Ка̀лка (отфренски:calque – „копирна хартия“) е дума или израз, заети от друг език чрезбуквално превеждане („копиране“) дума по дума икорен по корен (и дориморфема по морфема)[1]. Методът и процесът на формиране на такива нови думи се наричакалкѝране. За разлика от калката,чуждицата е дума, която директно е взета от друг език – чрезтранскрибиране, а понякога и чрезтранслитериране, на кирилица.
Понякога целифразеологизми биват заемани от чужд език чрез превод дума по дума.[2] В българския език такива калки са:
- „мокра кокошка“ (който има жалък вид) – отрус.мокрая курица
- „апетитът идва с яденето“ – отфр.l'appétit vient en mangeant
- „задна мисъл“ – от фр.arrière-pensée
- „времето е пари“ – отанг.time is money
- Студена война – отанг.Cold War
Съществуват и фразеологични полукалки, при които само някои думи са преведени, а другите са транскрибирани или транслитерирани.[2]:
- „жълта преса“ – отанг.yellow press
В много случаи калки съществуват паралелно в различни езици, така че имитирането на принципа също може да мотивира самото пресъздаване.
В множество езици, включително и в българския, английската думаskyscraper е калкирана корен по корен – „небо-стъргач“:
Още примери за калки:
- живописец – от гръцкото ζωγράφος = ζωός + γράφω
- езикознание – от немското Sprachwissenschaft=Sprache + Wissenschaft,
- безумие – от латинското dementia < de + mens
- подлог - от гръцкото ὑποκείμενον
- ↑Речник на българския език: калка // Посетен на 22 май 2015. КА̀ЛКА ж. Езикозн. Дума или израз, образувани чрез буквален превод на съответната чужда, дума или израз. – От фр. calque ‘копирна хартия’.
- ↑абБояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540725895. с. 41, 323.
