Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижтепояснителната страница за други значения наИрландия.

Ирландия
      
Химн: Amhrán na bhFiann
Местоположение на Ирландия
Местоположение на Ирландия
Административни данни
Официално имеИрландия
Местно имеÉire / Ireland
Официален езикирландски,английски
СтолицаДъблин
Най-голям градДъблин
Управление
Формаунитарнапарламентарна република
ПрезидентМайкъл Хигинс
Министър-председателСаймън Харис
ОрганизацииЕС,ООН,СЕ,ОИСР
Законодателна властПарламент
Горна камараСенат
Долна камараКамара на представителите
История
НезависимостотВеликобритания
Основаване18 октомври 1171 г.
Кралство1545 г.
Акт за съюз1 януари 1801 г.
Независимост21 януари 1919 г.
Акт за република18 април 1949 г.
Влизане в ЕС1 януари 1973 г.
География и население
Площ70 273 km²
(на 118-о място)
Води2%
Климатумерен морски
Религия85,1%християнство
—78,3%католици
—2,6%англикани
—4,2% други християни
10,1%нерелигиозност
2,0% други
2,8% без отговор
Демонимирландец
Население (2024)5 380 300
(на 122-ро място)
Население (2018)4 857 000
Гъстота на нас.73,8 души/km²
(на 113-то място)
Градско нас.61%
(на 84-то място)
Икономика
БВП (ППС, 2021)561 млрд.щ.д.
(на 44-то място)
БВП на човек (ППС)111 360 щ.д.
(на 3-то място)
БВП (ном., 2021)516 млрд. щ.д.
(на 29-о място)
БВП на човек (ном.)102 394 щ.д.
(на 3-то място)
ИЧР (2019)0,955 (много висок)
(на 2-ро място)
Джини (2021)26,9 (нисък)
(на 23-то място)
Прод. на живота82,1
(на 15-о място)
Детска смъртност3,7
(на 81-во място)
Грамотност99%
(на 18-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаGMT (UTC+0)
Лятно времеIST (UTC+1)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOIE
Интернет домейн.ie
Телефонен код+353
ITU префиксEI–EJ
Официален сайтwww.gov.ie
Ирландия вОбщомедия

Република Ирландия илиЕйре (наирландски:Éire;Poblacht na hÉireann –Поблахт нъ х'Ейрън) едържава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на островИрландия. Останалата 1/6 е заета отСеверна Ирландия – част отОбединеното кралство. Площта на Ейре е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ.[1] Страната е на пето място поБВП на глава от населението и е пета поИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива нажизнен стандарт в света. Населението на Ирландия нараства най-бързо вЕвропа с темп на годишния растеж от 2,5%.

Страната има висококачественаобразователна система, предоставя висока свобода на словото, политическа и икономическа свобода. През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място посвобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни наРепортери без граници (+5 места спрямо предходната година).[2]

Ирландия има развита и модернаикономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии и е страна-членка наЕС,ОИСР иООН. Тя е сред най-богатите, най-развитите,демократични имирни държави в света. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член наНАТО.

Официалните езици в страната саирландският ианглийският. Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на17 март.

География

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Природа на Ирландия

Брегове

[редактиране |редактиране на кода]

На изтокбреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи сезаливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу,Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.).[3]

Природни райони

[редактиране |редактиране на кода]
  • Централна низина – с леко хълмистата и окарстена повърхност, с обилие от езера, блата, ливади и мочурища, заема повече от половината на острова.
  • Западно крайбрежие – със силно изрязана брегова линия, разчленен нископланински релеф, влажен климат и господство на мочурища и тресавища.
  • Източно крайбрежие – слабо разчленено, с редуване на възвишения и малки равнини, с отделни масиви от широколистни и иглолистни гори.
  • Южно нископланинско крайбрежие – с най-мек климат, дълбоко разчленени планински склонове и обилие от къси и пълноводни реки.[3]

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

[редактиране |редактиране на кода]
Топографска карта на Ирландия

Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно отпясъчници иваровици, препокритиморенни наслаги. Във варовиците са развитикарстови форми – нопори, ували, пещери,подземни реки и езера. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностнапенепленизацияДонигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) иКери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.[3]

Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са 2 зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягатдевонски икарбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развитимезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.[3]

Изглед отатлантическото крайбрежие на Ирландия
Пейзаж отТипърари

Най-голямо значение отполезните изкопаеми на Ирландия имат големитеторфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища накаменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси отнефт игаз.[3]

Климат

[редактиране |редактиране на кода]

Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове,мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С.Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.[3]

Средни температури заДъблин
температураянуфевмарапрмайюниюлиавгсепоктноедек
минимална3 °C3 °C4 °C5 °C7 °C10 °C12 °C12 °C10 °C8 °C5 °C4 °C
максимална8 °C8 °C10 °C12 °C15 °C17 °C19 °C19 °C17 °C13 °C10 °C8 °C

Води

[редактиране |редактиране на кода]
РекаНор

Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъстаречна мрежа, а също и множествоезера иблата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват закорабоплаване ипроизводство на електроенергия. Най-голямата от реките еШанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата наБританските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. На ирландска територия е част отЛох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach), най-голямото вСеверна Ирландия. Според легендатавеликанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли пошотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил островМан. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране |редактиране на кода]

На остров Ирландия преобладават торфищата,мочурищата,тресавищата и преовлажненителивади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолистипочви.Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната –детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, католисица,глиган иелен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин,акула,костенурка) допълват фауната.[3]

История

[редактиране |редактиране на кода]

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около8000 година пр.н.е., когато носители намезолитна култура се преселват отВеликобритания и континенталнаЕвропа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[4] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-къснитенеолитни пришълци, главно отПиренейския полуостров, оставят значими паметници, като гробниците отНюгрейндж.[5][6]

Благодарение наСвети Патрик и другихристиянски мисионери в началото на V век,християнството постепенно измества местнитеезически вярвания. Ирландия се превръща в център наманастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента, и играе важна роля в разпространението на християнството вСеверна Европа. Към 800 година започва продължилият приблизително столетие период навикингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири идинастии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. НакраяБрайън Бору е признат заВисш крал на Ирландия и я покорява бързо, но през1014 г. е победен и убит вбитката при Клонтарф. Пристигането през1169 година нанормански наемници, водени от графРичард Стронгбоу, поставя началото на повече от 7-вековна пряка намеса на норманите иангличаните в Ирландия.

Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва следРеформацията, когато съмненията в лоялността на ирландскитевасали предизвикват поредица от военни кампании между1534 и1691 година. В този период англичаните провеждат политика на активнаколонизация, като в Ирландия се заселват голям брой английски ишотландскипротестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация оставакатолическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно. През1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си вПарламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите-англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическадискриминация. През1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новотоОбединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани вПарламента на Обединеното кралство през1829 година, но избирателните им права са силно ограничени симуществен ценз.

От 80-те години на XIX векИрландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване наавтономия. Тя успява да постигне успех, и бива приет закон засамоуправление ( наанглийски:Home ruleGovernment of Ireland Act 1914), но прилагането му се отлага порадиПървата световна война. През 1916 г. избухваВеликденското въстание – първата въоръжена акция на ирландскитереволюционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започваИрландската война за независимост, водена отИрландската републиканска армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.). Според него Ирландия се разделя на две части: южна и северна. Така 26 от 32-теграфства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и малко по-късно образуватИрландската свободна държава (от1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британско управление катоСеверна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от отделно правителство вБелфаст. В периода 1921 – 1972 г. в Северна Ирландия не спира борбата за свобода.

По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.[7] При преговорите занапускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.

Тази статияне е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля,допишете тази страница.

Държавно устройство

[редактиране |редактиране на кода]
Ейре епарламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член наЕвропейския съюз от 1973 г.

Административно деление

[редактиране |редактиране на кода]
Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 исторически области –Ленстър,Мънстър,Конахт иЪлстър. Четирите области са разделени на 26графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства наСеверна Ирландия формират част от областтаЪлстър, но те не са част от Република Ирландия, а отОбединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Имената на графствата са следните:

Кметството на град Корк

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, чеТипърари е разделено на Северно и Южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градоветеДъблин,Корк,Лимерик,Голуей иУотърфорд са със статут на графства. Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city,borough иtown councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). Заград може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавенбюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местнатаинфраструктура),общинската власт не е особено силна.

Стопанство

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Стопанство на Ирландия
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Бизнес-център в Дъблин

В края на90-те години на XX в. ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическарецесия от2001 г. През онова време икономикатарасте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни наЗападна Европа. Това дава основание да се заговори закелтски тигър по подобие наизточноазиатските тигри.

Безработицата в Ирландия през февруари2012 г. е 14,7%.[8]

Население и култура

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Култура на Ирландия

Демография

[редактиране |редактиране на кода]
Ирландци (ок. 1890 – 1910 г.)

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението ѝ е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 – за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, асмъртността е почти двойно по-ниска отраждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност

[редактиране |редактиране на кода]
Старинен камененкръст близо доКашъл

Официалните езици саирландски ианглийски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавалипомощи.Процентът награмотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия

[редактиране |редактиране на кода]

Ирландци – 86,9% от населението. По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци – 82,2%, бели ирландскиномади (шелти) – 0,7%, други бели – 9,5% (общо бели – 92,4%), азиатци – 2,1%, чернокожи – 1,3%, други – 1,5%, не посочили – 2,6% (2016).

Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%. 6,5% отимигрантите в Ирландия произхождат от 27 страни отЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.

Почти всички ирландски жители принадлежат къмхристиянски деноминации, има малки групиюдеи имюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти).

Селищна система

[редактиране |редактиране на кода]

Единствените два големи града са столицатаДъблин (506 000 жители, малко над 1 000 000 с предградията) иКорк (120 000 жители, 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители, дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладаватградчета с население между пет и десет хиляди исела със средно около 1000 жители.

Разположение

[редактиране |редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. ((ru))Физикогеографска карта на Ирландия
  2. Details. 2015 World Press Freedom Index // www.rsf.org. Репортери без граници. Архивиран оторигинала на 2016-04-19. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
  3. абвгдежз((ru))«Большая Советская Энциклопедия» – Ирландия (государство), (раздел Природа), т. 10, стр. 436
  4. Moody, T.W. & Martin, F.X., eds.The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31 – 32.
  5. Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 9 септември 2004. Посетен на 1 април 2007.
  6. Myths of British ancestryАрхив на оригинала от 2006-09-26 вWayback Machine. Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Посетен на 1 април 2007.
  7. Ирландия иска границата с Великобритания да остане „невидима“ след Брекзит, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.
  8. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Държави членки наЕвропейския съюз
Държави членки
Преговарящи кандидати
Кандидати за членство
Бивши членки
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
1Частично вАзия    2Частично вАфрика    3Частично вЮжна Америка    4Частично вСеверна Америка    5Категоризирана предимно в Азия    6Частично призната
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ирландия&oldid=12658338“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp