Звездната нощ (нанидерландски:De sterrennacht) е картина на холандския художникВинсент ван Гог, нарисувана през юни1889. От1941 се съхранява в Музея за съвременно изкуство (MoMA) вНю Йорк. Картината е често репродуцирана.
Рисунка на мотива на картината „Звездна нощ“. Изобразени са само 10 звезди и дим от комините на къщитеБолницата Сен-Пол-де-Мозол
„Звездна нощ“ не е първият опит на Ван Гог да изобрази нощно небе. През 1888 г. вАрл, той рисува „Звездна нощ над Рона“. Той иска да изобрази звездна нощ като пример на силата на въображението, което може да създаде по-удивителна природа, от тази, която можем да възприемем в реалния свят. В едно от писмата си описва сюжета на бъдещата картина като звездна нощ с кипариси и, вероятно над поле с пшеница. Картината е рисувана в Сен-Реми, където художника се лекува по това време. В началото на юни той пише на брат си Тео, че „видял пейзажа през прозореца доста преди изгрев и нямало нищо освен зорницата, която изглеждала много голяма“.[1]. Изследователите установяват, че по това време вПрованс действителноВенера се виждала в най-ярката си светлина. Затворен в болницата, като затворник, без право да излиза навън без придружител, той рисува картината в продължение на един ден. Едно от предположенията е, че е използвал свои спомени, включително и за църквата. От прозореца му в болницата всъщност се вижда поле с пшеница. На 23 май 1889 г. той пише на брат си Тео, че през затворения с желязна решетка прозорец може да види пшенично поле, над което слънцето изгрява с целият си блясък[2]Въпреки че звездна нощ е рисувана от Ван Гог през деня в приземното му студио, неправилно е да се каже, че картината е рисувана по памет, защото е установено, че изгледът на картината заради разположението на небесните тела е от прозореца на спалнята, който е обърнат на изток, изглед от който Ван Гог рисува многократно различни ескизи и картини.
Непосредствено над геометричния център на картината е изрисувано едно спираловидно образувание, чието естество остава предмет на дискусия, извън неговия естетически ефект, който е несъмнен. Тълкуванията се поделят между намиране на някакъв нефигуративен замисъл, бил той експресионистки или дори мистически[3] и по-натуралситични обяснения. Алберт Бойме и др. предполагат, че ван Гог е бил впечатлен от илюстрациите, съпровождащи откриваните тогава спираловидни мъглявини.[4][5] Склонността му да рисува звездите с увеличен мащаб би намерила продължение и в изобразяването на астрономически обект, макар той да е невидим с невъоръжено око. Тъй като подобни завихряния има и в други картини, алтернативно обяснение ги свързва смистрала, характерният за Прованс вятър, който изчиства небето и прави колорита на пейзажите там особено контрастен. В подобна насока критикът М. Бейли изтъква, че ван Гог е бил силно впечатлен отГолямата вълна наХокусай и е транспонирал нейната структура във въздуха.[6]
След създаването на картината, Винсент ван Гог я изпраща на брат си Тео. Шест месеца след смъртта на художника умира и Тео. Картината заедно с много други картини е наследена от жената на Тео,Йохана ван Гог. През 1900 г. тя я продава на живеещият в Париж поетЖулиен Леклерк, който я препродава наЕмил Шуфунекер. През 1906 г. Йохана ван Гог изкупува картината обратно и по-късно тя попада в Ротердам в притежание на колекционеркатаЖоржета ван Столк, която я продава през 1938 г. на търговеца на произведения на изкуството „Розенберг“, откъдето чрез посредничеството на меценатаЛили Блис картината става притежание на музея за Музея за съвременно изкуство (MoMA).
Вдъхновен от живота на ван Гог и картината, през 1971 г. музикантътДон Маклейн създава песента„Винсент“ (наанглийски:Vincent (Don McLean song)), превърнала се в една от най-емблематичните песни и на която са правени многократно кавъри.
