ДШК (Индекс ГРАУ –56-П-542) еголямокалибренатежка картечница подпатрон12,7 × 108 mm. Разработена на основата на конструкцията на голямокалибрената тежка картечницаДК.
През февруари 1939 г. ДШК е приета на въоръжение отРККА под обозначението„12,7 mm голямокалибрена картечницаДегтярьов–Шпагин образец 1938 г.“.
При съхраняване на принципа на работа на автоматиката и схемата на затваряне на канала наствола на картечницата ДК, е напълно променен механизмът заподаване (той осигурява подаването на патронната лента или отдясно, или от лявата страна). Съответно променена е и конструкцията напатронната лента (т.нар. тип „краб“ – „рак“).Дулната спирачка има също различна конструкция.
Голямокалибрената картечница обр. 1938/46 г. се отличава със сравнително голяма ефективност на стрелбата. Подулна енергия, която съставлява от 18,8 до 19,2 кДжаул, тя превъзхожда почти всички съществуващи системи картечници от подобенкалибър. Благодарение на това е постигнато голямо пробивно действие накуршума по бронирани цели: надалечина 500 m тя пробивастоманенаброня, висока твърдост, с дебелина 15 mm (20 mm броня средна твърдост тип RHA).
Картечницата обладава достатъчно високтемп на стрелбата, което обуславяефективност на стрелбата по бързодвижещи се цели. Съхраняването на високия темп на стрелба, независимо от увеличаването на калибъра, способства за въвеждане на буферно устройство вспусъка на картечницата. Твърд буфер смекчава също и ударите на подвижните части на системата в крайно задно положение, което благоприятно влияе наживучестта на детайлите иточността на стрелбата.
Заданието за създаване на първатасъветска голямокалибрена картечница, предназначена най-напред за борба съссамолети на височини до 1500 метра е дадено на, към този момент вече доста опитен и добре известен, оръжейника Дегтярьов през 1929 г. По-малко от година след това Дегтярьов представя за изпитания своята картечница калибър 12,7 mm, и от 1932 г. започва малкосерийно производство на картечницата с обозначение ДК (наруски:Дегтярёв, Крупнокалиберный – Дегтярьов, голямокалибрена). Като цяло ДК повтаря по конструкция ръчната картечницаДП-27 и има подаване от сменяеми барабаннипълнители за 30патрона, поставяни на картечницата отгоре. Недостатъците на подобна схема за подаване (обемност и голямо тегло на пълнителите, ниска практическаскорострелност) водят до спирането на ДК през 1935 г. от производство и решение за нейното усъвършенстване. Към 1938 г. конструкторътШпагин разработва модул за лентово подаване за ДК.
На 26 февруари 1939 г.[1] усъвършенстваната картечница е приета на въоръжение в РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница Дегтярьов – Шпагин образец 1938 година – ДШК“[2].
Серийното производство на ДШК започва през 1940 – 41 година.
ДШК се използват в качеството назенитни, в качеството на оръжие за поддръжка напехотата, поставя се набронетехника (в края на 1930-те г. една картечница е поставена на опитен бронеавтомобил на ЛБ-НАТИ и още една – на опитния броневик ЛБ-62[3], по-късно започват да ги поставят на лекитанковеТ-40) и малкикораби (в т.ч.торпедни катери). В съответствие с щата на стрелковатадивизия на РККА № 04/400 – 416 от 5 април 1941 г., щатният бройзенитни картечници ДШК в дивизия трябва да съставлява 9 броя.
Към началото на Великата Отечествена войнаКовровския механически завод вече е произвел около 2 хил. картечници ДШК[4].
На 9 ноември 1941 г. е прието постановление наГКО № 874сс „За усилване и укрепване на противовъздушната отбрана на Съветския съюз“, което предвижда преразпределението на картечниците ДШК за въоръжаване на създаваните подразделения на войските за ПВО.
Към началото на 1944 г. са произведени над 8400 картечници ДШК[4].
До края на Великата Отечествена война са произведени над 9 хиляди картечници ДШК[2], в следвоенното време производството им продължава.
По опита на войната картечницата е модернизирана (изменени са конструкцията на възела за подаване на лентата, закрепването наствола), и през 1946 г. е приет на въоръжение отСъветската армия под обозначениетоДШКМ (наруски:Дегтярёв, Шпагин, крупнокалиберный модернизированный – Дегтярьов, Шпагин, големокалибрена, модернизирана (Индекс ГАУ –56-П-542М). При това, първите 250 броя ДШКМ са произведени през февруари 1945 г. – още преди оръжието да е официално прието на въоръжение[2].
Като зенитна картечница ДШКМ се поставя на танковетеТ-10,Т-54,Т-55,Т-62 и другибойни машини, във варианта за поставяне на бронетехника картечницата има наименованието ДШКМТ или краткото ДШКТ.
Голямокалибрената картечница ДШК представляваавтоматично оръжие, построено нагазоотводния принцип. Затварянето на ствола се осъществява с двебойни личинки, шарнирно закрепени назатвора, за издатини в страничните стени настволната кутия. Режимът на огъня е само автоматичен, стволът е несваляем, оребрен за по-добро охлаждане, снабден сдулна спирачка.
Подаването се осъществява от неразглобяемаметалналента, подаването на лентата е от лявата страна на картечницата. При ДШК устройството за подаване на лентата е изпълнено във вид на барабан с шест откритикамери. Барабанът при своето въртене подава лентата и едновременно извлича от неяпатроните (лентата има незатворени звена). След пристигането на камерата на барабана с патрон в долно положение патрона се подава впатронника от затвора. Механизмът на устройството за подаване на лентата е осъществен с помощта на разположена от дясната страна ръчка, люлееща се във вертикалната плоскост, когато на нейната долна част въздейства ръчката за зареждане, твърдо свързана съсзатворната рама. При картечницата ДШКМ барабанният механизъм е заменен с по-компактен с плъзгачи, също задвижван от аналогична ръчка, свързана с ръкохватката за зареждането. Патронът се извлича от лентата долу и след това се подава право в патронника.
В задния края на цевната кутия има монтирани пружинни буфери на затвора и затворната рама. Огънят се води от задношептало (с отворен затвор), за управление на огъня се използват две ръкохватки накрая и сдвоениспусъци.Прицелът е върху рамата, налафета има крепления за зенитен ракурсен прицел.
Картечницата използва универсалниялафет система Колесников. Лафетът има сваляеми колела и стоманенщит, а при използване на картечницата като зенитна колелата и щитът се свалят, а задната опора се разгръща, образувайки тринога. Освен това картечницата в ролята на зенитна се комплектова със специални напречни приклади. Основният недостатък на този лафет е неговото голямо тегло, ограничаващо мобилността на картечницата. Освен на лафет, картечницата се използва и в куполни установки, на дистанционно управляеми зенитни установки, на корабни издигнати установки.
 Външна медия | |
| Снимки | |
|---|---|
 Пренасяне на пехотна ДШК от украински картечен разчет | |
| Видео | |
 Модернизирана голямокалибрена картечница ДШК на полигон в Украйна | |
| Трофейна пехотна ДШК при Народната милиция на ДНР |
В хода наВойната в Донбас, нататък и по време наРуското нахлуване в Украйна, е отбелязано използването отВъоръжените сили на Украйна на модифицирани картечници, известни с условното име „ДШКМ-ТК“ (тактически комплект), за стрелба от двунога. За тази цел картечниците се оборудват със самата двунога, приклад, масивнадулна спирачка – компенсатор за намаляване наотката и модифициранударно-спусков механизъм. Според думите на военните, тези модификации отстраняват някои от недостатъците на лафетните ДШК, а именно – значителното тегло и слабата стабилност при автоматична стрелба[5][6][7][8].
Иран: лицензионно производство наDefense Industries Organization под индексаMGD;[9][10][11][12]
Китай: бивш производител, произвежда се под индексаТип 54;[10][13]
Пакистан: произвежда се от фирматаPakistan Ordnance Factories под индексаТип 54;[10][14]
Румъния: по състояние началото на 2015 г., ДШКМ се произвежда на предприятието „Куджирски механичен завод“ (филиал на компаниятаRomarm) в град Куджир[10][15][16]
СССР: бивш производител[10]
Чехословакия: произвежда се под индекса TK vz. 53 (Těžký kulomet vzor 53)[10]
Югославия: бивш производител[10]
ДШКМ е състоял или състои на въоръжение в над 40 армии в света, произвежда се от Китай (Тип 54), Пакистан, Иран и някои други страни. Картечницата ДШКМ се използва в качеството на зенитна на съветските танкове от следвоенния период (Т-54/55,Т-62) и на друга бронетехника (БТР-155). Понастоящем въвВС на Русия картечниците ДШК и ДШКМ практически напълно са заменени с голямокалибрените картечници „Утьос“ и „Корд“, които са по-съвършени и съвременни.
.jpg)
След края на войната картечницата ДШК се използва практически във всички локални конфликти. Някои от тях:
((ru))
ВОбщомедия има медийни файлове относноДШК  | Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницата„ДШК“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |
.jpg)
