По сакралната си същност се осмисля като поддържащ творението на Брахма и пазител наДхарма – правилата на творението. Дори най-дългото творение има край, затова смъртта е наречена справедлива и нейното божество Яма е в царството на Вишну. Така рамката на живота – раждане, подхранване, смърт, се намират в зоната на влияние на Вишну.
Неговата енергия, силата, чрез която всичко съществува е божествената му съпругаЛакшми.[1] Вишну олицетворявамилосърдието. Обикновено се изобразява като младо божество, което спи и в съня си сънуваВселената. Затова се е вярвало, че светът емая, илюзия, сън на Вишну.
Приема се, че се превъплъщавал девет пъти, последният път катоБуда, а следващото превъплъщение ще е катоКалки Аватара в края на този космически цикъл.
Тези, които почитат Бог Вишну, като върховен Бог, се наричатвайшнави. Думата произлиза отсанскритската думавайшнава. От там –вайшнавизъм – религиозна система, почитаща Бог Вишну като Върховен Бог.
Вишну, наричан още Нараяна, е Върховното същество или крайната реалност за вайшнавите. За тях, Той е този, който защитава цялата Вселена.[2]
