Тази статия е заподразред Гущери (Sauria). За рода Гущери (Lacerta) вижтеЗелени гущери.
Гущерите (Lacertilia) са студенокръвнивлечуги, близки по много белези дозмиите, с които споделят и един разред –Люспести. Отличителните белези на гущерите са големият нос, покритото със суха люспестакожа тяло, дългата опашка, както и наличието навъншно ухо иклепачи на очите. Повечето притежават четири крака, снабдени снокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 7300 вида (7310 до декември 2022 според The Reptile Database, www.reptile-database.org), разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.[1]
Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан).
Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери, вБългария е разпространен в цялата странаслепок, среща се измиегущер, чийто външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че„гущерът сам отгризва опашката си“, но това не е вярно – причината е просто в нейната анатомия.
Много гущери могат да променятокраската си съгласно тази на околната среда или когато састресирани. Най-типичният пример сахамелеоните, но явлението се наблюдава и при редица неродствени на тях гущери.
Гущерите се хранят най-често снасекоми илигризачи, т.е. повечето са хищници. Някои видове са всеядни, а има и изцяло растителноядни (напримеригуаните). Счита се, че единствените отровни гущери са два вида от СеверноМексико, които са способни да отделят отрова докато се хранят, но отровни жлези са открити при редица представители на игуаните ивараните. Нито един от тях не представлява пряка опасност за човека, тъй като отровата се отделя бавно при дъвчене, за разлика от змиите при които се инжектира с първото ухапване.
Подразред Lacertilia (Sauria) – Гущери
