Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижтепояснителната страница за други значения наГермания.

Германия
      
Девиз: Einigkeit und Recht und Freiheit
„Единство и справедливост и свобода“
Химн: Deutschlandlied
Местоположение на Германия
Местоположение на Германия
Административни данни
Официално имеФедерална република Германия
Местно имеBundesrepublik Deutschland
Официален езикнемски
Столица
Най-голям градБерлин
Управление
Формафедералнапарламентарна република
ПрезидентФранк-Валтер Щайнмайер
КанцлерФридрих Мерц
ОрганизацииООН,ЕС,НАТО и др.
Законодателна властдвукамарен парламент
Горна камараБундесрат
Долна камараБундестаг
История
Обединение18 януари 1871 г.
Премахване на монархията9 ноември 1918 г.
Трети райх23 март 1933 г.
Федерация23 май 1949 г.
Обединение3 октомври 1990 г.
Влизане в ЕС1 януари 1958 г.
География и население
Площ357 587,77 km²[1]
(на 63-то място)
Води1,27%
Климатумерен
Религия64,2%християнство
26,9%нерелигиозност
3,5%ислям
5,4% други[2]
Демонимгерманец,немец
Население (2024)Повишение 83 555 478[3]
(на 19-о място)
Население (2020)83 190 556
Гъстота на нас.234 души/km²
(на 58-о място)
Градско нас.77,3%
(на 52-ро място)
Икономика
БВП (ППС, 2024)Повишение 7,543 трлн.щ.д.[4]
(на 5-о място)
БВП на човек (ППС)Повишение 56 943 щ.д.[4]
(на 15-о място)
БВП (ном., 2024)Повишение 6,319 трлн. щ.д.[4]
(на 4-то място)
БВП на човек (ном.)Повишение 51 860 щ.д.[4]
(на 15-о място)
ИЧР (2019)0,947[5] (много висок)
(на 6-о място)
Джини (2019)29,7[6] (нисък)
Прод. на живота81,2 години
(на 25-о място)
Детска смъртност3,7/1000
(на 65-о място)
Грамотност99%
(на 18-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Автомобилно движениедясно
Код по ISODE
Интернет домейн.de
Телефонен код+49
ITU префиксDA–DR, Y2–Y9
Официален сайтverwaltung.bund.de
www.service.bund.de
Германия вОбщомедия

Герма̀ния (нанемски:Deutschland), официално имеФедерална република Германия (нанемски:Bundesrepublik Deutschland),ФРГ (нанемски:BRD), е федералнапарламентарна република вЦентрална Европа. Тя граничи съсСеверно море,Дания иБалтийско море на север, сПолша иЧехия на изток, сАвстрия иШвейцария на юг и сФранция,Люксембург,Белгия иНидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена вумерения климатичен пояс. С население от над 84 милиона жители, тя е страната с най-голямо население вЕвропейския съюз (второ по големина вЕвропа следРусия) и е на трето място в света по брой на чуждитеимигранти.

Територия, наричана Германия и населена отгермански племена, е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото наСвещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център наРеформацията. Страната еобединена в единна национална държава след победата въвФренско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си въвВтората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави –Западна Германия иИзточна Германия, които сеобединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съоснователка на първатаЕвропейска общностЕвропейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – наЕвропейската общност за атомна енергия (Euratom) иЕвропейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност и впоследствие преобразувана в Европейски съюз.

През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута –евро.

Германия ефедералнапарламентарна република, съставена отшестнадесет провинции (нанемски:Bundesländer). Федерална столица и най-голям град в страната еБерлин, който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е членка на множество международниорганизации, сред коитоООН,НАТО,Г-7,Г-20,ОИСР,СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа[7] и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номиналенбрутен вътрешен продукт и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голямизносител ивносител на стоки в света, ажизненият стандарт е висок. В редица области нанауката итехниката Германия заема водеща позиция в света.[8]

История

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:История на Германия

Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години.

До VI век земите са населявани откелтски игермански племена.

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно)2 февруари962 г., когатоОто I, източнофранкски крал, е коронясан за император вРим и това е началото наСвещената Римска империя (известна още катоПърви немски райх), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до1806 г., когато вследствие наНаполеоновите войни се разпада.

Между1815 и1871 г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).

Ото фон Бисмарк, създател на първата обединена германска държава

Вторият райх, известен още катоГерманска империя, е създаден на18 януари1871 г. въвВерсай след загубата наФранция въвФренско-пруската война. Основна заслуга за това имаОто фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през XIX век. В края на XIX и началото на XX век немската държава колонизира редица територии вАфрика,Азия иОкеания.

През XIX век и първата половина на XX век Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинцииЕлзас иЛотарингия, което е тежък удар за френската държава и народ. През1914 г. по време наПървата световна война Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена отВаймарската република.

СпоредВерсайския мирен договор Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилнирепарации. Тези фактори, както иСветовната икономическа криза, водят до развитието на крайнолеви и крайнодесниполитически сили в страната. През1932 г.националсоциалистите (известни още катонацисти) печелят мнозинство в парламента, а на30 януари1933 г.Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото наТретия райх.

Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиониевреи (Холокост).

Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването наВтората световна война на1 септември1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част отСъветския съюз. След като Съветският съюз иСАЩ обявяват война на Германия, настъпва обрат и на8 май1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.

Разрушения вследствие на съюзническите бомбардировки над Берлин,Втора световна война

През1949 г. са основани две немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) иГерманска демократична република (ГДР). Установената на23 май1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столицаБон. Тя е обявена за „напълно независима“ на5 май1955 г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции(Bundesländer), а ГДР – от 5 провинции. През1952 г. провинциите в ГДР са преобразувани в области(Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн иБаден, се сливат и образуватБаден-Вюртемберг. През1957 г.Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.

След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през1990 г. Денят 3 октомври 1990 г., когато „Договорът за обединение“ между двете страни влиза в сила, е избран за Ден на германското единство (Tag der deutschen Einheit) и след това се чества всяка година като национален празник в Германия от 1991 г.[9] Като част от обединението, Източен и Западен Берлин са обединени в един град, който става столица на страната.

Германия е водещата сила вЕвропейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валутаевро, както и на разширяването на Европейския съюз.

Германия е първа икономическа[7] и политическа сила вЕвропа и четвърта в света следСАЩ,Япония иКитай, а по оборот на външната търговия е на първо място (2009).

На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.[10]

География

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:География на Германия
ЕзеротоКьонигсзе в Южна Германия

Географско разположение

[редактиране |редактиране на кода]

Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи сДания (дължина на границата 67 km), на североизток сПолша (442 km), на изток сЧехия (811 km), на югоизток сАвстрия (815 km, без границата вБоденското езеро), на юг сШвейцария (316 km, без границите наексклавa Бюзинген и по Боденското езеро), на югозапад сФранция (448 km), на запад сЛюксембург (135 km) иБелгия (156 km) и на северозапад сНидерландия (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете наСеверно море, а на североизток – наБалтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част наАлпите.[11]

Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла, в западната погранична част на провинцияТюрингия, на средата на отсечката между столицата на провинциятаЕрфурт и градГьотинген, в провинция Долна Саксония и по-точно – на 51°09'54северна ширина и 10°27'19източна дължина.

Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген на остров Зюлт, а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн на Рикелсбюлер Коог. Най-южната точка образува Халденвангер Ек южно от Оберстдорф (Бавария) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km.[12]

Най-западната точка в Германия се намира вСеверен Рейн-Вестфалия, недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) и Найсеауе-Центендорф в завоя на реката Лаузитцер Найсе. От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km.[12]

Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия,Северногерманската равнина, към която на юг се присъединяват гориститеСредногермански възвишения иСреднорейнски терасовидни плата в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. ВБаден-Вюртемберг, а и особено вБавария, тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие, а то от своя страна – вАлпите.

Ексклави и анклави

[редактиране |редактиране на кода]

Единствениятексклав на Германия е разположеният на горенРейнБюзинген ам Хохрайн, който спада към областКонстанц вБаден-Вюртемберг. Той е с размер 7,62 km² и гранично обграден от 3 швейцарскикантонаШафхаузен,Тургау иЦюрих.

Така нареченият функционаленанклавКлайнвалзертал, който е част отАвстрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.

Климат

[редактиране |редактиране на кода]

Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (Norddeutsches Tiefland) годишните валежи са от 500 – 700 mm, в Средните планини – 700 – 1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm.[13]

От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи.[13]

Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между −0,6 и +1,5°C в Северногерманската низина, а в планините падат до −6°C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18°C, а в долината на горен Рейн достигат 20°C. Средногодишната температура за цялата страна е +9°C.[13]

През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия катосуша,торнадо,бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.

През 2011 г. най-много часове слънцегреене има вХоенпайсенберг,Бавария (2180 часа), а най-малко – вЗолтау,Долна Саксония (1578 часа).[13]

Средни температури заБерлин, °C
температураянуарифевруаримартаприлмайюниюлиавгустсептемвриоктомвриноемвридекември
минимална−1−1251013151411730
максимална3481419222424191473

Води

[редактиране |редактиране на кода]
Немския триъгълник приКобленц

През Германия минават някои от основните европейскиреки катоРейн,Дунав,Елба,Везер,Майн.

Най-голямото езеро еБоденското езеро с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциитеБавария иБаден-Вюртемберг сАвстрия иШвейцария, следвано от езеротоМюриц вМекленбург-Предна Померания (109,8 km²) иКимзе в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km².[14]

С провинциитеДолна Саксония иШлезвиг-Холщайн Германия граничи наСеверно море. То е гранично море сАтлантическия океан. Заедно сЛа Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.

Мекленбург-Предна Померания и Шлезвиг-Холщайн граничат сБалтийско море – вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море посредством протокаСкагерак. Височината на приливите и отливите на Балтийско море е значително по-малка от тази на Северно море.

Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това саРейн,Дунав,Елба,Одер,Везер иЕмс. Най-дълга от тези реки е Дунав – 2845 km от сливането си с рекитеБригах,Брег и Донауквеле в град Донауешинген или 2888 km от планинския си извор в склоновете наШварцвалд и е втората по големина на потока следВолга река вЕвропа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на река Дунав – 647 km.

Флора

[редактиране |редактиране на кода]

Германия се простира отАлпите (най-висока точка: връхЦугшпитце на 2962 m) на юг до бреговете наСеверно иБалтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани презледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестнотоЛюнебургско поле (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки.

Фауна

[редактиране |редактиране на кода]

Повечето представители на местните видове са характерни за умеренияклиматичен пояс и живеят вшироколистнитегори. В горите живеят различни видовезлатки,елен рогач,благороден елен,сърни,глигани илисици и много други.Бобрите ивидрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.

Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци.[15]

Държавно устройство

[редактиране |редактиране на кода]

Административно деление

[редактиране |редактиране на кода]
Административно деление на Германия
Замъкът Шверин, Парламентът наМекленбург-Предна Померания

Германия представлявафедерация на шестнадесетфедерални провинции (Bundesländer). Две от провинциите (Хамбург иБремен) представляват свободни градове, а градът-провинцияБерлин има статут нафедерална столица.

Останалите провинции се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22административни области (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.

ПровинцияГлавен градНанемски език
БаварияМюнхенBayernMünchen
Баден-ВюртембергЩутгартBaden-WürttembergStuttgart
БерлинБерлинBerlinBerlin
БранденбургПотсдамBrandenburgPotsdam
БременБременBremenBremen
Долна СаксонияХановерNiedersachsenHannover
Мекленбург-Предна ПомеранияШверинMecklenburg-VorpommernSchwerin
Рейнланд-ПфалцМайнцRheinland-PfalzMainz
СаарландСаарбрюкенSaarlandSaarbrücken
СаксонияДрезденSachsenDresden
Саксония-АнхалтМагдебургSachsen-AnhaltMagdeburg
Северен Рейн-ВестфалияДюселдорфNordrhein-WestfalenDüsseldorf
ТюрингияЕрфуртThüringenErfurt
ХамбургХамбургHamburgHamburg
ХесенВисбаденHessenWiesbaden
Шлезвиг-ХолщайнКилSchleswig-HolsteinKiel

Партии

[редактиране |редактиране на кода]

Внемския парламент, избран на парламентарните избори на 26 септември 2021 г., са представени следните партии:


Правосъдие

[редактиране |редактиране на кода]

В Германия правосъдието се състои от следните съдилища, техните решения могат да бъдат обжалвани както следва:

Съд

Първа инстанция

Съд

Втора инстанция

Следваща инстанцияПоследна инстанция
Amtsgericht (Районен съд)Landgericht (Окръжен съд)Oberlandesgericht (Апелативен съд)Bundesgerichthof (Федерален съд)
Arbeitsgericht (Съд по дела свързани с работа)Landesarbeitsgericht (Окръжен работен съд)Bundesarbeitsgericht (Федерален работен съд)
Verwaltungsgericht (Административен съд)Oberverwaltungsgericht (Окръжен административен съд)Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд)
Sozialgericht (Социален съд)Landessozialgericht (Окръжен социален съд)Bundessozialgericht (Федерален социален съд)
Finanzgericht (Съд за дела свързани с финанси)Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд)
Landgericht (Окръжен съд)Oberlandesgericht (Апелативен съд)Bundesgerichthof (Федерален съд)
Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд)

Състави

[редактиране |редактиране на кода]
СъдНаказателни делаГраждански дела
Федерален съдНаказателен сенат: девет съдииГраждански сенат: девет съдии
Oberlandesgericht (Апелативен съд)Наказателен сенат: трима съдииГраждански сенат: трима съдии
Landgericht (Окръжен съд)Наказателен състав за тежки престъпления: трима съдии, двама заседателиТърговски състав: един съдия, двама търговски съдииГраждански състав: трима съдии
Голям наказателен състав: трима съдии, двама заседатели
Разширен малък наказателен състав: двама съдии, двама заседатели
Малък наказателен състав: един съдия, двама заседатели
Amtsgericht (Районен съд)Разширен наказателен състав: двама съдии, двама заседателиЕдин граждански съдия (Цена на иска: до 5000 €)
Наказателен състав: един съдия, двама заседатели
Един наказателен съдия

Население

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Население на Германия

Население в градовете

[редактиране |редактиране на кода]

Десетте града с най-голямо население в Германия са:

  1. Берлин – 3 711 000 жители;
  2. Хамбург – 1 805 000 жители;
  3. Мюнхен – 1 464 000 жители;
  4. Кьолн – 1 060 000 жители;
  5. Франкфурт на Майн – 736 000 жители;
  6. Щутгарт – 623 000 жители;
  7. Дюселдорф – 612 000 жители;
  8. Дортмунд – 586 000 жители;
  9. Есен – 582 000 жители;
  10. Лайпциг – 571 000 жители.

Петте най-големи агломерации са:

  1. Рейн-Рур – 10 681 000 жители;
  2. Берлин – 6 004 000 жители;
  3. Рейн-Майн – 5 821 000 жители;
  4. Мюнхен – 5 700 000 жители;
  5. Хамбург – 5 300 000 жители.

Етнически групи

[редактиране |редактиране на кода]

Етническият състав на населението на Германия е:

Германци – 81,3%
Стари местни малцинства – 0,3%
Имигранти следВтората световна война – 6,2%

Бежанци

[редактиране |редактиране на кода]

През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната, след като им е отказан бежански статут.[16]

Българи в Германия

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Българи в Германия

По официални данни от 2018 годинабългарите в Германия са около 310 000 души.

Език

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Немски език

Официалният език във ФРГ енемският. Той принадлежи къмгерманската езикова група. Официален език е наЕС иЮНЕСКО и освен това е един от най-говорените езици в света.

Религии

[редактиране |редактиране на кода]

При преброяването на населението от 2011 година 67% от жителите се определят катохристияни, 17% не отговарят на въпроса, 11% се определят катонерелигиозни, а 5% като принадлежащи към други религии, най-голяма сред които еислямът (1,9%).[17] По това време 31,2% от жителите на страната сакатолици, а 30,8% салутерани.[18]

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Икономика на Германия
Икономическият център на Германия – градФранкфурт на Майн

Икономиката на Германия е най-силната в Европа.[7] Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия възлиза на 3,846трилионащатски долара (към 2019 г.). Селскотостопанство заема 1,2% отикономиката,промишлеността – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват севъглища,нефт,природен газ,готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната, и цветната металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива сепшеница,ечемик,овес,ръж,картофи,захарно цвекло. В Германия са построени 40 826 km железопътни линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.).

Главни морски пристанища саХамбург,Кил,Любек,Росток,Бремен; главни речни пристанища саДуисбург,Карлсруе,Кьолн,Манхайм,Берлин,Бон,Дрезден.

  • Износ: 1 328 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил (Франция,Великобритания,Италия,Нидерландия,Бенелюкс,САЩ,Япония).
  • Внос: 1 104 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония).

Най-големите автопроизводители саVolkswagen AG (включващ и маркитеPorsche иAudi),BMW,Daimler (Mercedes-Benz),Opel,Ford (Ford of Europe). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души.[19]

Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро.[7] 18% от него се дължи на автомобилната индустрия.[19]

Данък добавена стойност

[редактиране |редактиране на кода]

Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%.

От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.

Градове и индустриални зони

Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

Улично движение

[редактиране |редактиране на кода]

Около 130 000хибридни и 25 000 изцялоелектрически автомобили са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили сбензинов двигател и 14,5 млн. сдизелов.[19]

Култура

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Култура на Германия
Йохан Себастиан Бах

Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна катоdas Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори катоБетовен,Бах,Брамс,Шуман иВагнер; поети катоГьоте,Шилер иХайне; философи катоКант,Хегел,Маркс,Ницше; теолози катоЛутер иБонхофер; писатели катоХесе иГрас; учени катоАйнщайн,Борн,Планк,Хайзенберг,Херц иБунзен; инженери и изобретатели, сред коитоОто,Даймлер,Бенц,Дизел иЛинде. Също много художници, напримерренесансовиятАлбрехт Дюрер,сюрреалистътМакс Ернст,експресионистътФранц Марк,концептуалистътЙозеф Бойс инеоекспресионистътГеорг Базелиц.

В миналотонемският език е бил сред най-говорените езици вЕвропа и все още е един от най-изучаваните следанглийския ифренския. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива саВолфганг Амадеус Моцарт,Франц Кафка иКоперник.

След1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицатаБерлин. Германия също така е известна с многото си оперни театри.

Празници

[редактиране |редактиране на кода]

В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа:Разпети петък, Велики понеделник,Възнесение Христово,Петдесетница,Коледа иСтефановден. Празници без религиозна връзка са:Нова година, Денят на труда (1 май) иДенят на Обединението (3 октомври,националният празник на Германия от 1990 г. насам)

Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии (Хелоуин) (1 ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“).


Преса

[редактиране |редактиране на кода]

През 2015 г. Германия е на 12-о място посвобода на пресата в света (девето в Европа) по данни наРепортери без граници (+ 2 места спрямо предходната година).[20]

Общество

[редактиране |редактиране на кода]

През декември2016 броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010).[21]

Образование

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Образование в Германия
Печатът на Хайделбергския университет

Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаденХайделбергският университет, който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Славата наХайделберг катоуниверситетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители наНобелова награда. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици катоПетър Берон,Васил Радославов иКонстантин Стоилов.

Хайделбергският университет е основан отРупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латинскиRuperto-Carola-Universität – университет „Руперто-Карола“.

Висше образование

[редактиране |редактиране на кода]

През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108университети. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% учат вАвстрия, следвани от 2,1% вХоландия, 1,4% въвВеликобритания, 1,2% вШвейцария и 1% вСАЩ. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много сакитайските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани отруските (1%),полските ибългарските (по 0,8%) итурските (0,7%).[22]

През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени във и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените).[23]

През 2010 г. сред 25 до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45 до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование.[23]

През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462професори (19,2% жени).[24]

Спорт

[редактиране |редактиране на кода]

Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени вГерманския олимпийски спортен клуб (на немскиDeutscher Olympischer Sportbund).

Националният отбор по футбол 2006 г.

Най-популярният спорт в Германия ефутболът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа наГерманския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства – през1974 и през2006 година. Германия е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави.

Големите футболни имена катоФранц Бекенбауер,Герд Мюлер и в по-ново времеЛотар Матеус,Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр.Ото Рехагел, станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол).

Германскатахандбална лига се счита за най-добрата в света. Отбори катоФФЛ Гумерсбах,ТХВ Киел,ХСФ Хамбург,СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион.

В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите потенис са турнирите за жени вБерлин,Щутгарт иХамбург. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало саЩефи Граф,Борис Бекер иМихаел Щих.

В спортната дисциплинахокей на трева мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година.

При моторните спортове, особено въвФормула 1, германците играят водеща роля.Михаел Шумахер е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, аСебастиан Фетел е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година.Mercedes-Benz,BMW иPorsche са произвеждали шампионски двигатели.

Вбокса са известни легендарните мачове наМакс Шмелинг иХенри Маске.

Тимо Бол, играч потенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци.

Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове катофехтовка,кану-каяк,конен спорт,академично гребане,лека атлетика илиплуване.

При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплинитебиатлон,бобслей,пързаляне с едноместна шейна,пързаляне с кънки,ски бягане и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове саски скоковете, като успешните спортисти катоСвен Ханавалд илиЙенс Вайсголд имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини жените са по-успешни от мъжете.

История

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

През 50-те годиниФедерацията по лека атлетика на ФРГ дава две от седемте си места вмеждународната асоциация на лекоатлетическите федерации на ГДР. Три дни след построяването наБерлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. Насветовното първенство похокей на лед през 1961 г.западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещуотбора на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат насветовното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб назнамето на ФРГ по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по тенис на маса,академично гребане,хандбал илека атлетика, а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. Назимните олимпийските игри вГренобъл и налетните вМексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия[25]. През 1966 г.Мюнхен печелиолимпийските игри за 1972 г.[26]

Германия организирасветовното първенство по футболпрез 1974 г.,европейскотопрез 1988 г. и отново световнотопрез 2006 г. и е кандидат за домакин на европейското първенствопрез 2024 г.[27]

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Lena Seeger, Nora Mittelstädt, David Manske et al.Kritische Flächenfragen - Flächenveränderungenund Flächendruck in Deutschland im Untersuchungszeitraum 2016-2020 // януари 2023 г. S. 7. Посетен на 20 юни 2023 г.Deutschland misst eine Gesamtfläche von 357.587,77 km²;(на немски)
  2. Religion // www.bpb.de. Bundeszentrale für politische Bildung. Посетен на 2 август 2022 г.(на немски)
  3. [www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bevoelkerung/Bevoelkerungsstand/Tabellen/zensus-geschlecht-staatsangehoerigkeit-2021.html  Bevölkerungsstand am 30. September 2021, Statistisches Bundesamt (Destatis)] // Посетен на 8 май 2022.
  4. абвгWorld Economic Outlook Database, April 2019 //Международен валутен фонд. Посетен на 30 май 2019.
  5. Human Development Index (HDI) //Програма на ООН за развитие. Посетен на 18 януари 2020.
  6. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey //Евростат. Архивиран оторигинала на 2020-02-04. Посетен на 18 януари 2020.
  7. абвгГерманският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  8. Confidently into the Future with Reliable TechnologyАрхив на оригинала от 2013-11-05 вWayback Machine. www.innovations-report.de. May 7, 2008. Посетен на 4 април 2008.
  9. EinigVtr – Vertrag zwischen der Bundesrepublik Deutschland und der Deutschen Demokratischen Republik über die Herstellung der Einheit Deutschlands // Посетен на 2022-03-06.
  10. Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война
  11. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13 – 14. Посетен на 15 януари 2013.
  12. абStatistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13. Посетен на 15 януари 2013.
  13. абвгStatistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 18. Посетен на 17 януари 2013.
  14. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 16. Посетен на 18 януари 2013.
  15. Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei, Spiegel.de, 20 януари 2017
  16. 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland, FAZ.net, 12 октомври 2016
  17. www.destatis.de // Архивиран оторигинала на 2017-10-10. Посетен на 2018-03-22.
  18. ergebnisse.zensus2011.de // Архивиран оторигинала на 2013-06-05. Посетен на 2018-03-22.
  19. абвГермания иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г., capital.bg, 10 октомври 2016 г.
  20. Details. 2015 World Press Freedom Index // www.rsf.org.Репортери без граници. Архивиран оторигинала на 2016-04-19. Посетен на 28 септември 2015.(на английски)
  21. Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein, Spiegel.de, 20 януари 2017
  22. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 90 – 91. Посетен на 10 февруари 2013.
  23. абStatistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 78. Посетен на 10 февруари 2013.
  24. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012.ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 94. Посетен на 10 февруари 2013.
  25. DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.
  26. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
  27. Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey, bbc.com, 8 март 2017 г.

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]

Институции

[редактиране |редактиране на кода]

Повече информация

[редактиране |редактиране на кода]

Снимки/фотографии

[редактиране |редактиране на кода]
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
1Частично вАзия    2Частично вАфрика    3Частично вЮжна Америка    4Частично вСеверна Америка    5Категоризирана предимно в Азия    6Частично призната
История
Политика
География
Икономика
Демография
Култура
Туризъм
Символи
Държави членки наЕвропейския съюз
Държави членки
Преговарящи кандидати
Кандидати за членство
Бивши членки
Членове
Кандидати
Членове
Допълнително представени
Членове
Партньори
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Европа“         Портал „Европа         Портал „География“         Портал „География    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Германия&oldid=12620265“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp