Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на XV векбритански ифренски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края наСедемгодишната война през 1763 г. Канада възниква през1867 г., когато три от британските колонии са обединени вКанадска конфедерация,федералендоминион, съставен от четири провинции.[7][8] Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него саУестминстърският статут от 1931 г., както иЗаконът за Канада от 1982 г., който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада отБританския парламент.
Източна Канада е разделена на северната гора и неплодороднияКанадски щит(на френски: Bouclier canadien; на английски: Canadian Shield) на север и плодородната низинаСейнт Лорънс на юг (където и живее по-голямата част от населението). Големи площи от южна централна Канада са заети отВътрешните равнини. Релефът на Западна Канада е най-вече хълмист от двете страни наСкалистите планини. Ръкавът назалива Хъдсън се врязва дълбоко в страната. В източната част са разположени иГолемите езера, които са на границата със САЩ. Там се намира иводопадът Ниагара.
Канада обхваща почти цялата северна половина на Северна Америка. Ширината на тази необятна земя е повече от 5800 km и включва шест часови пояса. Централната част на страната е доминирана от Канадския щит, образуван от магмени и метаморфни скали презледниковата епоха, днес покрити от обширни гори. Растителността в тази част на страната, най-вече в северните ѝ райони, е тундрова – има иглолистни гори, както и езера. По-далеч на север, в полярния пояс, който обхваща повече от половината от територията на Канада, преобладава студен континентален климат. Тук е царството на водите и ледовете, което се простира върху площ от над 5 млн. km2.
Дължината на бреговата линия, включително бреговата линия на островите наКанадския арктичен архипелаг, надхвърля 202 хил. km – най-дългата в света. До юни 2022 г. Канада има сухопътна граница само с една държава –Съединените американски щати. Общата дължина на сухопътната граница между Канада и Съединените щати е 8891 km (включително 2475 km с Аляска).[11] През юни 2022 г. Канада и Дания си поделят арктическия островХанс в Арктика и по този начин Дания става втората страна, която има сухопътна граница с Канада (дължина около 1 km).[12] Канада граничи по море с Франция (Сен Пиер и Микелон).[13]
Растителността е много разнообразна и варира значително от север на юг. Арктическите острови са в район, където повърхността на земята е покрита с вечен сняг и ледници, които не се топят дори през краткото лято. ОстровБафинова земя и другите острови край северното крайбрежие на Канада са покрити от тундра, която заема целия северен континент, прониквайки далеч на юг по западното крайбрежие на залива Хъдсън и полуостров Лабрадор.
Името Канада идва от думатаkanata на езика на племето ирокези, която буквално означава „село“ или „селище“. През 1535 г. местните жители от района на сегашния град Квебек използват тази дума, за да упътят френския мореплавател и изследователЖак Картие как да стигне до селищетоСтадакона. По-късно Картие употребява думата kanata не само в смисъла на това конкретно селище, а за да обозначи всички земи, владени от вожда Донакона. Към 1545 г. модифицираната форма canada започва да се използва като топоним, отнасящ се за част от територията на съвременна Канада.
През XVII век и началото на XVIII век Канада се наричат всички земи част отНова Франция, които се намират по протежението на рекаСейнт Лорънс или са част от северните брегове наГолемите езера. Този район по-късно е разделен на двебритански колонии –Горна иДолна Канада. През 1841 г. колониите са обединени под общото наименование провинция Канада. Когато през 1867 г. чрезконфедеративното обединение на четири провинции е създаден нов британскидоминион, чието официално наименование е Канада. До средата на 1950-те най-често използваното име, отнасящо се за страната, е Доминион Канада, но с поетапното издействане на политическаавтономия отОбединеното кралство, федералното правителство започва да насърчава използването единствено на името Канада във всички официални документи. През 1982 г. официалният празник на страната е преименуван от Ден на доминиона наДен на Канада.
Археологически изследвания и генетични проучвания сред коренното население на Канада показват, че Северен Юкон е бил населен от почти 26 500 години, а първите следи от човешко присъствие в Южен Онтарио са от над 9500 години. РавнинитеОлд Кроу и пещеритеБлуфиш се считат за дом на най-първитезаселници на територията на Канада, които често се наричатпалеоиндианци. Първите местни общества се характеризирали с уседнал начин на живот, земеделие, строителството на обществени и обредни сгради, появата на социално разслоение и развитието на търговия между различни племена. До пристигането през XV век на първите европейци в Северна Америка голяма част от местните култури вече са били изчезнали и тяхното съществуване е установено благодарение на археологическите открития през XX век.
Няма единодушно мнение за броя на коренното население през вековете, но според различните хипотези то е варирало между 200 хиляди и 2 милиона души към края наXV век. Европейците донасят със себе си непознати дотогава болести, които според различни източници са отговорни за гибелта на между 40% и 80% от местното население. Аборигенните народи включватПървите народи (индианските племена),инуитите (ескимоси) иметисите. Първите метиси се появяват през XVII век, когато европейци и представители на местните народи започват да сключват бракове помежду си. За разлика от индианските племена инуитите са имали ограничен контакт с новите заселници по времето на европейската колонизация, което до известна степен позволява да запазят културата и начина си на живот векове наред.
Първитеевропейци, достигнали бреговете на Канада, е предвожданият отЛейф Ериксоннорвежки екипаж, който достига до островБафинова земя и след това до Лабрадор през 1000 г. Ериксон нарича новооткритите земиВинланд, но след неуспешен опит да създаде постоянна колония, се завръща вИсландия.
За следващите пет века няма исторически данни Канада да е била достигана от други европейци. Едва през 1497 г.италианският мореплавателДжовани Кабото, тогава служещ под английски флаг, достига до атлантическото крайбрежие на Канада. Между 1498 и 1521 г.португалски ибаски моряци създават по протежението на атлантическото крайбрежие временни лагери, които използват по време на сезонния риболов. През 1534 г. по поръчка на Франция Жак Картие описва и картографира заливаСвети Лаврентий и бреговете на рекаСвети Лаврентий. Френският мореплавателСамюел дьо Шамплен пристига в Канада през 1603 г. и създава първите европейски колонии –Порт Роял (1605 г.) иКвебек (1608 г.). Първите преселници от Франция се заселват по поречието на Свети Лаврентий, в сегашните крайморски провинции Ню Брънзуик, Нова Скотия и Остров Принц Едуард и създават селища на територията на сегашните американски щатиМейн,Върмонт иНю Хемпшир. От друга страна търговците на кожи и католическитемисионери изучават Големите езера, заливаХъдсън, спускат се по течението на Мисисипи и достигат чак до територията на сегашнаЛуизиана. Избухналите в средата на XVII векФренско-ирокезки войни (известни още като Боброви войни) поставят край на сравнително спокойното съществуване между заселници и местни.
„Смъртта на генерал Улф“, картина на Бенджамин Уест; изобразена е смъртта наДжеймс Улф по време наБитката на Авраамови поля, част от Седемгодишната война
Около 1610 г. англичаните основават първите рибарски селища вНюфаундленд, а след това на юг създаватТринадесетте колонии. Между 1689 и 1763 г. избухват общо четири колониални войни между Франция и Англия. СДоговора от Утрехт (1713) континенталната част наНова Скотия минава под британски контрол;Парижкият договор от 1763 г. слага край наСедемгодишната война между двете кралства и установява пълен британски контрол над Канада и по-голямата част от Нова Франция. СКралската декларация от 1763 г. провинция Квебек е извадена от състава на Нова Франция и става самостоятелна част от Канада, а към Нова Скотия е анексиран островКейп Бретон. През 1769 г. остров Свети Джон (сега остров Принц Едуард) става отделна колония. За да избегне възможни конфликти в Квебек, британската власт приема през 1774 г.Закона за Квебек, според който територията на провинцията се разширява до Големите езера и долината на река Охайо. С този закон се възстановяват официалният статут на френския език, правото да се изповядвакатолицизма и френскотогражданско право. Тези реформи пораждат значително недоволство сред англоезичното мнозинство на Тринадесетте колонии и се считат като една от основните предпоставки за избухването наАмериканската революция.
Парижкият договор от 1783 г. официално признава американската независимост и отстъпва всички територии на юг от Големите езера на Съединените американски щати. Около 50 000 верни на британската короналоялисти бягат от Щатите в Канада. Ню Брънзуик е отделен от Нова Скотия, а провинция Квебек е разделена на две части – Долна Канада (съвременната провинция Квебек) и Горна Канада (сегашната провинция Онтарио). В Горна Канада се заселват голяма част от британските лоялисти. Горна и Долна Канада се оказват основният фронт по време навойната от 1812 между САЩ и Британската империя.
„Бащите на Конфедерацията“ на Робърт Харис
С края на войната към Канада започва масирана имиграция от Великобритания и Ирландия. Между 1825 и 1846 г. в Канада пристигат 626 628 имигранти от Европа.
Въстанията от 1837 г. избухват основно поради липсата наотговорно правителство, което реално да управлява в полза на жителите на Доминиона Канада. В Доклада Дърам се препоръчва създаването на отговорно правителство и да се предприемат действия в посока пълнатаасимилация на френскоговорещите канадци в англоезичното общество. СъсЗакона за обединение от 1840 г. двете Канади са обединени в една провинция. През 1849 г. е създадено отговорно правителство, което да управлява всички британски северноамерикански провинции. С подписването наОрегонското споразумение от 1846 г. се решава пограничният въпрос с американската територия Орегон и се прокарва граница по протежението на49-ия паралел в посока запад. Това позволява създаването на колонии в Британска Колумбия и на островВанкувър. Териториалната експанзия продължава с експедиции на север и анексирането на днешния канадскиАрктически регион иЗемя Рупърт, която включва значителна част от северните територии на повечето съвременни провинции.
След поредица от конституционални обсъждания на 1 юли 1867 г. е приет Конституционалният акт, чрез който се създава конфедерацията Доминион Канада, съставен от провинциите Онтарио, Квебек, Нова Скотия и Ню Брънзуик. Земята Рупърт и Северозападната Територия са обединени в Северозападните територии, а през юли 1870 г. е създадена провинцията Манитоба. През 1866 г. Британска Колумбия и остров Ванкувър се обединяват в обща територия и през 1871 г. стават част от Канадската конфедерация. Две години по-късно това прави и Остров Принц Едуард. Първиятминистър-председател на новосъздадената Канадска конфедерация,Джон А. Макдоналд, приема редица закони, които да защитят и стимулират развитието на производството и търговията в Канада.
С построяването на три трансконтиненталнижелезопътни линии (включително иКанадската тихоокеанска линия) западните части на страната стават далеч по-достъпни за заселниците, а приетият през 1872 г. поземлен закон за прериите цели да стимулира заселването на обширните степни райони. През 1898 г., малко след началото на Златната треска в Клондайк, канадското правителство създава територията Юкон. На 23 май 1873 г. е създадена Северозападната конна полиция, чиято основна цел е да поддържа реда в най-новите територии на Канада; през 1920 г. това полицейско формирование се превръща в съвременнатаКралска канадска конна полиция или просто канадската полиция. По време на управлението на правителството на либералаУилфрид Лори Албърта и Саскачеван са официално признати за провинции и през 1905 г. влизат в състава на Канадската конфедерация.
Плакат за набиране на войници през Първата световна война
Включването на Великобритания в Първата световна война на страната на Антантата въвлича и Канада във военния конфликт, защото по това време военната ѝ политика все още е под прекия контрол на Британската империя. Доброволците, изпратени на Западния фронт, формират Канадския военен корпус, който изиграва важна роля в редица битки и в частност вБитката при Вими. От около 625 хиляди канадци, участвали във войната, приблизително 60 хиляди намират смъртта си и още 173 хиляди са ранени. През 1919 г., независимо от Великобритания, Канада става член наОбществото на народите. СУестминстърския статут от 11 декември 1931 г. Канада получава независимостта си от Обединеното кралство. По времето наГолямата депресия Канада се оказва в тежко икономическо положение, сходно на това в САЩ.
Мобилизация в Британска Колумбия по време на II световна война
Канадаучаства във Втората световна война със собствени военни части, необвързани с английската корона. Правителството на либералаУилям Лайон Макензи Кинг обявява война наНацистка Германия на 10 септември 1939 г., три дни след включването на Великобритания в конфликта. Първите канадски военни части пристигат в Европа през декември 1939 г. До края на военните действия Канада мобилизира милион и 140 хиляди души, но изпраща като военна помощ по-малко от половината. Канадските части имат съществено участие вБитката за Диеп,Операция Аваланч,Операция Нептун,Операция Овърлорд иБитката за Шелда. В Канада временно се разполагатнидерландското правителство и кралската фамилия в изгнание; страната изиграва важна роля в освобождаването наБенелюкс от нацистката окупация. По време на войната канадската икономика изживява разцвет благодарение на производството навоенна техника, която се изпраща в Европа, Азия иСъветския съюз. Въпреки няколкото вътрешни сътресения, в края на Втората световна война Канада се оказва на страната на победителите, а икономическото ѝ благосъстояние е второто най-добро в световен мащаб.
Нюфаундленд (сега Нюфаундленд и Лабрадор) става част от Канада през 1949 г. Следвоенният икономически разцвет, съчетан с умелата политика на редица либерални правителства, спомагат за формирането наканадското самосъзнание. През 1965 г. е приет сегашниятофициален флаг на страната, лесно разпознаваем с червенотокленово листо в центъра му. През 1969 г. Канада става двуезична – английският и френският получават еднакъв статут, а през 1971 г. страната официално приемамултикултурализма като определящ обществото ѝ. Предприемат се множество социални промени, сред които общодостъпна безплатназдравна система, канадскатапенсионна програма и системата за студентски заеми. След редица обсъждания през 1982 г. действащата дотогава британска конституция е изместена от канадскатаХарта за права и свободи. През 1999 г. Нунавут става третата канадска територия.
На 31 март 1949 г. е подписано включването на Нюфаундленд в Канадската конфедерация
През 60-те години в Квебек настъпват съществени социални и икономически промени, познати катоТихата революция. Формира се модерно националистическо движение, чиято основна цел е отделянето на френскоговорещ Квебек от предимно англоговореща Канада. През 1976 г. националистическата партияПартия на Квебек печели местните избори и организира неуспешенреферендум за автономията на провинцията. През 1990 г. правителството наБраян Мълроуни прокарва редица конституционални промени в полза на Квебек, но това не успокоява страстите във френскоговорещата провинция. Тези неуспешни опити за решаване на квебекския въпрос водят до създаването на редица националистически политически партии, които през 1995 г. успяват да издействат провеждането на втори референдум за съдбата на Квебек. Предложението за автономия е отхвърлено със съвсем малка разлика, в негова полза са гласували 49,4% спрямо 50,6% против. През 1997 г. Канадският върховен съд определя за неконституционални всякакви опити за отделянето на Квебек от страната. Това не пречи на канадското правителство през 2000 г. да приеме закон, определящ условията за съгласувано отделяне на Квебек от конфедерацията.
През 1990 г. Канада се включва въвВойната в Персийския залив на страната на водената от САЩ коалиция. През 90-те страната активно участва в редица мироопазващи мисии под егидата наООН. През 2001 г. Канада изпращавоенни части в Афганистан, но две години по-късно твърдо отказва да се включи във водената от Щатитевойна в Ирак.
Канада е едновременно парламентарна демокрация иконституционнапарламентарна монархия.[14] Държавният глава е монарх, като това е кралЧарлз III.[15] Монархическият представител в Канада е Генералният губернатор. Неговата роля е да обнародва законите, но има и някои други задължения.
Провинциите са отговорни за повечето социални програми на страната (катоздравеопазване,образование,социални помощи) и заедно реализират повече приходи отколкото самата държава, почти уникално явление в света. Ползвайки своите права за оползотворяване на средствата, федералното правителство може да инициира национална политика в провинциалните зони, като напримерКанадския здравен акт; провинциите имат правото да не участват в тях, но рядко го правят. Следвайки англо-саксонската практика на правоохрана полицейските органи за съблюдаване на обществения ред и безопасност са прерогатив основно на провинциите и общините, но повечето от тях делегират чрез договор тези си функции наКралската канадска конна полиция, която е най-важната полицейска структура в рамките на Доминион Канада.
Динамична карта на канадските провинции и столиците им.
Динамична карта на канадските провинции и столиците им.
По данни от преброяването на населението на Канада от 2021 г. в Канада живеят 36 991 981 дущи – с 5,2% повече, отколкото през 2016 г.[16] През март 2024 г. очакваното население на страната надхвърля 41 милиона души.[17] По брой на населението Канада заема38-мо място в света, а нейнатагъстота на населението (около 4,2 души на 1 km²) е една от най-ниските в света.[18]
Етническо разпределение в Канада
Десетте най-големи групи, самоопределили се по етнически или културен произход в страната през 2021 г. са:етнически канадци (съставляващи 15,6% от населението), следвани от англичани (14,7%), ирландци (12,1%), шотландци (12,1%), французи (11,0 %), германци (8,1 %), китайци (4,7 %), италианци (4,3 %), индийци (3,7 %) и украинци (3,5 %).[19] (Всички граждани на Канада са класифицирани като „канадци“ според Закона за канадското гражданство. От 1996 г. насам „канадец“ катоетническа група се добавя към въпросниците за преброяване на населението с цел установяване на евентуален родов произход или потекло. "Canadian" е включено като пример във въпросника на английски език, а "Canadien" – като пример във въпросника на френски език.)[20]
Годишният прираст на канадското аборигенно население е два пъти спрямо националния и към 4% от населението на страна са заявили принадлежност към някое от местните малцинства. Други 16,2% от неаборигенното население на Канада са с произход, различен отевропейски и се разпределят както следва – 4% отЮжна Азия, 3,9% са китайци и 2,5% сачернокожи. През 1961 г. по-малко от 2% от населението на Канада (около 300 хиляди души) е било с неевропейски произход и още около 1% – с аборигенен произход. Към 2006 г. 51% от населението на Ванкувър и 46,9% от населението на Торонто е съставено от представители на неевропейски етнически групи. Преброяването от същата година показва, че на всеки пет канадци поне един е роден извън страната. Около 60% от всички имигранти идват от държави в Азия, включително иБлизкия изток. През 2009 г. една трета от всички нови имигранти пристигат отКитай,Филипините иИндия. Според някои прогнози през 2031 г. една трета от всички канадци ще принадлежат към видимите малцинства.
Канада е сред държавите с най-голям годишен приток на имигранти, основно заради благоприятните икономически условия и олекотената имиграционна политика. Очаква се през 2011 г. между 240 хиляди и 265 хиляди души да пристигнат в страната като имигранти, тенденция, стабилно запазила се през последните няколко години. Голяма част от новите имигранти се заселват в силно урбанизираните райони на Торонто, Ванкувър и Отава. Канада е известна и като дом на съществен бройбежанци; на всеки десет бежанци поне един е получил убежище в страната.
По подобие на други развити държави, населението на Канада е в процес на застаряване, а броят на хората в работоспособна възраст намалява с всяка изминала година. Към 2006 г. средната възраст в национален мащаб е 39,5 години. Последните преброявания показват, че имиграционният поток към страната не успява да разреши проблема с постепенното застаряване на населението.
По данни на преброяването от 2006 г. 77,1% от населението на Канада се идентифицира катохристияни, като 46,3% са последователи накатолицизма, а 29,2% сапротестанти. Общо 16,5% от канадците не се причисляват към нито една религия и около 6,3% изповядват религия, различна от християнската. Най-голям от последната категория е броят намюсюлманите, които съставляват около 2% от населението или 579 хиляди души. Последователите наюдаизма,будизма,хиндуизма исикхизма си поделят по един процент.Православните християни в Канада са около половин милион души и са основно хора сизточноевропейски произход.
В Канада двата официални езика саанглийският ифренският. Официалното двуезичие в страната се гарантира чрезКанадската харта за правата и свободите,Закона за официалните езици иРегламента за официални езици, а за прилагането му следи Комисарят по официалните езици. Английският и френският са с еднакъв статут в Парламента и всички федерални институции. Гражданите имат правото да комуникират в държавни институции на един от двата езика, като държавата се задължава да осигури служители, владеещи нужния работен език. Държавата се задължава да осигури съществуването на училища за официалните езикови малцинства в райони, където те имат съществено присъствие.
Двуезичие в Канада
Английският и френският са майчини езици съответно на 59,7% и 23,2% от всички жители на Канада и са двата най-говорени езика в домашна среда – съответно от 68,3% и 22,3%. Около 98,5% от всички канадци говорят английски или френски (67,5% владеят само английски, 13,3% говорят само френски и 17,7% са двуезични). Англоезичните ифранкофонските езикови общности, определени по владеене на един от двата официални езика, съставляват 73,% и 23,6% от населението на Канада.
Хартата за френския език определя френския език като единствен официален език в провинцияКвебек. Въпреки че в Квебек живеят 85% от всички френскоговорещи канадци, значителни франкофонски общности съществуват и в провинциите Онтарио, Албърта и Манитоба; в Онтарио живеят над 300 хиляди френскоговорещи.Ню Брънзуик, където франкофоните съставляват 33% от населението на провинцията, е единствената официално двуезична провинция в Канада.
Всички останали провинции нямат определен с местен закон официален език, но френският се използваде юре само в държавни институции, в съдилищата на федерално равнище и като език за преподаване в училищата. Английският еде факто основният език във всекидневната комуникация, медиите и други аспекти на живота. В Манитоба, Онтарио и Квебек е разрешено двата официални езика да се използват в местнотозаконодателство, а всички промени в закона се издават и на двата езика. В Канада има 11 аборигенни езикови групи и повече от 65 самостоятелни диалекта. От тях единственокрий,инуитския иоджибуей се владеят от достатъчно много хора и се считат от държавата като единствените езици с реални шансове да оцелеят през времето. ВСеверозападните територии няколко местни езика имат официален статут. Инуитският език се говори от почти 70% от населението на териториятаНунавут и там е признат като официален език.
Над шест милиона души в Канада са заявили като майчин език език, различен от английски или френски. Повече от един милион души говоряткитайски (основно кантонски) като първи език,италианският се владее от 455 040 души,немският – от 450 570 души,панджабският език – от 367 505 ииспанският – от 345 345 души. Мнозинството от хора, чийто майчин език не е нито един от официалните, живеят в провинциите Британска Колумбия (около 1,1 милиона) и Онтарио (3,1 милиона).
Почти 55% от населението на Канада живее в 30-те най-големи града в страната. Ако в тези данни се включват иметрополните региони, процентът скача до 70%. Торонто е най-големият град в Канада с население от 2,7 милиона души (2011 г.) и население на метрополния регион над 5,6 милиона (2011 г.).
Панорамен изглед от ТоронтоПанорамен изглед от Монреал
Метрополни региони според преброяването от 2006 г.
Канада е сред икономически най-развитите държави в света и сред държавите с едни от най-високите доходи на глава от населението. Страната е член наГ-7 и наОрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Канадската търговия е сред десетте най-големи в световен мащаб, аикономиката ѝ е със смесен характер. Страната е с един от най-големи индекси наикономическа свобода, задминаващ този на САЩ и на повечето западноевропейски държави. Най-големите вносители на стоки, произведени в Канада, са САЩ, Великобритания и Япония. През 2008 г. в Канада са внесени стоки на обща стойност 442,9 милиарда $, от които 280,8 милиарда са от САЩ, 11,7 милиарда са от Япония и 11,3 милиарда са от Великобритания. През 2009 г. търговският дефицит на страната е 4,8 милиардаканадски долара, а излишъкът се е равнявал на 46,9 милиарда канадски долара.
Към октомври 2009 равнището набезработица в национален мащаб е 8,6%, като тази цифра варира от 5,8% в Манитоба до 17% в Нюфаундленд и Лабрадор. В периода октомври 2008 – октомври 2010 канадският трудов пазар губи 162 000 работни позиции на пълен работен ден и 62 хиляди позиции на половин работен ден. За периода 2010 – 2011 държавният дълг на Канада възлиза на 566,7 милиарда долара, което е съществено увеличение спрямо 463,7 милиарда от 2008 – 2009. В началото на 2010външният дълг на Канада възлиза на 193,8 милиарда долара. За фискалната 2009 – 2010 г. комбинираният държавен и провинциаленфинансов дефицит възлиза на приблизително 100 милиарда $, от които за годината 2010 – 2011 федералният дефицит набъбва до 49,2 милиарда канадски долара.
Рафинерия в Едмънтън
През XX век бързото развитие напроизводството, добивът наполезни изкопаеми и подобряването насектора за услуги позволява на Канада да се превърне от държава с икономика, силно зависима отземеделието, във високоиндустриализирана и силноурбанизирана страна. Канадската икономика е доминирана от сектора на услугите, в който са заети около три четвърти от всички канадци. Канада за разлика от повечето развити държави има особено добре развитпървичен сектор, в койтодърводобивът и петролната индустрия се ползват с особена важност.
Канада е сред малкото развити държави, които изнасят енергия зад граница. Атлантическото крайбрежие на Канада е богато на залежи отприроден газ, а на територията на Албърта има големи залежи на природен газ ипетрол.Битумните пясъци в Атабаска, провинция Албърта, съхраняват най-големите залежи на петрол в света, задминати единствено от тези вСаудитска Арабия.
Лого на NAFTA
Канада е един от най-големите износители на земеделска продукция в световен мащаб;Канадските прерии са с особена важност заради големия добив напшеница,рапица и други зърнени култури. Страната е с най-големия добив на цинк и уран, и също така е със съществени добиви назлато,никел,алуминий иолово. В северната част на Канада повечето малки градчета са се развили като миньорски и дърводобивни центрове. Повечето крупни местни производства се намират в провинциите Квебек и Онтарио, катоавтомобилостроенето исамолетостроенето заемат особено важни позиции в производството.
След края наВтората световна война между икономиките на Канада и САЩ се създава стабилна връзка на взаимна икономическа интеграция, тъй катограницата между САЩ и Канада е най-дългата граница между 2 държави, която не е охранявана, която спомага за лесното движение на стоки и инвестиции. Двете страни са си взаимно най-големите икономически партньори. Споразумението за свободна търговия между Канада и Съединените американски щати (на английски: FTA; на френски: ALE), подписано през 1988 г., се превръща вСеверноамериканско споразумение за свободна търговия (на английски: NAFTA; на френски: ALÉNA) след включването на Мексико на 1 януари 1994 г.
Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – СЕТА) е предложение за споразумение за свободна търговия между Канада иЕвропейския съюз.[21][22] В случай на влизане в сила на такова споразумение, то ще елиминира 98% от тарифите/митата между Канада и ЕС.
Канадската култура е силно повлияна от британската, френската, ирландската, шотландската и американската, но притежава и много уникални черти. През последните няколко десетилетия се развива все по-ярка и самостоятелна канадска култура, отчасти поради национализма, обхванал Канада през годините околоКанадската стогодишнина през1967 г. Тя е населена от 30,6 милиона души, като повечето от тях живеят в южните територии, до границата съсСАЩ.
.svg)
.svg)
