„Вишну иЛакшми яздят Гаруда“, картина отРаджастан, ок. 1730 г.
В индийската митология Гаруда е представян като цар на птиците и в същото време ездитно животно (т. нар. вахана) на богВишну. Син е наКашяпа и дъщерята наДакши Вината. Описван и изобразяван с човешкиторс и крака иорлова глава; крилете и ноктите му също са орлови. Според митар при неговото раждане се излъчва толкова силно сияние от тялото му, че първоначално боговете го приемат заАгни, бога на огъня, и го обявяват за олицетворение на слънцето.
Гаруда е централен персонаж в мита за открадването на свещената напиткаамрита, даряваща безсмъртие. Според мита, майката на Гаруда е заробена от змиите (наги) и за да бъде освободена, те искат в замяна божествената напитка. В жестока битка Гаруда побеждава боговете и отнема амритата от тях; при завръщането си среща Вишну, който впечатлен от това, че Гаруда не е изпил и капка от напитката му предлага дар. Изискването на Гаруда е да бъде поставен над Вишну, на което богът се съгласява, при условие, че Гаруда стане неговвахана (ездитно животно). Помирил се с боговете, Гаруда, зИндра съставят план как да освободят майката на Гаруда от змиите, без те да получат амритата – Гаруда им доставя свещената напитка и взема майка си, а Индра отнема амритата, докато змиите извършват очистителни обреди, преди да отпият от нея. Като награда Гаруда иска и получава от Индра дара да се храни свлечуги и затова се смята за изконен враг на змиите.
Според някои митове Гаруда има съпруга на име Уннати (или Винаяни), от която има дава сина – Сампати и Джанаюса, според други версии, те са синове на неговия братАруна. Отъждествяван е сТаркшя, ездитното животно на бога на слънцето, Таркшя е и един от епитетите на Гаруда. Други негови епитети са Амритахарана и Гарутман.
Първите изображения на Гаруда се появяват върху индийски монети от IV – V в., по-късно те стават задължителни за всеки храм, посветен или свързан с Вишну. В по-ранните изображения Гаруда е представян с клюн напапагал. Атрибутите му са бухалка, раковина, лотос и нектар. Като вахана на Вишну е изобразяван и триглав и триок, като атрибутите му в този случай са жезъл, кожа, ласо, цвете и конска глава[1].
В „Гаруда-пурана“ (седемнайсетата отпураните) учената птица говори на хората за произхода на вселената, за слънчевата природа на Вишну, за церемониите в култа към него.
В „Нагананда“ (Блаженството на змията), драма, написана през 7 век от цар, Гаруда всеки ден убива и изяжда по една змия, докато един будистки принц не я научава на добродетелите на въздържанието. В последното действие разкаяната птица връща към живот костите на изядените змии.
Нимбарка, мистик, живял неизвестно кога, пише, че Гаруда е спасена завинаги душа.
В нея (в монголския вариант на сказанието заРама) Гаруда е представен като унищожител на драконителу исабдаките, противник надемоните. Подобно на индийската митология е смятан за цар на птиците и е представян като един от гигантите-властелини. Съществува митологичен сюжет, според който божествотоОчирвани се превъплъщава в Гаруда.
В будистката традиция Гаруда са огромни птици, чието размахване на крилете предизвиква буря и които понякога могат да приемат човешки облик. Те са вечни врагове на змиите-наги, но не могат да се справят с тях, докато аскетът Карамбия не ги научава намантрата „Аламбаяна“, която не позволява на нагите да се скрият от тях. Вярва се, че в едно от предишните си преражданияБуда Шакямуни е бил цар на гарудите. В будисткатаиконография са изобразявани със змия в човката.
В традицията натибетския будизъм, подобно на индийския, Гаруда са второстепенен песонаж – огромни птици, които също са смятани за врагове на змиите („победител на змиите“). Появяват се в мистериитецам, заедно с локалните божества – духовете на планините.
Образът на митичния Гаруда навлиза във фолклора на различни народи от Централна Азия и Южен Сибир. Известен най-вече като Хан Гаруди, средмонголците името му е Хангарид (Хангарьд), средбурятите – Хердиг,калмиките – Херд,алтайците – Кереде,тувинците – Херети,якутите – Хардай. Изявява се като вечен противник надракона. Съществуват сюжети за това как приказният герой спасява гнездото му от змея и оттогава Гаруда става негов верен помощник.
