| За информацията в тази статия или раздел не сапосочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. | |
Тази статия е зарежим на управрение. За други със същото име вижтеДеспот (титла).
Деспотизъм (гръцки: δεσποτία – неограничена власт, от δεσπότης – глава насемейство, господар) еформа на държавно управление – автократично или олигархично.Деспотия е държава с деспотично управление.
За първи път терминът е въведен отАристотел, който писал в съчинението си „Политика“, че властта на владетеля е сходна с властта на господаря над робите.
В класическата форма на деспотизъм цялата върховнадържавна власт е концентрирана в ръцете на едноличен управник, наричандеспот, или на малка група лица, които имат право свободно да се разпореждат със съдбата на своите поданици. Това е първата позната форма на държавност. Най-характерен пример ефараонското управление наЕгипет, както и другите държави на Древния Изток (Индия,Китай,Асирия,Вавилон) и вдревно-гръцкитетирании.
Деспотическа е била властта също вМонголската и вОсманската империя.
ВъвВизантиядеспот е титла, давана от императора на най-приближени лица. Въведена е от императорМануил I Комнин през 12 век за Алексий-Бела (по-късно Бела III, крал наУнгария, годеник на дъщеря му и вероятен престолонаследник), докато не му се родил син.
Деспотът имал право да носи дрехи, подобни на дрехите на императора, както и други привилегии. Под управление на деспоти давали отделни провинции. С титлата на деспот обикновено удостоявали осиновените и по-малките синове от императорското семейство, а от началото на 13 век – и князе от чужбина. В някои случаи управителят имал относителна, дори и пълна независимост (Епирско деспотство), когато титлата се наследявала.
ВъвВтората българска държава, следвайки примера на късна Византия, деспотът е управител на отделна област, наричанадеспотство. В България също, както и във Византия, някои деспоти придобиват по-голяма независимост, достигайки до самостоятелно управление от същата династия. Най-ярък пример еДобруджанското деспотство, отцепило се от централната царска власт при деспотДобротица и неговите наследници.
Припросветения абсолютизъм, известен и като просветен деспотизъм, характерен за Европа на XVIII в., абсолютнитемонарси използват властта си, за да наложат редица реформи в политическата система на своите държави, които до голяма степен отразяват духа наПросвещението.
Днес терминът означава итиранично управление. Под тази дума може да се подразбира същототалитарно управление, което се съпровожда от репресии, потискане на гражданските свободи, контрол и следене на гражданите.
