Грузия (нагрузински:საქართველო, Сакартвело) едържава в Източна Европа,[1][2][3] на източния бряг на Черно море, междуРусия иТурция, на границата междуЕвропа иАзия. Поради това страната се разглежда често като част от съвременна Европа,[3] но някои институции я причисляват къмИзточна Европа[1], а други – и към Европа, и къмПредна Азия.[4]
Населението на страната достига до 3,7 милиона. Площта ѝ е 69 700 km², от които над 87% сапланини и полупланински райони.
Самоназванието нагрузинците екартвелеби(груз. ქართველები), а езика си наричаткартули(груз. ქართული). Коренъткартвел-и(ქართველ-ი) в иметоСакартвело („земя на картвелите“) означава жител на историко-географския регион Картли (нагрузински:ქართლი), наричан Иберия в документите наИзточната Римска империя и считан за люлка на грузинската държавност.
Европейското название на Грузия, „Georgia“ (Георгия, произнасяно и като Джорджия, а оттам – бъркано понякога с това на американския щатДжорджия), еекзоним, използван още от средновековния период и свързван съсСв. Георги, заради специалното отношение на грузинците към този светец. Ранни модерни автори катоЖан Шарден са се опитвали да свържат името и с буквалното значение на гръцката дума γεωργός –земеделец.[5]
Наложилото се в български, руски и в ред други езици наименованиеГрузия произхожда от „Гурджан“, „Гурзан“ от арабско-персийски, сирийски и други източници. Смята се, че тези имена идват от арабско-персийското „гурдж“ („гурджистан“ – „страна на вълците“), отиващо към персийското „горг“ – „вълк“ и свързано с древноперсийското Вркан.[6]
Като естествена северна граница на Грузия се издигат южните склонове наГолям Кавказ, през които е прекарантунелът Роки, който свързва Грузия с Русия. На юг са разположениМалък Кавказ иАрменското плато. Планини изолират северния регионСванетия от останалата част на Грузия.
Най-високият връх в Грузия еШхара, висок 5068 m. Най-дълбоката пещера,Вороня, със своите 2190 m е същевременно и най-дълбоката в света.[7] Най-дългата река еКура – 1364 km. Най-голямото езеро еПаравани, което заема площ от 37,5 km².
Основен фактор за формирането на климата на Грузия е влиянието наЧерно море.Кавквазките планини предпазват Грузия на север от проникването на студени, а на юг – от проникването на горещи и сухи въздушни течения. Така средната температура на страната е 15 °C в Западна и между 11 и 13 °C в Източна Грузия. Среднитевалежи в западната част са 3000 mm, а в източната – 400 mm.
Климатичните пояси, в които е Грузия, са от влажнисубтропични в Западна иумереноконтинентални в Източна Грузия. Пролетта в страната е къса, съпроводена със спонтанна промяна на времето, лятото – горещо, есента – слънчева и топла, зимата – бедна на снеговалеж.
Пейзажът в границите на държавата е разнообразен. Този на Западна Грузия варира от низини, влажни гори, блата, дъждовни гори до вечни снегове и ледници, докато източната част на страната се намират дори и полубезводни равнини. Горите покриват площ от около 40%, докато алпийските и субалпийските зони заемат приблизително около 10%.[1] Състоят се най-често от широколистни дървета под 600 m над морското равнище и съдържат видове катодъб,габър,бук,бряст,ясен икестен.
Много от естествените райони в Западна Грузия са изчезнали в периода XIX – XXI век, покрай развитието на селското стопанство иурбанизацията. Гористите региони остават най-вече извън низинните части и са разположени предимно по предпланините и планините. Западно-централните склонове на Месхетската верига вАджария и някои местности в Самегрело и Абхазия са покрити с дъждовни гори. Между 600 – 1000 m над морското равнище широколистните гори се смесват с иглолистните, които съставляват растителния свят – основно бук,смърч иелови гори. От 1500 до 1800 m горите стават предимно иглолистни и обикновено свършват на 1800 m, след което следва алпийската зона, която в повечето райони се простира до височина от 3000 m над морското равнище. Областта на вечния сняг иледниците започва от 3000 m.
Пейзажът на Източна Грузия е значително по-различен от този в западните части, въпреки че точно като в Колхида повечето низинни области са обезлесени поради селскостопански причини (същевременно заради сравнително сухия климат някои от по-ниските зони (особено Картли иКахетия) никога не са били покрити с гори).
В Източна Грузия има множество долини и клисури, които са разделени от планини. Около 85% от горите са широколистни. Иглолистните гори доминират само вБоржомското дефиле и в крайните западни райони. От широколистните видове най-срещани са букът, дъбът и габърът. Други широколистни разновидности включват някои видове явор,трепетлика, ясен илеска.
Около 6500 видагъби са регистрирани в Грузия, но истинският им брой, включвайки и видове, които още не са открити, е възможно да е много по-голям, като се има предвид общоприетото становище, че единствено 7% от гъбите по света са открити. Въпреки че обемът на налична информация все още не е голям, направен е опит да се установи броят на видове гъби, срещани в страната. Оказва се, че 2595 вида са идентифицирани като „ендемични“ за Грузия. 1729 видарастения са били регистрирани в Грузия във връзка с изучаването на гъбите там.
Обявяване на независимостта от грузинския парламент през 1918 г.
Територията на Грузия е населявана още отАнтичността. Съвременнитегрузинци произлизат от кавказките народи, които се споменават за пръв път в хрониките наАсирия в началото на1 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха е запазен фолклорният епос„Амиранияни“.
ОбединенотоЦарство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването наДавид IV Строителя иЦарица Тамара през XI и XII век. След това районът е обект на завоеванията на различни големи империи, а държавата се разпада.
До1991 г. страната е част отГрузинска ССР – република в състава наСССР, впоследствие е независима държава. Малко след обявяването на независимостта в областитеАбхазия,Аджария иЮжна Осетия възникватсепаратистки движения, подкрепяни отРусия. След ожесточени боеве през 1992 – 1993 г. Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски. Грузия страда отграждански вълнения и икономическа криза чак доРеволюцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент след обявяването на независимостта. През 1992 г. той е свален чрездържавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившият председател наГрузинската комунистическа партия и външен министър на СССРЕдуард Шеварднадзе. Под негово ръководство в Грузия се извършват демократични реформи. Икономическите проблеми, свързани с широко разпространенатакорупция и изборни манипулации, водят до недоволство сред грузинския народ.
ГрузинскатаРеволюция на Розите
През ноември 2003 г. народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформистки политици. Процесът на промяна, в който Шеварднадзе се принуждава да напусне поста си в полза наМихаил Саакашвили, е наречен „Революция на розите“. Заминистър-председател е избранЗураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряването на макроикономическите реформи. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина грузинци. С бързи темпове се пристъпва къмприватизацията на държавните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават иармията, която също се модернизира. През 2004 г. държавният дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президентАслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия, като получава широка автономия.
На 3 февруари 2005 г. умира премиерът Живаниа, след което постът се поема от бившия финансов министърЗураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е избран банкерътЛадо Гургенидзе. В продължилите масови протести президентът Саакашвили подава оставка,[8] за да даде възможността за провеждането на президентски избори, а като поста се заема временно отНино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президентски избори са спечелени от Саакашвили с 53,47% от изброените гласове.[9]
Реформираните полицейски сили (Patruli) са въведени през лятото на 2005 г. и заменят изцяло старата, корумпирана пътната полиция.[10] През 2005 г. президентът Михаил Саакашвили, заради широко разпространена корупция, уволнява целият състав на Грузинската пътна полиция (наброяваща над 30 000 полицаи).[11][12] Изградена е изцяло нова полицейска структура с помощта на новонаети, необвързани със системата, кадри.[11] Бюрото наДържавния департамент на САЩ по международните въпроси, свързани с наркотиците и правоприлагането, предоставя помощ за обучение на новитеполицейски сили.[13]
В началото на август 2008 г. конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе отОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009 г. Така Грузия става първата държава, напуснала Общността на независимите държави. Използвайки това, още в края на август 2008 г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като суверенитетът им е признат само от Руската федерация,Никарагуа,Науру,Венецуела иСирия, но, въпреки протестите на Грузия, Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.[14]
Големите градове в Грузия с население над 100 000 жители саТбилиси (1 473 551 жители),Кутаиси (200 611 жители),Батуми (190 405) иРустави (122 900 жители).
Администрацията на Грузия е силно централизирана. Тя се разделя на 9 региона (на грузински მხარეები, мхарееби), две автономни републики (на грузински ავტონომიური რესპუბლიკა, автономиури республика) и самостоятелен столичен регион (Тбилиси). Регионите от своя страна се разделят на 67 общини (на грузински რაიონი) и 6 независими града (на грузински დამოუკიდებელი ქალაქი; Тбилиси, Кутаиси, Рустави, Поти, Батуми, Сухуми)
На северозапад е разположена автономната републикаАбхазия, на югозапад – автономната републикаАджария, на север – областтаЮжна Осетия. Абхазия и Южна Осетия не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.[15]
Средновековната култура на Грузия е силно повлияна отхристиянството, възприето около330 г. За основана се счита в това отношение заслугата насвета Нина (известна и като Нино).
Многобройните грузинскицъркви иманастири са пръснати не само на днешната територия на страната, но и в съседните области, както и в по-отдалечени райони, катоСирия,Палестина,Атон.Бачковският манастир, един от най-големите вБългария, е построен и в продължение на почти 3 века е обитаван от грузинци. Грузинскитеикони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис.
В исторически план цялата история на този регион е неразривно свързана свинопроизводството. Местните майстори през VIII век са известни с производството насилни напитки по специална технология. Във връка със това са и местните традиции за изработка и ползване на гигантски съдове за вино, известни катоквеври.
↑абвгInternational Geographic Encyclopaedia and Atlas.Springer, 24/11/1979, p. 273
↑Stephen White, Valentina Feklyunina.Identities and Foreign Policies in Russia, Ukraine and Belarus: The Other Europes.Springer, Oct 22, 2014:The Great Soviet Atlas put the entire Caucasus inside 'Europe', as far as the Turkish border with the USSR (Efremov,Obsuzhdenie, p. 145); so did the Great Soviet Encyclopedia...
↑абЕвропейски парламент,European Parliament Resolution 2014/2717(RSP), 17/07/2014:...pursuant to Article 49 of the Treaty on European Union, Georgia, Moldova and Ukraine – like any other European state – have a European perspective and may apply to become members of the Union...
.svg)
