Индонезия, официалноРепублика Индонезия (наиндонезийски:Republik Indonesia) едържава в ЮгоизточнаАзия иОкеания, разположена наМалайския архипелаг междуИндийския иТихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 34 провинции. С население от 270 203 917 души (2020 г.)[3], Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голяматамюсюлманска страна в света. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. От 17 август 2024 г. столицата ѝ еНусантара, заменяйкиДжакарта – столица на Индонезия от провъзгласяването на независимостта на страната през 1945 г. до тази дата.[4] Има сухоземни граници сМалайзия,Папуа Нова Гвинея иИзточен Тимор. Индонезия е сред страните основателки наАСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номиналенбрутен вътрешен продукт се нарежда на 16-о място в света, а по паритет на покупателната способност – на 7-о.
Архипелагът е развивал търговия сИндия иКитай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиватбудистки ииндуистки царства. По време наВеликите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вечеподправки,чай икаучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония наНидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт еСукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поемаСухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се извършват демократични промени.
На територията на Индонезия има голям брой етнически, езикови и религиозни групи, от които доминиращата саяванците. Въпреки това комплексната индонезийска идентичност е възприелаисляма ииндонезийския език като сплотяващи атрибути на населението. Въпреки огромното население и гъстотата му, Индонезия е на второ място в света по биоразнообразие и има обширни дъждовни и тропически гори. Само около 10% от земята се използва за селскостопанска дейност. В Индонезия има многопалми и каучукови дървета. Страната произвежда голям брой продукти отпалмово масло и е основен доставчик на естествен каучук. Освен това Индонезия разполага с разнообразни полезни изкопаеми и минерални ресурси, но голяма част от населението продължава да живее в бедност,[5][6] а развитието на потенциала ѝ е възпрепятствано откорупция,сепаратизъм и природни бедствия.
ИметоИндонезия произлиза от латинската думаIndus (Инд), и старогръцкатаnesos, която означава „остров“.[7] Името датира от 18 век, далеч преди формирането на независима Индонезия.[8] През 1850 г. английският етнологДжордж Уиндзор Ърл предлага названиятаIndunesians иMalayunesians за жителите на „Индийския или Малайския архипелаг“.[9] В същата публикация Джеймс Ричардсън Логан, ученик на Ърл, използваИндонезия като синоним на „Индийския архипелаг“.[10] Въпреки това, холандски академици – в публикациите за Източните Индии – не са съгласни с употребата наИндонезия. Вместо това те използват наименованията „Малайски архипелаг“ (Maleische Archipel), „Холандски Източни Индии“ (Nederlandsch Oost Indie), „Индия“ (Indië); „Изтокът“ (de Oost) и „Insulinde“.[11]
От 1900 г. името Индонезия започва да се употребява често в академичните среди извън Нидерландия, а индонезийски националистически групи го възприемат в политическите си програми.[11]Адолф Бастиан, учен от Берлинския университет, популяризира името чрез книгата сиIndonesien oder die Inseln des Malayischen Archipels, 1884 – 1894. Първият индонезийски учен, използвал названието Индонезия, е Суварди Сурянингат, през 1913 г.[8]
Изглед от монументалния храмБоробудур, построен при династията Сайлендра. На заден план се виждат характерните за Индонезия вулкани.
Вкаменени останки на известния като „явански човек“хомо еректус са свидетелство, че индонезийският архипелаг е бил обитаван отпреди два милиона до 500 000 години.[12][13][14]Хомо сапиенс пристигат в региона преди около 45 хиляди години.[15] Австронезийските народи, които формират по-голямата част от съвременното население, мигрират в Югоизточна Азия отТайван. Те пристигат в Индонезия около 2000 г. пр. Хр., и, разпространявайки се из архипелага, изтласкват местните меланезийски народи на най-източните острови.[16] Идеалните предпоставки за развитие на селско стопанство и усвояването на технологията наоризищата в областта още през 8 век пр. Хр. позволяват на села, градове и малки царства да се развият до 1 век сл. Хр. Стратегическите позиции на Индонезия насърчават морската търговия между островите и континента, включително с индийски царства и Китай.[16] Тази търговия е от фундаментално значение за развитието на Индонезия.[17]
От 7 век сл. Хр. мощното морско царствоСривиджая процъфтява в резултат на търговията и носеното от нея влияние на индуизма и будизма.[18] Между 8 и 10 век сл. Хр., земеделските династии Сайлендра (будистка) и Матарам (индуистка) процъфтяват и упадат на остров Ява, като оставят след себе си монументални религиозни постройки катоБоробудур иПрамбанан. През 13 век в източна Ява се появява царствотоМаджапахит, което под ръководството наГаджа Мада (1329 – 1364) завладява голяма част от днешна Индонезия.[19]
Когато през 1492 г.Христофор Колумб достига до Западните Индии, той всъщност се е бил запътил към т. нар. Молукски острови – т.е. Островите на подправките. ПрезСредновековието в Европа не виреели подправки и ценните растения били купувани от арабските търговци, които ги носели от Индонезийските острови в продължение на близо 500 години. През 1512 г. португалски кораби достигат най-сетне до Молукските острови, а по-късно ги последват и английски, френски и холандски кораби. Тогава започва „войната на подправките“. Постепенно холандците овладяват контрола върху подправките от всичките 13 000 острова. Вследствие на това били реализирани огромни печалби заНидерландия, а Индонезия се превръща най-важната ѝ колония. Холандците водят дълги и кръвопролитни войни с местното население, както и с Великобритания и Португалия за контрола над Индонезия. Колониален статут обаче Индонезия получава едва през 1800 г., след катоХоландската източноиндийска компания обявява банкрут и е национализирана катоХоландски Източни Индии.[18]
Втората световна война и японската окупация слагат край на колониалното управление,[18][20] а през 1945 националистътСукарно е избран за президент и обявява независимост.[21][22][23] Метрополията не признава суверенитета на Индонезия и повежда конфликт – дипломатически и военен, срещу самопровъзгласилата се държава. Холандските усилия се провалят, и през декември 1949 г. под натиска на международната общност и собствените си провали Холандия признава Индонезия за независима държава.[24] Демократичното управление на Сукарно мутира в авторитарна диктатура, в която автократът се стреми да поддържа баланса между двете основни враждуващи политически сили – армията икомунистическата партия на Индонезия (ИКП).[18] На 30 септември 1965 г. комунистите правят опит за преврат. Отговорът на армията е брутален – между 500 000 и 1 000 000 симпатизанти на ИКП са екзекутирани под ръководството на генералСухарто,[25][26] който впоследствие, през 1968 г., става и президент. Твърдолинейното му управление поема курс към икономическо сътрудничество съсСАЩ, вследствие на което Индонезия отбелязва бърз, но за сметка на това неравномерен икономически растеж,[18][27][28] а към края на управлението си Сухарто бива обявен за най-корумпирания диктатор в човешката история.[29]
Азиатската финансова криза през 1990-те довежда управлението на Сухарто до неговия край през 1998 г.[30] На следващата година Източен Тимор, окупиран и репресиран от индонезийската армия в продължение на 25 години, обявява независимост.[31] Индонезия поема по пътя надемокрацията, но ширещата себедност,корупция, сепаратизъм,тероризъм и природни бедствия продължават да са спънка за този процес.
Индонезия е президентска република.Президентът е ръководител на правителството и върховен главнокомандващ на армията. Висш законодателен орган на държавата е Народната консултативна асамблея, която се състои от две камари: Камара на народните представители с 550депутати и Съвет на регионалните представители със 128 члена. Основни политически партии понастоящем са: партията ГОЛКАР (създадена от бившияпрезидентСухарто) с мнозинство в Камарата на представителите, и Демократическата партия на борбата (подкрепяща бившия президентМегавати), която е втората политическа сила в парламента.
Индонезия е невероятен и екзотичен свят, в който са събрани могъщивулкани, гъстиекваториални гори и множество култури. В тази страна,разпростряла се върху17 508 острова има 128 действащивулкана, повече от където и да е по света. Между островитеСуматра иЯва е разположен островКракатау, на който се издига едноименния вулкан, чието изригване през1883 г. е една от най-големите природни катастрофи в човешката история (виж по-долу остров Кракатау). На малкия островСумбава се намира вулканътТамбора, който през1815 г. изхвърля най-голямото количество вулканични материали – 117 km³, при което се отделило огромно количество енергия. Количеството вулканични материали, изхвърлено при изригването на Тамбора, е толкова голямо, че би покрило страна с големината наГърция (131 хил. km²) с пласт, дебел 1m. Това изригване било свръхмащабно – температурата наЗемята се понижила и през 1815 г. вЕвропа настъпил глад заради слабата реколта, вследствие от по-ниските температури.
Индонезия е една от страните с най-голямо биоразнообразие в света. Това се дължи на факта, че страната е разположена около екватора, в зоната на дъждовнитеекваториални гори и че е разпололожена на 2 биогеографски ареала – азиатски и австралийско-папуаски. Поради това на западните острови се срещат азиатски растения и животни, а в източните-растения и животни, типични заАвстралия иНова Гвинея.
Яванците са най-многобройната етническа група в Индонезия
Населението на Индонезия е 237 600 000 съгласно националното преброяване от 2010 г., с все още висок прираст от 1,9%. Близо 58 % от населението живеят на остров Ява, най-гъсто населен остров в света. Въпреки сравнително ефективна програма за семейно планиране в сила от 1960-те насам, населението по оценъчни данни от началото на 2018 година е 266 357 297 души и се очаква да нарасне до около 322 милиона през 2050 г. Разпределението е неравномерно – индонезийските части на Борнео и Нова Гвинея, които заедно представляват половината от индонезийската територия се населяват едва от 12 милиона души, докато Ява концентрира 100 милиона жители на по-малко от 7 % от площта в четири големи града –Джакарта,Сурабая, Бандунг,Семаранг.
Повечето индонезийци са потомци на австронезийскоговорещите народи, чиито езици могат да бъдат проследени до праавстронезийски, чийто произход може да се проследи до Тайван. Друга основна група самеланезийците, които живеят в източната част на Индонезия. Съществуват около 300 различни етнически общности в Индонезия, и 742 различни езици и диалекти. Най-голямата етническа група саяванците, които съставляват 42% от населението, и доминират обществото в политически и културен план.Сунданците,малайците имадурийците са най-големите етнически групи след яванците. Чувството за индонезийска национална принадлежност съществува паралелно със силна регионална идентичност. Обществото е до голяма степен хармонично, въпреки че социално, религиозно и етническо напрежение понякога предизвикват брутално насилие. Китайските индонезийци са влиятелна етническа група, съставяща 3 – 4% от населението. Голяма част от частната търговия и богатството на страната са под контрола на китайско-индонезийски кръгове, което допринася за значително недоволство и дори антикитайско насилие.
Индонезийският език се преподава във всички училища и следователно се говори от почти всички индонезийци. Това е езикът на бизнеса, политиката, националните медии, образованието и академичните среди. Той се основава на диалект на малайския език. Индонезийският е подкрепен от индонезийските националисти през 1920 г. и обявен за официален език под иметоBahasa Indonesia при обявяването на независимост през 1945 г. Повечето индонезийци говорят поне един от няколкото стотици местни езици и диалекти, често като първи език. От тях яванският е най-широко разпространен, бидейки език на най-голямата етническа група. От друга страна, островНова Гвинея има над 270 местни папуански иавстронезийски езици при население от едва 2,7 милиона души.
Въпреки че религиозната свобода за всеки гражданин е предвидена в индонезийската конституция, правителството официално признава само шест религии –исляма,протестантството,католицизма,индуизма,будизма иконфуцианството. Макар че не е официално ислямска държава, Индонезия има най-многобройната ислямска общност – 86,1% от населението съгласно преброяването от 2000 година. Около 9% от населението са християни, 3% индуисти, 2% будисти и други. Повечето индуисти сабалийци, а будистите са най-вече от китайски произход. Макар че сега са малцинствени религии, индуизмът и будизмът са в основите на индонезийската култура. Ислямът е възприет от индонезийците за пръв път в северната част наСуматра през13 век, под влиянието на търговци, и става господстваща религия в страната от 16 век нататък. Католицизмът е разпространен от португалските колонизатори и мисионери, а протестантските деноминации са до голяма степен в резултат на холандскикалвинистки илютерански мисии по време на колониалния период в страната.
Индонезия е една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Общите запаси наметан възлизат на 8 милиардабарела нефтен еквивалент и по този показател се нарежда на
второ място в света следКитай. Финансовата криза вЮгоизточна Азия от1997 и1998 г. води до: силно обезценена е индонезийската рупия; несъстоятелност за обслужване на външния дълг; криза в банковата система; отлив на чуждите капитали от страната, което силно засяга икономиката на Индонезия. Индонезия е на едно от първите места вАзия по размер навъншния дълг (130,4 млрд. щатски долара за 2006 г.). Във връзка с бедствието следземетресението и вълните цунами през декември 2004 г. кредиторите отПарижкия клуб отлагат плащанията по дълга за2005 г. с 5 години, а някои страни опрощават задълженията на Индонезия. Индонезия е член наМеждународната банка за възстановяване и развитие,Международния валутен фонд и е един от големите получатели на помощи от тези международните финансови институции. Основен донор еЯпония.
↑Tomascik, T и др. The Ecology of the Indonesian Seas – Part One. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. ISBN 962-593-078-7.
↑аб((id))Anshory, Irfan.Asal Usul Nama Indonesia // Pikiran Rakyat, 16 август 2004. Посетен на 5 октомври 2006.
↑Earl, George SW. On The Leading Characteristics of the Papuan, Australian and Malay-Polynesian Nations // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 119.
↑абJustus M van der Kroef. The Term Indonesia: Its Origin and Usage // Journal of the American Oriental Society 71 (3). 1951. DOI:10.2307/595186. с. 166 – 71.
↑Pope, GG. Recent advances in far eastern paleoanthropology // 1988. с. 43 – 77. cited inWhitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309 – 12.
↑Pope, GG.Evidence on the Age of the Asian Hominidae // 15 август 1983. с. 4988 – 92. cited inWhitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309.
↑de Vos, JP и др.Dating hominid sites in Indonesia (PDF) // 9 декември 1994. с. 4988 – 92. cited inWhitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309.
↑HJ Van Mook. Indonesia // Royal Institute of International Affairs 25 (3). 1949. с. 274 – 85..
↑Charles Bidien. Independence the Issue // Far Eastern Survey 14 (24). 5 декември 1945. DOI:10.1525/as.1945.14.24.01p17062. с. 345 – 8.;Taylor, Jean Gelman. Indonesia: Peoples and History. Yale University Press, 2003. ISBN 0-300-10518-5. с. 325..
.svg)
.png)
