| Exocet | |
 АМ39 „Exocet“ | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Произход |  Франция |
| Вид | противокорабна ракета |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | 1967 г. –1970 г.: Nord Aviation1970 г. –1974 г.: Aérospatiale |
| Създаване | 1967 г. – 1974 г. |
| Производител | 1979 г. –1999 г.:Aérospatiale; 1973 г.:  Boeing;1999 г. –2001 г.: Aérospatiale-Matra;2001 г. – понастоящем:  MBDA |
| Производство | 1974 – понастоящем |
| На въоръжение | 1973 г. – понастоящем |
| На служба при | Франция (основен) инад 25 страни |
| Конфликти | Фолкландска война; Ирано-иракска война |
| Варианти | ММ.38; АМ.38; SM.39; АМ.39; ММ.40 |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 735kg[~ 1] |
| Дължина | 5,21m |
| Диаметър | 0,348 m |
| Полезен товар | 165 kg |
| Технически характеристики | |
| Двигател | ТРД |
| Бойна глава | полубронебойна |
| Взривна мощност | 50 kg хексолит (60%хексоген+40%ТНТ) |
| Брой бойни глави | 1 |
| Обсег | 40km |
| Скорост | 0,93M |
| Насочване | ИНС+АРСН |
| Платформа | надводни кораби; подводници; авиация; брегова отбрана |
| Exocet вОбщомедия | |
„Exocet“ (Екзосет, произнася се с „т“ накрая само в случая на ракетата (регистрираната фирмена марка), за да се различава от нормалната френска дума за летяща риба „екзосе“) е френскапротивокорабна ракета, разработена от фирматаAerospatiale през 1974 г., която може да се изстрелва откораби,подводници исамолети. Ракети „Exocet“ са използвани въвФолкландската война и в конфликтите вБлизкия изток – по-специалноИрано-иракската война.[1][2] Състои на въоръжение отВМС иВВС в над 25 страни. С нея са потопенибританскитеразрушител с УРО „Шефилд“,контейнеровозът „Атлантик конвейер“ и сериозно е повреденразрушителят „Гламорган“ (по ирония на съдбата именно британските ВМС стават първият обладател на ракетите „Екзосе“, закупвайки 300 ракети в началото на 1970-те години).
През 1967 г. френската фирмаNord Aviation, днес част от концернаMBDA, започва проектирането на противокорабна ракета със среден радиус на действие. Непосредствен повод за това става успешната демонстрация на възможностите на противокорабното оръжие – потопяването отегиптяните наизраелския разрушител „Ейлат“ съссъветските ракетиП-15 „Термит“, което убеждаваадмиралите от необходимостта да се създадат специализирани противокорабни ракети. Изначално се предполага приемането на въоръжение отФренските военноморски сили на два вида ракети – напълно френска със среден радиус на действие и френско-италианска с голям радиус (по-късно известната като„Отомат“), но след първите успешни изпитания на френската ракета, през 1973 г., Франция взема решение да се оттегли от съвместния проект. Решено е, че френските кораби ще имат на въоръжение само френско оръжие.
Полетните изпитания на ракетата започват през 1971 г., за което немалко способства значителният опит на фирмата „Nord“ в разработката науправляеми ракети. През 1973 г. „Екзосе“ е приета на въоръжение. Взето е решение да се разработят модификации на ракетата за пуск от надводни кораби, самолети и подводници.
Името е дадено от М. Гийо, тогава технически директор на френската самолетостроителна компанияNord Aviation, който предлагафренската думаexocet, означаваща „летяща риба“ (Exocoetidae).[3]
Ракетата е изпълнена по нормална аеродинамична схема с кръстообразно крило в средата на тялото и кръстообразни управляващи повърности в опашната част. Основно конструкцията на ракетата е подобна на конструкцията на по-ранната ракета на фирмата „Nord“ — AS.30 клас „въздух-земя“.
Пускът на ракетата става от херметиченконтейнер. При пуска се указва далечината ипеленга до целта. За разлика от болшинството съвременни противокорабни ракети, основните модификации на „Екзосет“ използваттвърдогоривен ракетен двигател в качеството намаршев двигател. Това съществено намаляварадиуса на действие на ракетата в сравнение с ракетите, снабдени стурбореактивен двигател (за сравнение, съпоставимата по размери американска „Харпун“, даже от първите модификации, има радиус на действие над 90км), но дава на ракетата едно допълнително преимущество: „Екзосет“ може да лети много ниско над водата, без да се опасява, че вълните ще напълнят нейниявъздухозаборник. Маршевата височина на полета на „Екзосет“ може да достига 1 – 2 метра над гребените на вълните, което е по-малко, отколкото при всяка друга съпоставима ракета. Тази ниска височина на полета силно затруднява своевременото засичане на ракетата отрадарите на кораба цел.
След изстрелването ракетата набира височина от 75 – 80 м, после слиза до 30 m и след прелитането на 2,5 км се стабилизира на височина от около 15 м над повърхността на морето. На маршевия участък от полета ракетата се управлява с помощта на инерционна система за насочване. При приближаването към целта, на разстояние 5 – 6 км (до 10 км), ракетата активира активната радиолокационна глава за самонасочване и се снижава на ниска височина (8 м), след което атакува противника. В последния участък от полета височината намалява до 2 – 3 м. ВариантътSM39 с подводен старт се изстрелва в капсула от торпедните апарати на подводница. След отдалечаването на безопасно разстояние от нея се включва маршевият двигател на капсулата, който я издига над водата на височина до 50 м. Там капсулата се отделя и се включва двигателят на ракетата.Бойната част на ракетата има контактен и неконтактенвзриватели. Далечината на засичане на цел откласфрегата сЕПР 100м² съставлява около 24 км.[4]
За разлика от „Отомат“ или „Харпун“, „Екзосет“ няма възможност да атакува целта от пикиране и винаги ударя вборда на нивото наводолинията. Бойната част с маса от 165 кг се счита от редица специалисти за прекалено лека за съвременните мерки, и поразяващият ефект на ракетата се разглежда като недостатъчен за унищожаването на съвременнитебойни кораби.
„Екзосет“ е създана в няколко конструктивно различаващи се варианта:
Ракетите от типаММ40 преминават няколко модификации (block 1, block 2 и block 3).
| ТТХ | ММ.38[5] | АМ.39[6] | SM.39[7] | ММ.40[8] | ММ.40 blok 3[9] |
|---|---|---|---|---|---|
| Година на приемане на въоръжение | 1975 | 1979 | 1985 | 1981 | 2007 |
| Дължина,м | 5,21 | 4,69 | 4,69 | 5,8 | <6[10] |
| Диаметър, м | 0,348 | ||||
| Размах накрилата, м[11] | 1,0 | 1,1 | 1,35 | ||
| Маса наракетата,кг | 735 | 655[11] | 666[11] | 870 | 780[10] |
| Далечина на стрелбата,км | 40 | 50 (при пуск от земята) 70 (Н=10 км) | 50 | 70 | 180 |
| Двигател | РДТвГ | ТРД | |||
| Скорост,число М | 0,93 | ||||
| Маса на бойната част | 165 кг, снаряжение – 50 кгхексолит (60 %хексоген+40 %ТНТ) | ||||
| Тип на бойната част | полубронебойна | ||||
| Взривател | ударен със задържане на детонацията или неконтактен | ||||
| Система за управление | ИНС+АРГСН | ||||
Дебютът на „Екзосет“, който ѝ носи широка известност на пазара на въоръжения, се състои по време наФолкландската война. Неголяма партия от тези ракети е закупена отАржентина малко преди конфликта и успешно се използват в хода на кампанията. Основните аржентински носители на ракетите са свръхзвуковитещурмови самолети построени във ФранцияSuper Etendard.
На 4 май 1982 г. пет аржентински щурмови самолета Super Etendard, насочвани от разузнавателен самолетP-2 Neptune, се насочват към английско корабно съединение крайФолкландските острови. Два от самолетите са въоръжени с по една ракета „Exocet“. Двойката поддържа скорост от 900km/h на височина около 40 m над морското равнище, на 46 km от английските кораби се вдигат до 150 m, включват собствените си радари и захващат целите си. Радарите им работят не повече от 30 s, за да избягнат евентуалното им засичане от англичаните. Ракетите са изстреляни от дистанция около 37 km. Захванатите цели саразрушителятHMS Sheffield (D80) оттипа „42“ ифрегататаHMS Yarmouth (F101). От „Yarmouth“ откриват навреме опасността и близо 40 s изстрелват активни примамки, които отклоняват главата за самонасочване на ракетата и тя пропуска целта си.Екипажът на „Sheffield“ открива изстреляната по него ракета само 5 – 6 s преди тя да го удари. Ракетата попада в района на втората палуба под контролната зала, на височина около 2 m над водолинията. Бойната ѝ част не избухва,[12] нокинетичната ѝ енергия причинява големи разрушения, а остатъците от ракетното гориво се разливат и избухвапожар, който прекъсва веднага електрозахранването на кораба. След 5 часа безрезултатна борба с пожара, екипажът напуска кораба, който по-късно потъва. Загиват 20 души, 24 са с тежки изгаряния. Този инцидент става първият случай на потопяване на съвремен военен кораб от противокорабна ракета.
На 25 май два самолета Super Etendard атакуват английско корабно съединение, включващосамолетоносачитеHMS Invincible (R05) иHMS Hermes (R12). Самолетите включват радарите си на дистанция 80 km и изстрелват две ракети „Exocet“ от разстояние 48 km. Този път аржентинците са открити своевременно и корабите от ескорта, както и вдигнатите вертолети, поставят голям облак от примамки. Преминавайки през него, ракетите губят целта си и захващат пригодения за авиотранспорт контейнеровозAtlantic Conveyor, намиращ се на 6 km от „Hermes“. Двете ракети удрят кораба, който не след дълго потъва. Убити са 12 души, на дъното на морето отиват и 3 вертолетаCH-47 Chinook, 12 вертолетаWessex и голямо количество резервни части за самолетиSea Harrier.
На 30 май самолет Super Etendard атакува самолетоносача „Invincible“ с две ракети „Exocet“, но вследствие на поставените смущения, те пропускат целта си и падат в морето.
Последното използване на „Exocet“ в този конфликт е на 12 юни. Ракетата е от вариантаММ39 с корабно базиране, но е изстреляна от импровизирана пускова установка, монтирана на камион по намиращия се на около 18мили от брега разрушителHMS Glamorgan (D19) от типа „Каунти“. Ракетата удря кораба в 6:37 h сутринта в левия борд. Въпреки че и тя не се взривява,рикошира в корабнияхангар, където унищожава вертолет „Wessex“ и предизвиква силен пожар, който е потушен около 10:00 h. Загиват 13 души, 17 са ранените, а корабът е отправен на дълъгремонт вПортсмът.
Великобритания много внимателно следи за аржентинските ракети, считайки ги като основна заплаха за своите военни кораби.Противовъздушната отбрана на британците се показва като съвършенно неудовлетворителна: макар британските моряци да са добре запознати с ракетите „Екзосет“ (които са поставени на редица британски кораби), въпреки това, става ясно, че британските зенитни ракетни комплекси не съответстват с изискванията за борба с нисколетящите крилати ракети, а малокалибренаавтоматичназенитна артилерия няма на корабите. Британското разузнаване прилага значителни усилия аржентинците да не могат да получат нови ракети, проваляйки или прекупувайки сключените договори.
Всичко в хода наИрано-иракската война, от октомври 1981 г. до юни 1988 г., иракската авиация извършва с помощта на „Екзосет“ над 400 атаки по кораби, изстреляни са около 600 ракети, 250 от които попадат в целта, което води до загубата на 115плавателни съда (по-малко от 1%, от които съдове са ирански) в северната частПерсийския залив.[13]
На 17 май 1987 г. иракски пилот на тактическиизтребителMirage F-1 (според други данни атакуващият самолет еМиГ-23[14]) атакува с две ракети „Екзосет“американскатафрегата„Старк“ (USS Stark (FFG-31[~ 2])), погрешно взета от него за иранскитанкер. Ракетите не са открити навреме от „Старк“ и те удрят кораба, като се взривява само едната ракета. Загиват 37 души, ранените са 21. Повредите са толкова тежки, че според американски експерти, ако корабът се е намира в бурнияАтлантически океан, а не в спокойния Персийски залив, то той неминуемо ще да потъне.[15]
Аржентина (ВМС: MM38, MM40 и AM39)
Белгия
(ВМС: MM38, MM40 Block 2/2 и AM39)
България (на фрегатите тип „Вайлинген“)
Чили
Колумбия
Кипър (MM40)
Еквадор (MM40)
Египет Франция
Германия (ще бъде заменена сRBS-15)
Гърция (MM38, MM40, AM39)
Индонезия (MM38, MM40 Block 2)
Иран
Ирак
Кувейт
Либия
Малайзия (ВМС: MM38, MM40 Block 2)
Мароко
Оман
Пакистан
Перу (ВМС: AM39, MM38)
Катар
Република Южна Африка
САЩ: опитна експлоатация на партия ракети произведени полиценз от компаниятаBoeing в рамките на конкурс за превъоръжаване на надводните кораби и другите ракетоносни сили на флота с нови ПКР (в крайна сметка губи съревнованието с ракетата „Harpoon“, главно от съображения за стойност и логистика, а също така и поради обстоятелството, че „Екзосет“ не е съвместима с американските корабниСУВ, изисква различнапускова установка и не подхожда за вече наличните)[16]
Тайланд
Турция (MM38)
ОАЕ
Уругвай
Венецуела
Южна Корея (ВМС)
ВОбщомедия има медийни файлове относноЕкзосет  | Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницатаExocet в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |