Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Витиня

Координати:42°46′52.1″ с. ш.23°47′51.2″ и. д. / 42.781139° с. ш.23.797556° и. д.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Витиня
Чурешки проход
Автомагистрала Хемус при Витиня
Автомагистрала Хемус при Витиня
42.7811° с. ш. 23.7976° и. д.
Местоположение в България
42.781139,23.797556
Информация
ДържаваБългария
МестоположениеМургаш
ПътАМ „Хемус“
Преминава презМургаш
Западна Стара планина
Височина965 m
Дължина25,8 km
Витиня вОбщомедия

Витиня (илиЧурешки проход) е планинскипроход (седловина) в най-източната част на планинатаМургаш (част отЗападна Стара планина), в общиниЕлин Пелин,Горна Малина иБотевград,Софийска област.

Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината – 965 м.

Проходът свързва Северна с Южна България, респективноБотевградската на север съсСофийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината, като следва най-горното течение на рекаБебреш и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на рекаЕлешница и завършва на 690 м н.в. в селоПотоп.

Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живелитраките иримляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г.,[1] който става основната транспортна връзка отСофия заСеверна България, като дотогава се използва предимноБотевградския (Арабаконашки) проход.

През прохода преминава участък (от km 201,8 до km 227,6) от трасето на първокласнияРепубликански път I-1,Видин –София –ГКПП Кулата - Промахон.

От края на 70-те години на XX век успоредно на съществуващото шосе започва изграждането наавтомагистрала „Хемус“. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от четирите тунела в посокаВарна), който се състои от две тръби със сечение 86 m2 и дължина 1195 m всяка (вторият най-дълъг в България след тунела „Железница“). В експлоатация е от 1984 г.[2][3] Откъм София в тунела се навлиза на 928 m н.в. и се излиза от него на 880 m н.в.

На него на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа са загинали футболиститеГеорги Аспарухов иНикола Котков.

Други

[редактиране |редактиране на кода]

На Витиня е наречена улица в кварталите „Хаджи Димитър“, „Сухата река“, „Васил Левски“ и „Христо Ботев“ вСофия (Карта), както и „Христо Ботев“ вПловдив.

Топографска карта

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
  2. Тунел „Витиня“ на магистрала „Хемус“ вече е с нов облик
  3. Снимка на тунел Витиня, архив наоригинала от 12 февруари 2005, https://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg, посетен на 12 февруари 2005 

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Витиня&oldid=12680359“.
Категории:
Скрита категория:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp