Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Индия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индия
      
Девиз: „Единствено истината триумфира“
(насанскрит:सत्यमेव जयते)
Химн: जन गण मन
Местоположение на Индия
Местоположение на Индия
Административни данни
Официално имеРепублика Индия
Местно именахинди:भारत गणराज्य илиBhārat Gaṇarājya
наанглийски:Republic of India
Официален езикхинди,английски
СтолицаНю Делхи
Най-голям градДелхи[1]
Управление
Формафедералнапарламентарна република
ПрезидентДраупади Мурму
Министър-председателНарендра Моди
ОрганизацииООН,АРСЮА,ОН,ШОС,БРИКС,Г-20
Законодателна властПарламент
Горна камараРаджа Сабха
Долна камараЛок Сабха
История
НезависимостотВеликобритания
15 август 1947 г.
26 януари 1950 г.
География и население
Площ3 287 263 km²
(на 7-о място)
Води9,6%
Климатсубекваториален, мусонен, тропичен
Религия79,8%индуизъм
14,2%ислям
2,3%християнство
1,7%сикхизъм
0,7%будизъм
0,4%джайнизъм
0,23% неопределени
0,65% други религии
Демониминдиец
Население (2023)1 428 627 663[2]
(на 1-во място)
Население (2011)1 210 854 977[3][4]
Гъстота на нас.403 души/km²
(на 30-о място)
Градско нас.29%
(на 161-во място)
Икономика
БВП (ППС, 2025)17,647 трлн.щ.д.[5]
(на 3-то място)
БВП на човек (ППС)12 132 щ.д.[5]
(на 119-о място)
БВП (ном., 2025)4,187 трлн. щ.д.[5]
(на 4-то място)
БВП на човек (ном.)2878 щ.д.[5]
(на 136-о място)
ИЧР (2023)0,685[6] (среден)
(на 130-о място)
Джини (2021)25,5[7] (нисък)
Прод. на живота64,7 години
(на 139-о място)
Детска смъртност36,6/1000
(на 77-о място)
Грамотност61,0%
(на 147-о място)
ВалутаИндийска рупия (INR)
Допълнителна информация
Часова зонаIST (UTC+5:30)
Формат на дататадд-мм-гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOIN
Интернет домейн.in
Телефонен код+91
ITU префиксIND
Официален сайтindia.gov.in
Индия вОбщомедия

Индия, официалноРепублика Индия (нахинди:भारत गणराज्यBhārat Gaṇarājya), едържава вЮжна Азия. Страната е известна предимно под 2 имена, ползвани като официални (присъстващи вКонституцията на Индия) – традиционнотоБхарат, което произлиза отсанскритското име на древноиндийски цар, чиято история е описана в епоса „Махабхарата“ и по-популярното сред чужденцитеИндия, произлизащо отдревноперсийската думасиндху – историческото название на рекаИнд. Трето име –Хиндустан – се използва за название на страната по времето наИмперията на великите моголи, но не се ползва с официален статут.

Индия е разделена на 28щата и 8съюзни територии, те имат свои столици, астолица на цялата държава еДелхи. Тя еседмата по площ страна в света и (вероятно все още –1 юли2025 г.)втора по население.[8][9][10] Разположена е на полуостровИндостан – на юг отХималаите, на изток отАрабско море, на запад отБенгалския залив и на север отИндийския океан. Граничи с държавитеПакистан,Китай,Непал,Бутан,Бангладеш иМианмар (Бирма) и има обща дължина набреговата линия от 7517 km.[11] По тези земи (в района наИндийския субконтинент и най-вече – подолината на река Инд) през вековете се зараждат и развиват редица влиятелни и плодовитицивилизации,[12] както и 4 от най-изповядванитерелигии – значимите в световен мащаббудизъм ииндуизъм, както и важните в регионален плансикхизъм иджайнизъм. Индийската култура се обогатява и отзороастризма,християнството,юдаизма,исляма. Управляваната основно от владетели, изповядващи последния, Моголска империя (основана отБабур и просъществувала наИндийския субконтинент от1526 до1858 г.) се прочува по света със своята мощ. Индустан е обект и на европейскияколониализъм, но през 1947 г. Индия успява по мирен път да постигне своятанезависимост,[13] отначало, катоИндийски съюз, а по-късно – като Република Индия. Впоследствие тя епарламентарнадемокрация в рамките нафедерална република. Индия е забележима в световен мащаб технологична сила със собственакосмическа програма.Разполага с ядрено оръжие и има третата по големина армияв света.[14] Икономиката ѝ е 6-ата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 3-та попаритет на покупателната способност,[15] макар че голяма част от индийците санеграмотни[16] инедохранвани,[17] а страната страда и от широко разпространение наболести[18] икорупция.[19]

География

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:География на Индия

Релефът на Индия е изключително разнообразен – високи планини, обширни равнини иплата, заблатени низини и сухипустинни райони. Страната е разположена на големия и дълбоко вдаден вИндийския океан – междуАрабско море иБенгалския заливазиатски полуостровИндостан (наричан още Индийски субконтинент, но всъщност неизчерпващ го).

Топографска карта на Индия

С изключение на планините и пустинните райони, в Индия доминира субекваториалният,мусонен климат. В Североизточна Индия, в платотоШилонг (1300 m н.в.), се намира селищетоЧерапунджи – най-дъждовното място на Земята, където средните годишнивалежи достигат 12 000 mm.

Поглед къмКангчендзьонга (8598 m), третият най-висок връх в света, отЗападен Бенгал

Голяма част от Индия заемат най-високите планини наЗемятаХималаите. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цялаСеверна Индия, по протежение на 2300 km (в най-северния край на страната се издигат част от хребетите на високата низинаКаракорум). Хималаите са младонагънатипланини, които продължават да се издигат в резултат на мощнототектонско движение (в северна посока) на Индустанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия – връхКангчендзьонга (8598 m). На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречениИндо-Гангска равнина, голяма част от която заемат долините на рекитеГанг иБрахмапутра. Заливните им тераси и общата имделта (най-голямата в света – около 80 000 km2) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородниалувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите (напримерГхагхара). Сред тях е и най-голямата индийска река – широката и бавно течаща Ганг, чиито води напояват част от територията на Индия. Тя е дълга 2500 km и оформя обширна плосканизина, разположена на територията на Индия иБангладеш. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен накатастрофални наводнения и силни тайфуни. Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиняТар на северозапад, пресечена отграницата между Индия иПакистан. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индустан е зает от платотоДекан (около 600 m ср. н.в.) От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планиниИзточни иЗападни Гхати, които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега, където се простират тесниравнини.

История

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:История на Индия

Раннитецивилизации в долината на река Инд и вЮжна Индия (Индска цивилизация – вероятно от 10 – 9 хил. пр.н.е. до около средата на 1 хил. пр.н.е.)[20] са свързани с племенната група надравидите, но и тази наариите отрано представлява значителен фактор в региона. От ариите са останаливедическите знания и традиции, разделянето на обществото накасти (коетозаконово отпада със съвременната Конституция на Индия), учението закармата и езикътсанскрит. Към 500 г. пр.н.е. някои по-големи образувания се раздробяват и се формират редица малкидържави, известни катомахаджанапади.[21] Към 4 – 3 век пр.н.е. (след смъртта наАлександър Македонски, чиито походи достигат до някои от тях – по-точно до страната нацар Пор) дребните държави на територията на почти цяла днешна Индия се обединяват под контрола наМаурийската империя, чийто разцвет е при управлението наАшока Велики.[22] След това особено влиятелна става династиятаГупта, благодарение на която Индия навлиза в своязлатен век.[23][24] По същото време в Южна Индия се появяват и другиимперии – тези наЧалукя,Чола иВиджаянагара. Във всички тях се развиватфилософията,математиката,литературата,астрономията,медицината,изкуството ирелигията, които играят значима роля в течение на цялатаистория на Индия. В края наАнтичността и презСредновековието Индия преживява редица войни инашествия, свързани както със съперничества между местнинароди идинастии, така и с развитието на тези наСредна Азия иИзточна Азия; в 10-и и 12 век те вече са свързани с настъплението наисляма. Кулминацията е създаването на изключително силната Империя на великите моголи (Моголска империя), индийското разклонение наМонголската империя, създадено от Бабур, потомък на завоевателяТимур Ленк (Тамерлан). ИмператорАкбар Велики (1542 – 1605 г.) превръща държавата в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запазимира между стотиците различни народи и религии вътре в нея.[25][26] Съставена от трибутарни кралства, управлявани отмахараджи,раджи,такури инабоби, империята е производител на 1/4 от световнотопроизводство докъмXVIII век, но след това е обхваната от упадък и постепенно завзета от противниците си, сред коитоМаратхската империя иВеликобритания.

ХрамътМинакши Аман вМадураи, построен в началото на 17 век

Междувременно (от16 век нататък) европейци от различни държави създават в Индия свои търговски компании, бази (фактории) и мрежи (заформят се няколко комплекса от територии:Португалска Индия,Френска Индия,Нидерландска Индия,Датска Индия,Британска Индия – последната постепенно поглъща останалите или заемадоминиращо положение, спрямо тях). Те снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече –чай иподправки. Около средата на19 векБританската източноиндийска компания успява да наложимонопол върху търговията в Индия.[27] През 1857 година избухвавъстание (т.нар.Сипайски метеж) срещу британците и макар да не премахва контрола им върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията, в резултат на което е образуванБританския радж, аанглийската кралицаВиктория се обявява заимператрица на Индия. Към началото на20 век се оформят няколкодвижения за независимост, като най-силен след 1900 година се очертаваИндийският национален конгрес.[28]Махатма Ганди повежда милиони индийци на мирни шествия (в израз награжданско неподчинение) срещу чуждото управление.[13] На15 август1947 г. Индия получава своята независимост, но от нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува държаватаПакистан.[29] На 26 януари 1950 г. страната е обявена за република и в сила влиза първата ѝконституция.[30] Впоследствие Индия води войни срещу религиозниекстремисти на своя територия, воюва с Пакистан (войни през 1947, 1965, 1971 и1999 г.) иКитай (1962 г.), опитва се да установи контрол върху спорната територияДжаму и Кашмир и претърпява редицатерористични атаки, организирани от различни групировки. През 1971 г. Индия изпраща войски, които да помогнат на Източен Пакистан (днешенБангладеш) да обяви своята независимост от Пакистан. Три години по-късно (1974 г.) индийската армия провежда първия за странатаядрен опит (известен катоУсмихнатия Буда),[31] което засилва влиянието на Индия на международната политическа сцена. Знаменателно събитие от това време е и убийството на министър-председателкатаИндира Ганди (31 октомври1984 г.) от привърженици насикхския сепаратизъм. Синът ѝРаджив Ганди – следващият премиер на Индия – е също убит, но оттамилка – през1991 г. След тази година са предприети някои икономически реформи, които превръщат страната в една от най-бързоразвиващите се в света.[32] Настоящият (2025 г.) министър-председател на страната еНарендра Моди (на поста от26 май2014 г.), предшестван отМанмохан Сингх, а президент –Драупади Мурму (от25 юли2022 г.), предшествана отРам Натх Ковинд.

Държавно устройство

[редактиране |редактиране на кода]

Държавни органи

[редактиране |редактиране на кода]

Индия ефедерална република. Глава на държавата епрезидентът на Индия, избиран за 5 години. На него принадлежи иизпълнителната власт. Висш законодателен орган е двукамарният парламент: Долната камара –Лок Сабха (Народната палата) се избира от населението за 5 години; Горната камара –Раджа Сабха (Съвет на щатите) се избира от представителите на щатите за 6 години; 12депутати се назначават от президента; 1/3 от депутатите се преизбират всеки 2 години. Правителството (начело сминистър-председател) се назначава от президента и отговаря пред Народната палата. Начело на всеки щат стоигубернатор, назначен отпрезидента. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство.

Дипломатическа мисия на Индия в България

[редактиране |редактиране на кода]

Въоръжени сили

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Въоръжени сили на Индия

Индия поддържа третата по големинавойска в света (с численост над 1,3 милиона души), чийто основни клонове за сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот. ПрезСтудената война страната поддържа добри отношения със Съветския съюз, а следразпада му – и с Русия, което ѝ позволява както да се оборудва своенна техника, така и да развие силен военно-промишлен комплекс, така че Индия става производител на високотехнологично военно оборудване –изтребители,танкове, балистични и други видоверакети, бронирани бойни машини и други. От 1974 г. Индия е сред т.нар.ядрени сили.Военнопромишленият ѝ комплекс поддържа програми за разработка и производство на ядрено, биологическо и химическо оръжие.

Щати и съюзни територии на Индия
Официални национални символи на Република Индия
Национално животно
Национална птица
Национално дърво
Национално цвете
Животно от национално наследство
Национален морски бозайник
Национално влечуго
Бозайник от национално наследство
Национален плод
Национален храм
Национална река
Национална планина

Административно деление на Индия

[редактиране |редактиране на кода]

Индия има 28 щата и 8 съюзни територии. Всеки щат има собственоправителство игубернатор. Съюзните територии се администрират от президента чрез посочен от негопредставител.

  1. Андра Прадеш
  2. Аруначал Прадеш
  3. Асам
  4. Бихар
  5. Чхатисгарх
  6. Гоа
  7. Гуджарат
  8. Харяна
  9. Химачал Прадеш
  10. Телангана
  11. Джаркханд
  12. Карнатака
  13. Керала
  14. Мадхя Прадеш
  1. Махаращра
  2. Манипур
  3. Мегхалая
  4. Мизорам
  5. Нагаланд
  6. Одиша
  7. Пенджаб
  8. Раджастан
  9. Сиким
  10. Тамил Наду
  11. Трипура
  12. Утар Прадеш
  13. Утаракханд
  14. Западна Бенгалия

Съюзни територии:

  1. Андамански и Никобарски острови
  2. Чандигарх
  3. Дадра и Нагар Хавели и Даман и Диу
  4. Джаму и Кашмир (съюзна територия)
  5. Лакшадвип
  6. Делхи (Национална столична територия)
  7. Пондичери
  8. Ладакх

Население

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Население на Индия

Брой и състав

[редактиране |редактиране на кода]

Гъстотата на населението на Индия средно е към 444 д/km2, а средната възраст на индийското население е 26 г. Индия е една от малкото страни, където броят на мъжкото население е чувствително по-висок, отколкото този на женското: на 1000мъже се падат 933жени.

Според данните отстатистиката в реално време към 18 декември 2024 година то е около 1 461 278 959 души, което е второто по големина в света след това наКитай.[35] Също на второ място е и по статистиката наЦРУ.[9][10] Ръстът му намалява леко в края на XX и началото на XXI век и възлиза на 1,4 % годишно, което съответства на 15 милиона души нагодина. Понеже (към 11 декември 2024 г., според брояч на населението в реално време) населението на Китай нараства с 20 души заминута, спрямо това на Индия,[35] хипотезата е, че населенията на двете държави би следвало да се изравнят в края на февруари2026 г. Според проучвания и прогнози наООН, Индия ще е най-многолюдната страна на Земята през 2045 г.

Ръстът на населението обаче се дължи не само на високатараждаемост, но и на спадащатасмъртност, идваща с подобренитеусловия на живот на населението, която би могла както да спадне още, така и да се повиши значително, вследствие на различни проблеми на страната, например – свързани собщественото здраве иекологията. СпоредСветовната здравна организация 900 000 индийци умират всяка година от пиене на замърсена питейна вода или вследствие дишане назамърсен въздух, а 600 милиона индийци (над половината от населението) нямат в домовете ситоалетни и се изхождат „под открито небе“[36]. Броят на лекарите е много малък – на 2000 жители се пада единлекар. Все пак, според оценки на експерти отСветовната банка, между 1995 г. и 2010 г. напредъкът на Индия, постигнат в справянето с екологичните проблеми и подобряване на качеството на околната среда, е сред най-бързите в света.

Силната миграция на селското население към градовете и бежанците от катастрофи и проблеми, свързани сприродата,урбанизират все повече и повече индийското общество. През 2006 г. в страната има повече от 34 града с повече от 1 милион жители, а гъстонаселениятМумбай има повече от 20 милиона жители.

Около 25 милиона индийци или хора от индийски произход живеят извън Индия. В САЩ,Канада и Великобритания индийците-имигранти са заети във високотехнологични сектори, докато в страните отПерсийския залив те са предимно използвани, като нископлатена и слабоквалифицирана работна ръка. Големи индийски „колонии“ (т.е.диаспора със съответните ѝ населения и формирования) има и вСингапур,ЮАР,Малайзия и другибивши британски колонии.

Езици

[редактиране |редактиране на кода]

Към 2025 г. съгласно Осмото приложение към Конституцията на Индия са признати за официални 22 „езика по списък“, на които говори значителна част от населението или които имат класически статут.[37] Принадлежат към 2 основни езикови семейства:индоарийски (говорят се от около 74 % от населението) идравидски (говорят се от 24 % от населението). Другите езици, които се говорят в Индия, произлизат отавстроазиатското итибето-бирмански езикови семейства. Индия няманационален език, но има многородни езици. Според справочника по езикознание„Етнолог“ в Индия има 424 живи местни езика и 11изчезнали местни езика. Освен това има и 29 живи неместни езика.[38] В Индия се наброяват 1652диалекта.[39]

Хинди, говорен от най-голям брой жители,[40] еофициалният език на правителството,[41] но и всеки щат и съюзна територия имат един или повече официални езици.Английският език се използва широко в бизнеса и администрацията и има статут на „помощен официален език“, важен е и вобразованието, особено при средното и висше образование.

Повечето езици в Индия имат някаква графична система. Докато за хинди,марати,непалски,конкани исанскрит се използва обща писменост (деванагари), тотелугу,тамилски,каннада,малаялам,гуджаратски,одия,панджаби исантали имат всеки своя писменост. Бенгалска графика се използва за бенгалски, асамски и анипури (мейтей).Урду се пише сарабски шрифт, кашмирският и синдхи се пишат с арабски шрифт или с деванагари.

Щати и съюзни територии на Индия по най-разпространения (L1) първи език
Езикови семейства в Индия
Език[42]Говорящи
(милиони, 2011)[43]
Година на
признаване
Асамски15,31950
Бенгалски97,21950
Бодо1,482003
Догри2,62003
Гуджаратски55,51950
Хинди5281950
Каннада43,71950
Кашмирски6,81950
Конкани2,251992
Майтхили13,62003
Малаялам34,81950
Манипури1,81992
Марати831950
Непалски2,91992
Одия37,51950
Панджаби33,11950
Санскрит0,021950
Сантали7,62003
Синдхи2,71967
Тамилски691950
Телугу81,11950
Урду50,71950
БВП на глава от населението на Индия (в жълто), останалите страни отБРИКС иБългария (1984 – 2009)

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Икономика на Индия

Сектори

[редактиране |редактиране на кода]

Селското стопанство е в основата на индийската икономика. В него е заето около 61% от трудоспособното население. В страната има милиони дребни стопанства, както и десетки хиляди огромниплантации, в които се отглеждат земеделски култури за износ. Индия е един от водещите производители начай,захарна тръстика,царевица,бобови култури,пшеница,фъстъци,тютюн (на 3-то място в света). Страната разполага с едни от най-големитеоризища в света и от края на 70-те години задоволява нуждите си оториз. Индия е световен лидер в производството на подправки –джинджифил,индийско орехче и други.Животновъдството също е силно развито, обаче едрият рогат добитък се отглежда предимно замляко, понеже в месото му секонсумира от сравнително малка част от населението (съставено главно отиндуисти, за които кравата есвещено животно).

Мумбай е финансовата столица на Индия. Тук се намира най-старатастокова борса вАзия.

В сектора наенергетиката най-голям дял се пада на енергията, произведена отТЕЦ, следвана отВЕЦ иАЕЦ. Производството възлиза на 556,8 млрд. kWh (2003 г.) Страната изнася годишно 187 млн. kWh (2003 г.) В Индия се развиват и химическата, текстилната, циментовата, металургичната, машиностроителнатаиндустрия. Успехи има иавтомобилостроенето. Индия притежава 334летища (към 2005 г.) Общата дължина нагазопроводите възлиза на 6171 km, ашосетата са около 3 851 440 km.

Развитие

[редактиране |редактиране на кода]

Работната ръка (около началото наXXI век) възлиза на над половинмилиард души, но едва 1 на всеки 5 кандидати за работа имапрофесионално образование.[44] Въпреки икономическия подем, огромна част от населението продължава да живее в пълнамизерия, а неграмотността намалява с много бавни темпове. Най-голямата концентрация на хора подпрага на бедността е именно в Индия.[45] Дори безмасов глад, около половината от индийските деца имат тегло под нормалното,[46] а 46% от индийчетата страдат отнедохранване.[47]

Между 50-те и 80-те години на 20 век икономическата дейност се развива посоциалистически образец, отличавайки се с по-голяма стабилност, спрямо по-късните години, но и с много нисък растеж на БВП и е затормозявана от широко разпространената в странатакорупция.[48][49][50][51] Всъвременността индийскатаикономика е изключително разнообразна, включвайки традиционно селско стопанство, съчетано с модерно земеделие, както и производство на ръчни изделия, широка гама модерни промишлени дейности и обширенсектор на услугите, който спомага най-много за бързото икономическо развитие на Индия. Индия има отворена, динамичнапазарна икономика. БВП (ППС) за края на 2008 г. се изчислява на 3,319 трлн. щ.д. – на 4-то място в света следСАЩ,Китай иЯпония. Според проучване на инвестиционната банка „Голдман Сакс“ се е предполагало, че до 2020 г. националният БВП ще нарасне 4 пъти (което може и да се е изпълнило – 2025 г.), а до 2050 г. се очаква да задмине този на САЩ, но Индия пак да продължава да се води страна с нискидоходи на населението (за болшинството индийци – предвид многобройността им и неравенствата в обществото).[51]

Страната изстрелва първия сиизкуствен спътник през 1980 г. През януари 2007 г. тя изстрелва и връща отКосмоса космическа капсула, което я прави четвъртатакосмическа сила с подобно постижение (следСССР,САЩ иКНР). През 2008 г.Индийска космическа агенция изстрелва сондатаЧандраян-1, която успешно достига и изследваЛуната в продължение на около 1 година. На14 ноември 2008 г. от нея се отделя малка ударна сонда (устройство загеологически проучвания), която се разбива в района наЮжния полюс. С това Индия се превръща в 4-тата страна, достигналаЛуната (след СССР, САЩ и ЕС). На 5 ноември 2013 г. Индия изстрелва космическата сонда „Мангалян“ към планетатаМарс. На24 септември 2014 година сондата успешно влиза ворбита около нея, което прави страната четвъртата изпращала мисия до Марс (след САЩ, СССР и ЕС), както и единствената успяла отведнъж.

Чаена градина вСиким. Индия е вторият най-голям производител начай в света.

Култура

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Индийска култура
 Основна статия:Религия в Индия

Индийската културна история обхваща повече от 4500 години.[52] По време наВедическия период (около 1700 – 500 пр.н.е.) се полагат основите наиндуската философия, митология и литература и са създадени множество вярвания и практики, които съществуват и днес катодхарма,карма,йога имокша[53]. Повечето индийци практикуват йога и вярват впрераждането. Характерни религиозни фигури за страната сабраманите игурутата. Индия е известна със своето религиозно разнообразие, включително и на основни световни религии[54], разпространени са (споредпреброяване от 2001 г.): индуизъм – 80,5% от населението,сикхизъм – 1,9%, ислям – 13,4%, християнство – 2,3%, будизъм (който, макар рядко срещан в Индия, произлиза от нея, като родина и място напроповедите наСидхарта Гаутама, нареченБуда) – 0,8%,джайнизъм и други религии (1,1%).[55] Въпреки че съставя сравнително малък процент от общото население,мюсюлманската общност на Индия е третата по брой в света. Значителна по брой и влияние е иместната християнска общност.

Махатма Ганди

В индийската култура, при влизане в нечийдом, посетителят се събува. Поздравът към по-възрастен става със събиране на дланите една до друга, последвано коленичене и докосване на краката му спръсти, като подчертаване, че е вървял повече. На масата с индийци, за да не се обиди домакинът,чинията напълно се опразва, така че почерпеният сам си слага яденето и се стреми да е точно колкото ще изяде. Важна подробност е, че кравата е свещено животно (свещена крава) заиндуистите, поради което повечето хора не ядаттелешко месо; мюсюлманите пък не ядатсвинско.

Сред паметниците наиндийската литература са „Упанишади“, „Рамаяна“, „Кама Сутра“, „Ригведа“, „Бхагават гита“ ,"Панчатантра" и редица другифилософия,епически инаучни произведения. Сред по-известните ѝ съвременни представители еРабиндранат Тагор. Забележителен е и индийскиятфолклор.

Индия има и значителни постижения в областта намузиката и други изкуства, включително – вкиното. Основен производител нафилми в Индия еБоливуд. Сред най-известните индийски филмови артисти саДхармендра и съпругата муХема Малини, както и техните дъщеря и син:Еша иБоби Деол.

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. The World's Cities in 2018, стр. 6
  2. World Population Prospects // Посетен на 2023-07-02.
  3. Population Enumeration Data (Final Population) // Служба на главния регистратор и комисар по преброяването, Индия. Архивиран оторигинала на 2016-05-22. Посетен на 2016-06-17.
  4. A – 2 Decadal Variation in Population Since 1901 // Служба на главния регистратор и комисар по преброяването, Индия. Архивиран оторигинала на 2016-04-30. Посетен на 2016-06-17.
  5. абвгWorld Economic Outlook Database, April 2025 Edition. (India) // Международен валутен фонд, 2025-04-22. Посетен на 2025-05-26.
  6. Human Development Report 2025 // Програма на ООН за развитие, 2025-05-06. Архивиран оторигинала на 2025-05-06. Посетен на 2025-05-06.
  7. Gini index (World Bank estimate) – India // Световна банка.
  8. Data commons.Индия
  9. абChina, ЦРУ, 11.12.2024, посетен на 18.12.2024 г.
  10. абIndia, ЦРУ, 11.12.2024, посетен на 18.12.2024 г.
  11. ((en))Kumar, V. Sanil и др.Coastal processes along the Indian coastline (pdf) // Current Science 91 (4). 2006. с. 530 – 536.
  12. ((en)) Oldenburg, Phillip. 2007. „India: History“. Онлайн енциклопедияMicrosoft Encarta 2007. Посетен на 1 ноември 2009.
  13. аб((en))John Farndon. Concise Encyclopedia. Dorling Kindersley Limited, 1997. ISBN 0-7513-5911-4. с. 455.
  14. ((en))Indian Armed Forces, CSIS (стр. 24) // 25 юли 2006. Архивиран оторигинала на 2006-07-12. Посетен на 2010-06-04.
  15. ((en))World Economic Outlook Database // МВФ, октомври 2009. Архивиран оторигинала на 2010-07-28. Посетен на 27 април 2010.
  16. ((en))India has the largest number of illiterates in the world // 21 ноември 2007. Посетен на 27 ноември 2009.
  17. ((en))World Bank Report // Source: The World Bank (2009). Архивиран оторигинала на 2018-06-13. Посетен на 13 март 2009. World Bank Report on Malnutrition in India
  18. ((en))Healthcare in India // Boston Analytics. Архивиран оторигинала на 2011-07-28. Посетен на 2010-06-04.
  19. ((en))Corruption in IndiaАрхив на оригинала от 2013-03-02 вWayback Machine.. IndianChild.com. септември 26, 2007.
  20. ((en))Introduction to the Ancient Indus Valley // Harappa, 1996. Посетен на 18 юни 2007.
  21. ((en))Krishna Reddy. Indian History. New Delhi, Tata McGraw Hill, 2003. ISBN 0070483698. с. A107.
  22. ((en))Йона Лендеринг.Maurya dynasty // Архивиран оторигинала на 2012-02-26. Посетен на 17 юни 2007.
  23. ((en))Gupta period has been described as the Golden Age of Indian history // Индийски национален информационен център. Посетен на 3 октомври 2007.
  24. ((en)) Heitzman, James. (2007). „Gupta DynastyАрхив на оригинала от 2009-10-29 вWayback Machine.“, Онлайн енциклопедия Microsoft Encarta 2007. 31 октомври 2009.
  25. ((en))The Mughal Legacy
  26. ((en))The Mughal World: Life in India's Last Golden Age // Архивиран оторигинала на 2012-01-19. Посетен на 2010-06-05.
  27. ((en))History: Indian Freedom Struggle (1857 – 1947) // Индийски национален информационен център. Архивиран оторигинала на 2009-12-27. Посетен на 3 октомври 2007. And by 1856, the British conquest and its authority were firmly established.
  28. ((en))A History of Modern India, 1480 – 1950. Anthem Press, 2004. ISBN 1-84331-152-6. с. 345.
  29. ((en))John Farndon. Concise Encyclopedia. Dorling Kindersley Limited, 1997. ISBN 0-7513-5911-4. с. 322.
  30. ((en))CIA Factbook: India // CIA Factbook. Архивиран оторигинала на 2008-06-11. Посетен на 10 март 2007.
  31. ((en))India Profile // Nuclear Threat Initiative (NTI), 2003. Архивиран оторигинала на 2003-07-28. Посетен на 20 юни 2007.
  32. ((en))Montek Singh Ahluwalia.Economic Reforms in India since 1991: Has Gradualism Worked? (MS Word) // Journal of Economic Perspectives, 2002. Архивиран оторигинала на 2010-03-04. Посетен на 13 юни 2007.
  33. Посланик на Индия // Посолство на Индия в София, България. Архивиран оторигинала на 2013-05-06. Посетен на 28.11.2014.
  34. Посланик Капур на сайта на посолството
  35. абГрешка при цитиране: Невалиден<ref> таг; не е подаден текст за бележките на имеБрНасел
  36. www.searo.who.int
  37. Constitutional Provisions – Official Language Related Part-17 of the Constitution of India. Department of Official Language via Government of India. Archived from the original on 18 April 2021. Retrieved 18 April 2021.
  38. Eberhard, David M.; Simons, Gary F.; Fennig, Charles D. (2024) –[1]].Ethnologue: Languages of the World (27 ed.).
  39. Различните източници дават много различни цифри, основно въз основа на това как са дефинирани и групирани термините „език“ и „диалект“.
  40. Languages by number of speakers according to 1991 census // Central Institute of Indian Languages. Архивиран оторигинала на 2008-04-29. Посетен на 2007-09-02.
  41. Mallikarjun, B. (Nov., 2004),Fifty Years of Language Planning for Modern Hindi-The Official Language of India // Архивиран оторигинала на 2018-01-10. Посетен на 2019-11-28.,Language in IndiaАрхив на оригинала от 2018-10-19 вWayback Machine., Volume 4, Number 11. ISSN 1930 – 2940.
  42. Включва варианти и диалекти.
  43. Statement 1 – Abstract of Speakers' Strength of Languages and Mother Tongues – 2011 // Ministry of Home Affairs, Government of India. Архивиран оторигинала на 27 юни 2018. (на английски)
  44. ((en))A special report on India: An elephant, not a tiger // The Economist, 11 декември 2008.
  45. ((en))Inclusive Growth and Service delivery: Building on India’s Success // Световната банка. 29 май 2006. Посетен на 7 май 2009.
  46. ((en))India: Undernourished Children: A Call for Reform and Action // World Bank. Архивиран оторигинала на 2018-06-13. Посетен на 2010-06-04.
  47. ((en))Page, Jeremy.Indian children suffer more malnutrition than in Ethiopia // The Times, 22 февруари 2007. Архивиран оторигинала на 2010-05-25. Посетен на 8 май 2009.
  48. ((en))Eugene M. Makar.An American's Guide to Doing Business in India. 2007.
  49. Economic survey of India 2007: Policy Brief // Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Архивиран оторигинала на 14 януари 2009.
  50. ((en))The India Report // Astaire Research. Архивиран оторигинала на 2009-01-14. Посетен на 2010-10-17.
  51. аб((en))India’s Rising Growth Potential // Goldman Sachs, 2007. Архивиран оторигинала на 2011-07-24. Посетен на 2009-02-25.
  52. Kuiper 2010, с. 15.
  53. Kuiper 2010, с. 86.
  54. Heehs 2002, с. 2 – 5.
  55. ((en))Census of India 2001, Data on Religion // Census of India. Посетен на 22 ноември 2007.

Източници

[редактиране |редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Водещи държави
Добавени държави
Свързани статии
Страни и територии вАзия
Държави
Азербайджан4 · Армения4 · Афганистан · Бангладеш · Бахрейн · Бруней · Бутан · Виетнам · Грузия4 · Египет2 · Израел6 · Източен Тимор · Индия · Индонезия3 · Ирак · Иран · Йемен2 · Йордания · Казахстан1 · Камбоджа · Катар · Кипър4, 6 · Киргизстан · Китай · Кувейт · Лаос · Ливан · Малайзия · Малдиви · Мианмар · Монголия · Непал · ОАЕ · Оман · Пакистан · Папуа - Нова Гвинея5 · Русия1, 4 · Саудитска Арабия · Северна Корея6 · Сингапур · Сирия · Таджикистан · Тайланд · Туркменистан · Турция1, 4 · Узбекистан · Филипини · Шри Ланка · Южна Корея6 · Япония
Зависими територии
Непризнати държави
1 Частично вЕвропа    2 Частично вАфрика    3 Частично вОкеания    4 Понякога категоризирана в Европа    5 Понякога категоризирана в Океания    
Консултативни членове наАнтарктическия договор
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Индия&oldid=12660382“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp