Исабела I Кастилска (наричана също Исабела Испанска, за да бъде различавана от Изабела Френска; друг неин прякор е Исабела Католичката) е кралица наКастилия и Леон. Наследява от брат сиЕнрике IVкастилската корона и сключвадинастиченбрак сФердинанд Арагонски, с което поставя основите на политическото обединение наИспания, завършено при внука имКарл V.
Изявява се като ревностна католичка и поборничка завярата, която основаваИспанската инквизиция. Управлението ѝ бележи завършването на испанскатаРеконкиста (1492) иоткриването на Америка, което дава основание тя да бъде определяна като един от най-успешните и най-популярни владетели за всички времена.
След раждането си Исабела става втора в линията на наследяване на короната след по-големия си полубрат Енрике IV. По това време Енрике е на 26 г. и е женен, но няма деца, което увеличава шансовете на Исабела един ден да се възкачи на престола. Две години след раждането на Исабела се ражда и по-малкият ѝ брат Алфонсо, който я измества от второто място в линията за наследяване.[1]
Бащата на Исабела умира през 1454 г., след което на престола се възкачва брат ѝ Енрике IV.[1] Исабела и майка ѝ обаче се преместват да живеят вАребало.[1] По същото време майката на Исабела започва да проявява признаци на лудост, която често ще се появява при нейните наследници. Към бедите, които сполетяват семейството, се прибавя и постоянната липса на пари. Въпреки че в завещанието си крал Хуан II се е погрижил за финансовото обезпечение на втората му съпруга и децата ѝ, синът му Енрике не изпълнява волята на покойния си баща. Когато новата кралица –Хуана Португалска, ражда първото си дете, Исабела и брат ѝ са отделени от майка им и са заведени в кралския двор вСеговия.[1] Кралица Жуана ражда момиче –Хуана, за която много от придворните смятат, че не е биологична дъщеря на Енрике.[1]
Загрижените за властта барони застават срещу краля, настоявайки по-малкият му брат Алфонсо да бъде обявен запрестолонаследник[1] с титлатаПринц на Астурия. Те стигат дори до идеята за насилствена замяна на краля с брат му, на което Исабела се противопоставя категорично, съгласявайки се единствено с обявяването на Алфонсо за наследник на Енрике. Енрике обаче отказва да обяви брат си за наследник, което става причина за пряк военен сблъсък с неговите поддръжници. Така следбитката при Олмедо през 1467 г. крал Енрике е принуден да признае Алфонсо, но настоява той да се ожени за дъщеря му Хуана.[1] Няколко дни след обявяването на Алфонсо за принц наАстурия той съвсем ненадейно умира, което е причина някои да подозират, че е отровен от брат си.
След смъртта на Алфонсо много от благородниците от неговия кръг се надяват, че Исабела ще стане законна наследница на короната. И без да е необходимо бароните да я убеждават да моли брат си за титлатаПринцеса на Астурия, Исабела е наясно, че сега тази титла ѝ принадлежи по право, тъй като и тя е на мнението, че Хуана не е законна дъщеря на брат ѝ. Така Исабела отказва на благородниците да се провъзгласи сама за кралица, признавайки Енрике за законен владетел, в замяна на което през 1468 г. брат ѝ я признава за престолонаследница[1] чрез т.нар. Договор от Торос де Гисандо (Tratado de los Toros de Guisando). Скоро след това кралят започва да търси подходящ съпруг за сестра си.
Още на тригодишна възраст Исабела е сгодена заФердинанд Арагонски – син на кралХуан II Арагонски. Шест години по-късно Енрике разтрогва годежа, за да сгоди сестра си за другия син на арагонския крал – кралКарлос IV Наварски. Този брак също не се осъществява поради отказа на Хуан II. Така Енрике се спира върху португалския кралАфонсу V.[1] Енрике урежда бракосъчетанието на Афонсу и Исабела в кралския манастир „Св. Богородица от Гуадалупе“, но Исабела отказва брака поради голямата възрастова разлика между двамата.
Вече на 16 години, Исабела е сгодена за дон Педро Хирон, брат на кралскияфаворит дон Хуан Пачеко. Този път на Исабела не е оставен друг избор поради огромното влияние на дон Хуан върху краля. Горещите молитви на инфантата към Бога бракът ѝ с 43-годишния дон Педро да не се състои се сбъдват – годеникът умира от възпаленапендикс малко преди да посрещне годеницата си.
Смъртта на четвъртия годеник на Исабела отново връща на дневен ред въпроса за годежа ѝ с португалския крал, който е част от плана на Енрике да омъжи дъщеря си Хуана за сина на Афонсу VЖуау II, така че след смъртта на Афонсу, Хуана и Жуау да обединятПортугалия и Кастилия. И този път Исабела отказва да се омъжи за престарелия Афонсу.
След този пореден отказ на Исабела, Енрике започва преговори за брака ѝ с брата на френския кралЛуи XI – Шарл, херцог дьо Бери. Междувременно Хуан II Арагонски започва тайни преговори с Исабела за омъжването ѝ за Фердинанд Арагонски, когото инфантата смята за най-подходяща партия. Проблем обаче се оказва близкото родство между двамата – те са втори братовчеди, което означава, че за евентуален брак между двамата ще е необходимо разрешение от папата. Папата обаче протака разрешението си от страх, че то ще влоши отношенията между Папството, от една страна, и Кастилия,Франция иПортугалия, от друга, тъй като те също са заинтересовани.
Ревностнакатоличка, Исабела отказва категорично да се омъжи за Фердинанд без папска благословия. Проблемът обаче е решен чрез намесата наРодриго Борджия, който издействапапска була от папаПий II в подкрепа на брака на Исабела и Фердинанд. Исабела се съгласява да се омъжи за Фердинанд. Тя успява да избяга от кастилския двор под предлог, че отива да се поклони на гроба на покойния Алфонсо вАвила. Междувременно Фердинанд Арагонски пристигаинкогнито в Кастилия, преоблечен като търговец. Така на19 октомври1469 г. двамата се женят въвВалядолид. По силата на предбрачния договор арагонският принц и престолонаследник остава в Кастилия, където трябва да спазва законите на страната и да не предприема нищо без съгласието на съпругата си.
Когато Енрике научава за брака на сестра си, той се опитва да убеди папата да оттегли благословията си, изтъквайки роднинската връзка между двамата. ПапаСикст IV обаче отказва да го направи. Енрике лишава Исабела от престолонаследието и посочва вместо нея дъщеря си Хуана, но през1474 г. умира.[1]Кортесите на Кастилия признават Исабела за кралица и това разпалва гражданска война между поддръжниците на Хуана и Исабела, нареченавойна за кастилското наследство.
Признаването на Исабела за кралица от Кортесите не слага край на борбата за престола, за който претендира и дъщерята на ЕнрикеХуана Белтранеха.[1] В нейна подкрепа се обявява и чичо ѝ, португалският кралАлфонсо V, който нахлува с войските си в Кастилия след смъртта на Енрике IV и се оженва за Хуана. Кулминация на войната ебитката при Торо на 1 март 1476 г., в която португалците търпят поражение. Войната продължава до октомври1479 г., когато Афонсу V е принуден да подпише мирен договор и да се откаже от претенциите върху Кастилия.
Съгласно решението наКортесите управлението на Кастилия и Леон трябва да се осъществява единствено от Исабела и допускането на Фердинанд в него ще я лиши от престола. Освен това назначаването на кралска служба и четенето на съдебни присъди трябва да става от името на двамата съпрузи, техните ликове трябва да бъдат изсечени на новите монети, но хазната и войската на Кастилия и Леон трябва да са на изключителното разположение само на Исабела. Двете кралстваКастилия иАрагон съхраняват независимостта си едно от друго – техните институции продължават да функционират отделно, а и официалните езици в двете кралства продължават да бъдат различни.
1492 г. е може би една от най-важните в управлението на Исабела – на 2 януари нейните войски превзематГранада и завършват испанскатаРеконкиста, на 12 октомври покровителстваната от кралицата експедиция наХристофор Колумб достигаАмерика (макар че тя ще научи за това през следващата година), а всичкиевреи имюсюлмани са експулсирани от страната или насилахристиянизирани.
Капитулацията на Гранада пред Фернандо и Изабела, худ. Франсиско Падиля Ортис
В края на 15 век Кралство Гранада наНасридите е последният бастион наАл-Андалус наПиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес наРеконкистата. Въпреки товамаврите не успяват да достигнат до единни действия в борбата срещу испанците. На Исабела и Фернандо им отнема повече от десет години, за да сломят съпротивата на Гранада.
През1484 г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султанМохамад XII. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цялаЕвропа и да модернизиратартилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През1485 г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладянаРонда, на следващата година падаЛоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През1487 г. се предава иМалага, като по този начин западната част на Гранада попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през1489 г., когато Исабела завладяваБаса. Обсадата на последната крепост на маврите – Гранада започва през1491 г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (Светата вяра). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на2 януари1492 г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове (според една легенда, когато напускащият града Мохамад XII в един момент започнал да плаче, майка му – свидетел на сцената казала „Не плачи като жена за това, което не успя да защитиш като мъж“). По тяхна заповед главнатаджамия на Гранада е превърната вцърква. По-късно същата година е подписан договорът от Гранада, който трябвало да гарантира религиозните права на новите мюсюлмански поданици на Исабела, но той така и не е изпълнен.
Първите постъпки на Исабела и Фернандо за въвеждането наИнквизицията в Кастилия са направени още през 70-те години на 15 век. Още през 1478 г. кралицата получава папска була, с коятоСикст IV разрешава преследването наеретици и евреи. Първият процес на Инквизицията в Испания се състои през 1481 г. вСевиля, където първи жертви на религиознияфанатизъм стават 288 новопокръстени евреи – т.нар.марани, за които Инквизицията организира пищноаутодафе.
През 1483 г. заВелик инквизитор на Кастилия е назначен изповедникът на кралицатаТомас де Торквемада. Под неговото ръководство и с подкрепата на кралската власт само за няколко години Инквизицията в Испания придобива завършен облик, а правомощията ѝ се разпростират и в Арагон.
Основна мишена на Инквизицията са заможнитеюдеи,марани,мориските и мюсюлманитемудехари, в чиито богатства се цели и кралската власт. Торквемада се опитва да убеди кралицата да води политика на религиозна унификация на кралството. Исабела първоначално отказва, но Торквемада успява да убеди Фердинанд, с което Исабела става по-податлива на машинациите на Торквемада. Мараните и приелите християнството мудехари са обвинени, че са приели привидно християнската вяра. По инициатива на Торквемада на31 март1492 г. кралицата издаваДекрета от Алхамбра, с който заповядва експулсирането на всички евреи, които отказват да приематхристиянството.
В отвоюваните от мюсюлманите земи започва поход срещуисляма – рушат се джамии, изгарят се мюсюлмански текстове. Това предизвиква голямо въстание на мюсюлманите и мориските в Гранада през 1499 г., което служи като повод за властите официално да се оттеглят от договора от Гранада и през 1501 г. мюсюлманите също са поставени пред дилемата или да приемат християнството, или да напуснат страната.
Преследванията на религиозните малцинства по време на Исабела става причина за голям емигрантски поток от евреи къмОсманската империя и от мюсюлмани къмСеверна Африка. Това се отразява пагубно на бъдещото развитие на испанската икономика, като се има предвид, че по това време познанията на евреите в областта на търговията и предприемачеството са важен стимул за икономическото развитие, от който обаче испанската икономика в края на 15 век се лишава. Това, както и крайният икономически консерватизъм на управляващата религиозна върхушка спъват развитието на бъдещите капиталистически отношения в страната.
Заради големите си заслуги за разпространението на католицизма Исабела получава от папаАлександър VI титлатаКатолическа кралица.
Три пъти Исабела отказва да субсидира плановете наХристофор Колумб да открие път къмИндиите на запад. През1492 г. Колумб получава разрешение от Исабела и на 3 август експедицията му се отправя да търси път към Индия. На12 октомври1492 г. корабите на Колумб достигатАмерика. На следващата година експедицията се завръща в Кастилия, носейки със себе си съкровища от Америка. Така Испания навлиза в своята колониална ера и постепенно се превръща вимперия.
През 1494 г. Исабела, Фердинанд и португалският крал подписватдоговора от Тордесиляс, с който си поделят света извън Европа. През 1503 г. кралицата създаваСекретариат за Индиите, който по-късно се превръща във Върховен съвет на Индиите.
Вероятен портрет на Исабела Кастилска, изобразена като св. Каталина в иконата „La Virgen de la Mosca“ („Sagrada Familia con Santa Magdalena y Santa Catalina“) вСамора
Последните години на Исабела са белязани от опитите ѝ да заздрави връзките на страната с останалите европейски монархии, като по този начин отблъсне френските аспирации къмАпенините. Така през 1497 г. кралицата жени сина си Хуан заМаргарита Австрийска, с което поставя началото на обвързването сХабсбургите в противовес наФранция. Най-голямата ѝ дъщеря Исабела е омъжена за португалския престолонаследникМануел, другата дъщеряХуана Кастилска се омъжва за бургундския херцогФилип Хабсбург, а най-малкатаКатерина Арагонска – за английския кралХенри VIII. Плановете за децата ѝ обаче постепенно се провалят – синът ѝ Хуан умира през 1497 г., а на следващата година – и дъщеря ѝ Исабела. Така наследник на короната става дъщеря ѝ Хуана Кастилска, омъжена за Филип Бургундски, която обаче проявява признаци на психично разстройство.
Тридесетгодишното управление на Исабела издига кралската власт в Кастилия до непознати дотогава висоти – самоуправството на идалгосите и градовете е силно ограничено, а независимите Кортеси стават все по-зависими от кралската воля. Същата съдба сполетява и трите духовно-рицарски ордена на Кастилия.
Изабела (1470 – 1498),първи брак с инфантАфонсу Португалски (1475 – 1491),втори брак – за неговия чичо кралМануел I Португалски, следващ наследник на португалския престол.
.jpg)
.jpg)
.svg)