Горното течение на реката е 1320 km, от извора до градКиев. Първите около 300 km реката тече в южна посока, след което завива на запад, преминава през градСмоленск и на около 70 km западно от града напуска пределите наРусия и навлиза на територията наБеларус. При градОрша (Витебска област) отново завива на юг и преминава последователно презМогильовска иГомелска област наБеларус. В този си участък дължината на течението ѝ е 595 km. Между селата Новая Гута и Нижние Жари (Гомелска област) в протежение от 115 km реката служи за граница между Беларус (Гомелска област) иУкрайна (Черниговска област). След село Нижние Жари Днепър изцяло навлиза на територията на Украйна и след 125 km достига до градКиев, където завършва горното ѝ течение.
Горното течение на реката преминава в областта на горската зона на умерения климатичен пояс, където има достатъчно и даже излишно овлажняване. От извора си до градДорогобуж (Смоленска област) долината ѝ е с ниски брегове, които са частично заблатени и покрити предимно с борови, на места с брезови или елхови гори. По-надолу (до градШклов,Могильовска област) протича през хълмисти местности, като тук долината ѝ се стеснява (0,5 – 1 km) и е без речни тераси. Малко по-нагоре от градОрша се намират Кобелякските прагове. В последния участък от горното ѝ течение – отМогильов до Киев долината на реката става по-широка. Речните тераси достигат ширина до 14 km и са покрити предимно с тревни формации, на места с храсти или смесени гори.
Средното течение на реката преминава през зоната на лесостепите истепите, където овлажняването е неустойчиво. Долината ѝ е широка (6 – 18 km) с наличие на древни речни тераси покрай левия североизточен бряг, а нейният десен югозападен бряг е висок и стръмен. Почти цялото средно течение на реката, с изключение на последния участък след градКамянске, е видоизменено от изградените големиводохранилища (язовири) Киевско, Каневско, Кременчукско и Камянско, като по този начин истинската дължина на реката е скъсена с 84 km.
От градЗапорожие до устието, на протежение от 325 km е долното течение на Днепър. В този си участък реката протича в югозападна посока, през областта настепите от Причерноморската низина, където овлажняването е недостатъчно. Тук реката преминава презЗапорожка,Днепропетровска (за втори път) иХерсонска област. При градКаховка (Херсонска област) е изградена преградната стена на Каховското водохранилище (най-голямото по течението на реката), „опашката“ на което е при градЗапорожие. При градХерсон реката се разделя на ръкави и чрезделта се влива в източната част на Днепровскиялиман наЧерно море.
Река Днепър получава няколкостотин по-големи и по-малки притоци, от които 24 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 24 реки, като са показани техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:
Подхранването на реката с води е смесено. Основният отток се формира в горното течение на реката. Основен източник за подхранване са снежните води. В горното течение те съставляват около 50%, подземните – 27%, а дъждовните – над 23%. По-надолу ролята на снежните води нараства, а дъждовните рязко намаляват. Средният отток при град Киев е 7000 m3/s, най-голям – 25 000 m3/s, най-малък – 200 m3/s. Средният годишен отток в устието е 53 m3, в многоводни години – 73 m3, в маловодни – 24 m3, със среден отток от 1670 m3/s. През периода на есенно пълноводие преминават около 60 – 70%, а понякога и 80% от годишния отток. През летния сезон е маловодието на реката, а през есента (по време на дъждовете) и в края на зимата (при топенето на снеговете) е многоводието с чести наводнения. Реката замръзва през декември, средните срокове на размразяването са: за горното течение – началото на април, за средното – средата на март, а за долното – началото на март.
Всички изградени водохранилища (язовири) са оборудвани с големишлюзове, позволяващи на съдове с размери до 270×18 метра достъп допристанище Киев. Реката се използва и от пътнически кораби, катокруизите по нея носят увеличаващи се доходи в последните десетилетия.
На реката са изградени 6 големи водохранилища (язовири) с мощниводни електроцентрали:
Киевско водохранилище – през (1960 – 1964 г.);
Каневско водохранилище – през (1963 – 1975 г.);
Кременчукско водохранилище – през (1954 – 1960 г.);
Камянско водохранилище – през (1956 – 1964 г.);
Днепровско водохранилище („ДнепроГЕС“) – през (1927 – 1932 г.) с мощност 558МВт. ПрезВтората световна война централата е частично разрушена, към 1950 г. е възстановена, а през 1969 – 1975 г. е разширена;
