Жълъд се наричаплодът надъбовотодърво и близките видове[1] (родQuercusи Lithocarpus, семействоFagaceae). В различни диалектни области на България наричат жълъдите с различаващо се име, но с близък звуков състав, катожелад,желъд,желод,желът или с чуждици от съседни езици –паламут (турски),кинда илигинда (от румънски),жир или джир /.мн.ч. жирки; джирки/ (отсръбски).Книжовната форма се приема, че едублетна с равностойните формижълъд илижелъд.[2]. Това не изключва възможността вговорите идиалектите да се използват и всички традиционни обозначения на растението, познати в съответната общност по този начин.
Обикновено жълъдите съдържат 1семе, обвито в не много твърда черупка и покрито с шапчица. Неговата обиколка варира от 1,5 см до 3,5 см. Когато към края на лятото започне да се образува жълъдче, първо набъбва сърцевината му, а после се образува и обвивката му. След като падне на земята, жълъдът често бива заравян там или преместван на по-подходящо място от горските животни (включително и от такива, част от чиято основна храна са жълъдите, катосойки,катерици,мишки,елени,глигани) и пуска коренче. Младата фиданка отначало расте бавно, но по-късно растежът й се засилва, а междувременно така образуваното растение става непривлекателно за ядене.[3]
↑жълъд // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-25.
↑Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета — София АД.ISBN 978-954-01-2701-9. с. 261, 263.
↑Janzen, Daniel H. (1971), Richard F. Johnson, Peter W. Frank and Charles Michner (ed.), "Seed Predation by Animals", Annual Review of Ecology and Systematics, 2: 465–492, doi:10.1146/annurev.es.02.110171.002341, JSTOR 2096937
