Виолончело (известен още каточѐло) емузикален инструмент от групата наструнно-лъковите инструменти.[1] Появило се е в началото на 16 век. Усъвършенствано е през 17, 18 век от знаменитите майстори в Кремона, Италия.
Строят му е C-G-d-a (до и сол от голямаоктава и ре, ла от малка октава). Челото е третият повисочина от 4-те лъкови инструменти (цигулка,виола, виолончело иконтрабас).Нотира се по нотния ключ фа и заедно с контрабаса спада към групата на басовите струнни инструменти.
Виолончелото се състои отгриф; щок (шип със специален ключ за нагласяне на височината на инструмента); предна и задна дъска; дървено магаре, държащо тежестта на струните; охлюв, в най-горната част; душичка, във вътрешността на инструмента; два ефа (отвори в предната дъска, за да се чува по-ясен и плътен звук); 4струни – ла, ре, сол, до; струнник с машинки за финонастройване и дървени ключове за грубо настройване, които са част от охлюва.
