Идеологията (нагръцки:ιδεολογία; нагръцки:ιδεα –образ, идея; и нагръцки:λογος –разум, учение) е организирана система от възгледи иидеи, характерна за определена социална група,класа илиполитическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света иобществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват. Всяка идеология е консервативна форма на обществено съзнание, задържаща отвореното развитие на културната среда.
Платон открива света на идеите. Идеята е смислов образец, на който вещите подражават.Наполеон пръв нарича идеолози група френски теоретици, тъй като според него те повече фантазират, отколкото изследват. Така терминът идеология започва да се различава и противопоставя на научна теория.
Терминът идеология е въведен отАнтоан Дестю дьо Траси[1] в края на XVIII век. Той смята, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход. Според него идеите възникват и се оформят под влиянието на сили отматериалния свят. Идеологиите са идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно съответствие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Следователно идеологиите са идеите, които променят фактите, а теориите са идеи, които обясняват фактите. Идеологиите са също така идеи, обвързани с ценности. Затова в тях има морални ценности и политически възгледи. Обикновено една идеология е свързана с конкретна социална група и изразява интересите, ценностите на тази група. Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности (Макс Вебер). Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.
В началото наXX век немският социологКарл Манхайм (1893 – 1947) предлага идеологиите да се делят на два вида: идеологии, изразяващи се в оформяне на нагласите от управляващата класа, която се стреми да съхрани властта си, и на идеологии-утопии, които систематизират идеи, насочени към някакво невъзможно и идеално бъдеще. В следващите две десетилетияфашизмът,нацизмът,комунизмът идемокрацията са определени като идеологии, тъй като представляват системна схема от убеждения, обединяващи конкретна политическа воля.
През50-те години на XX векДаниел Бел определя идеологията като система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия. Той обявява икраят на идеологиите, смятайки, че с победата на демокрацията и благоденствието следВтората световна война понятия катораса икласа например повече няма да могат да мотивират хората. Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.
Социалдемокрация – за разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, социалдемокрацията се стреми да го преобразува като премахне неговите недостатъци
Неолиберализъм – дава пълна или частична свобода на капиталистическитемонополи, обявява се за ненамеса на държавата в дейността напредприятията и против наличието и развитието на държавната собственост.
СпоредКарл Маркс идеологията е съществена част от надстройката на обществото
Виждането, че идеите са повлияни от материалното, се споделя и отмарксизма[2]. Според него идеологията е оформяне и изопачаване на възгледите на хората от икономическите условия в интерес и с помощта на господстващатакласа, която чрез идеологията се стреми да легитимиравластта си. След това дълго време господства негативното разбиране за идеологията като насочваща схема, която не ерационална и нямапрагматична стойност.
В марксисткия модел на обществото като база и надстройка, за база служат производствените отношения, а надстройката определя господстващата идеология (религиозна, политическа и законова системи). Икономическата база определя политическата надстройка. Управляващата класа контролира средствата за производство, а класовите интереси определят надстройката и естеството на дейностите, свързани с идеологията. Така например във феодалното общество религиозната идеология играе съществена роля в надстройката, докато капиталистическото общество е доминирано от идеите на либерализма.
Основната идея на марксизма е, че икономическите интереси на господстващата класа са представени като икономически интереси на цялото общество. Цялото общество има една идеология – тази на либерализма.
Благодарение наКарл Маркс, понятието „идеология" получава прераждане. По-късно понятието се превръща в едно от централните в марксистката традиция и е развито отАнтонио Грамши,Луи Алтюсер и др. (Грамши използва за идеологията терминакултурна хегемония).Дьорд Лукач предлага на идеологията да се гледа като на проекция на класовото съзнание.
…идеология. Това не е призрачна илюзия, изградена от самите нас за убежище от непоносимата реалност, тя по своята същност ефантасмагорична конструкция, служеща за опора на нашата „реалност": „илюзия", структурираща нашите конкретни, реални социални отношения и освен това „маскираща непоносимата, реална, недостижима същност" (това, което Ернесто Лакло и Шантал Муф наричат „антагонизъм", т.е. травматичното социално разделение, неподдаващо се на символизация).
Функцията на идеологията не се състои в това да ни предложи начин за бягство от реалността, а в това да нипредстави самата социална действителност като убежище от дадена травмираща реална същност[3].
Макс Хоркхаймер иТеодор Адорно, основателите наФранкфуртската школа, приемат и развиват концепцията на Маркс за „критика на идеологията" („Диалектика на просвещението",1947 г.). Теодор Адорно прави разграничение между „обобщената идеология" на субекта и неговите идеологии в различни области на обществения живот (като политика, икономика или религия). Идеологиите на различните епохи са продукти на историческите процеси. Поддръжниците на цялостните идеологически конструкции в по-голямата си част представляват малцинства, доколкото обикновено различните идеологически системи сеабсорбират иадаптират в традиционните мисловни модели, приети от мнозинството. Критиката на „общата" идеология се реализира чрез отричането на така наречената „заслепеност" и не е ограничена само до отричане на „овеществяването", въведено от Маркс и Лукач. В „Диалектика на просвещението" икономическата рационалност се подчинява на исторически активния, инструменталенразум.
Съществуват доста голям брой дефиниции на понятието „идеология", които се различават по-специално по оценката на посочваното от тях явление.
Идеологията споредКарл Манхайм е предубедено отражение на социалната действителност, изразяващо интересите на определени групи или класи, които са на власт, и по този начин се стреми да запази статуквото;
Идеологията споредРолан Барт е съвременен метаезичен мит, конотативна система, която приписва на обектите косвено значение и ги социализира.
Идеологията споредЕрих Фром е готов „мисловен товар", разпространяван от преса, оратори, идеолози за манипулиране на масите за цели, които нямат нищо общо с идеологията и много често са ѝ напълно противоположни.
Понастоящем има значителен брой анализи на различните идеологически модели. Този вид анализи са описвани като мета-идеология – изследване на структурата, формата, както и проявата на идеологиите. Метаидеологията постулира, че идеологията евзаимосвързана система от идеи, основана на няколко основни предположения за реалността, които могат да имат (или не)фактологична основа, но се явяват резултат на субективен избор, и служат за основа, от която могат да възникнат последващи размишления. Съгласно тази гледна точка, идеологиите са нито непременно правилни, нито непременно грешни, а сарелативистично интелектуални стратегии закатегоризация на света. Плюсовете и минусите на идеологията варират от енергията и плама на истинско вярващите до вярата в идеологическата непогрешимост и фундаменталните предразсъдъци в политиката и религията.
Трудовете на Джордж Уолфорд[4] и Харолд Уолсби[5] в областта на систематната идеология са насочени към изучаване на отношенията между идеологиите и социалните системи. В своя едноименен труд, Чарлз Блатберг различаваполитически идеологии и политически философии.[6]
Дейвид Минар[7] описва шест различни начина, по които се използва думата „идеология“:
Като набор от идеи с определено „съдържание", обикновено нормативно;
Като форма на вътрешната логическа структура, присъща на набор от идеи;
За ролята, която играят идеите в междуличностното взаимодействие;
За ролята, която играят идеите в структурата на организацията;
Значение, насочено към „убеждаване";
По възможност, като „локус" (лат.:място) на социалното взаимодействие.
За Уилард Мълинс[8], идеологията се състои от четири основни характеристики:
Трябва да властва над когнитивните способности;
Трябва да е в състояние да ръководи оценъчните съждения;
Следва да предоставя указания за действие;
Трябва да е логически последователна.
Мълинс подчертава, че идеологията не бива да се бърка със свързаните, но различни от нея,утопии иисторически митологии.
Немският философ Кристиан Дункер призовава за „критичен анализ на идеологическите концепции"[9]. В труда си, той се опитва да въведе концепциите на идеологията на преден план, както и тясно свързани с тях проблеми наепистемологията и историята. За Дункер, понятието „идеология“ се определя като система от методи за представяне на скрити или явни образи, претендиращи да бъдат абсолютна истина.
Макар че думата „идеология“ е най-често срещана в политическидискурс, има много видове идеология: политическа, социална, епистемологична (научна), етична и др.
Въпреки всички последвали изменения на непосредственото значение на този термин, семантичните нюанси на първоначалното значение на понятието „идеология“ са:
Теоретично обобщение на първоначалните чувствени възприятия;
Изпълняване на най-важните компоненти на съществуващите познания;
Изпълняване на основните принципи за практически дейности[10].
Много политически партии основават своите политически действия и програма на някаква идеология. В социалните науки, политическа идеология е определен етичен набор отидеали,принципи,доктрини,митове, или символи на социално движение, институция, класа, или голяма група, която обяснява как обществото би трябвало да работи, и предлага политически и културен план за определен обществен ред. Една политическа идеология до голяма степен се занимава с това как да се раздели властта и за какви цели трябва да се използва. Някои страни следват определена идеология много стриктно, докато други взимат вдъхновение от голяма, широка група от свързани идеологии, без да се посветят на една от тях.
Политическите идеологии имат две измерения:
Цели: как обществото би трябвало да работи
Методи: най-подходящите начини, за да се постигне идеала
Идеология е колекция от идеи. Обикновено всяка идеология съдържа някои идеи за това, което тя смята за най-добрата форма на управление (напр.демокрация,теокрация, и т.н.), и най-добрата икономическа система (напр.капитализъм,социализъм, и т.н.). Понякога една и съща дума се използва за идентифициране както на идеологията, така и на основната ѝ идея. Например,социализъм може да отнесе към икономическа система, или може да се отнесе за една идеология, която поддържа тази икономическата система.
Идеологиите също така могат да се идентифицират от позицията си на политическия спектър (като лява, центристка или дясна), въпреки че това е много често противоречива класификация. И накрая, идеологиите могат да бъдат разграничени от политически стратегии (напримерпопулизъм), както и от отделни въпроси, върху които една партия може да бъде изградена (напримерлегализация намарихуаната).
Има много предложени методи за класификация на политическите идеологии. Всеки от тези различни методи генерира конкретен политически спектър.
Днес много коментатори твърдят, че ние живеем в пост-идеологическо време, в което изкупителните, или всеобхватните идеологии са се провалили и това често се свързва с „края на историята“, описан отФрансис Фукуяма.[11][12]
Научните шаблони,парадигми и учения обаче могат да приобщават и негативистични идеологически подходи, като по този начин предотвратяват развитието на научното познание.Томас Кун, в своята книга „Структура на научните революции“, анализира научните парадигми като идейни школи и от гледна точка на идеологическата конкуренция. Така тези школи определят:
какво се наблюдава и проверява;
начинът на задаване на въпроси, свързани с темата;
направлението, в което се интерпретират резултатите от научното изследване.
Отделни теоретици на науката, напримерБруно Латур, смятат, че противопоставянето на идеологията и обективната наука е похват, който може да се използва при борба за власт и скриване на факти. Тази позиция, на свой ред е подложена на ожесточена критика, като водеща към тоталнаирационализация на науката (вж.Мистификация на Сокал).
Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото или да създаде и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес. Идеологията е система от абстрактни идеи, приложени към реално общество и обществени дейности и поради тази причина основано използвана вполитиката. Всяка политика или икономика предполага някаква идеология зад тях, явно или неявно.Политиката, като практическа реализация на интересите на едни или други общества, социални класове и групи, винаги е тясно свързана сполитическата идеология, като концептуално, теоретично отражение на тези интереси.Политическите програми се основават на определена ценностна система.[13] Основните политически идеологии салиберализъм (уповаващ на свободата),социализъм (равенството) иконсерватизъм (традиционните ценности).
В политическите дискусии често се среща обвиняването на противника в идеологизация. Такова обвинение има за цел да покаже, че позицията на политическия противник е неправилна, тъй като е основана на някаква политическа идеология. Собствената позиция в същото време (явно или неявно), се представя като основана на научен анализ на фактите, здравият разум или върху безсъмнени етични принципи. Подобен подход често е свързан с факта, че участниците в политическата дискусия не са наясно каквиидеологеми (елементи на идеологиите) в действителност определят съдържанието на дискусията.
Наред с понятиетополитическая идеология, широко приложение в науката има и понятиеторелигиозна идеология. Това е вид идеология, която благодарение на обръщението къмдуховността, свързваобществото иличността в концепция за единното съществуване и създаваинтеграционни, свързващи сили между различни социални групи[14]. Възникването на религиозни идеологии често е свързано с това, че религиознотовероизповедание започва да играе значима политическа роля[14]. Общоприети примери за религиозни идеологии са световните религии, и особенопротестантството[15] икатолицизма[16], независимо от това дали първоначално са имали политически мотиви. В дадените случаи под религиозна идеология се разбира не религията като цяло, а тези нейни религиозни и политически аспекти, които могат да породят религиозно движение. Понятието религиозна идеология се употребява и във връзка с понятиятаортодоксия[17] ифундаментализъм[18].
Политологът Матиас Хилдебранд, който прави опит да приравни едно на друго понятиятарелигиозна идеология ифундаментализъм, считатрадиционализма за общ признак на религиозните идеологии:„те претендират за това, че се връщат към първоизточниците на собствената си традиция и я освобождават от изопачаването при историческото развитие, което често се възприема от тях като процес надегенерация“[19]. Парадоксът на религиозните идеологии се състои в това, че въпреки претенциите им за възвръщане към истинското учение, „в голямата част от случаите, те създават съвременна религиозна идеология“[19].
Наред с понятиеторелигиозна идеология врелигиозната политология се разглежда понятиетополитическа религия. В него се подчертава тясната взаимовръзка между религиозните и политическите способи на мислене и действия.
Критиката на идеологиите има специална роля през епохата на Просвещението. Главната цел на Просвещението е освобождаването на човешкото съзнание от суеверия, заблуди и предразсъдъци, които съгласно просвещенческия мироглед са нужни насредновековите владетели залегитимиране на управлението им. Френските материалисти, сред коитоХолбах иХелвеций, критикуват най-вече католическата църква и характеризират догмите ѝ (по тяхното мнение, насочени към удържането на властта) като „клерикални лъжи“. Дейците на Просвещението настояват за практическа реализация на принципите на разума, науката, демокрацията и правата на човека.
Критиката на идеологията, в смисъла на Карл Попър, по-специално набляга на следните точки: догматично твърдение за абсолютната истина, тенденция да се имунизира срещу критиките, наличие на конспиративни теории, утопичните идеали на хармония и заявяването на оценъчни съждения като факти.[20]
В книгата си „Отвореното общество и неговите врагове“ Карл Попър критикува тоталитарния характер на определени идеологии, особено тези на нацизма и сталинизма. Тоталитарните политически идеологии често имат елементи на мит, изкривяване на историята и истината, отричане и дискриминиране на конкурентни идеи. След опита с националсоциализма и рухването на социализма, скептицизмът спрямо подобни осеяни с обещания и теории за спасение идеи се увеличава, особено когато те са свързани с призиви за действие или с потискането на различни идеи.
В книгата си, публикувана през 1945 г., сърКарл Попър (австрийско-британски философ исоциолог) критикуваплатонизма, марксизма,тоталитаризма („затворено общество"),историцизма и се застъпва в подкрепа надемокрацията. В труда си Попър излага и идеята за отворено общество – общество, основано на демокрация и критичното съждение на отделните индивиди. В такова общество хората са свободни от различнитабута и вземат решения въз основа на напредъка, в резултат на споразумение,консенсус. Политическият елит в такова общество не разполага с неограничена власт и може да бъде отстранен без кръвопролития.
Попър твърди, че тъй като процесът на натрупването на човешкото познание е непредсказуем, то теория за идеално държавно управление по принцип не съществува, поради коетополитическата система трябва да бъде достатъчно гъвкава, така че правителството да може плавно да променя политиката си. Такова общество трябва да бъде отворено за множество гледни точки и различникултури, тоест да притежава признаци наплурализъм имултикултурализъм.
Началото на основните съвременни идеологии е положено в началото на19 век. Въпреки големия брой различни идеологии, в най-общ вид е прието те да се делят на:
ПолитологътКурт Ленк в своята работаНарод и държава: структурни изменения на политическите идеологии през 19 – 20 век (1971 г.) предлага класификация на идеологиите. Той дели между идеологиите на апологични, комплиментарни, прикриващи и експресивни. Под апологични Ленк подразбира моделиращи идеологии, които се разпространяват върху обществените отношения. Основополагащ модел при това е тълкуването на реалността, апелиращо къмрационалност инаучност.
↑Бакулов В. Д. Социоклуьтурные метаморфозы утопизма. – Ростов н/Д: Изд-во Рост. ун-та. – 2003. – с. 122.ISBN 5-9275-0073-0
↑Bell, D.The End of Ideology: On the Exhaustion of Political Ideas in the Fifties (2000) (2nd ed.). Cambridge, Mass: Harvard University Press, pg. 393
↑Fukuyama, F. (1992)The End of History and the Last Man. USA: The Free Press, xi
↑Klaus von Beyme.Politische Theorien im Zeitalter der Ideologien: 1789 – 1945. VS Verlag, 2002,ISBN 3-531-13875-8, S. 49
↑абEberhard, Winfried.Monarchie und Widerstand. Zur ständischen Oppositionsbildung im Herrschaftssystem Ferdinands I. in Böhmen. München / Oldenburg 1985, S. 215 f.,ISBN 3-486-51881-X
↑Coleman, James Samuel.Grundlagen der Sozialtheorie. Bd. 2.: Körperschaften und die moderne Gesellschaft. München / Oldenbourg 1992, S. 214,ISBN 3-486-55909-5.
↑Büttgen, Philippe; Jouhaud, Christian.Zeitsprünge. Forschungen zur frühen Neuzeit. Bd. 12: Lire Michel de Certeau – Michel de Certeau. Frankfurt a.M. 2008, S. 241,ISBN 3-465-04047-3; Bahlcke, Joachim; Grulich; Rudolf (Hrsg.).Katholische Kirche und Kultur in Böhmen. Ausgewählte Abhandlungen. Münster / Berlin u. a. 2005, S. 110 f.,ISBN 3-8258-6687-4
↑Büttgen, Philippe; Jouhaud, Christian.Zeitsprünge. Forschungen zur frühen Neuzeit. Bd. 12: Lire Michel de Certeau – Michel de Certeau. Frankfurt a.M. 2008, S. 19 und 241.
↑Hoyningen-Huene, Stefan von.Religiosität bei rechtsextrem orientierten Jugendlichen. Münster / Hamburg 2003, S. 49,ISBN 3-8258-6327-1. (Zugl.: Bielefeld, Univ., Diss., 2002.)
↑абMathias Hildebrandt: Krieg der Religionen? In:Aus Politik und Zeitgeschichte. Ausg. 6 (2007)
↑Kurt Salamun: Perspektiven einer Ideologietheorie im Sinne des kritischen Rationalismus. In: Karl R. Popper und die Philosophie der kritischen Rationalismus: zum 85. Geburtstag von Karl R. Popper (= Studien zur österreichischen Philosophie; Bd. 14). Verlag Rodopi, 1989,ISBN 90-5183-091-2, S. 263 f.
