ и се е питал не защо някои отказвали да ядат животинска плът, а по-скоро защото толкова много хора го правят.[6]
В днешни дни много мислители по етика към животните повдигат подобни въпроси. През 70-те години на миналия век традиционните възгледи за моралния статут на животните са били поставяни под въпрос от защитници на правата на животните, включително от психологаРичард Райдър, който през 1970 г. въвел понятиетовидизъм.[7] А в предговора към книгата си „Освобождение на животните“ от 1975 г.[8] австралийският философПитър Сингър отбелязва значението на хранителните, мисловните и речевите навици, които представляват според него последната пречка пред движението за освобождение на животните. Сингър е познат с популяризирането на терминавидизъм.Видизмът едискриминацията, базирана навида, която приписва стойност и права на индивидите само въз основа на видовата им принадлежност.[9]
През 2001 г. психоложката Мелани Джой измисля термина карнизъм за формата навидизъм, която според нея подкрепя използването на животните за храна и, по-специално, за убийството им замесо.[3] Джой сравнява карнизма спатриархата, твърдейки, че и двете са доминиращи нормативни идеологии, които не са признавани заради тяхната вездесъщност:[1]
"Не възприемаме яденето на месо така, както възприемаме вегетарианството – като избор, основан на набор от възгледи относно животните, света и нас самите. По-скоро го смятаме за даденост, нещо „естествено“, както винаги е било и винаги ще бъде. Ядем животни, без да мислим какво правим и защо, а то е, защото системата от възгледи, която лежи в основата на това поведение, е невидима. Тази невидима система от възгледи аз нарекохкарнизъм."[4]
Според Джой карнизмът е „под-идеология навидизма така, кактоантисемитизмът, например, е под-идеология нарасизма; това е специфичният израз на една по-широкообхватнаидеология.Видизмът еетосът, или културният заден план, който прави карнизма възможен“.[10] Може също да се мисли, че карнизмът епсихологическо, описателно понятие (карнизмът е идеология, която променя начина, по който хората възприемат храната и животните), докатовидизмът ефилософско, нормативно понятие.[1]
Сандра Малке твърди, че карнизмът "заема централно място въввидизма“, защото яденето на месо мотивира идеологическата обосновка на другите форми на експлоатация на животни.[11]
Джой обяснява, че терминът „карнист“ не е пренебрежителен, а описателен. Точно както термините „будист“, „капиталист“ или „социалист“, които описват човек, който следва определена система от възгледи.
Според Джой, тъй като карнизмът е доминираща идеология, която е останала неназована и невидима, яденето намесо се счита за норма, а не за доброволен акт. Когато яденето на месо не е необходимо за оцеляването или доброто здраве,[12] това се оказва избор, който за Джой произтича от изразени или неизразени вярвания. Джой твърди, че заради свойственото насилие на карнизма (производството на месо изисква значително насилие спрямо животни[13]), идеологическата система се опира на набор от социални или психологическизащитни механизми, които да изкривят възприятията на хората и да блокират тяхнотосъчувствие, докато се хранят с месо. По този начин идеологията позволява на обичайно съпричастни хора да участват, без да осъзнават какво правят, в това, което психоложката счита за нехуманни практики.[3][4][14][15]
Джой казва, че карнизмът съществува в културите, където яденето на месо е избор, а не необходимост. Тя наблюдава, че в многокултури хората имат тенденция да консумират малък брой животински видове и да считат останалите видове за отблъскващи.[4] Според нея, въпреки че видовете „ядливи“ животни може да варират в различнитекултури, самата система от възгледи не се променя. Впрочем, тя твърди, че в съвременните общества, които консумират месо, изборът на видове, които една култура счита за ядливи, не се базира на логиката или на икономиката, а просто на кондициониране.[4]
В есето си „Вегетарианството и неговите врагове“ Рьонан Ларю предлага определение на карнизма, което леко се различава от това на Мелани Джой, по-специално относно неговата невидимост. За Ларю карнизмът е:
„съвкупност от официални становища, целящи да оправдаят морално и дори да насърчат консумацията на животински продукти в името на религиозни, философски, медицински и екологически принципи.“[16]
Понятието карнизъм е било критикувано, защото може да бъде объркано – етимологически и етически. Латинският корен „carne“ значи „плът“, което може да изключи другите форми на експлоатация на животни, отхвърляни отвеганите. Един от лидерите на аболиционисткото движение за правата на животните,Гари Франсионе, критикува идеята, че карнизмът е невидим. За него аргументът служи само да освободи от чувството за вина участниците в практики, които счита за неморални.[17]
