Индуизмът[1] ерелигия, разпространена главно вИндия иНепал. Тя обхваща широк кръг различаващи се едно от друго направления отнародния индуизъм иведизма добхакти ивайшнавизма. Всички те са обединени от споделени концепции, разпознаваеми ритуали, общакосмология и текстова основа, поклонения на общи свещени места.[2] Индуизмът включва различни деноминации, всяка от тях със сложно многообразие на вярвания и практики.[2][3][4]
Индуизмът понякога е определян като най-старата религия в света,[5][6][7] а някои последователи и изследователи го наричатСанатана Дхарма (насанскрит:सनातन धर्म, „Вечният закон“),[8][9] появила се преди самото човечество.[10] Повечето учени обаче разглеждат индуизма като сливане или синтез на разнородни индийски култури и традиции[11][12][13][14] с различни корени[15] и без индивидуален основоположник.[16][17] Този синтез на индуизма започва да се формира между V век пр. Хр. и III век, след епохата наВедите.[13][18]
В демографско отношение индуизмът е третата най-разпространена религия в света следхристиянството иисляма с около 1 милиард последователи,[19] приблизително 828 милиона от които живеят в Република Индия.[20] Други значителни индуистки общности живеят вНепал (23 милиона),Бангладеш (14 милиона) иИндонезия (3,3 милиона, главно на островБали). По-малки групи има вМавриций,Фиджи,Гаяна,Тринидад и Тобаго,Суринам и сред индийската диаспора по света.
В основата на индуизма се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи –шрути („чути“) ишмрити („запомнени“). Те разглеждат въпроси натеологията,философията имитологията и съдържат указания за практикуването надхарма, религиозния живот.[21] Сред тези текстове най-важни, авторитетни и древни саВедите. Други основни текстове саУпанишадите, „Пурана“ и епосите „Махабхарата“ и „Рамаяна“, сред които особено значение има „Бхагавад гита“, трактат в поетична форма, включен в „Махабхарата“.[22][23][24]
Наименованието „индуизъм“ произлиза отиндоарийската исанскритска дума „синдху“ (буквално „река“, „море“), индоарийското име на рекаИнд в северозападната част наИндийския субконтинент.[25][26] Първото писмено споменаване на индуси е вперсийски надписи от VI век пр. Хр., говорещи за хората отвъд река Инд, като смисълът му е чисто географски, а не религиозен.[26][27] За първи път за „индуси“ в религиозен смисъл се говори в книгата на китайския пътешественик от VII векСюен Дзан,[27][28][29] а по-късно и в различни ислямски текстове.[30][31]
В самата Индия „индуси“ започва да се използва като религиозно определение през XV – XVI век, за да разграничи привържениците на традиционната религия отмюсюлманите, наричаниявана („чужденци“) имлекха („варвари“).[32] В европейски текстове тя започва да се използва за обозначение на религията в средата на XVII век,[33] като през XVIII век тази употреба става масова. По това време в европейските езици се появява и терминът „индуизъм“, обозначаващ местните религиозни, философски и културни традиции в Индия.[34]
Индуизмът обхваща разнородни идеи за духовността и различни традиции и няма църковна йерархия, неоспорими религиозни авторитети, управляващо тяло, пророци или задължителна свещена книга, като индуистите могат да бъдатполитеисти,пантеисти,монотеисти,монисти,агностици иатеисти.[35][36] Поради широкия набор от традиции и идеи, определяни като индуистки, намирането на точно и пълно определение е трудно.[26][37] Различни изследователи определят индуизма като религия, религиозна традиция, набор от религиозни вярвания и начин на живот.[38][39] Индуистките традиционалисти определят индуизма като „дхарма“, понятие с по-широк обхват от „религия“.[40]
Индуизмът обикновено се разделя на няколко основни направления, но няма общоприета система за тяхното разграничаване. В миналото той е разделян на шестдарсани (философии), но днес от тях относително активни са само две –веданта ийога.[41] Класифицирани според основното божество, четирите основни съвременни направления савайшнавизъм (основно божество еВишну),шиваизъм (Шива),шактизъм (Шакти исмартизъм (пет равнопоставени основни божества).[4][42] Макар индуизмът да приема множество божествени същества, за много индуисти божествата са само проявления на един основенБог или дори на деперсонализирана абсолютна същност.[43]
Друга класификация на направленията на индуизма се базира на разликите в емоционалното отношение към религията. Така Джун Макданиъл обособява шест основни и множество второстепенни течения, като основните санародният индуизъм (базиран на местни традиции и култове към местни божества – най-древният предписмен вариант), ведическият индуизъм (базиран на най-ранните части наВедите от II хилядолетие пр. Хр.), ведантическият индуизъм (базиран наУпанишадите сВеданта и фокусиран върху познанието и мъдростта), йогическият индуизъм (базиран на „Йога сутра“ и с фокус върху интроспективното осъзнаване), дхармическият индуизъм (насочен към ежедневното поведение, „вяра в карма, крави и касти“) и бхактическият индуизъм (с фокус върху емоционалното преживяване в търсене на духовността).[44]
От XIX век насам движението наиндуисткия модернизъм си поставя за цел да върне индуизма в основата на индийската цивилизация,[45] като същевременно го пречисти от тантрически елементи[46] за сметка на ведическите, подчертаят се универсалните му страни и се интегрира съвременен подход към социалните проблеми.[45] Този подход намира добър прием не само в Индия, но и на Запад.[45] Основни представители на индуисткия модернизъм саРам Мохан Рой,Свами Вивекананда,Сарвепали Радхакришнан,Махатма Ганди.[47]
Въпреки разнородните направления в индуизма той се обединява около някои основни вярвания.[48] Повечето течения се придържат към основния корпус от свещени текстове –Ведите,[49] макар че има и изключения.[50] Ведите са преносител на древна култура традиция и източник на гордост за индуистите.[51][52]
Дхарма се смята в индуизма за ключова цел на човешкото същество.[56] Концепцията за дхарма включва поведение, което е в съгласие срта – редът, правещ живота и вселената възможни,[57] и обхваща задълженията, правата, законите, нормите на поведение, добродетелите и „правилния начин на живот“. Индуизмът приема, че всяко същество е длъжно да приема и уважава дхарма, за да се поддържа хармонията и редът в света.[58] Редът на дхарма обхваща не само земния, но и отвъдния свят, като форматасанатана дхарма подчертава нейния непреходен характер и това, че тя няма нито начало, нито край.[59]
Аратха е добродетелното търсене на богатство и стопански просперитет. Концепцията за аратха включва всички „средства за живот“, дейности и ресурси, които позволяват на човека да достигне желаното състояние, богатство, кариера или финансова сигурност.[54] Правилното следване на аратха се смята в индуизма за важна цел на човешкия живот.[60][61]
Кама означава желание, страст, копнеж, удоволствие на сетивата, естетическа наслада от живота, привличане или любов, със или без сексуални конотации.[62] Индуизмът приема кама за съществена и здравословна цел на човешкия живот, когато не се преследва за сметка на дхарма, артха и мокша.[63][64]
Мокша е крайната и най-важна цела на човека според индуизма. Някои направления в индуизма, особено теистичните, свързват мокша преди всичко с освобождаването от мъките, страданието и цикъла на преражданиятасамсара,[65][58] докато за други школи мокша е постижима и в настоящия живот чрез самопознание, разбиране на природата на душата, освобождаване и „осъзнаване на цялата вселена като Аз“.[66][67]
Ако правиш добри неща през живота си получаваш благоприятна карма тоест получаваш по-висша форма на живот, но ако си лош през живота си получаваш низше тяло.
Арийците донасят сложен обред нажертвоприношение –яджна, по време на който, в жертва на боговете се принася печено говеждо месо и напитката сома. Арийците се смесват с местните племена, наречени вРигведадаса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която става социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало набрахмините – познавачи на Ведите и главни изпълнители на обредите. Главните санскритски епосиРамаяна иМахабхарата са съставени в рамките на продължителен период, обхващащ последните векове преди новата ера и първите столетия от нея. Те съдържат митологични разкази за владетели и войни в древна Индия, смесени с религиозни и философски трактати.
В средата на1 хилядолетие пр.н.е. индуизмът е силно повлиян от появата и широкото разпространение на три религиозно-философски учения –Упанишадите,джайнизма ибудизма.[70]Махавира иБуда смятат, че за постигането намокша илинирвана не е нужно да се приема авторитета на Ведите или кастовата система, поддържана от индуизма, като Буда дори твърди, че съществуването на душата или на Бог не е задължително.[71] През 6 век пр.н.е. популярност в северната част на страната придобива атеистичното учение наЧарвака.[72] Будизмът достига най-голямо влияние в Индия при управлението наАшока, обединил голяма част от подконтинента в държаватаМауря през3 век пр.н.е., но през следващите векове будизмът отново губи влияние за сметка на индуизма.[73]
През3 век в индуизма се оформят няколко самостоятелни направления –санкхя,йога,няя,вайшешика,миманса,веданта.[74] Санскритската култура запада през6 век, а появилата се по това времеПурана, съдържаща митове за божественитедеви, техните отношения с хората и войните им с демоничнитеракшаси, става основа на един по-масов индуизъм, изместил елитарниябрахманизъм.[75]
Ислямът достига до Индия в началото на 7 век с появата на арабски търговци и завладяването наСиндх от мюсюлманите, но засилва влиянието си през 12 век, когато голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави.[72] През този период будизмът бързо запада, а много индуисти приемат исляма. Някои мюсюлмански владетели, катоАурангзеб, подлагат индуизма на преследвания, докато други, катоАкбар, са относително толерантни към него. Самият индуизъм претърпява дълбоки промени, до голяма степен под влиянието на изявени учители, катоРамануджа,Мадхвачаря иЧайтаня Махапрабху.[72] Последователите на течениетобхакти се отдръпват от абстрактната концепция заБрахман, изградена от философаАди Шанкара няколко века преди това, заменяйки я с емоционално почитане на по-достъпниаватари, най-вечеКришна иРама.[72]
През 19 век индийската религиозна литература предизвиква интереса на западни филолози, катоМакс Мюлер иМакс Удроф, които изследват класически текстове на Ведите, Пурана иТантра. По същото време организации катоБрахмо Самадж иТеософско общество се опитват да смесят индуистката философия савраамическата традиция, стремейки се към реформиране на индийското общество, докато други течения, като последователите наРамакришна иРамана Махарши, се концентрират главно върху местните традиции. Видни философи, катоШри Чинмой,Шри Ауробиндо иБхактиведанта Свами Прабхупада, превеждат и адаптират към съвременните условия класическите индуистки текстове.[76]
Deutsch, E. The self in Advaita Vedanta // Perrett, Roy (ed.). Indian philosophy: metaphysics, Volume 3. Taylor and Francis, 2000. ISBN 0-8153-3608-X. (на английски)
Flood, Gavin. The meaning and context of the Purusarthas // Lipner, Julius (ed.). The Fruits of Our Desiring. 1996b. ISBN 978-1896209302. (на английски)
Flood, Gavin. The Meaning and Context of the Puruṣārthas // Lipner, Julius J. (ed.). The Bhagavadgītā for Our Times. Oxford, Oxford University Press, 1997. ISBN 978-0195650396. (на английски)
Flood, Gavin. Blackwell companion to Hinduism. Blackwell Publishing, 2003. ISBN 0-631-21535-2. (на английски)
Flood, Gavin. The Blackwell Companion to Hinduism. John Wiley & Sons, 2008. (на английски)
Lorenzen, David N. Early Evidence for Tantric Religion // The Roots of Tantra. State University of New York Press, 2002. ISBN 0-7914-5306-5. (на английски)
Lorenzen, David. Who Invented Hinduism: Essays on Religion in History. Yoda Press, 2006. ISBN 978-8190227261. (на английски)
Macy, Joanna. The Dialectics of Desire // Numen 22 (2). BRILL, 1975. DOI:10.2307/3269765. p. 145 – 160. (на английски)
McDaniel, June. Hinduism // Corrigan, John. The Oxford Handbook of Religion and Emotion. Oxford, Oxford University Press, 2007. ISBN 0-19-517021-0. (на английски)
Michaels, Axel. Hinduism. Past and present. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 2004. (на английски)
Mishra, R.C. Moksha and the Hindu Worldview // Psychology & Developing Societies 25 (1). 2014. p. 23, 27. (на английски)
Narayanan, Vasudha.Hinduism. The Rosen Publishing Group, 2009. (на английски)
Nath, Vijay. From 'Brahmanism' to 'Hinduism': Negotiating the Myth of the Great Tradition. 2001. (на английски)
Nikhilananda, Swami. The Upanishads: Katha, Iśa, Kena, and Mundaka, I. New York, Ramakrishna-Vivekananda Center, 1990. ISBN 0-911206-15-9. (на английски)
O'Conell, Joseph T. The Word 'Hindu' in Gauḍīya Vaiṣṇava Texts // Journal of the American Oriental Society 93. 1973. DOI:10.2307/599467. p. 340 – 344. (на английски)
Oberlies, T. Die Religion des Rgveda. Wien, Institut für Indologie der Universität Wien, 1999. ISBN 3900271321. (на английски)
Osborne, E. Accessing R.E. Founders & Leaders, Buddhism, Hinduism and Sikhism Teacher's Book Mainstream. Folens Limited, 2005. (на английски)
The Global Religious Landscape – Hinduism // A Report on the Size and Distribution of the World's Major Religious Groups as of 2010, pewforum.org. pewforum.org, 2013. Архивиран оторигинала на 2013-05-06. Посетен на 31 март 2013. (на английски)
Pinkney, Andrea. Routledge Handbook of Religions in Asia. Routledge, 2014. ISBN 978-0415635035. (на английски)
Potter, Karl. Dharma and Mokṣa from a Conversational Point of View // Philosophy East and West 8 (1/2). Apr. – Jul. 1958. p. 49 – 63. (на английски)
Radhakrishnan, S et al. A Sourcebook in Indian Philosophy. Princeton University Press, 1967. ISBN 0-691-01958-4. (на английски)
Samuel, Geoffrey. The Origins of Yoga and Tantra. Indic Religions to the Thirteenth Century. Cambridge University Press, 2010. (на английски)
Sarma, D. S. The nature and history of Hinduism // Morgan, Kenneth W. The Religion of the Hindus. Ronald Press, 1987, [1953]. ISBN 8120803876. (на английски)
Sharma, A. The Puruṣārthas: a study in Hindu axiology. Michigan State University, 1982. ISBN 9789993624318. (на английски)
Sweetman, Will. Mapping Hinduism: 'Hinduism' and the Study of Indian Religions, 1600 – 1776. Otto Harrassowitz Verlag, 2003. ISBN 3931479498. (на английски)
Van Buitenen, J. A. B. Dharma and Moksa // Philosophy East and West 7 (1/2). Apr. – Jul. 1957. p. 33 – 40. (на английски)
Vivekjivandas. Hinduism: An Introduction – Part 1. Ahmedabad, Swaminarayan Aksharpith, 2010. ISBN 978-81-7526-433-5. (на английски)
