Грамотността е способността зачетене,писане и боравене саритметика. Стандартите за грамотност са различни в различните общества. В съвременен контекст терминът предполага четене и писане на ниво, достатъчно за осъществяване на писменакомуникация. В някои случаи се включват и други умения, като елементарносмятане иликомпютърни умения.
Много изследователи смятат нивото на грамотност за ключово при оценката начовешкия капитал на даден регион. Причина за този възглед е фактът, че грамотните хора могат да бъдат обучавани много по-евтино от неграмотните. Смята се, че грамотността увеличава възможностите за намиране на работа и достъпа до по-високообразование. Например вКерала,Индия, женската и детскатасмъртност намаляват чувствително през 60-те години на 20 век, когато момичетата, изпратени на училище след образователната реформа от 1948, започват да създават семейства.}}
Историческия преглед по отношение на грамотността започва с историята наазбуката. В условията напървобитното общество, когато се развиваидеографската писменост, която се свежда до рисунки, грамотността може да се определи като тяхното разбиране. Този вид писменост вероятно е била достъпна и разбираема от мнозина. Историята на грамотността започва когато писмеността придобива условен характер и за нейното разбиране е било нужно специално обучение. В общи линии развитието на грамотността е в посока към секуларизация и демократизация, като в началото е достояние на незначителна част от населението (обикновено духовни лица) до превръщането ѝ в достъпна за широки маси.
ВЕгипет писмеността се намирала в ръцете на жреците. На тях се е предоставяло възможност да обучават други. Стигало се дотам, че изучаването на писмеността било изключително сложен процес и било нужно дълго време докато бъде овладяна от някого. В същото време изучаването и не било и широко достъпно. Грамотността в общи линии била разпространена сред жреците и висшата класа на Египет. В сравнително по-късни временаПлатон споменава, че „голяма част от народа в Египет изучава букви и числа“. В тази епоха обаче в Египет вече се е развивалодемотическо писмо, което представлявало опростена и лесно разбираема писменост.
Клинообразната писменост наасиро-вавилонците също изисква много време и труд за да бъде усвоена. Това затруднява разпространението на грамотността сред народа, който тънел в пълно невежество. В древнаЮдея писмеността била развита сравнително рано. Още през I век пр.н.е. във всяко юдейско селище е имало училище.
Поради кастовата структура на населението вИндия грамотността е била разпространена сред жреческото съсловие. За членовете на нисшите касти е било забранено и дори се е считало за тежък грях да четат, още повече да слушат четенето наВедите. Умението жените да четат или пишат се е приемало за позорно. Разрешавало се единствено на танцьорките и баядерките да се учат да четат и пишат. Само две средни касти имали възможност да овладяват писмеността, но изцяло под ръководството на жреците.
Широко разпространение добила грамотността вДревна Гърция. Тук простолюдието могло да учи гръцката писменост и да чете текстове. По-слабо грамотни били жените, но въпреки това имало и девически училища. След жените в Гърция четмото и писмото се е предавало от майка на дъщери. ВДревен Рим обаче, дори и в най-силните векове на развитие, грамотността е била по-слабо разпространена от тази в Гърция. В годините на развитието на империята процентът на грамотност още повече се снижил.
Темпове на снижаване на неграмотността във Франция през 18 и 19 век.
ПрезСредновековието разпространението на грамотността допълнително се снижило до неголяма група духовници и висши граждани, но мнозинството от духовенството било неграмотно. Най-голямо разпространение през тези векове на грамотността вЕвропа имало наПиренеите. Това е свързано с епохата на разцвет на арабската култура. Ограничаването на грамотността стигнало до там, че доририцарите презирали тези, които умеели да четат и пишат. Имали обкръжение от писари или дами, които да обслужват кореспонденцията им или счетоводните дела. ВГермания дори поетите в началото не са били грамотни, а песните им се записвали от писари. Грамотността била по-разпространена в градските среди, а селското население било почти невежо.
Съществена промяна в това отношение се появила по време наРеформацията.Печатането на книги създало възможност на народните маси да се ограмоти. Проблемът за въвеждането на задължително обучение започва да добива развитие въвФранция през 16 век. През 1571 г. текст за задължително обучение бива внесен в наварските закони. Въпреки това обаче това не повишило съществено процента на грамотност в страната. Неграмотността ставала все по-голям проблем в редица страни. Неграмотни хора ставали управници в органите на местната власт. Например вИспания през1860-те от 72151 общински съветника 12479 от тях не могли да четат и пишат. В числото на неграмотните влизали и 422 кмета на населени места.
Карта на света, показваща нивото на грамотност по държави (според ЮНЕСКО)
Разпространението на грамотността е крайно неравномерно както между различните слоеве на един и същи народ, така и между различните народи. От особена важност са географските особености, в които живее даден народ. Особеностите на релефа,климат, характера нафлората ифауната създават условия за формиране на общества отномади, ловци или земеделци. Тези условия могат да бъдат благоприятни или не за формирането на степента на грамотност при отделните общества, а същевременно и потребността от нея.
За развитието на грамотността вероятно значение има и климатът, имайки предвид че влиянието му се проявява твърде разнообразно. Дългите зими и нощи в страни катоФинландия,Швеция иНорвегия, съчетани с липсата на полска работа, вероятно се отразява положително върху развитието на грамотността. Въпреки това обаче няма разработена ясна връзка между двата фактора.
Етническият състав е друг от факторите, които имат значения при формирането на грамотността сред населението. За да се получи ясна представа от неговото значение, е нужно да се сравнят два народа, поставени при сходни условия. Ясно забележим е този фактор в страни със смесено население, където някои от етническите групи са по-грамотни от други. Свързани фактори са и това, че по-грамотната група е икономически по-развита, възможно е тя да е мнозинството от населението, има политическа сила и управлява страната или обучението в училищата се извършва на собствения и език. Последният фактор е от съществено значение при формирането на грамотността след мултиетническите държави. В случай че обучението се извършва само на официалния за страната език, възниква езикова бариера, която е предпоставка народностите, които не го владеят, да бъдат нискограмотни. В други случаи обаче може да служи като средство заасимилация. В един от случаите, например вПрусия по времето наФридрих Велики, тази политика дава известни резултати.
Религията също има известно влияние върху разпространението на грамотността. В исторически времена духовенството е това, което устройва училища и ограмотява населението.
Юдеите например устройват своите училища всинагогите,мюсюлманите – къмджамиите (медресе имектеб). Младитекатолици е трябвало да учат, за да прочетаткатехизиса, но често проповядването на религия се е водило и устно от уроците на свещеника. Споредпротестантите общуването сХристос се свързва с непосредственото познаване наБиблията. Оттук следва и нуждата за това вярващият да бъде и грамотен. Протестант, който не е грамотен, не се допуска допричастие иконфирмация.
Зависимостта между грамотността и икономическите условия лесно се поддава на изследване. Ако тези условия са сравнително тежки, то осигуряването на прехраната отнема време, което е за сметка на ограмотяването на индивида. Преди избухването наВеликата френска революция през 1789 година бедността сред населението неразривно е поддържала и невежеството му, което на свой ред повлиява отново на бедността му.
Определящи фактори с огромно влияние върху развитието на грамотността са например разпределението на собствеността върху земята в страната, разпределението на данъци и мита, и т.н. Всяка нередност, всяка несправедливост в това отношение се отразява в обедняването на хората, има негативен ефект върху развитието на грамотността, и се нуждаят от друго, по-мощно влияние за момента, за да компенсира вредите, причинени от икономически фактори.
Днес в световен мащаб 89,8% от мъжете са грамотни, докато процентът при жените е 82,8%. В Субсахарска Африка, един от регионите с най-висока неграмотност, около 2/3 от неграмотните са момичета и жени.[1] Това разминаване е било още по-голямо между 1970 и 2000 г., но глобално разликата между половете в грамотността намалява с приблизително 50% за този период. В последните две десетилетия пропорцията на грамотни мъже и жени остава стабилна.[2]
През 1990 г., на Световната конференция на движението „Образование за всички“, провела се в Тайланд, се обръща сериозно внимание на половото разминаване по отношение на грамотността. В резултат, някои от развиващите се страни са подтикнати да приоритизират женското образование в опит да се подобри грамотността на населението.[3] Грамотността на жените им позволява да участват в политическия живот, подобрява хигиената им, качеството им на живот, възможностите им за развитие на трудовия пазар и намалява детската смъртност до 5-годишна възраст с 50%.[4]
България попада на 50-о място по грамотност в света и е на последно място от страните вЕвропейския съюз в ежегодното изследване на грамотността на деца на възраст 15 години в три области – четене, природни науки и математика.[5] Според данни за нивото на грамотност сред възрастното население от Статистическия институт къмЮНЕСКО грамотното възрастно население в България е 98,4%.[6]
Ден на четенето е инициатива, насочена към развитието на функционалната грамотност в България. Провежда се ежегодно - всеки трети петък на месец ноември на съответната година.[7]
