Република Ирландия илиЕйре (наирландски:Éire;Poblacht na hÉireann –Поблахт нъ х'Ейрън) едържава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на островИрландия. Останалата 1/6 е заета отСеверна Ирландия – част отОбединеното кралство. Площта на Ейре е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ.[1] Страната е на пето място поБВП на глава от населението и е пета поИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива нажизнен стандарт в света. Населението на Ирландия нараства най-бързо вЕвропа с темп на годишния растеж от 2,5%.
Страната има висококачественаобразователна система, предоставя висока свобода на словото, политическа и икономическа свобода. През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място посвобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни наРепортери без граници (+5 места спрямо предходната година).[2]
Ирландия има развита и модернаикономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии и е страна-членка наЕС,ОИСР иООН. Тя е сред най-богатите, най-развитите,демократични имирни държави в света. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член наНАТО.
На изтокбреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи сезаливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу,Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.).[3]
Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно отпясъчници иваровици, препокритиморенни наслаги. Във варовиците са развитикарстови форми – нопори, ували, пещери,подземни реки и езера. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностнапенепленизация –Донигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) иКери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.[3]
Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са 2 зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягатдевонски икарбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развитимезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.[3]
Най-голямо значение отполезните изкопаеми на Ирландия имат големитеторфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища накаменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси отнефт игаз.[3]
Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове,мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С.Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.[3]
Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъстаречна мрежа, а също и множествоезера иблата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват закорабоплаване ипроизводство на електроенергия. Най-голямата от реките еШанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата наБританските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. На ирландска територия е част отЛох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach), най-голямото вСеверна Ирландия. Според легендатавеликанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли пошотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил островМан. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.[3]
На остров Ирландия преобладават торфищата,мочурищата,тресавищата и преовлажненителивади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолистипочви.Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната –детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, католисица,глиган иелен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин,акула,костенурка) допълват фауната.[3]
Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около8000 година пр.н.е., когато носители намезолитна култура се преселват отВеликобритания и континенталнаЕвропа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[4] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-къснитенеолитни пришълци, главно отПиренейския полуостров, оставят значими паметници, като гробниците отНюгрейндж.[5][6]
Благодарение наСвети Патрик и другихристиянски мисионери в началото на V век,християнството постепенно измества местнитеезически вярвания. Ирландия се превръща в център наманастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента, и играе важна роля в разпространението на християнството вСеверна Европа. Към 800 година започва продължилият приблизително столетие период навикингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири идинастии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. НакраяБрайън Бору е признат заВисш крал на Ирландия и я покорява бързо, но през1014 г. е победен и убит вбитката при Клонтарф. Пристигането през1169 година нанормански наемници, водени от графРичард Стронгбоу, поставя началото на повече от 7-вековна пряка намеса на норманите иангличаните в Ирландия.
Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва следРеформацията, когато съмненията в лоялността на ирландскитевасали предизвикват поредица от военни кампании между1534 и1691 година. В този период англичаните провеждат политика на активнаколонизация, като в Ирландия се заселват голям брой английски ишотландскипротестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация оставакатолическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно. През1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си вПарламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите-англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическадискриминация. През1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новотоОбединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани вПарламента на Обединеното кралство през1829 година, но избирателните им права са силно ограничени симуществен ценз.
От 80-те години на XIX векИрландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване наавтономия. Тя успява да постигне успех, и бива приет закон засамоуправление ( наанглийски:Home ruleGovernment of Ireland Act 1914), но прилагането му се отлага порадиПървата световна война. През 1916 г. избухваВеликденското въстание – първата въоръжена акция на ирландскитереволюционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започваИрландската война за независимост, водена отИрландската републиканска армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.). Според него Ирландия се разделя на две части: южна и северна. Така 26 от 32-теграфства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и малко по-късно образуватИрландската свободна държава (от1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британско управление катоСеверна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от отделно правителство вБелфаст. В периода 1921 – 1972 г. в Северна Ирландия не спира борбата за свобода.
По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.[7] При преговорите занапускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.
Тази статияне е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля,допишете тази страница.
Ейре епарламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член наЕвропейския съюз от 1973 г.
Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, чеТипърари е разделено на Северно и Южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градоветеДъблин,Корк,Лимерик,Голуей иУотърфорд са със статут на графства. Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city,borough иtown councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). Заград може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавенбюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местнатаинфраструктура),общинската власт не е особено силна.
В края на90-те години на XX в. ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическарецесия от2001 г. През онова време икономикатарасте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни наЗападна Европа. Това дава основание да се заговори закелтски тигър по подобие наизточноазиатските тигри.
Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението ѝ е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 – за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, асмъртността е почти двойно по-ниска отраждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000имигранти годишно.
Официалните езици саирландски ианглийски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавалипомощи.Процентът награмотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.
Ирландци – 86,9% от населението. По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци – 82,2%, бели ирландскиномади (шелти) – 0,7%, други бели – 9,5% (общо бели – 92,4%), азиатци – 2,1%, чернокожи – 1,3%, други – 1,5%, не посочили – 2,6% (2016).
Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%. 6,5% отимигрантите в Ирландия произхождат от 27 страни отЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.
Почти всички ирландски жители принадлежат къмхристиянски деноминации, има малки групиюдеи имюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти).
Единствените два големи града са столицатаДъблин (506 000 жители, малко над 1 000 000 с предградията) иКорк (120 000 жители, 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители, дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладаватградчета с население между пет и десет хиляди исела със средно около 1000 жители.
.jpg)
