Историческа карта на Ефес вMeyers Konversationslexikon, 1890 г.
Ефес (нагръцки:Ἔφεσος; налатински:Ephesus; натурски:Efes) е бил един от най-важните идревни гръцки градове вМала Азия, днес вТурция. Разположен е на около 50 км южно отИзмир, днес недалеч от турския бряг наЕгейско море, а в Античността е бил на самия бряг при устието на рекаКючук Мендерес, която с времето запълва устието и градът вече не е на крайбрежието.
Славата на Ефес се дължи в голяма степен на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на VI век пр.н.е. започва строителство нахрам на Артемида, превърнал се в едно отседемте чудеса на античния свят.
Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния градСелджук, тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефес, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг на седловината между два хълма.
Първите археологически разкопки са направени през 1869 г. от английски учени, които разкриват града на хълма, преместен там отЛизимах и така светът научава за красотата на античния град. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет километра в околностите на турския град Селджук, в чийто музей са събрани уникалните находки.
Околностите на града били населени още презнеолита, за което свидетелстват разкопки на могилите Арвалъ и Кукуричи[1].
При разкопки от последните години са намерени селища от ранната бронзова епоха на хълма Аязулук. В 1954 г. недалеч от развалините на базиликата на Св. Йоан е намерено гробище от микенския период (1500 – 1400 г. пр.н.е.). Сред находките има керамични изделия[2].
Споредхетски източници градът се наричалАпаса (Апаша), откъдето произлиза по-късното Ефес, и за кратко е столица на конфедерация или царствоАрцава, враждебно на хетите и съюзник наахейците[3][4].
След хетския период в края на бронзовата епоха Ефес е столица на неголяматакарийска държава[5], след което тук пристигат и се заселват йонийски гърци отАтина.
До превземането на града от царя наЛидияКрез през560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут схрама на Артемида (Артемизион) – едно отседемте чудеса на древния свят, построен на ново и през296 г. пр.н.е. от царя на ТракияЛизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от189 пр.н.е. до133 пр.н.е. влиза в състава наПергамското царство, а след 133 г. пр.н.е. вРимската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
ВНовия завет Ефес е известен с това, чеапостол Павел оставяТимотей в Ефес („Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?“ //Деяния на апостолите19:35), както и с „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“. Християните на Ефес са адресати и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви („До ангела на ефеската църква“ //Откровение на Йоан 2:1 – 7). Съществува легенда, че след Възнесение ХристовоСв. Богородица с жените околоИсус Христос иапостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там доУспение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През431 г. императорТеодосий II свиква тамТретия вселенски събор, а през449 г. там се състои т.нар. „разбойнически“ събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата „Св. Богородица“, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През1090 г., малко предиПървия кръстоносен поход, Ефес е превзет отселджуците. Поради запълването на залива по време на османците на хълма в близост е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk), съществуващ и днес.
Археологическите изследвания в Ефес започват през XIX век с търсенето наостанките на храма на Артемида от англичанина Джон Ууд, изпратен отБританския музей. При това се откриват първите участъци от древния град. След края на XIX век планомерни разкопки провеждат главно археолози от основания от Ото Бендорф Австрийски археологически институт и разкриват обширни райони на града, предимно обществени здания, но също така и големи частни жилища, между които т.нар. „терасирани къщи“ (на южния сенчест склон на хълма), в които са запазени ценнимозайки.
Библиотеката на Целз
Австрийските археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалнатаБиблиотека на Целз (Celsus) от II век е реставрирана с използване на оригинални фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като „черга от парчета“. След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храмът наАдриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по методаанастилоза. Една от сградите е описаната вДеяния на апостолите в сцената с апостолПавел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата „Св. Богородица“, стават притегателни туристически обекти. На фасадата наБиблиотеката на Целз за пръв път на римска постройка се установява лека извивка, която прави зданието по-изящно. Подобно нещо дотогава е известно само придревногръцки храмове.
Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във виенския дворецХофбург – Ephesos Museum. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи в близост до разкопките – например в музея в Селджук.
Апостол Йоан (Евангелист) пребивава в Ефес. Църквата „Св. Йоан Евангелист“ е построена отЮстиниан I на хълма над храма на Артемида в Ефес.
Света Богородица според католическата църква е починала в Ефес, но според православната вЙерусалим.Предполагаемият ѝ дом в близост до Ефес днес е място за поклонение както на християните, така и на мюсюлманите, почитащи я като „майка на пророк“ (Мерием Ана).
Тиберий Клавдий Аристион (Tiberius Claudius Aristio) – римски гражданин, прочут с разкошни градски здания в Ефес.
Свети Седем отроци в Ефес, спасени от преследване като християни, събуждат се след 200-годишен сън в пещера на северния клон на хълма в Ефес.
Ефес, фонтанът на ТраянЕфес, улицата към пристанището
Anton Bammer,Das Heiligtum der Artemis von Ephesos, Graz 1984.ISBN 3-201-01260-2
Peter Scherrer (Hrsg.),Ephesos – der neue Führer – 100 Jahre österreichische Ausgrabungen 1895 – 1995. (Österr. Archäologisches Inst.), Wien 1995.ISBN 3-900305-19-6
Stefan Karwiese,Gross ist die Artemis von Ephesos – die Geschichte einer der grossen Städte der Antike. (Phoibos), Wien 1995.ISBN 3-901232-05-2
Traute Wohlers-Scharf,Die Forschungsgeschichte von Ephesos. Entdeckungen, Grabungen und Persönlichkeiten. (Lang), Frankfurt a. M. 1996.(2. Aufl.)ISBN 3-631-30577-X
Friedmund Hueber,Ephesos – gebaute Geschichte. (Zabern), Mainz 1997.ISBN 3-8053-1814-6
Dieter Knibbe,Ephesus – Geschichte einer bedeutenden antiken Stadt und Portrait einer modernen Großgrabung im 102. Jahr der Wiederkehr des Beginnes österreichischer Forschungen (1895 – 1997). (Lang), Frankfurt am Main 1998.ISBN 3-631-32152-X
.jpg)
