.jpg)
Зе́мство (мн. ч. –зе́мства;земски учреждения) са избираемиоргани наместното самоуправление (земски събрания, земска управа) вРуската империя иРуската република през 1864 – 1919 г. на нивогуберния,уезд и (от 1917 г.)волост.
Земствата са въведени съсЗемската реформа от 1864 г. До 1914 г. земствата съществуват в 43губернии наЕвропейска Русия. Премахнати са отболшевиките през 1918 – 1919 г.
Проектът за земска реформа започва да се разработва през 1859 г. от комисия към Министерството на вътрешните работи (председателствана от Николай Алексеевич Милютин, от 1861 г. – Пьотр Александрович Валуев). Подписаният от императорАлександър II „Правилник загубернските и уездните земски учреждения“ отразява различните интереси наблагородническите групировки.
Една от целите на създаването на земствата е, според министъра на вътрешните работи Сергей Степанович Лански, „да възнагради благородниците за загубата на власт отпомешчика“ следпремахването на крепостничеството през 1861 г., като им даде „първенство в местната стопанска администрация“[Бележка 1] (бил определен висок имуществен, а от 1890 г. и съсловен,избирателен ценз – т.е. законови критерии, кой има право да гласува).[1][2]
Друга цел на земската реформа е създаването на местни органи на самоуправление на изборна основа, притежаващи достатъчно правомощия и независимост за решаване на местни икономически проблеми.[3]
Александър II създава тези органи, по един за всекиуезд и за всяка провинция илигуберния през 1864 г. Те се състоят от представителен орган (Земско събрание) и от изпълнителен орган (Земска управа), номинирана от първия. Изпълнителният орган (управата) се състои от пет класа членове:
Благородниците получават по-голяма тежест при гласуването за земство поради факта, че са 74 % от членовете, въпреки че благородниците са малцинство в населението.[4] Въпреки това земството позволява на по-голямата част от населението да решава как малка част от техните общности ще е устроена в ежедневието[ неясно? ].
Земската реформа не е извършена едновременно навсякъде в империята.
Към 1865 г. земства са открити в деветнадесет провинции, а между 1866 и 1876 г. са създадени още шестнадесет.[3] Дванадесет провинции нямат земства – трите балтийски провинции и деветте западни губернии, анексирани отПолша отЕкатерина II.[5]
До края на 1870-те години земствата са въведени в 34губернии наЕвропейска Русия и вБесарабия.
Създадените през 1875 г. след дълги консултации сказашките чиновници земствата наОбластта на Донската войска се сриват и биват премахнати след шест години дейност през 1882 г.[3]
Много национални и други региони на Руската империя не са имали земства.Законът за земствата в западните губернии е приет едва през 1911 г. През 1913 г. се появяват земски органи в Астраханска,Оренбургска и Ставрополска губерния.
През 1890 г., в хода на така нареченитеКонтрареформи на Александър III, е засилено съсловно-благородническото представителство в земствата, т. е. благородниците получават повече власт. Освен това земствата биват подчинени на губернаторите, чието съгласие било необходимо за утвърждаването на всяко решение на земската управа.
Въпреки всички тези ограничения, през тези 50 години, през които земствата съществуват, те успяват да решат много проблеми на общото образование, общественото медицинско обслужване, изграждането и поддръжката на пътища и подпомагането на местното икономическо развитие. В помощ на дейността си земствата наемат професионални експерти отинтелигенцията, които стават известни като „третия елемент“.[6]
Земствата постепенно се превръщат в притегателни центрове за местнатаинтелигенция и скоро формират сериозна либерална опозиция на правителството. На 6 ноември 1904 г. по инициатива на „Съюза за освобождение“ се провежда Земски конгрес, резултатът от който е програма за реформи от единадесет точки, плод на борба и компромис между земствата.[7] През 1906 г. губернските земски събрания получават правото да избират член на Държавния съвет, по един член от всяко събрание.
Всяко земство има свои печатни органи – списание „Самоуправление“, вестници, отразяващи успехите на управата.
Веднъж годишно вгубернския град (главния град на губерния) се провежда събрание на депутатите отуездните земски събрания на цялата губерния под председателството на губернския предводител на дворянството. Това събрание упражнява общото ръководство на стопанските дела на губернията. За постоянното водене на тези дела то избира губернска земски управа, състояща се от председател и няколко члена.
В губернското земско събрание влизат местните представители на ведомствата. На губернските събрания председателства губернският предводител на дворянството или друго лице, назначено на тази длъжност отгубернатора.[8]
Всички земевладелци, търговци и индустриалци, владеещинедвижими имоти с определена стойност, а също и селските общности, получават право да избират свои представители (т. нар. „гласни“) вуездните земски събрания от своите среди за срок от три години. Тези събрания, председателствани от уездния предводител на дворянството, се събират ежегодно за кратко, за да ръководят икономическите дела на уезда. Уездното земско събрание избира уездната земска управа, състояща се от председател и двама членове. Управата е постоянно учреждение.[8]
На земствата е предоставено право да облагат населението науездите сданъци и такси с цел задоволяване на земските нужди (строителство и оборудване на училища,благотворителност исоциална защита, медицинско обслужване, строителство на пътища и мостове и др.).[8]
Разходите на земството нарастват от 89,1 милионарубли през 1900 г. до 290,5 милиона рубли през 1913 г. От последната сума 90,1 милиона рубли са изразходвани за образование, 71,4 милиона за медицинска помощ, 22,2 милиона за подобряване на селското стопанство и 8 милиона за ветеринарни мерки. Основните източници на приходи на земството са данъците върху земи, гори, селски жилища, фабрики,мини и други недвижими имоти.[9]
Дейностите на земстват са под надзора на съответниягубернатор и Министерството на вътрешните работи. Основното нещо, за което губернаторът стриктно следи, е строгото изпълнение на преките отговорности на земството, тоест решаването на административни и икономически проблеми: създаване на училища, оборудване на болници, изграждане на пътища и по-късно, с развитието на еднолични парцели, насърчаване на агрономическите познания, създаване на курсове за „повишение на квалификацията“ залекари,учители,агрономи,статистици, развитие назанаятите, фабриките.[8]
Земските училища са два типа – еднокласни: с тригодишен курс на обучение, предназначени за петдесет ученици с един учител (т. нар. еднокомплектни); и двукласни: с четиригодишен курс на обучение, с 50 или повече ученици и двама учителя, в зависимост от броя на децата в селото, от необходимостта от образование и от материалните и финансови възможности на местната земска управа.
Стандартната месечна заплата на земския учител в началото на XX век е 30 рубли; прослужвайки пет години, те вече получават 37 рубли и 50копейки: 5 рубли са изплащани допълнително от губернското земство и 2 и половина от уездното земство. (За сравнение: по-рано са им били заплащани по „дванадесет-петнадесет рубли на месец“.[10]). Предвижда се държавна квартира (като правило, квартира се предоставя в зданието на училището) или плащане за жилище под наем.
В началото наXX век земствата поемат инициативата за въвеждане на всеобщо начално образование (съответният закон обаче така и не е приет); най-прогресивните земства (например Ярославското) постигат всеобщо начално образование в своите губернии през 1910 г.
Един от важните аспекти на работата на земството е създаването на система за медицинска помощ. Организацията му по същество е следната:уездите са разделени на участъци (понякога 4 – 5 на уезд), всеки уезд се ръководи от лекар, нает от земството; средно на участъков лекар се падат около 10 – 15 хиляди души, а лекарите много пътуват. Във всеки участък има земска болница за настаняване на нуждаещи се от болнично лечение или приемен кабинет за амбулаторни пациенти. Лечението и издръжката на пациентите са безплатни. Помощ на земските лекари оказватфелдшери, акушерки и фелдшерки. За координиране на дейностите на земските лекари са свиквани конгреси на земските лекари (вТвер през 1871 г.).
Взаимното земско осигуряване е разновидност на взаимното осигуряване, което е организирано и действа в рамките на една и съща губерния.[11] Такова застраховане в предреволюционна Русия се регулира отпубличното право и следователно се отнася към публично-правното застраховане.
Взаимното земско застраховане представлява само по себе си отделен самостоятелен отрасъл на земската икономика. Първоначално то се осъществява в задължителна форма. Застрахователният капитал се съставя от застрахователни премии (вноски) на собствениците на застрахованите сгради и може да се използва само за нуждите на застраховането и неразривно свързаните с него подобрения на пожарната безопасност. В регулаторните документи се посочва, че „инструкциите, възложени от закона на земството за събиране и разпореждане със застрахователния капитал, при никакви обстоятелства не превръщат тези капитали в земски капитал“.
Благодарение на задължителната взаимна земска противопожарна застраховка на сгради, собствениците им не само получават застрахователна защита в случай на пожар, но успешно решават и други проблеми. Населението свиква да използва застраховката за защита на своите имуществени интереси; води се значителна превантивна работа с цел намаляване на опасността от пожари в населените места. Именно във връзка с развитието на превантивен подход към прилагането на застрахователната защита взаимното земско застраховане придобива финансова стабилност и започва да се извършва не само в задължителна, но и в доброволна форма.[12]
По-голямата част от земските управи организират свои собствени пощенски служби за изпращане на кореспонденция в рамките на уездите, както и за обмен на кореспонденция с държавната пощенска служба.
Земствата извършватстатистически изследвания главно с цел обзор на състоянието населското стопанство и процесите на неговото социално-икономическо развитие.[13]
За повече от половин век от съществуването на земската управа в Русия се появява и развитаинфраструктура, особено в провинциите. Изградена е мрежа от пътища за свързване на отдалечени села. Почти във всяко село са открити училища, болници или поне фелдшерски пунктове.
Земството придобива голямо влияние в обществото, включително политическо. Работейки на местно ниво, в провинциите, земските жители виждат недостатъците по-добре от мнозина и разбират начините да ги коригират. Земската управа „на върха“ се превръща в легална опозиция и реална сила на власт; „отдолу“ има здраво осигурени позиции, които поддържат тази сила.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата„Земство“ и страницатаZemstvo в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страницитук итук, за да видите списъка на техните съавтори. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |