Кооперативна република Гвиа̀на (наанглийски:Co-operative Republic of Guyana), бившаБританска Гвиана, е държава в СевероизточнаЮжна Америка.
Наричана е на български също иГаяна (от произношението „Гая̀на“ на английски – официалния им език) за разграничаване от другите понятияГвиана – географската областГвиана и нейните други части: бившата Нидерландска Гвиана (сега РепубликаСуринам),Френска Гвиана, бившата Испанска Гвиана (сега регион Гвиана въвВенецуела), бившата Бразилска Гвиана (сега щатАмапа наБразилия).
Първите европейци пристигат в района около1500 г. и заварват местно население от американски индианци от племената араваки и кариби. В началото наXVII векхоландците поставят начало на европейски селища, като основават 3 колонии:Есекибо (1616),Бърбайс (1627) иДемерара (1752). През втората половина наXVIII век контролът преминава къмангличаните и холандците официално се оттеглят през1814 г. Трите колонии стават официално владение на британската корона под иметоБританска Гвиана през1831 г.
След забраната на робството през1834 г. негрите се установяват в отделни селища, а за работа на захарните плантации пристигат и работници отИндия,Китай иПортугалия, които работят само срещу прехрана и подслон. Това културно многообразие се е запазило оттогава и е причина за бурен политически живот. Гвиана получава независимост отОбединеното кралство през1966 г., а е обявена заКооперативна република през1970, оставайки в рамките наБританската общност на нациите.
През1978 г. страната влиза в световните новини с масовото самоубийство на над 900 души от сектата наДжим Джоунс в тяхнатакомуна в джунглите на Гвиана.
Гвиана е разположена в северната част наЮжна Америка. На североизток, на протежение от 480 km се мие от водите наАтлантическия океан. На изток граничи съсСуринам (дължина на границата 625 km), на юг и югозапад – сБразилия (1225 km) и на северозапад – сВенецуела (672 km). Обща дължина на сухоземните граници, в т.ч. речни е 2522 km. Дължината ѝ от север на юг е 805 km, от запад на изток – до 470 km, а общата площ е 214 970 km².[1]
Бреговете на страната са ниски и неотчетливо изразени, тъй като по време на отлив се осушава широка (до 7 – 10 km) ивица, която при прилив се залива, в т.ч. и крайбрежната растителност, съставена от мангрови гори.[1]
Северните и североизточните части на Гвиана са заети от акумулативна заблатена низина, разширяваща се на изток. Централните и южните части попадат в пределите наГаянската планинска земя. Най-високопланинска е западната, централна част на страната заета от източните разклонения на планинатаСиера Пакарайма. В нея, на границата с Венецуела и Бразилия се издига планинския масивРорайма с върховете Аянгана (2042 m) иРорайма 2772 m, най-високата точка на Гвиана.Гаянската планинска земя се счита за една от най-старата земна суша на планетата, чиито високи върхове (тепуи) са изградени от пясъчници и са били оформяни от проливните тропически дъждове, ветровете иерозията. В този покрит с гъстиекваториални гори район се намират и някои от най-големите водопади в света, като особено впечатляващ еКайетур на река Потаро (ляв приток наЕсекибо. Източните централни части на Гвиана са заети от хълмиста равнина, която на юг постепенно преминава в ниски платообразни височини: Кануку, Амуку, Камоа (1009 m), Сиера Акараи (906 m), като последните две се простират по границата с Бразилия.[1]
В геоложко отношение цокълът на Гвианската планинска земя се явява част от Гвианския щит. Неговата южна част се заема от древно (над 3 млрд. години) катархайско ядро, изградено от гнайси, гранулити и мигматизировани гранити от групата на рупунунитите. В централните и северни части влизат метаморфозирани седиментни и ефузивни скали, изграждащи нагънати архайски и долнопротерозойски пояси с внедрени в тях „млади“ (до 2 млрд. години) гранити. Консолидацията на щита е протичала до карелската (среден палеозой) нагъвателна епоха, след което не е била подлагана на други нагъвателни движения. Архайският пояс на запад е покрит с чехъл от червеноцветни пластове (пясъчници и трапи) от т.нар. формация Рорайма, пронизани от дайки и силитови долерити с възраст около 1,7 млрд. години.[1]
С „младите“ гранити са свързани находищата на злато, ниобий (колумбит). Към протерозойските структури са привързани находищата на диаманти, а към изветрителната кора – големите находища на боксити (общите запаси се изчисляват на около 150 млн. т) и манганови руди.[1]
Климатът на Гвиана е субекваториален, горещ и влажен. Средната годишна температура в столицатаДжорджтаун е от 26°С до 28°С, а годишната сума на валежите 2230 mm, с минимум през есента.[1]
Реките на Гвиана не са сред най-дългите, но са изключително пълноводни поради изобилните тропически дъждове. Теченията им изобилстват от прагове и водопади и само най-големите от тях са плавателни в устиевите си участъци. Най-голямата река в страната еЕсекибо, която със своята дължина от 1014 km пресича почти цялата страна от юг на север и образува голям водосборен басейн. Други по-големи реки са:Корантайн (724 km, по границата със Суринам),Куюни (618 km), Бербис (595 km), Деверара (346 km). В югозападната част, по границата с Бразилия протичат реките Иренг и Такуту от басейна на рекаАмазонка.[1]
Един от редките видове жаби, които живеят само в ГвианаЯгуар – едно от туземните животни на Гвиана
Дъждовните екваториални гори на Гвиана са много слабо изследвани. На много места в тази страна все още не е стъпвал човешки крак. Много от растенията и животните в нея все още са непознати за науката. Гвиана е с изключително разнообразен растителен и животински свят. Тя е сред страните в света с най-голямо биоразнообразие, въпреки сравнително малката си площ. Освен това природата тук е може би най-слабо засегната от човека. Територията на страната е покрита почти изцяло секваториални и тропични гори богати на растителни видове, сред които множествоорхидеи,бромелии,сумамейри (дървета, достигащи височина 60 – 80 метра),палми,фикуси и др. Животинският свят също е много богат:тапири, много видовемаймуни,мравояди,пуми,ягуари,оцелоти,ленивци с колосален брой видове средбозайниците,птиците ивлечугите – първите представени от над 1600 вида, огромен брой за страна с площ 214 970 km2, като най-забележителни са множествотопапагали, сред които ихиацинтов ара (най-големият от всички папагали);туканите; малкитеколибри;трогоните и др., а от влечугите –анаконда (най-голямата змия в света, достигаща дължина 11 m; гигантските змиибоа ипитони;крокодили иалигатори, сред които ичерен кайман (един от най-големите крокодили в света);игуани и др. Най-богати сафлората ифауната в западната част на Гвиана близо до границата сВенецуела, където се издигат планинитеПакарайма с техните върхове „тепуи“. Това е едно от местата с най-голямо биоразнообразие в света като много от местните видове саендемити, т.е. срещат се само тук.
Зелената част на картата показва териториалните претенции на Венецуела
В края наXIX век след откриването надиаманти излато в Гвиана Венецуела предявява териториални претенции към земите западно от река Есекибо. Те имат площ около 160 000 km2, което е около три четвърти от цялата площ на Гвиана. Тези териториални претенции са били повтаряни от всички президенти на Венецуела, включителноУго Чавес иНиколас Мадуро.
Но, Историята на спора е много по-стара. Започва с времето, когато цялата Северна половина от континента е била испанско владение и онова, което днес е Венецуела е била част от испанска провинция, включваща Есекибо. След Боливарската война и освобождаването от колониалното владичество на Испания, на територията на някогашната испанска колония наречена Вицекралство Нова Гранада се образува (1819-та година) на територията на вицекралството една държава, наречена Велика Колумбия (в началото на 19-ти век само Колумбия, но за разграничаване от днешната държава сега е добавено Велика), включваща територията на днешните Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Коста Рика, Перу, Бразилия и Гвиана. След само 12 години тя се разпада. Венецуела окончателно се отделя от Велика Колумбия през 1830 г. И оттогава датират претенциите за региона Есекибо първо към англичаните. В края на 18 век Великобритания започва да присъединява области от тогавашното испанско Генерално капитанство Венецуела, което е част от Вицекралство Нова Гранада. Сред тях - остров Тринидад и части от това, което днес е известно като Есекибо. След Виенския конгрес през 1814-1815 г. тези окупирани територии остават във владение на британците, въпреки че е трябвало да бъдат върнати на Испания и Нидерландия. През 1899 година с арбитражно решение е начертана днешната международно призната граница. Венецуела не признава това решение, като твърди, че не е била представлявана добре в арбитражното дело, а англичаните са повлияли незаконно на арбитрите (в което не е трудно да се повярва). Гвиана става независима държава през 1966, а претенциите на Каракас са прехвърлени към нея
В допълнениеСуринам има претенции към част от Югоизточна Гвиана поради откриването на нефт в района.
Населението на Гвиана е около 772 298 души през 2009 година, от които 90% живеят на бреговата линия (която заема 10% от площта на държавата). Ширината на гаянската брегова линия варира от 15 до 60 km.
От десетилетия в страната има напрежение на расова основа между основните етнически общности, които имат съответноиндийски иафрикански произход.
През 2002 година най-голямата етническа група в Гвиана са хората с индийско потекло, които съставляват 43,5% от гаянското население. След тях са тези с африкански произход, които наброяват 30,2% от населението. Трети са хората със смесен произход (16,7% от населението). 10% от гаянското население е съставено от туземци, а най-малките етнически групи саевропейците, които наброяват около 1500 души икитайци, които наброяват 1000.
През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са билихристияни (от които 16,9% петдесятни християни, 8,1%католици, 6,9%англикани и 5%адвентисти), 23,4%индуисти, 7,3%мюсюлмани и останалите 7% от хората са билиатеисти или вярващи вповече от един бог.
.svg)
.jpg)
.png)
